Р Е Ш Е Н И Е
№ ....
гр. Луковит, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 159 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Ж.С.М., ЕГН **********,***, против Наказателно
постановление № ******г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр.
Ловеч, с което за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП, вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец, за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева. На основание Наредба N 1з-2539 на МВР на
жалбоподателя са отнети 10 точки.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че обжалваният
административен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, издаден е в
нарушение на нормите на ЗАНН и по никакъв не е извършил вменените му нарушения.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска НП
да бъде отменено.
За ответника по жалбата Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Ловеч, редовно призовани, представител не
се явява. Не се взема становище по жалбата и не се сочат доказателства.
В представените писмени
бележки от процесуалния представител на жалбоподателя, се излагат доводи, че НП
е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издаден е в нарушение на
нормите на ЗАНН, тъй като жалбоподателят по никакъв начин не е извършил
вменените му нарушения. Излагат се аргументи, с обжалваният НП са наложени
наказания на жалбоподателя в качеството му на водач, докато в обстоятелствената
част се приема, че в качеството на собственик не е посочил кой е водача. По този
начин е ограничено правото му на защита, защото не може да се установи дали АНО
е приел Ж.С. за водач или му се налагат наказания като собственик, който не
посочва водача. Твърди се, че от всички събрани гласни и писмени доказателства
се установява, че жалбоподателят не е предоставял автомобила си да се управлява
от други лица, а е бил оставен в автокъща за продажба. В последствие
автомобилът е променял държането от различни хора, но отново без знанието на
собственика, както се установява от гласните доказателства, а и от показанията
на разпитаните свидетели К. и Г.Т., като последният дори предава
регистрационните табели на автомобила на полицейските служители след като е
търсено съдействие и на РУ Луковит. Твърди се, че по време на извършване на
вменените нарушения е било обективно невъзможно то да се осъществи от
жалбоподателя, доколкото той не се е намирал в района на Община Луковит, за
което свидетелства разпитаните лица и по тази причина не може да се приеме, че
той го е управлявал. Но АНО приема, че жалбоподателят има именно това качество
в обжалваното НП, което противоречи на обстоятелствената част на процесното НП.
На жалбоподателя не предявявано НП, което да е във връзка с чл. 188. от ЗДвП,
за които поправки той не е положил подпис и не се знае кога са дописвани.
Именно всички тези противоречия ограничават правото на защита на Ж.С. да
разбере в какво качество е санкциониран, а отделно от това той е дал своевременно
информация за местоположението на автомобила и лицето на което е предоставен,
но не за управление, а само и единствено за последваща продажба, за което е
следвало да го известят. Доколкото не е бил водач е невъзможно да осъществи и
вмените му нарушения.
Отправя молба за отмяна на
обжалваното наказателно постановление и за присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар, съгласно представения писмен
договор за правна защита и съдействие.
От събраните по делото
писмените и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
На
30.10.2019 г. за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, съгласно утвърден план за
СПО, наряд в състав: младши инспектор Й.В.Й. и младши инспектор С.Н.Д. – младши
автоконтрольори, служители в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност”, сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при
ОД МВР гр. Ловеч, работили на територията на с. Торос. Същите изпълнявали
служебните си задължения със служебен автомобил „Киа Сеед“ с peг. № ******.
Около 14.30
часа се намирали в с. Торос, община Луковит, на ул. „Дило Йотов. Двамата подали
светлинен и звуков сигнал от патрулен автомобил на сектор ПП – Ловеч на лек
автомобил БМВ 320 Д с рег. № ******, който спрял движението на автомобила си.
Причината за проверката била, че водача не си бил поставил обезопасителен колан
по време на движение. При слизането на свидетеля Й. от полицейския автомобил за
да извърши проверка на водача, същият рязко потегли, като само бързата реакция
на Й. не довело до възникването на тежък инцидент. Свидетелят Й. веднага се
качил в патрулния автомобил и започнали да преследват БМВ-то с включени
светлинни и звукови сигнали, с цел да предупредят останалите участници в
движението за рисковото шофиране от страна на водача на БМВ-то. След известно
време полицейските служители преценили, че могат да настъпят опасни последици
за живота и здравето на околните и преустановили преследването, като
автомобилът „БМВ“ се насочил в посока с. Дерманци. След извършена справка с
оперативен дежурен се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на
16.01.2018 г., за без застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът нямал и
извършен технически преглед, като установили, че собственик на автомобила е Ж.С.М.
***, с ЕГН **********.
На 04.11.2019 г. жалбоподателя
Ж.С.М. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, декларирайки, че не може да
посочи, кой е управлявал неговия автомобил с рег. № ****** му на дата
30.10.2019 г., около 14.30 часа.
