№ 275
гр. Благоевград, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500180 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на "А - СТРОЙ" ЕООД,
ЕИК *********, подадена чрез адв. С. Л.-Н., срещу Решение № 149 от
19.06.2024 г. по гр. д. № 931/2023 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Ю. Р. Б., ЕГН **********, сумата от
100 000 лв., представляваща обезщетение от трудова злополука, настъпила на
28.11.2022 г., при която е починал Ю. Б., ведно със законна лихва от 28.11.2022
г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е предявен като
частичен от 200 000 лв. С първоинстанционното решение ответното
дружество е осъдено да заплати: на адв. М. Б. адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 8650 лв.; на РС Гоце Делчев сумата от
4000 лв. за държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 1201,66 лв.
за разноски за възнаграждение на вещите лица. Решението е било постановено
при участието на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК
*********, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че ищецът е претърпял вреди,
които да следва да бъдат обезщетени със сумата от 120 000 лв. Счита, че за да
определи тази сума, съдът се е позовал на показанията на свидетели, които не
са обсъдени в тяхната цялост. Намира, че тези свидетели са заинтересовани,
както и че от показанията им не се установява близката връзка между
починалия и неговия баща, което е била възприета в мотивите на съдебното
решение. Поддържа, че ищецът е живеел в една къща с починалия, но е водил
самостоятелен живот. Счита, че от доказателствата не може се изведе, че
между починалия син и бащата е имало силна връзка или че бащата изцяло е
разчитал финансово на сина си. Изразява становище, че по делото не са се
събрали доказателства, сочещи наличието на силна привързаност между
бащата и сина, освен че двамата са живеели в една къща. Поддържа, че
скръбта на ищеца не сочи да са претърпени силни болки и страдания.
Свидетелите посочвали, че за около 3-4 месеца ищецът се е съвзел. Счита, че
няма данни да са му предписвани успокоителни хапчета. Намира, че предвид
доказаната връзка между ищеца и сина му присъденото обезщетение е твърде
1
завишено и че то не отговаря на доказаните вреди. Поддържа, че от
свидетелските показания се установява, че ищецът тъжи, но счита, че
присъденото обезщетение е прекомерно и необосновано, понеже намира, че
интензитетът на претърпените от ищеца болки и страдания не обуславят
присъдената сума. Навежда, че при определянето на размера на
обезщетението съдът е нарушил чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че няма данни
състоянието на ищеца да е продължило относително дълъг период от време.
Намира за незаконосъобразен определения от съда размер на обезщетението –
120 000 лв. Счита, че необосновано и незаконосъобразно съдът е определил
обезщетение извън размера на предявения иск от 100 000 лв., тъй като няма
данни неговият размер да е бил увеличен. Изразява становище, че според
процесуалните правила съдът следва да обсъжда размера на обезщетението
само в рамките на предявения иск. Намира, че първоинстанционният съд се е
произнесъл свръх петитум, понеже е определил обезщетението в размер на
над предявената сума, от който е приспаднал приноса на ищеца за
настъпването на трудовата злополука на осн. чл. 201, ал. 2 КТ. Сочи, че
районният съд е приел възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за
основателно, но намира, че в нарушение на материалния и процесуалния закон
не е намалил присъденото обезщетение. Счита, че съдът незаконосъобразно не
е отразил приноса на работника в размера на присъденото обезщетение.
Намира, че от доказателствата се установява, че работникът е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука, като не е спазил изискванията за
безопасни и здравословни условия на труд и самоволно, въпреки проведения
инструктаж, не е извършил необходимото за цялостното укрепване на изкопа и
не е изпълнил задължението си да пази своите живот и здраве, както и тези на
останалите работници. Поддържа, че без да му е било дадено разпореждане е
влязъл в изкопа преди поставянето на укрепението му. Позовава се на приетата
по делото комплексна техническа експертиза и изразява становище, че
работниците не са спазили изискванията за безопасна работа. Посочва, че
искът е бил уважен в предявения размер, без обезщетението да бъде намалено
поради проявената груба небрежност от страна на работника. Счита, че съдът
в нарушение на закона е приспаднал приноса на работника, но от размер,
който не е предявен, поради което намира, че обжалваното решение следва да
се отмени.
Намира за незаконосъобразно определянето на приноса на работника на
15 %. Поддържа, че злополуката е настъпила в голяма степен от неговия
принос. Счита, че в нарушение на правилата за безопасни и здравословни
условия на труд той е влязъл в необезопасен изкоп, без да му е било наредено.
Навежда нарушение на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, понеже работникът не е работил на нивото на
терена, а е влязъл в изкоп, който не е бил обезопасен.
Счита, че са били спазени изискванията при направата на процесния
изкоп, но работниците не са спазили изискванията да се работи от
повърхността, без да се слиза в изкопа. Сочи, че работниците не са носили
предоставените им от работодателя лични предпазни средства. Счита, че
синът на ищеца е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Намира, че той е бил длъжен да обезопаси изкопа, за
да се избегне свличането на земна маса и да се предотврати настъпването на
трудова злополука. Поддържа, че проявената груба небрежност е довела в
голяма степен за настъпването на вредоносния резултат, поради което счита,
2
че приноса е по-голям от определените 15%. Моли решението да се отмени
като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила и вместо него да се постанови решение, с
което да се отхвърли предявения иск или да се намали размера на
обезщетението.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от Ю. Р. Б., ЕГН
**********, чрез адв. М. Б., в който се навеждат доводи за неоснователност на
въззивната жалба и се изразява становище за правилност на съдебното
решение. Въззиваемият навежда доводи в подкрепа на определения размер на
обезщетението. Поддържа, че свидетелите Е. Б. и Г. Д. не са заинтересовани.
Оспорва становището на жалбоподателя, че неправилно е бил определен
размера на обезщетението, като въззиваемият се позовава на Тълкувателно
решение № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК на ВКС. Навежда,
че определеният размер на обезщетението съответства на съдебната практика
по сходни дела и на принципа за справедливост. Поддържа, че превенцията на
риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете
страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща,
като се позовава на решение № 50254 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 1032/2022 г.,
Г. К., III г. о., на ВКС. Моли да се определи и присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Третото лице помагач ЗД „ЕВРОИНС“ АД е подало становище, чрез юрк.
М. С.. В него се навеждат доводи, че са налице предпоставките на чл. 213 от
ГПК за служебно съединяване на дела. Поддържа се, че във връзка с
настъпилата на 28.11.2022 г. смърт на Ю. Б. са предявени искове и са
образувани две граждански производства за претърпени неимуществени
вреди. Твърди се, че към настоящия момент те са висящи са на етап размяна
на книжа на въззивно производство. Поддържа се, че другото производство е
гр. д. № 71/2023 г. на РС Гоце Делчев и че е образувано от И. Б., Е. Б. и Е. Б.,
като те са представлявани от адв. Б. срещу ответното дружество "А - СТРОЙ"
ЕООД. Третото лице помагач моли двете производства да бъдат съединени в
едно дело. Моли и да се изисква гр. д. № 71/2023 г. на РС Гоце Делчев.
Третото лице помагач се присъединява към изложеното във въззивната
жалба. Счита, че от доказателствения материал не се установява, че ищецът е
доказал по безспорен начин претендираните от него неимуществени вреди.
Намира присъденото обезщетение за прекомерно завишено. Поддържа, че не
се установява особеност на изградената връзка, по-силна от обичайната.
Счита, че е установено поведението на работника, касаещо неспазването на
изискванията за безопасност и представляващо съпричиняване на
вредоносния резултат.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовeн e и
представения отговор.
Главните страни не са направили доказателствени искания.
Съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които
участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които
имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно
производство и да издаде общо решение по тях.
Според определение № 134 от 23.02.2010 г. по ч. т. д. № 805/2010 г., Т. К.,
3
ІІ т. о. на ВКС за да бъдат съединени няколко дела в едно съдебно
производство, е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1/ делата да
са висящи; 2/ делата да са в еднаква фаза на развитие; 3/ делата да са между
едни и същи страни или делата да имат връзка помежду си - общ предмет,
едни и същи факти, едно и също правоотношение. Според определението на
ВКС дори и да са налице всички предпоставки, съединяването на делата не е
задължително.
Съединяване на дела по чл. 213 ГПК между едни и същи страни е
допустимо и пред въззивната инстанция, ако решенията постановени по тях
от първоинстанционния съд в отделни производства са били обжалвани пред
тази инстанция с оглед висящността им пред един и същи съд (т. 9 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на
ВКС).
При служебна справка се констатира, че е налице съдебно решение,
постановено в производство, което е заведено като ч. гр. д. № 71/2023 г. по
описа на РС Гоце Делчев, както и че към настоящия момент пред Окръжен съд
Благоевград не е налице въззивно производство, което да е образувано по
повод на неговото обжалване. В момента двете производства не са висящи
пред един и същи съд и делата не са в еднаква фаза на развитие, поради което
липсва предпоставка за тяхното съединяване по реда на чл. 213 ГПК. Затова
искането на третото лице помагач за съединяването им следва да се остави без
уважение, като неоснователно. Искането другото гражданско дело да бъде
изискано, следва да се остави без уважение, като неотносимо.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от
настоящото определение, а на жалбоподателя следва да бъде връчен препис от
отговора. Препис от становището на третото лице помагач следва да се връчи
на въззивника и на въззиваемия.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, за съединяване в едно производство на делата в. гр. д. № 180/2015
г. по описа на ОС Благоевград и ч. гр. д. № 71/2023 г. по описа на РС Гоце
Делчев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, да се изиска ч. гр. д. № 71/2023 г. на РС Гоце Делчев.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 180/2025 г. на
Окръжен съд Благоевград на 10.04.2025 г. от 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: въззивника "А - СТРОЙ" ЕООД
с ЕИК ********* – чрез адв. С. Л.-Н.; въззиваемия Ю. Р. Б. с ЕГН **********
– чрез адв. М. Б.; третото лице помагач ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* –
чрез юрк. М. С..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
4
ДА СЕ ВРЪЧАТ на "А - СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********, преписи от
отговорa на въззивната жалба и от становище с вх. № 6935/31.10.2024 г.,
подадено от третото лице помагач.
ДА СЕ ВРЪЧИ на въззиваемия Ю. Р. Б., ЕГН **********, чрез адв. М. Б.
препис от становище с вх. № 6935/31.10.2024 г., подадено от третото лице
помагач.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5