№ 3246
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110150265 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против Л. Д. В.,
А. Г. Л., Д. И. Л. и И. И. Л..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 13, находящ се в гр. ..........., като
ответниците му дължат:
сумата 297, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане;
сумата 45, 75 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.08.2023
г.;
сумата 26, 87 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане;
сумата 5, 84 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.08.2023
г.,
в условията на разделност, както следва: Л. Д. В. – 3/6, А. Г. Л. – 1/6, Д.
И. Л. – 1/6 и И. И. Л. – 1/6.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. Г. Л., с който заявява, че задълженията са погасени изцяло
1
чрез плащане, извършено на 02.11.2923 г. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Моли съда за определяне на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците Л. Д. В., Д. И. Л. и И. И. Л..
С молба от 16.11.2023 г. ищецът потвърждава погасяване на цялото
задължение чрез плащане, като претендира единствено разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците има
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на исковата
сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на
исковата сума.
Страните не спорят и че задължението е изцяло погасено чрез плащане
в хода на процеса.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
2
което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиентт на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
3
на границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на
стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през
исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
цена възлиза на исковата сума; налице е забава по отношение задължението
за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея,
цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на
исковите суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения фискален
бон.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 5 лв.
разноски по делото и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо
сумата от 30 лв.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ........ срещу Л. Д. В., ЕГН
**********, А. Г. Л., ЕГН **********, Д. И. Л. ЕГН ********** и И. И. Л.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за следните суми:
сумата 297, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес: апартамент № 13, находящ се в гр.
..........., за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане;
сумата 45, 75 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 23.08.2023
г.;
сумата 26, 87 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
4
молба – 11.09.2023 г. до окончателното изплащане;
сумата 5, 84 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.08.2023
г.,
които се претендират в условията на разделност, както следва: Л. Д. В. –
3/6, А. Г. Л. – 1/6, Д. И. Л. – 1/6 и И. И. Л. – 1/6 – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Л. Д. В., ЕГН **********, А. Г. Л., ЕГН **********, Д. И. Л.
ЕГН ********** и И. И. Л., ЕГН ********** да заплатят на ........., ЕИК ........,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 30 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото, както следва:
Л. Д. В. – 3/6, А. Г. Л. – 1/6, Д. И. Л. – 1/6 и И. И. Л. – 1/6.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5