№ 1371
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000501933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №286692/18.05.2022 г., подадена от М. М. С., срещу Решение №261338/19.04.2022
г. по гр.д.№4192/2020 г. на СГС- I-18 състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният
от жалбоподателя против Окръжен съд - Пловдив иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000
лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 000 лв. в
резултат от допуснати нарушения при разглеждането и решаването на в.ч.гр.д.
№1449/2019 г. на ОС - Пловдив. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност,
процесуална недопустимост и несъответствие с етиката и морала на обжалваното
решение. Същото е мотивирано единствено с аргумента, че съдиите имат
функционален имунитет за решенията си, и действията на съдебния състав не
представляват престъпление. Жалбоподателят счита, че в ЗОДОВ не се съдържа
изискване действията на длъжностните лица да са престъпление, за да бъдат
възмездени причинените от тях вреди по реда на ЗОДОВ. В първоинстанционното
производство било установено грубо нарушаване на процесуалните правила на ищеца,
в качеството му на страна по делото, като по време на срока, даден от ОС - Пловдив,
той бил в арест, не е имал възможност да се свърже с назначеният му служебен
адвокат, а адвокатът също не е имал възможност да се свърже с него, поради което не
могъл да изпълни указанията на съда. Наред с това, съдът не е издал определение за
прекратяване на производството, за да може то да бъде обжалвано. С това ОС -
Пловдив бил нанесъл вреди на ищеца, които следвало да бъде осъден да компенсира.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново решение, с
което да бъде уважен предявения иск.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
1
легитимирана страна с правен интерес, с Определение от 02.06.2022 г. /на л.9 от
въззивното дело/ администриращият съд е освободил ищеца от заплащането на такси и
разноски по делото на осн. чл.83, ал.2 от ГПК. Въззивната жалба е допустима и
редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която извън
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№27.06.2022 г.,
подаден от Окръжен съд - Пловдив, чрез Председателя Р. Ш.. В отговора са изложени
съображения по съществото на спора, които не се преклудират с изтичането на срока
за отговор на въззивната жалба, поради което същите ще бъдат съобразени от
въззивната инстанция като становище по същество. Поддържа се неоснователност на
въззивната жалба - касае са вреди при осъществяване на правораздавателна дейност,
като защитата на процесуалните права на жалбоподателя е следвало да се осъществи
по пътя на инстанционния контрол на актовете, от които се претендират вреди. Тъй
като не е налице хипотеза, уредена в ЗОДОВ, производството следва да се осъществи
по общия ред, на основание чл.49 от ЗЗД. Настоява се за потвърждаване на
обжалваното решение.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентeн съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
По допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
Производството е било образувано по искова молба, депозирана на 21.05.2020 г.,
от С. М. С., срещу Окръжен съд - Пловдив, с която са предявени обективно съединени
искове, квалифициран от ищеца с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, безпокойство, породено чувство за незащитеност и
малоценност, в резултат от забавеното производство по депозирана искова молба на
24.02.2016 г., по която е образувано гр.д.№1449/2019 г. на ПОС, както и за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност
да получи сумата от 12 200 лв., ведно с лихвите върху тази сума за периода от
05.07.2016 г. до 14.04.2020 г., представляваща претендирано със същата искова молба
обезщетение. Като фактически основания за ангажиране на отговорността на ОС –
Пловдив се сочат процесуални действия на съда, довели до фактическо лишаване от
правна помощ на ищеца, въпреки че формално му е била предоставена в същото
производство правна помощ по реда на чл.95 от ГПК. Със сочените порочни
процесуални действия на съда в производството по гр.д.№1449/2019 г. на ПОС ищецът
счита, че е било нарушено правото му на справедлив съдебен процес, защитено по
чл.6, §1 и чл.47 от ХОПЕС, бил е подложен на дискриминация по социален признак
(тъй като е социално слаб и не може да си позволи да упълномощи избран от него
адвокат) в нарушение на чл.14 от ЕКЗПЧОС, чл.1, §1 и §2 от Протокол №12 към
ЕКЗПЧОС и чл.21 от ХОПЕС. Сочи се и нарушение на чл.2Б от ЗОДОВ, тъй като с
посочените порочни процесуални действия Пловдивският окръжен съд допълнително
забавил производството гр.д.№1449/2019 г. на ПОС, което до образуването си пред
ПОС вече било забавено, тъй като исковата молба, по която производството е
2
образувано, е депозирана пред съда още на 24.02.2016 г.
С депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове изцяло, като поддържа липса на противоправно поведение
от страна на служители на съда, и липса на причинна връзка между търпяните от
ищеца вреди и поведението на служители на съда. Поради липса на основания за
ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищеца вреди, се
настоява исковете да се отхвърлят, като неоснователни.
С оглед релевираните от ищеца фактически обстоятелства, от които същият
извежда правото си на обезщетение, съдът намира, че предявените искове са с правна
квалификация чл.2б от ЗОДОВ, и чл.2в от ЗОДОВ, във вр. чл.47 от ХОПЕС и чл.21 от
ХОПЕС. Същите неправилно са били квалифицирани от първостепенния съд като
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, и са разгледани по общия
исков ред. Общата уредба на деликтната отговорност в националното ни право
признава възможността за екскулпиране на делинквента, но за отговорността по
ЗОДОВ вината на делинквента е без правно значение, тъй като отговорността за вреди
е обективна. При отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС
възможността за екскулпиране е изключена и поради несъвместимостта й с особеното
изискване нарушението да е „достатъчно съществено“. Следователно, налице са
съществени различия в елементите от фактическия състав на отговорността на
възложителя по чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, и отговорността на държавата по
чл.2б и чл.2в от ЗОДОВ. Налице е и различен процесуален ред за разглеждане на
исковете по ЗОДОВ, в който са налице отклонения от общия исков ред, а именно – в
производството за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ е
задължително участието на прокурор, съгласно чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
Като са разгледани непредявени искове, същите не са били разгледани по
особения ред на ЗОДОВ, и в производството не е участвала една от страните, чието
участие е задължително, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да
се обезсили, и делото да се върне на първостепенния съд, за разглеждане от друг
състав, със задължителни указания за разглеждане на делото по реда на ЗОДОВ и
конституиране на Прокуратурата като страна в производството. При новото
разглеждане на делото първостепенният съд следва да укаже на страните правната
квалификация на предявените искове, кои са подлежащите на доказване факти и как се
разпределя доказателствената тежест за тях между страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №261338/19.04.2022 г. по гр.д.№4192/2020 г. на СГС- I-18
състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от жалбоподателя против Окръжен съд
- Пловдив иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 15 000 лв. в резултат от допуснати
нарушения при разглеждането и решаването на в.ч.гр.д. №1449/2019 г. на ОС -
Пловдив.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при
новото разглеждане бъдат съобразени указанията, дадени в мотивната част на
решението.
3
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4