Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 161
гр. Габрово, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Ваня Григорова, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в.
гр. д. № 155 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 74 от 11.03.2019 г.,
постановено по гр. д . № 2359/2018 г., Габровският районен съд е признал за
установеноq по предявените от Н.Н.Н.,***, обективно, кумулативно съединени искове,
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, че СУ „Отец Паисий" - Габрово, БУЛСТАТ *********, й дължи заплащане
на сумата от 1 062, 40 лева главница, представляваща незаплатено обезщетение за втори месец оставане без работа при прекратено
трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.10.2018 г. до погасяването й, както и сумата от 83, 84 лева обезщетение
за забава върху главницата за
периода от 30.12.2017 г. до 08.10.2018 г., за които суми в производството по
частно гр. д. № 1929/2018 г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. С решението
разноските са възложени на ответника.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от СУ „Отец Паисий" - Габрово, чрез адв. Р. Н., в
която се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
постановено при нарушение на материалните и порцесуални норми, недопустимо,
постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК. Излага подробни доводи за недопустимост иска, като предявен срещу
ненадлежен ответника, което е довило и до недопустимост на решението. Твърди,
че отговорността следва да се носи от субекта, който създава, преобразува,
прекратява дейността на държавните училища. В цитираната практика на ВКС било
прието, че Закона за народната просвета не установява общо правоприемство на
закритите училища, а урежда, предвид спецификата на дейността на съответното
ЮЛ, как се уреждат за напред отношенията в различни области, като изрично
изисква със заповедта за закриване на училището да се определи къде преминава
документацията и кой поема техническата му база. Приемниците на материалните
вещи не са универсални правоприемници на правата и задълженията на закритото
училище. Съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 123 от КТ, посочена в
заповедта на Министъра, тъй като става въпрос за вече прекратено трудово
правоотношение с предходния работодател и нормата е неприложима. Тъй като в
заповедта на Министъра не е посочен правоприемник на правата и задълженията на
закритото училище, то надлежен ответник по иска е МОН, а не ответника по
делото, поради което за жалбоподателя липсва правно основание за изплащане на
еднократно обезщетение. Неправилно съдът е възприел, че цитираната практика е
относима само към закритите училища, за което излага подробни аргументи. Счита,
че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. Твърди, че решението е
неправилно, тъй като ищцата не е доказала, че претендираното неизплатено
обезщетение е било част от съдържанието на трудовия договор, уговорено в трудовия договор или КТД. Съдът неправилно
е интерпретирал писмените доказателства, като не е обсъдил липсата на надлежни
реквизити в удостоверение № 3 на КТ "Подкрепа" представено от ищцата.
Неясно било, защо съдът е приел, че е променен срокът на предизвестието.
Неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 51б, ал. 4 от КТ, тъй
като не са представени доказателства в МОН да е постъпвало общо искане от
всички представителни организации на работниците и служителите и на
работодателите от отрасъл "Образование" Министърът на труда и
социалната политика да разпростре прилагането на КТД от 2016 г. за системата на
НП във всички предприятие от отрасъла, поради което трудовото правоотношение на
ищцата не попада под действието и хипотезата на чл. 51б, ал. 4 от КТ. Твърди
се, че решението е необосновано, тъй като ищцата не е доказала, защо в
допълнителното споразумение към трудовия й договор липсва по - благоприятните
клаузи на КТД и по делото не е доказано, че претендираното обезщетение е част
от ДС и че КТД от 2016 г. е разпрострял действието си по отношение на ищцата
като работника/ служител, като по делото не е доказано правоприемството по
отношение на страните в процеса. Оспорва уважаването на иска по чл. 86 от ЗЗД
по подборно изложени аргументи в жалбата. Моли да се обезсили обжалваното
решение, алтернативно да се отмени решението, като неправилно и
незаконосъобразно и да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
Претендират се съдебно - деловодните разноски.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по делото, чрез адв. Е. П., в който жалбата се оспорва, по
подробно изложени аргументи. Заема се становище за правилност и
законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата. Претендират се
разноските за въззивното производство.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, а насрещната страна по жалбата я оспорва.
Жалбата е подадена в законния срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Габровският
районен е бил сезиран с иск от Н.Н., с който е поискано, на осн. чл. 422 от ГПК, да се постанови решение, с което да се признае за установено, че СУ „Отец
Паисий" - Габрово й дължи сумата от 1 062, 40 лв. неизплатено обезщетение
за прекратено трудово правоотношение, лихва в размер на 83, 84 лв. за периода
от 30.12.2017 г. до 08.10.2018 г., както и лихва за забава от завеждане на
делото до окончателното заплащане на сумата, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1929/2018 г. на РС - Габрово, както и разноските за
заповедното производство. В исковата молба излага, че със заповед от 15.07.2017
г. е прекратено трудовото й правоотношение, поради съкращаване на щата, с ПГ по
строителство гр. Габрово. Със заповед на МОН, считано от 01.08.2017 г. ПГ по
строителство - Габрово се влива в СУ „Отец Паисий" - Габрово. Съгласно чл.
32 от КТД в системата на народната просвета е регламентирано, че на работници и
служители, членове на синдикалните и работодателски организации, се изплаща
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - брутно трудово възнаграждение за срок от
два месеца. Ответникът й е изплатил обезщетение в размер само на една брутна трудова
заплата, поради което по реда на чл. 410 от ГПК се е снабдила със заповед за
изпълнение за втората брутна заплата, дължимостта на която иска да се установи
с настоящия иск.
Ответникът
е възразил, че не е надлежна страна по предявения иск, а такъв е МОН. Възразява
по основателността му, по подробно изложени аргументи.
За
да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищцата и
работодателят й ПГ по строителство гр.
Габрово са били обвързани от отрасловия
КТД от 19.06.2016 г. и същата е била член на КТ Подкрепа, която
синдикална организация е страна по КТД. Работодателят е връчил предизвестие за
прекратяване на правоотношението в съответствие с КТД, а именно 2 месеца преди
съкращаването и чл. 32 от КТД предвижда в този случай обезщетението по чл. 222
от КТ да е в размер на две брутни трудови възнаграждения. От трудовата книжка на
ищцата е прието, че не е вписан последващ трудов договор с друг работодател,
след съкращаването й, поради което на същата се дължи обезщетение по чл. 222,
ал. 1 от КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения с оглед определеното в
КТД, но доколкото й е изплатено едно от ответника, то на същата се дължи една
брутна заплата в размер на 1 062, 40 лв. По въпроса за легитимацията на
ответника, първоинстанционният съд е приел, че същият е правоприемник на ПГ по
строителство гр. Габрово, в който смисъл е издадената заповед от Министъра на
образованието и науката. В същата е предвидено, че трудовите правоотношения на
преобразуваните учебни заведения следва да се уредят при условията на чл.123 и
чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което ответникът отговаря за неизплатеното
обезщетение на ищцата в претендирания размер. Прието е, че цитираната от
ответника практика на ВКС е неотносима към конкретния случай, тъй като визира
хипотезата при която се закрива училища, без да се определи негов
правоприемник, какъвто не е настоящия случай. По акцесорните искове е прието,
че ответникът е изпаднал в забава, тъй като въпреки отправената покана от
страна на ищцата за заплащане на претендираното обезщетение, същото не е
заплатено и се дължи законна лихва от получаване на поканата до предявяване на
исковата молба.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не е спорно, че ищцата е била в трудово правоотношение с ПГ
по строителство - гр. Габрово, като изпълнявала длъжността „главен
счетоводител”.
Видно от заповед
№ РД 14-86/22.05.2017 г. на Министъра на образованието и науката, на основание
чл. 310, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 319, ал. 1, т. 1 и чл. 320, ал. 1 ЗПУП, във вр.
чл. 15, ал. 1 от Наредба № 9/19.08.2016 г. за институциите в системата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.08.2017 г., е
преобразувано ПГ по строителство – гр. Габрово (финансирана от бюджета на МОН)
и Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово (финансирано от бюджета на община
Габрово) в Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово с официален адрес: ул.
„Венец” № 7 и втори адрес: ул. „Равнец” № 1. В заповедта е разпоредено
трудовите отношения да бъдат уредени при условията на чл. 123 и чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ, учениците от ПГ по строителство – гр. Габрово и Средно училище „Отец
Паисий” – гр. Габрово да продължат образуванието си в преобразуваното Средно
училище „Отец Паисий” – гр. Габрово, задължителната документация на ПГ по
строителство – гр. Габрово и Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово да се
съхранява в преобразуваното Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово, с
финансиращ орган община Габрово.
Видно от приложено предизвестие, изх. № РД – 11-165/31.05.2017 г., получено на 31.05.2017 г. от
ищцата, на основание чл. 328, ал.1,
т.2 КТ, е отправено писмено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение със срок от два месеца, съгласно
чл. 30 КТД, считано от 01.08.2017 г. В предизвестието е указано
на Н., че следва, в срок до 31.07.2017 г. счетоводната информация на ПГ по
строителство да се предаде на приемащото училище.
На
01.08.2017 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, видно от заповед
№ 173 от 14.07.2017 г. поради съкращаване на щата, като със същата заповед е
разпоредено да й
се изплати обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г., както и обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за
два месеца.
Видно от заявление вх. № 1217-РД – 01/28.12.2017 г.
адресирано до директора на СУ „Отец Паисий” ищцата е поискала да й бъде
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на две брутни работни
заплати на основание чл. 32, т. 1 КТД за системата на народната просвета. Към
заявлението ищцата е приложила копие от трудова книжка / стр. 12 и 13/,
декларация, че след освобождаването й от 01.08.2017 г. не е постъпвала на друга
работа. В отговор на заявлението, жалбоподателят е посочил, че на основание чл.
222, ал. 1 КТ в срок до 12.02.2018 г. ще й бъде изплатено обезщетение в размер
на една брутна работна заплата, като е отказал изплащането на обезщетение за
втори месец, поради това, че в СУ „Отец Паисий” гр. Габрово, като приемник на
ПГС – Габрово не са постъпвали данни за членство на ищцата в синдикална
организация, липсвали такива данни в личното й досие, на ръководството на СУ
„Отец Паисий” гр. Габрово не било предоставено удостоверение за легитимност на съществуващата
синдикална организация в ПГС Габрово, като и в преобразуваното ПГС – Габрово и
приемникът му СУ „Отец Паисий” гр. Габрово няма подписан КТД на ниво
училище.
Ищцата е подала мотивирано възражение вх.
№ 124-РД –
01/07.02.2018 г. срещу получения отговор, като повторно настояла да й се
изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за два месеца съгласно предвиденото в
чл. 32, т. 1 КТД. В отговор на подаденото възражение ответникът отново отказал
изплащането на обезщетение за втория месец с мотива, че преобразуваното ПГ по
строителство – Габрово и правоприемникът й СУ „Отец Паисий” гр. Габрово няма
подписан КТД на ниво училище, няма и подписано споразумение за присъединяване
към подписания БКТД за системата на Народната просвета.
Със заповед №
547 – ДР-02-02/28.02.2018 г. на директора на СУ „Отец Паисий” гр. Габрово е
разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ в
размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец време през което ищцата е останала
без работа. Между страните не се спори също, че
на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение за един
месец в размер на1 062, 40 лв.
С писмо вх. №
234/07.03.2018 г. ищцата е депозирала в СУ „Отец Паисий” гр. Габрово служебна
бележка от Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа” – Габрово, видно от
която същата към дата 31.07.2017 г. е легитимен член на организацията и е в
правото си да се ползва от всички договорености на отраслов, общински и
училищен КТД, като отново е настояла да й се изплати исканото обезщетение.
От представено удостоверение
№ 3 от Конфедерация на труда Подкрепа, се установява, че синдикалната секция на
КТ „Подкрепа” в ПГС гр. Габрово е легитимна и може да участва с упълномощени от
нея представители в преговори и да представлява работниците и служителите,
съгласно действащото законодателство.
Установява
се, че на 19.06.2016
г. между Министерство
на образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на народната
просвета в България, Сдружение на директорите на средното образование в
Република България, от една страна, в качеството на
работодатели, и от друга страна Синдикат на българските учители към Конференцията
на независимите синдикати в България, Синдикат "Образование" към Конференцията
на труда "Подкрепа" и Независим учителски синдикат към Конференцията
на независимите синдикати в България, е сключен колективен трудов договор, с
предмет въпроси на трудовите, осигурителните и социални отношения, които не са
регламентирани с повелителни разпоредби на КТ и действащите подзаконови
нормативни актове, свързани с него. Съгласно чл. 4 и чл. 5 от КТД
договореностите, уредени в него, са минимални, имат задължителен характер и се
прилагат за работници и служители, членове на синдикалните организации, и за работодателите, членове на
организациите на работодателите – страни по договора, като с
колективни трудови договори на равнище по-ниско от отраслово, могат да се
договарят само
по-благоприятни условия за работниците и служителите. Съгласно чл. 30 КТД за
работниците и служителите в системата на народната просвета, членове на синдикалните и
работодателските организации, страни по договора, срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т.
1-3 и 10 КТ е два месеца. Съгласно чл. 32, т. 1 КТД за работници и служители, членове на синдикалните и
работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение на
основание чл. 222, ал.1 КТ – брутно трудово възнаграждение за срок от два
месеца.
В съдебното заседание пред
първата инстанция на 15.02.2019 г. е представен оригинал на трудовата книжка на
ищцата, като съдът е констатирал, че след прекратяване на трудовия договор с ПГ
по строителство – гр. Габрово няма вписан последващ трудов договор.
От приложеното за послужване частно гр. дело №
1929/2018 г. по описа на РС- Габрово, се установява, че ищцата подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение на 08.10.2018 г., като ответникът възразил срещу издадената на
10.10.2018 г. такава.
От представената пред въззивния съд
справка от жалбоподателя от регистър на институциите в системата на
предучилищното образование при МОН, се установява, че ПГ по строителство –
Габрово е отбелязано като преобразувано (закрито) училище.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане
на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По спорния въпрос за пасивната
легитимация на жалбоподателя да отговаря по предявения иск, настоящият състав
на съд намира, че същият правилно е решен от първоинстанционния съд. Същият
въпрос не е решен в противоречие с практиката на Върховния съд, цитирана от
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че след изменението по ГПК през 2017 г.
решенията на ВКС постановени по реда на чл. 290 не представляват задължителна
съдебна практика (чл. 290, ал. 3 от ГПК).От прочита на цитираната практика е
видно, че в решенията е обсъждан въпросът за пасивната легитимация на Министерството
при закриване на училище, което няма правоприемник, т.е. не са били
преобразувани, какъвто не е конкретния случай.
Видно от заповед № РД 14-86/22.05.2017 г. на Министъра на
образованието и науката, по отношение на двете училища ПГ по
строителство – Габрово и СУ „Отец
Паисий” гр. Габрово е извършено преобразуване, чрез вливане, а не закриване на
училища. Това се потвърждава, както от съдържанието на заповедта за
преобразуване, така и от приложеното решение № 7 от 26.01.2017 г. на Общински
съвет - Габрово, в което е дадено съгласие за преобразуване чрез вливане на ПГ
по строителство – Габрово в СУ „Отец
Паисий” гр. Габрово, като същото е било предпоставка и основание за издаване на
заповедта на Министъра. Така установеното не противоречи и на представената
справка от регистъра на МОН, в която ПГ по строителство – Габрово е
отбелязано като преобразувано (закрито) училище. При промяна на организационната форма, чрез вливане едно или повече
предприятия, преминават към едно съществуващо, което става техен правоприемник,
като преобразуващите се предприятия се прекратяват като самостоятелни правни
образования. След като е извършено вливане на ПГ по строителство в СУ „Отец
Паисий” гр. Габрово, последното е станало правоприемник по силата на закона, на
всички правоотношения на вливащото се училище по отношение на съществуващите с
него трудови правоотношения. Това е видно и от цитираната заповед на Министъра,
съгласно която е указано трудовите отношения да се уредят при условията на чл.
123 от КТ.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че задължението за заплащане на две брутни трудови
възнаграждения на въззиваемата, като обезщетение по чл. 222 от КТ, е възникнало
за вливащото се училище с издаване на заповед
№ 173 от 14.07.2017 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ от директора на ПГ по
строителство - Габрово, в която е определено да й се изплати обезщетението в
този размер. Задължението за вливащото се училище е възникнало преди датата на вливането посочена в заповедта на
Министъра - 01.08.2017 г. Съгласно
императивната норма на чл. 123, ал. 4, т. 1 от КТ за задълженията към работника
или служителя, възникнали преди промяната (вливане на предприятието) отговаря
работодателят приобретател (Трудово право, 8 издание, В. Мръчков, стр. 307). В
настоящия случай това е жалбоподателя СУ „Отец Паисий” гр. Габрово. От
изложената следва, че освен, че ответникът е легитимиран да отговаря по
предявения иск, същият е бил обвързан от възникналото задължение към
въззиваемата, въз основа на заповедта на директора на вливащото се училище №
173 от 14.07.2017 г., за изплащане на определеното обезщетение по чл. 222 от КТ в нея, в размер
на трудовото й възнаграждение за срок от 2 месеца.
С оглед
изложеното не следва да се обсъждат възраженията в жалбата за липсата на
основание за изплащане на претендираното обезщетение, тъй като не било
доказано, че ищцата е била член на синдикалната организация, както и
разпростирането на КТД по отношение на училището, като ирелевантни към
възникналото задължение за плащане на обезщетението по чл. 222 от КТ на
вливащото се училище ПГ по строителство - Габрово към ответницата по жалбата
преди вливането.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
същото следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като
неоснователна.
При този изход на делото в полза на
въззиваемата следва да се присъдят поисканите разноски за настоящата инстанция в
размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА решение № 74 от 11.03.2019
г., постановено от Габровския районен съд по гр. д . № 2359/2018 г., като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА СУ „Отец Паисий"- Габрово, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Габрово, ул. "Венец" №7, представлявано от директора Г. Д.Н.,
да заплати на Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 200 лева (двеста лева) разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: