Решение по дело №48/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е образувано по жалба на ...Е. Б., в качеството й на пълномощник на Б.Т.К. от гр. В. Търново, действаща лично и в качеството си на законен представител на Б.Б.Т., родена на ***г., срещу отказ на секретаря на Община Павликени, действащ като длъжностно лице по гражданското състояние на същата община, да уважи подадено искане за промяна на данни в съставения на Б.Т. акт за раждане. Жалбоподателката изтъква, че в качеството си на законен представител на малолетното си дете е подала до Община Павликени заявление с вх. №АИО-08-15-8338/19.12.2023г., с което е поискала на основание чл. 76 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ да бъде отразена промяна на данни в акта за раждане на детето, като имената на майката се променят от Г.М.Г.на Б.Т.К.. Преди това въз основа на съдебни решения са били променени както името на детето от Л.Г.Г.на Б.Б.Т., така и името на майката по посочения начин. Счита, че заявената промяна може да бъде извършена по административен ред, тъй като не се касае за производство по установяване на факти. Моли за отмяна на оспорвания отказ, като бъде задължена Община Павликени да извърши исканата промяна на имената на майката в акта за раждане на детето. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – секретарят на Община Павликени, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита, че в случая не са налице хипотезите на чл. 76 от ЗГР. Претендира за разноски.

Съдът, като прецени наведените доводи, както и приложените по делото доказателства, приема следното:

Между страните не е спорно, че жалбоподателката е била вписана в регистрите на населението при Община В. Търново с рождено име Г.Г.М., като впоследствие имената й са били променени на Б.Т.К.. Съгласно приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №94ГГ-9785-2/04.05.2023г. на Община В. Търново Г.М.Г.и Б.Т.К. са имена на едно и също лице. Жалбоподателката е майка на малолетната Лаура Глориева Георгиева, родена в Австрия на 20.06.2018г.

Въз основа на влязлото в сила съдебно Решение №1413/16.11.2023г. по гр.д. №2235/2023г. по описа на Великотърновския районен съд имената на детето са променени от Л.Г.Г. на Б.Б.Т./вж. стр. 9 и сл. от делото/. Било е съставено ново удостоверение за раждане на детето, въз основа на акт за раждане №0063/20.11.2018г., съставен от Община Павликени, като вписаните имена вече са „Б.Б.Т.“, но имената на майката продължават да са „Г.Г.М.“/вж. стр. 15-16 от делото/. На 19.12.2023г. жалбоподателката е подала молба за промяна на данни в акт за раждане, заведена с вх. №АИО-08-15-8338/19.12.2023г. по описа на Община Павликени, като е поискала в съставения ат за раждане на Б.Т. тя, като майка на детето, да бъде вписана с имената „Б.Т.К.“.

По така подаденото заявление до молителката е изпратен отговор с писмо изх. №АИО-08-15-8338/02.01.2024г. по описа на Община Павликени, с което секретарят на Община Павликени е уведомил заявителката, че искането й няма да бъде уважено по съображения, изложени в становище от юрисконсулт на общината, приложено към писмото. Няма данни кога това уведомление е достигнало до жалбоподателката, като на 17.01.2023г. в Община Павликени е била депозирана жалба от ...Б., като пълномощник на Б.К., срещу постановения отказ по молбата й.

В изпратеното до жалбоподателката писмо по същество е обективиран отказ да се извърши промяна на вписаните в акта за раждане на детето имена на жалбоподателката. Този отказ безспорно засяга правата и законните интереси на заявителя, поради което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите /мълчаливите или изрични/ за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Освен това, определението за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК на практика покрива извършването на всички административни услуги, включително и тези, определени в § 1 от ЗА и оспорването им по съдебен ред по общата клауза на чл. 145 от АПК винаги е допустимо. По делото липсват доказателства за датата на съобщаването на оспорения отказ на неговия адресат, представянето на които е в тежест на ответника.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред административен акт.

Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината, а според предвиденото в чл. 74, ал. 2 от ЗГР в неговата компетентност е да извърши вписване на допустимите по ЗГР промени в актовете за гражданско състояние, какъвто е и актът за раждане. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. В конкретния случай секретарят на Община Павликени е бил надлежно оправомощен да изпълнява функциите на „длъжностно лице по гражданското състояние“ съгласно представената по делото Заповед №РД-02-11-4282/09.11.2023г. на кмета на общината/стр. 42 и сл. от делото/. Следователно оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в кръга на правомощията му.

Не се установява при издаване на процесното уведомително писмо да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът обаче се явява незаконосъобразен акт, постановен в нарушение на материалния закон.

Общата разпоредба на чл. 73 от ЗГР урежда промяната в данните за гражданско състояние във вече съставените актове за гражданско състояние да бъде извършвана по административен или по съдебен ред, като предоставя на заинтересованото лице право да избере предпочитания от него ред. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗГР при постановено съдебно решение или административен акт за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт, длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта - графа "Бележки".

Докато компетентността на съда е неограничена, нормите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР въвеждат специални условия за произнасянето по административен ред, нещо повече, ал. 4 на чл. 76 от ЗГР въвежда ограничения, като изчерпателно посочва данните, които не могат да бъдат предмет на промяна по административен ред. Според чл. 76, ал. 1 от ЗГР, изр. първо по административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Следователно, за да бъде извършена по административен ред промяна и вписване на данни в съответния акт за гражданско състояние, следва да са изпълнени кумулативно следните предпоставки: да са налице официални документи, удостоверяващи промяната на тези данни, и вписването им да не променя по същество смисъла на съставения вече акт. Допустимо е и отстраняването на технически грешки и неточности в изписването на името по искане на заинтересуваните лица.

В случая, от името на жалбоподателката е била поискана промяна по административен ред в акта за раждане на нейната дъщеря, чрез отбелязване в същия на признати по съдебен ред обстоятелства – промяна на имената на майката/вж. Решение №1413/16.11.2023г. по гр.д. №2235/2023г. по описа на ВТРС/. Съдът приема, че исканата в настоящия случай промяна може да се извърши по административен ред, а не само по съдебен ред, както е приел административния орган в оспореното уведомително писмо. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че имената на детето Б.Б.Т. са променени именно въз основа на промяна в имената на майката, която е била извършена по-рано, като това обстоятелство е прието за безспорно от състава на съда, допуснал да се извърши промяна в имената на детето.

Поради това, съдът приема, че е необходимо тази промяна да бъде отразена и в издадените в Република България официални актове за гражданско състояние, какъвто представлява и Акт за раждане №0063/20.11.2018г. на община Павликени. Тази промяна/отразяване следва да се извърши по административен ред, на основание чл. 74, ал. 2 от ЗГР. Не е налице правен интерес от съдебна защита по реда на гражданско съдопроизводство поради обстоятелството, че в случая не става дума за неверни данни в акта за раждане на детето към момента на неговото съставяне, тъй като имената на родителя вече са променени. Искането за извършване на промяна в акта за раждане на детето не попада в хипотезата на чл. 76, ал. 5 от ЗГР, според която по административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът, тъй като случаят не касае промяна на името на титуляра на акта. Промяната засяга други вписани обстоятелства – името на майката, промяна на което вече е била допусната и отразена в акта за раждане на Б.К./вж. приложените актове, стр. 12-13 от делото/.

Поради това оспорваният акт е незаконосъобразен. След като в случая производството е започнало по инициатива на заинтересованото лице, след отмяната на оспорвания отказ висящността на производството пред административния орган се възстановява, тъй като произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество. Ето защо преписката следва да се върне на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Павликени за ново произнасяне по подаденото заявление от жалбоподателката при съобразяване на гореизложеното тълкуване на закона.

При този изход на делото основателно са явява искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. Съдът следва да й присъди такива в размер на 10 лв., представляващи внесена държавна такса, както и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ на секретаря на Община Павликени, обективиран в писмо изх. №АИО-08-15-8338/02.01.2024г. по описа на Община Павликени, по подадено заявление с вх. №АИО-08-15-8338/19.12.2023г.

ВРЪЩА делото като преписка на Община Павликени за ново произнасяне по подаденото заявление с вх. №АИО-08-15-8338/19.12.2023г. при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Павликени да заплати на Б.Т.К. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 510/петстотин и десет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: