Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67 21.02.2019
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на двадесет и трети януари……………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Ж* Г* .. ........ .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 790 ......... по описа за 2018 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 548 от 11.10.2018 г., постановено
по гр.д. № 262/2018 г., РС Хасково е приел за установено по отношение на А.Г.А.
от гр. Хасково, че дължи на Е.Ю.М. *** сумата от 670 лв.- главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на МПС с марка „ **“ модел „ *“,
с рег. № * **, вследствие на настъпило ПТП на 03.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед № 1666/22.12.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3185/2017 г. по описа на РС
Хасково, и отхвърлил иска в останалата
част до пълния предявен размер от 1244 лв. като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил А.Г.А. да заплати на Е.Ю.М. сумата
от 778,90 лв. направени в заповедното и в исковото производство разноски.
Недоволен от постановеното решение в частта,в
която съдът е приел за установено,че дължи на ищеца Е.М. сумата от 670 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и в частта на
присъдените разноски е останал въззивникът А.Г.А., който чрез пълномощника си
адв. И. обжалва в срок. Твърди,че в обжалваната част решението е неправилно
поради неправилното приложение на материалния закон и неговата необоснованост.
Неправилно, в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът не
приел,че водачът на МПС е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, с което
ако не изцяло виновен, то е съвиновен за
настъпилото ПТП, при което било увредено посоченото МПС. Твърди също,че самият той не е допуснал
нарушаване на правилата за движение по пътищата. Изскачането на двете овце на
пътното платно следвало да се приеме като случайно събитие, при което се
презумирала отговорността, както на пастира, така и на водача на лекия
автомобил. С оглед на това счита за
неправилен извода на съда, че водача на МПС няма вина за настъпилото ПТП.
Неправилно съдът отхвърлил като недоказана по размер причинената му щета ,
стойността на двете овце в общ размер на 400 лв. Твърди,че не е направил
възражение за прихващане, както съдът е посочил, а е искал съдът да установи
вината на водача, привлечен като трето лице помагач в производството, който да
поеме своята част от дължимото обезщетение. Неправилно първоинстанционният съд
определил и разноските в исковото и заповедното производство. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част
и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявеният
против него иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди или
да приеме, че водачът на МПС има също вина за настъпилото ПТП и съобразно това
определи размера на обезщетението, както и да приеме,че третото лице помагач М.Ю.М.
е отговорен за причинените му вреди в размер на 400 лв., представляваща
стойността на 2 бр. овце. Моли да бъдат присъдени и направените по делото, пред
двете инстанции разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. К.,
пълномощник на ищеца Е.Ю.М., с който оспорва подадената въззивна жалба.
Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде
пътвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната
инстанция, разноски.
В срок не е
постъпил писмен отговор от третото лице М.Ю.М..
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
основателна
в частта на присъдените от първоинстанционния съд разноски в исковото и в
заповедното производство. В останалата част, по същество на спора, жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а постановеното от съда
решение да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск
с правно основание чл. 422, вр. чл.451 ал.1 от ГПК, вр. чл.45 и чл.50 от ЗЗД,
предявен от Е.Ю.М. *** против А.Г.А. от гр. Хасково.
На основание чл.219 ал.1 от ГПК по искане на ответника съдът е конституирал като трето лице помагач водача
на лекия автомобил М.Ю.М..
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният
иск е основателен и доказан до размер на
670 лв., в който размер го уважил и отхвърлил в останалата част до пълния
предявен размер от 1244 лв. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
Безспорно установено по делото е, че на 03.09.2017
г. по пътя за с. М*.Б**е станало ПТП, при което на собствения на ищеца лек
автомобил са нанесени имуществени вреди. Произшествието е възникнало в резултат
на навлизането на две овце на пътното
платно, които са били ударени от лек автомобил марка „ *“ модел „ *“, с рег. № ****,
управляван от третото лице М.Ю.М..
За да постанови атакуваният съдебен акт решаващият
съд е приел,че двете ударени от
увредения лек автомобил овце са излезли внезапно на пътното платно на завой,
поради което водачът на автомобила не е имал възможност нито да ги възприеме,
нито да предприеме някаква маневра по заобикаляне или спиране. Съдът е приел,че
следва да се ангажира отговорността на собственика на двете животни, станали
причина за настъпилото ПТП и нанесените вследствие на същото имуществени вреди
по автомобила на ищеца, с оглед разпоредбата на чл.50 от ЗЗД. Този извод на
съда е правилен и обоснован, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на СТЕ, която е приета като обективна и
безпристрастна и не е оспорена от страните. Въз основа на заключението на ВЛ
съдът е установил,че размерът на причинената имуществена вреда е 670 лв., в
който размер е уважил искът.
Неоснователно е направеното възражение във
въззивната жалба за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на МПС – третото лице помагач М.М.. Това възражение е било направено и пред
първоинстанционния съд и обсъдено от него. Правилно съдът е приел,че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на третото лице помагач.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че стадото
с пастир св. Бахчеванов е било извън пътното платно и то на известно разстояние
от изостаналите две овце. Безспорно установено е и това,че тези две овце са излезли
внезапно на пътното платно, на завой, поради което водачът на МПС не е имал възможност
нито да ги възприеме своевременно, нито да предприеме маневра, с оглед
избягването на удара. Категорично в
своето заключение е и ВЛ, според което животните са излезли на пътното платно
внезапно, в момент и на разстояние,
когато водачът не е разполагал с време за реакция, което обяснява и липсата на
спирачен път. Според ВЛ на този участък
от пътя и в това време на денонощието безопасното преминаване на животните е
било възможно при ясно обозначаване от страна на пастира за останалите
участници в движението по пътя, че стадото преминава контролирано пътното
платно. Чл.78 от ЗДвП вменява в задължение на водача на стадо при движение през
нощта и при намалена видимост извън населените места да го обозначи откъм
страната на движението със запален фенер. Водачът на стадото е нарушил и чл.106
ал.1 от същия закон, като не е направлявал животните така,че да не създават
пречки и опасности за движението и е оставил без надзор две от животните. Отделянето на тези две животни от стадото и
внезапното им излизане на пътното платно,в момент и на разстояние, както
по-горе се посочи, когато водачът на МПС не е разполагал с време за реакция,
води до извод, че водачът няма вина за настъпилото ПТП, поради което и не
следва да носи отговорност за настъпилите вреди.
Основателно е
възражението,че в случая не е налице
валидно направено възражение за прихващане.Съдът е обсъдил в мотивите си
липсата на доказателства относно размера на претърпените от ответника А. вреди,
които съждения са правилни. Представеното доказателство за стойността на
изкупване на животни при 5 лв. за килограм живо тегло не е достатъчно, за да
обоснове извод за основателност на възражението. Липсват категорични
доказателства за теглото на двете животни. Не би могло да се приеме за ноторно
известно теглото на 1 бр. животно, както се твърди във въззивната жалба, а също
така и да се приеме най-ниското тегло, посочено от страната. Неправилно обаче съдът е приел, че ответника е
направил валидно възражение за прихващане. Прихващането
в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения е
регламентирано в чл.103 ал.1 от ЗЗД, съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни
и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се
погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане
са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление. От гледна
точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е
процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от
материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява насрещните
вземания занапред. Това обаче не се отразява на изводите на съда като краен
резултат.
Изложеното дава основание на съда да направи
извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд,че предявеният иск е
основателен и доказан в размер на 670 лв., в който размер следва да бъде
уважен, като в останалата част до пълния предявен размер от 1244 лв. следва да
бъде отхвърлен. Постановеното в този смисъл решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Постановеното от първоинстанционния съд решение в
частта на разноските е неправилно и следва да бъде отменено.
В заповедното производството молителят/ ищец в
исковото производство/ е направил разноски в размер на 380 лв. – 30 лв. платена
ДТ и 350 лв. платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 19.12.2017 г. Съобразно уважената част на иска дължимите
за това производство разноски са в размер на 204.66 лв.
В производството пред РС Хасково направените от
ищеца разноски възлизат на 330 лв., от които 30 лв. платена ДТ, 300 лв. –
платено възнаграждение за ВЛ. Пред първоинстанционния съд са претендирани разноски
в размер на 350 лв. платено възнаграждение на адвокат, което съдът е уважил
неправилно, т.като няма представени доказателства за сторени такива разноски. В
исковата молба е посочено,че се представя адв. пълномощно, но такова не се
съдържа в кориците на делото, както и не е бил представен документ за платена
ДТ, макар, че също е посочен в исковата молба. Съобразно уважената част на иска
в това производство се дължат разноски в размер на 177,73 лв.
Направените в производството пред въззивната
инстанция разноски от въззиваемия възлизат на 500 лв. – платено възнаграждение
на адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.11.2018 г. /
л.16/. Тези разноски следва да се присъдят в пълен размер, т.като подадената
въззивна жалба по същество е неоснователна.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ответникът също има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В производството пред РС Хасково ответникът е
направил разноски в размер на 300 лв. – платено възнаграждение на адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.03.208 г. / л.13/.
Съобразно отхвърлената част на иска на ответника се дължат разноски в размер на
138,42 лв. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца направени в
производството пред РС Хасково разноски в размер на 39,31 лв. / 177.73
лв.-138,42 лв. = 39.31 лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 548 от 11.10.2018 г. на РС
Хасково, постановено по гр.д. № 262 по описа на съда за 2018 г. в частта на
присъдените разноски в размер на 778,90 лв., направени в заповедното и в
исковото производство, вместо което постановява:
ОСЪЖДА А.Г.А.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ю.М. ***, ЕГН ********** сумата от 204,66 лв. направени разноски в
заповедното производство – ч.гр.д. № 3185 по описа на ХРС за 2017 г.
ОСЪЖДА А.Г.А.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ю.М. ***, ЕГН ********** сумата от 39,31 лв. по компенсация -
направени по делото разноски в производството пред РС Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 548 от 11.10.2018 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 262 по описа на съда за 2018 г. в останалата част.
ОСЪЖДА А.Г.А.
***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ю.М. ***, ЕГН ********** сумата от
500 лв. направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/