№ 190
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Снежана Н. Колева М.а
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100604517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 28.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 3858/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, подсъдимият Е. С. Ш. е
признат за виновен в това, че на 20.05.2010 г. в гр. София, в офиса на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, находящ се на бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър
Център“, етаж 2, противозаконно присвоил чужди движими вещи, а именно сумата от
800 лева, собственост на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която владеел на правно
основание – същата му била предоставена от свидетеля М.П.И. – служител на
фирмата, за бъде предадена от Ш. на И.Л.Г., която била одобрена за отпускане на
паричен заем от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 206, ал. 5 от НК, като на основание чл. 303, чл. 305, ал. 5, вр. чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не му е наложено
наказание.
С присъдата на основание чл. 304 от НПК подс. Е. Ш. е оправдан по
обвинението с описаното да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, както и
за това сумата да му е била връчена в качеството на кредитен консултант.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Е. Ш. е осъден да заплати
направените по делото разноски – по сметка на СДВР сумата в размер на 297,45 лева,
представляваща разноски в досъдебното производство, и по сметка на СРС сумата в
размер на 80 лева, представляваща разноски в съдебното производство.
С присъдата е постановено да бъдат върнати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
оригинали на договори за паричен заем № 1302816 от 19.05.2010 г. и предложение за
сключване на договор за паричен заем с И.Л.Г., приобщени с протокол от 08.09.2015 г.
1
Срещу присъдата в осъдителната й част в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от подс. Е. Ш. чрез защитника му с доводи, че е неправилна,
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата. Прави се искане за
отмяна на съдебния акт в осъдителната му част и постановяване на оправдателен
такъв по отношение на подсъдимото лице. В допълнение към въззивната жалба
защитата изтъква, че не е налице обсебване, доколкото по делото се установява, че
вещта е предадена в заем преди да бъде отпуснат. Счита, че делото не е изяснено от
фактическа страна, доколкото в рамките на първоинстанционното производство се
установява, че по кредита са правени съответни вноски, следователно не е установен
размерът на твърдяното присвояване.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
счита обжалваната присъда за правилна, поради което прави искане за нейното
потвърждаване.
Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на първоинстанционната
присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подзащитният му да бъде
признат за невиновен по така повдигнатото обвинение. Алтернативно, счита, че
институтът на давността е приложен неправилно и наказателното производство следва
да бъде прекратено.
В своя защита подс. Е. Ш. поддържа казаното от защитника си, а в последната
си дума моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият Е. С. Ш. е роден на 27.12.1967 г. в гр. София, българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, трудово ангажиран.
На 03.12.2009 г. подс. Е. Ш., в качеството си на изпълнител, и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството си на възложител, сключили договор за поръчка,
изработка и реклама № 04-49. „Изи Асет Мениджмънт“ АД имало за основа търговска
дейност предлагането на парични потребителски заеми (заемни продукти). В
сключения от подс. Ш. договор изрично била вписана основаната търговска дейност на
дружеството, с което подсъдимият се е обвързал, а именно предлагането на парични
потребителски заеми, наричани „заемен продукт“. Сключвайки описания по-горе
договор, подсъдимият се задължил срещу заплащане да извършва следните действия
от името и за сметка на дружеството: да рекламира и предлага потребителски парични
кредити, да следи сроковете за изпълнение на същите от страна на съответните
клиенти, да съдейства за точното изпълнение на заемния продукт, да извършва анализ
и оценка на приложението му, както и да събира съответните вземания, възникнали по
отношение на отпуснати парични потребителски заеми. Така подсъдимият започнал
работа като кредитен консултант в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, но предвид правната
характеристика на сключения договор, не му била връчена длъжностна
характеристика.
Подс. Е. Ш. изпълнявал задълженията си по договора в офис на дружеството,
2
който се намирал в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“,
етаж 2. Сред задължения на подс. Ш. като кредитен консултант било посещението на
домовете на лица, заявили желание за получат заем от дружеството, където на място
се попълвало искане за отпускане на кредит, което трябвало да бъде одобрено от
кредитен отдел. След получаване на одобрение, кредитните консултанти получавали от
служител на каса в дружеството отпуснатата като заем парична сума, като се
подписвали в касова книга, която представлявала регистър на касовите операции, и
отново посещавали жилището на клиента, на когото предоставяли за подпис договор
за заем, погасителен план и запис на заповед. След подписването на посочените
документи кредитните консултанти предавали предварително подготвената парична
сума на съответния клиент. Тези документи консултантите следвало да предадат
обратно в офиса на дружеството.
На неустановена дата около края на м. април и началото на м. май 2010 г. подс.
Е. Ш. и св. И.Г., които се познавали от известно време и имали приятелски отношения,
се срещнали. Подсъдимият й разказал за дейността, която изпълнява в „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, и заемните продукти, които дружеството предлага. Също така й
споделил, че се нуждае от пари за абитуриентския бал на сина си. След това подс. Ш.
отправил молба към св. Г. за изтегли кредит на нейно име, след което да му предостави
получената парична сума като заем, която той щял да й възстанови впоследствие. Св.
Г. се съгласила с уговорката, че подсъдимият следвало първо да предостави паричната
сума на нея, която след това тя, от своя страна, ще му я предаде след като той подпише
запис на заповед пред нотариус. Подсъдимият попълнил предложение за сключване на
договор за паричен заем от 18.05.2010 г., като св. Г. положила подписа си в графа
„Предложител/Декларатор“, а подс. Ш. се подписал срещу графа „Подпис за ЛФС“.
На 20.05.2010 г. св. М.И., която била на длъжност „Мениджър екип“ при „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, отговаряла и за касата на дружеството, тъй като касиерът
отсъствал. Същия ден подс. Е. Ш. получил от св. М.И. парична сума в размер на 800
лева, която следвало да предаде на св. И.Г., за което се подписал в графа „Получил
сумата“ на позиция кредит ID 1302816, на стр. 178 от касова книга на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
След това подс. Е. Ш. депозирал в дружеството договор за паричен заем №
1302816/19.05.2020 г. със страни „Изи Асет Мениджмънт“ АД и св. И.Г., съгласно
който дружеството предава като заем на свидетелката сумата от 800 лева. Под. Ш.
положил подписа си в документа срещу „заемодател“. На договора бил придаден вид,
че на 20.05.2010 г. е подписан от св. И.Г., като подписът в договора срещу „заемател“
не е положен от нея, а е измислен. В дружеството бил депозиран и запис на заповед от
20.05.2010 г., на който бил придаден вид, че е издаден от св. И.Г., съгласно която тя се
задължава да плати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД безусловно и неотменяемо сумата
от 1 264,20 лева. Ръкописните текстове и подписите в документа не били написани и
положени от св. Г..
Подс. Е. Ш. позвънил на св. И.Г., уведомил я, че е одобрена и може да й бъде
отпуснат кредит и се уговорили да й занесе паричната сума в дома й. Въпреки това
подсъдимият не посетил жилището на свидетелката и я уведомил в телефонен
разговор, че няма възможност да се срещнат този ден. След това св. Г. няколко пъти се
обаждала на подсъдимия, но той отклонявал разговора и й казвал, че няма възможност
да разговаря. Подсъдимият не предал на св. Г. получената от него на касата на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД парична сума в размер на 800 лева, а я задържал за себе си, и
не потърсил свидетелката във връзка с уговореното между тях.
След известно време представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъществил
контакт със св. Г. по повод непогасяване на дължимите по договора за заем вноски. Св.
3
Г. заявила, че не е подписвала договор за кредит и не е получавала сумата от 800 лева
от дружеството. Впоследствие бил издаден изпълнителен лист от Районен съд – гр.
Елин Пелин и било образувано изпълнително дело срещу св. Г. за събиране на суми по
договора за кредит, въз основа на който бил наложен запор по нейна банкова сметка.
Св. Г. подала писмено възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
На 28.07.2015 г. представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД входирал сигнал
в прокуратурата относно извършеното от подс. Е. Ш..
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Е. С. Ш. (л. 118-119 от
съд. д.) и показанията на свидетелите И.Л.Г. (л. 92-93 от съд. д., вкл. приобщените на
осн. чл. 281, ал. 5 от НПК – л. 39 от ДП отчасти), М.П.И. (л. 112 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 45 от ДП в цялост),
Р.Ц.К. (л. 117-118 от съд. д.); писмени доказателства и доказателствени средства:
копие на договор за поръчка, изработка, реклама от № 04-49/03.12.2009 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и подс. Е. Ш. (л. 15-17 от ДП), копие на договор за
паричен заем № 1302816/19.05.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
И.Л.Г. (л. 18 от ДП), копие на предложение за сключване на договор за паричен заем от
18.05.2010 г. (л. 19-20 от ДП), копие на лична карта на И.Л.Г. (л. 21, 38 от ДП), копие
на запис на заповед от 20.05.2010 г. (л. 22 от ДП), копие на възражение от И.Л.Г. (л. 23
от ДП), копие от страница 178 от касова книга от 20.05.2010 г. на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД (л. 29 от ДП), копия на седмични отчети на парични постъпления от
ЛФС на „Изи Асет Мениджмънт“ АД (л. 30-35 от ДП), справка за съдимост на подс. Е.
Ш. (л. 63 от ДП, л. 12 от съд. д.); веществени доказателства: оригинал на договор за
паричен заем № 1302816/19.05.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
И.Л.Г. (л. 36 от ДП) и оригинал на предложение за сключване на договор за паричен
заем от 18.05.2010 г. (л. 37 от ДП); експертни способи на доказване: графическа
експертиза по протокол № 285-Е/2016 г. (л. 53-56 от ДП) и допълнителна графическа
експертиза по протокол № 194-Е/2021 г. (л. 138-144 от ДП).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената
съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съдебен
състав изцяло споделя анализа на доказателствата от страна на проверявания съд,
както и изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не.
Правилно районният съд е отчел двойствената правна природа на обясненията
на подс. Е. Ш. като гласно доказателствено средство, необвързано със задължение за
изясняване на истината, но и на важно и ефективно средство за защита. Въззивният
съд, подобно на първостепенния, кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че е
работил в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че се е уговорил със св. И.Г. да кандидатства
за кредит с дружеството и след като бъде одобрена, да му предаде получената
паричната сума като заем, както и че той е получил сумата от 800 лева от касата на
дружеството. Изложеното от подс. Ш. в тези части намира подкрепа в показанията на
св. И.Г., приобщеното копие от страница 178 от касова книга от 20.05.2010 г. на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и заключението на допълнителната графическа експертиза по
протокол № 194-Е/2021 г., което изяснява, че в този документ подписът в графа
„Получил сумата /подпис/, на позиция „кредит ID 1302816“ с име на клиент И.Л.Г., е
копие на подпис, положен от подсъдимия. Настоящият съдебен състав кредитира
обясненията на подсъдимия и в частта, че той е внасял част от вноските по заема,
отпуснат на св. Г., тъй като кореспондират с приложените по делото копия на
седмични отчети на парични постъпления от ЛФС на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
4
на заключението на допълнителната графическа експертиза, което установява, че
подписите в графи „Подпис на клиент“ на редовете, касаещи името на И.Г., в част от
тези отчети, са копия на подписи, които не са положени от св. Г..
В останалата си част настоящият съдебен състав намира изложеното от подс.
Е. Ш., че след като е взел паричната сума от касата на дружеството, я предал на св.
И.Г. в жилището й, за което двамата са подписали процесния договор за кредит, и едва
след това свидетелката му дала тези пари като заем в съответствие с уговорката им,
като негова защитна версия, която се опровергава от комплексния анализ на
показанията на св. Г., приложените по делото писмени доказателства и заключенията
на изготвените по делото графически експертизи.
Правилно в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е
поставил показанията на св. И.Г., които въззивният съд на свой ред кредитира, след
като обсъди съдържанието им самостоятелно и в логическата връзка с останалите
доказателствени източници. От показанията на св. Г. се потвърждава, че е имало
уговорка между нея и подсъдимия тя да изтегли кредит, като след това му предаде на
него паричната сума, но при условие, че той подпише запис на заповед пред нотариус.
Свидетелката потвърждава, че е подписала предложение за сключване на договор за
паричен заем от 18.05.2010 г., което кореспондира с обясненията на подсъдимия в
кредитираните части и със заключението на изготвената по делото графическа
експертиза по протокол № 285-Е/2016 г., което установява, че подписът в графа „код и
подпис на ЛФС“ в предложение за сключване на договор за паричен заем от 18.05.2010
г. е положен от подс. Е. Ш., ръкописният текст „И.Г.“, изписан в графа
„Предложител/декларатор“, е написан от св. И.Г. и подписът в същата графа е положен
от нея.
От изложеното от св. И.Г. се установява, че след като подс. Е. Ш. й потвърдил,
че е одобрена за заем, подсъдимият не я посетил в жилището й и не й предал
инкриминираната парична сума в съответствие с уговорката им, а след това е
отклонявал разговорите с нея. Твърденията на свидетелката, че не е подписвала
договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито запис на заповед, с който
да се задължава към дружеството, и не е получавала парични суми от подсъдимия,
изцяло кореспондират със заключенията на изготвените по делото графически
експертизи. От заключението на графическа експертиза по протокол № 285-Е/2016 г.
се установява, че подписът в графа „заемодател“ в договор за паричен заем №
1302816/19.05.2010 г. е положен от подс. Е. Ш., а подписът в графа „заемател“ не е
положен от св. И.Г., като характерът на различията е дало основание на вещото лице да
достигне до извод, че същият е измислен. Заключението на допълнителната
графическа експертиза по протокол № 194-Е/2021 г. изяснява, че ръкописните текстове
със съдържание „И.Л.Г.“ в графи „Издател“ и „Име, подпис“ на представеното копие
на запис на заповед от 20.05.2010 г. с издател Иванка Любенов Г. с датата на
предявяване 12.12.2012 г. за сумата от 1 264,20 лева са копия на ръкописни текстове,
които не са написани от св. И.Г., а подписите в същите графи също не са положени от
нея, а от друго лице.
По-нататък, първоинстанционният съд правилно е констатирал наличието на
противоречие между показанията на св. М.И. от съдебното следствие в частта, че тя не
е предавала парични суми на кредитните консултанти, и показанията й от досъдебното
производство, когато заявява, че е имало случаи, в които е отговаряла за касата.
Въззивният съд, подобно на СРС, кредитира показанията на свидетелката, дадени пред
разследващия орган, предвид изминалия дълъг период от време, обстоятелството, че
обичайните й задължения не са включвали работа на каса, а това се е случвало
инцидентно – при отсъствието на касиер, както и с оглед на факта, че на приложеното
5
по делото копие от страница 178 от касова книга от 20.05.2010 г. на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД се установява, че е изписано „М. И.“ в графа „Предал МР“.
На следващо място въззивният съд кредитира показанията на свидетелите
Радослав Копринков и М.И. като обективни и взаимно допълващи се по отношение на
естеството на работа на кредитните консултанти в „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3
от НПК.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че подс. Е. Ш. е осъществил състава на престъплението по
чл. 206, ал. 5 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. Е. Ш.
противозаконно присвоил чужди движими вещи – сумата от 800 лева, собственост на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, която владеел на правно основание – същата му била
предоставена от св. М.И. – служител на дружеството, за бъде предадена на св. И.Г.,
която била одобрена за отпускане на паричен заем от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Изводите на първоинстанционния съд са обосновани, почиват на вярна интерпретация
на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като в тази насока са
изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
Възраженията на защитата, че не е установен размерът на твърдяното присвояване, е
неоснователно, тъй като по делото по несъмнен начин се установи, че подсъдимият е
взел от касата на дружеството 800 лева, които е следвало да предаде на св. Г..
Последващите вноски по кредита, внасяни от подсъдимия, са отчетени от съда при
преценката за маловажност на деянието.
От субективна страна първоинстанционният съд правилно е изяснил, че
инкриминираното престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл, който
се извежда от конкретно обективираното от подсъдимия поведение. Подсъдимият е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението – знаел е, че упражнява
фактическа власт върху инкриминираната парична сума, отпусната от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като кредит в полза на св. И.Г., съзнавал е, че неговото задължение
било да предаде паричната сума на свидетелката след подписване на договор за
кредит, но вместо това я задържал за себе си и е представил в дружеството договор за
паричен заем № 1302816/19.05.2010 г., на който е придаден вид, че на 20.05.2010 г. е
подписан от Г..
Правилна е и преценката на първостепенния съд, че се установява
маловажност на извършеното от подс. Е. Ш. деяние. Обстоятелствата по делото дават
основание и на въззивната инстанция да приеме, че така осъществената от
подсъдимото лице престъпна деятелност представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК предвид незначителността на настъпилите вредни последици. В
тази насока настоящият съдебен състав отчете сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението, обстоятелството, че част от инкриминираната сума е
била възстановена от подсъдимия, чистото му съдебно минало и дългата
продължителност на воденото наказателно производство. Всички тези обстоятелства
мотивират и настоящата инстанция да приеме, че извършеното от подс. Ш.
престъпление, предмет на настоящото производство, представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
6
Предвид горното, присъдата СРС в оправдателната част по обвинението по
чл. 206, ал.1 от НК, се явява правилна.
За извършеното деяние по чл. 206, ал. 5 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Давността, изключваща наказателното преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, е три години. Абсолютният давностен срок, изключващ наказателното
преследване, е уреден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 от НК. В
случая абсолютният давностен срок е четири години и шест месеца и същият е
изтекъл на 21.10.2014 г. (деянието е извършено на 20.05.2010 г.). Следователно
първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за
приложение на правилата за давността по смисъла на чл. 305, ал. 5 от НПК, като на
основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК не е наложено наказание на подсъдимото лице.
Първостепенният съд е съобразил и обстоятелството, че наказателното производство
срещу подсъдимия е водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което, с оглед
предвидената в закона санкция, давността не е изтекла, като правилно се е произнесъл
по всички въпроси, включени в обхвата на чл. 301 от НПК. Поради това възраженията
на защитата, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради
изтеклата давност, са неоснователни, а към цитираната от първата инстанция в тази
насока практика на ВКС – р. № 208 от 27.02.2018г., може да се добави и р. №413 от
11.03.2016г., 2 н.о.
С оглед изхода на делото законосъобразно районният съд е присъдил в тежест
на подсъдимия направените по делото разноски. Първоинстанционният съд
законосъобразно се е произнесъл и по отношение на приобщените по делото
веществени доказателства.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 351 от 28.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. №
3858/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8