В хода на
административно-наказателното производство са снети сведения от Ж.С.М., в които
е заявил, че в края на 2017 г. е отишъл в автокъща с. Борован, област Враца,
помня, където направих бартер, като взел лек автомобил Ауди А4 нов внос и дал
своя автомобил БМВ 320Д с peг. № ******. Автомобилът го дал само с малкия
талон, като големия талон останал при него. От автокъщата не му дали никакъв
документ, като се уговорили, че когато продадат автомобила му, ще му се обадят
да го прехвърлят. Същият е заявил, че към момента не знае, къде се намира
автомобилът и никой не му се е обаждал за да го прехвърлят.
На дата 04.11.2019 г. на
жалбоподателя е връчена покана с peг. № 297000-7198/ 04.11.2019 г. по описа на
РУ МВР гр. Луковит, да се яви в 7-дневен срок в гр. Ловеч, ул. „Х. К. “ № *, за
съставяне на АУАН по ЗДвП.
На дата 11.11.2019 г.
жалбоподателят се явил в сектор „Пътна полиция“, където актосъставителят Й.Й.
му съставя АУАН № *****, № 16537 и № 16538, за нарушения по чл. 103, чл. 137А,
чл. 150А и чл. 140 от ЗДвП.
От съдържанието на АУАН, серия GA, № *****, се установява, че на 11.11.2019 г.
актосъставителят Й.В.Й., в присъствието на свидетеля Й.К.П. съставил
посочения акт против жалбоподателя Ж.С.М., за това, че на 30.10.2019 г. в с.
Торос, ул. „Дило Йотов“, с посока на движение към ПП I-4, управлява собствения
си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ******, като не изпълнява указанията на контролен
орган, да остане на място, продължавайки движението си. Водачът не поставя
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. АУАН е съставен на
собственика МПС след попълнена от него декларация на 04.11.2019 г. в която
пише, че не може да посочи кой е управлявал горепосоченото МПС на дата
30.10.2019 г. – с което му вменил следните нарушения: по чл. 103 от ЗДвП и по
чл. 137А, ал. 1, вр. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Административната
преписка е изпратена от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч в Районна
прокуратура гр. Луковит, с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С Постановление от 29.04.2020
г., по прокурорска преписка № 1083/ 2019 г. Районна прокуратура гр. Луковит е
отказа да се образува досъдебно производство. Преписката е образувана въз
основа на подадена жалба от Ж.С.М. ***, с която отправил молба за връщане на
автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № ******, негова собственост, който се
намирал неправомерно в лице на име Д. Б. Б. от с. Дерманци.
От съдържанието на
постановлението на прокурора, се установява, че служител при РУ МВР гр. Луковит
е извършил проверка по случая, като в хода на същата били снети обяснения от
лицата, които имали възприятия по случая. С протокол за доброволно предаване от
лицето Г.А.Т. предал два броя регистрационни табели с № ****** на полицейския
служител.
След преценка на материалите
по преписката наблюдаващия прокурор приел, че през 2018 г. Ж.С.М. е направил
бартер със своя автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № ******, като оставил
същия в автокъща в с. Борован, а оттам взел друг автомобил. Не било извършено
прехвърляне на автомобилите с необходимия договор-писмен с нотариална заверка
на подписите. Уговорили се, ако се появят купувачи за автомобила на М.,
собственика на автокъщата да се свърже с М., за да прехвърлят същия директно на
купувача. По-късно собственикът на автокъщата продал автомобил марка БМВ, модел
320 Д, с рег. № ****** на непознати за него лица, като собствеността на същия
отново не била променена. Автомобилът марка БМВ, модел 320 Д, с рег.№ ******
бил използван от различни лица, междувременно бил закупен и от Е. С. А. от с.
Бежаново. През месец юни 2019 г. тя го „продала“, на Г.А.Т. ***. Последният за
кратко ползвал МПС-то, като го продал на човек от гр. Плевен за части. През
месец декември 2019 г. Ж.М. потърсил Г.Т. и поискал от него регистрационните
табели, за да може да прекрати регистрацията на лекия си автомобил БМВ модел
320 Д, с рег. № ******. Т. успял да се свърже с лицето, на което продал
автомобила и същият му изпратил регистрационните табели по автобуса от гр.
Плевен. Тъй като вече имало подадена жалба от М. ***, Т. предал същите на
полицейския служител, който извършвал проверката по случая.
Прокурорът приел, че липсата
на данни за извършено престъпление от общ характер, които да обосноват
образуването на досъдебно производство. В случая се касае за граждански
отношения, свързани с неизпълнението на договорни задължения и споровете
свързани с тях, че М. не е спазил установения в страната ред за продажба на
регистрирано МПС- писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради
което прекратил преписката. Разпоредил да се върнат на Ж.С.М. двете
регистрационни табели с № ******, които се намирали на съхранение при Домакин
на РУ МВР гр. Луковит.
От
приложения протокол за доброволно предаване съставен на 13.11.2019 г. е видно,
че лицето Г.А.Т. *** е предал на полицейския служител от РУ МВР гр. Луковит Л.К.
два броя perистрационни
табелите с №
******.
Въз основа на съставения АУАН,
серия GA, № *****, на 17.03.2020 г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
гр. Ловеч, съставил процесното наказателно постановление срещу жалбоподателя Ж.С.М.,
за това, че на 30.10.2019 г. в 11.23 часа в с.Торос, на ул. „Дило Йотов“ като
водач на лек автомобил, с посока на движение към ПП I-4, управлява собствения
си лек автомобил БМВ 320 Д с регистрационен номер ******, като не изпълнява
указанията на контролен орган, да остане на място, продължавайки движението си.
Водачът не поставя обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. АУАН е
съставен на собственика МПС след попълнена от него декларация на 04.11.2019 г.
в която пише, че не може да посочи кой е управлявал горепосоченото МПС на дата
30.10.2019 г.
Административно наказващият
орган /АНО/ е приел, че жалбоподателя е извършил следните нарушения: не спира
плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103
от ЗДвП, вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП; Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2,
N3, когато е в
движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което
виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
За извършеното нарушение по чл.
103 от ЗДвП, вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП жалбоподателят е санкциониран на чл.
175, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП с административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
За извършеното нарушение по
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП жалбоподателят е
санкциониран на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1-во, вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП с
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
На основание Наредба N 1з-2539
на МВР на жалбоподателя са отнети общо 6 точки.
От разпита
на актосъставителя Й.В.Й., се установява, че работи в сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР Ловеч на длъжността младши полицейски инспектор. На 30.10.2019 г.
при специализиран полицейска операция в село Торос, извършвали контрол по
движението с младши автоконтрольор С.Д.. Спрели за проверка лек автомобил БМВ,
като водачът им посочил с жест, че ще спре зад техния служебен автомобил, но не
го направил. Намалил скоростта все едно, че ще спре, но след това увеличил
газта. Следвали го по улиците в селото, като отправяйки се в посока село
Дерманци, го изгубили. След извършената справка по регистрационен номер,
установили собственика на МПС и неговия адрес. Когато дошли на адреса на
собственика на автомобила, той го нямало, и от родителите му разбрали, че
работи в София. Свързали се с него по телефона, при което той им обяснил, че
колата не е вече негова, но не е прехвърлена и се води на негово име. Установява
се, че Й. поискал от собственика на автомобила, кой го е управлявал към момента
на проверката, тъй като носи отговорност по чл. 188, ал 1 ЗДвП, но той не го
направил. Собственикът бил призован в сектор „Пътна полиция“ Ловеч и за
констатираните нарушения му съставил три АУАН.
В с.з.
актосъставителят поясни, че първоначално при разговор с родителите на
собственика на автомобила, те му казали, че автомобилът вече не е негов вече, а
жалбоподателят със сигурност му казал, че автомобилът е оставен в автокъща,
като няма никакъв документ за извършената продажба.
В с.з.
проведено на 31.07.2020 г., в присъствието на явилия се жалбоподател Ж.С.М.,
актосъставителя Й.В.Й. заяви, че не може да посочи жалбоподателят като водач на
автомобила.
От разпита
на свидетеля Л.Н.К., се установява, че Г. му предал номерата на автомобила с
протокол за доброволно предаване, като преди това му казал, че е продал
автомобила някъде.
От разпита
на свидетеля К.С.М., се установява, че жалбоподателят е оставил БМВ-то си в
автокъща в Борован и взел друга кола, като от автокъщата му казали, че като
намерят купувач ще му се обадят.
От свидетелските показания на Г.А.Т., се
установява, че същият е „закупил“ процесния автомобил БМВ от едни момчета в с.
Бежаново, след което го продал в гр. Плевен. След време при него дошъл
полицейският служител Л. и го питал дали е карал автомобила, и може ли да вземе
номерата. След като взел номерата ги предал на полицая. В с.з. същият
категорично заяви, че не познава лицето Ж.С.М., и, че Ж.М. не му е давал
автомобила.
От представеното удостоверение от ОД
МВР гр. Ловеч, се установява, че Николай В. Недялков е назначен на ръководна
длъжност Началник на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при
ОД МВР гр. Ловеч със заповед № ***г. на Министъра на вътрешните работи, считано
от 01.06.2011 г. и продължава да служи на същата длъжност.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата
е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 23.06.2020 г., а жалбата е подадена в
Сектор „Пътна полиция при ОД МВР гр. Ловеч на 30.06.2020 г.
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съображенията затова са следните:
Съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Николай Недялков
на длъжност Началник Сектор „Пътна полиция при ОД МВР гр. Ловеч, който към дата
17.03.2020 г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното
удостоверение издадено от Директора на ОД МВР гр. Ловеч и заповед № ***г. на
Министъра на вътрешните работи, както е бил и оправомощен да издава НП, видно
от приложената Заповед Рег. № **** г. на Министъра на вътрешните работи /т. 2.9
от същата заповед/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/
лице – Й.В.Й., на длъжност младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
гр. Ловеч, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени
в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН
за нарушения по ЗДвП.
Производството е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е
извършено от това лице виновно.
В конкретния се установява, че по случай относно
извършената проверка около 14.30 часа в с. Торос, на ул. „Дило Йотов, на лек
автомобил БМВ 320 Д с рег. № ******, материалите от административната преписка
били изпратени на РП гр. Луковит. В крайна сметка процесното НП било издадено
на основание АУАН серия GA, № *****, съставен на 11.11.2019 г.
Съдът констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на АУАН и обжалваното
НП относно посочените нарушения и доказване на извършителството, за което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП жалбоподателят е
санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец, а на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1-во,
вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП е санкциониран с административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева.
С процесното НП на жалбоподателя са
вменени нарушения, от една страна, че на процесните място, дата и час, е
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******, а от друга, че не
предоставя информация, кой е управлявал лекия автомобил БМВ 320 Д с рег. № ******
на 30.10.2019 г. в 14.30 часа в с. Торос, с посока на движение към ПП I-4, и
като водач не е изпълнил указанията на контролен орган, да остане на място, продължавайки
движението си /нарушение по чл. , както и че не предоставя информация, кой е управлявал МПС на 30.10.2019 г.
в 14.30 часа в с. Торос, с водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2, N3,
който когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано /нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
По първото вменено нарушение, разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП вменява задължение на водач на пътни превозни средства, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания – а съгласно приложената
санкционна разпоредба - чл. 175, ал. 1 ЗДвП Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който: т. 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението.
По второто вменено нарушение,
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява на задължение на водачите в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани - а съгласно приложената санкционна разпоредба - чл.
183, ал. 4 ЗДвП Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: т. 7. не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В посочените хипотези на жалбоподателя
са вменени умишлено извършени нарушения, но не става ясно, кои нарушения обуславят
ангажиране на административно-наказателната му отговорност – за това, че на
30.10.2019 г. в с. Торос, ул. „Дило Йотов“ е управлявал собственото си МПС, извършвайки
гореописаните нарушения - или, че като собственик на МПС след попълнена от него
декларация от 04.11.2019 г. е извършил две нарушения, като не е посочил на кого
е предоставил МПС на дата 30.10.2019 г. - нарушения във връзка с чл. 188, ал. 1
от ЗДвП.
Налице е допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на НП, като по този начин е ограничено
правото на защита на жалбоподателя, доколкото не може да се установи дали АНО е
приел, че жалбоподателят е бил водач на собствения си автомобил на процесната
дата, или му се налагат наказания като собственик на МПС, който не е посочил на
кого е предоставил МПС на дата 30.10.2019 г., което обуславя двете нарушения
във връзка с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Самото наказателното постановление не е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като вменените във вина на
жалбоподателя нарушения не са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.
След внимателен анализ на
доказателствения материал по делото относно описаните в обстоятелствената част
на НП нарушения извършени от жалбоподателя, съдът приема, че нито едно от
вменените му такива не е доказано, или по-скоро са налице безспорни
доказателства, че той не ги е извършил.
По отношение
на приетото от АНО, че на посочените в НП дата, място и час, жалбоподателят е
управлявал МПС извършвайки виновно двете му вменени нарушения, съдът приема за
безспорно установено, че жалбоподателят не е управлявал въпросното МПС на дата
30.10.2019 г. По
отношение на вмененото нарушение на жалбоподателя - че като собственика на МПС
след попълнена от него декларация от 04.11.2019 г., не е посочил на кого е
предоставил МПС на дата 30.10.2019 г., съдът приема за безспорно установено, че
жалбоподателят не е извършил двете нарушения, дори и при изследване на
хипотезите независимо една от друга. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Посочените в акта и НП фактически
констатации /управлението на собствения автомобил от страна на жалбоподателя на
дата 30.10.2019 г., или непосочването от негова страна, на кого е предоставил
МПС на дата 30.10.2019 г. обуславящо двете нарушения във връзка с чл. 188, ал.
1 от ЗДвП/, не се потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели.
От събраните гласни доказателства се установява, че при спирането от
полицейските служители за извършването на проверка, автомобилът е потеглил и
водачът е осуетил проверката, без обаче проверяващите да установят
самоличността на водача. От представените писмени доказателства се установява,
че жалбоподателят се е разпоредил с процесния автомобил преди датата на
нарушението, че автомобилът е бил ползван от други лица, както е бил и с
прекратена регистрация поради липса на сключена застраховка „гражданска
отговорност“ на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - на дата 16.01.2018 г.
Отново следва да се отбележи, че по
делото не се събра нито едно доказателство, че точно на датата на установените
нарушения от водача /неустановен/ на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ******,
самият автомобил е бил предоставен на неустановения водач от жалбоподателя.
Точно обратното, установи се по безспорен начин, че през 2018 г. жалбоподателят
е направил бартер със своя автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег. № ******,
като оставил същия в автокъща в с. Борован, а оттам взел друг автомобил, че
собственикът на автокъщата продал автомобила на непознати за него лица, като
през месец юни 2019 г. автомобилът попаднал у свидетеля Г.А.Т. ***, че на датата
на нарушението актосъставителят посетил
адреса на собственика на автомобила, той го нямало, и
от родителите му разбрали, че работи в София.
При това положение съдът приема, че са
допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и издаденото
НП свързани с неустановяване на обстоятелствата на извършване на двете вменени нарушения.
На следващо място съдът намира, че
двете нарушения са останали и недоказани, след като се установи, че посоченият
автомобил още през 2018 г. е бил продаден чрез бартер от страна на
жалбоподателя, като липсата на изискуема форма за извършване на такава сделка,
не променят изводите на съда. Това обстоятелство, както и обстоятелството, че
на процесната дата жалбоподателят не е управлява автомобила и не го е
предоставил на друго лице, се установи от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, а така също и от приетите писмени доказателства по делото.
За по-голяма прецизност следва да се посочи
принципната позиция, че при проверката за законосъобразност и правилност на
издадените НП, следва да се преценява във всеки конкретен случай, при прилагане
на правилото за безвиновната отговорност на лицата по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В
случая се релевират възражения, че жалбоподателят не е извършил нарушенията,
тъй като се е разпоредил със собствения автомобил много преди датата на
нарушението, което е осуетило, възпрепятствало него като собственик на
автомобила да посочи, кой е бил негов водач на 30.10.2019 г. Затова и спорът за
авторството, повдигнат с жалбата до съда, подлежи на разрешаване именно в
съдебната фаза, доколкото не посочването от страна на жалбоподателя, на кого е
предоставил моторното превозно средство, в случая не се дължи на отказ на
собственика да го декларира, а на обективна невъзможност с оглед на факта, че
се е разпоредил с автомобила си преди извършване на нарушението, в който случай
правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП не следва да намери приложение, и
доказателствената тежест за авторството е на наказващия орган – чл. 53, ал. 1 и
арг. от чл. 54 ЗАНН. За установяването му от събраните доказателства, не следва
обоснован извод, че именно жалбоподателят е управлявал на 30.10.2019 г. процесния
автомобил.
При оспореното авторство и
обоснованото от гласните и писмени доказателства съмнение, че жалбоподателят не
е бил водач на собствения си автомобил, както и че е нямал представа /не е
можел да посочи/, кой е управлявал лекия автомобил на процесната дата, място и
час, наказателното постановление, с който са му наложени административните
наказания следва да бъде отменено, тъй като незаконосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за процесните нарушения.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният представител на жалбоподателя
е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските
по делото по реда на АПК. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство по делото. В
случая е направено възражение за прекомерност съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН от
въззиваемата страна. Претендираните разноски са съобразени с изискванията на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото, в хода на което се
изследваха две вменени нарушения на жалбоподателя и установи наличието на
безспорно изключително съществени процесуални нарушения, и което завърши в четири
заседание. Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ОД на МВР
гр. Ловеч да бъде осъдено да плати 300 лева на жалбоподателя за сторените от
него разноски.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *****,
издадено на 03.01.2020 г. от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр.
Ловеч, с което на Ж.С.М., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, и за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
1-во от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати
на Ж.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лева за направените по
делото разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК,
пред Административен съд гр. Ловеч, в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: