Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 01.10.2018 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и седми
септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: И. Генева
Като разгледа
докладваното от съдия Й. Иванов
ВНЧХД № 147 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по ЖАЛБИ на:
Подсъдимият А.Г.Д. *** чрез неговия защитник адвокат Д.П. от ТАК против присъда № 17/27.04.2018 год. постановена по НЧХД № 98/2018 год. по описа на РС – Търговище, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.08.2017 год. в гр. Търговище е нанесъл на И.И. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Признал е подсъдимият за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.2 от НК затова да е нанесъл лека телесна повреда на 11.09.2017 г. на частния тъжител, както и че е извършил деянието при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на частния тъжител сумата от 600 лева представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 3000 лева като неоснователен.
Подсъдимия е осъден да заплати на частния тъжител сумата от 72 лева представляваща деловодни разноски, както и сумата от 50 лева представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
В жалбата си защитника на подсъдимия счита, че присъдата е неправилна, като моли същият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението, по което е признат за виновен.
Жалба на частния тъжител И.И. Па чрез нейния повереник адвокат С.И. ***, който обжалва присъдата както в наказателната така и в гражданската част, така и за отказа на съда да му присъди разноските по делото. Моли присъдата да бъде изменена като подсъдимия бъде осъден за всички обвинения посочени в тъжбата, както и да му се присъдят разноските в първата и въззивната инстанция.
Преди даване на делото пред настоящия състав в срока по чл.320, ал.4 от НПК постъпи допълнение към жалбата от адвокат И., в което се посочва, че в присъдата липсва осъдителен или оправдателен диспозитив досежно извършеното от подсъдимия деяние на 26.08.2017 год. Посочва се, че това деяние не е обсъдено и в мотивите. Излагат се доводи против ниския размер на наложеното наказание и ниския размер на уважения граждански иск. Моли съда да осъди подсъдимия за всички описани в тъжбата деяния и се завиши наказанието. Иска се завишаване на размера на гражданския иск на 1000 лева, както и да му се присъдят разноските за първата и въззивната инстанция. Предоставя и Удостоверение относно това какво трудово възнаграждение е получава частната тъжителка последните 6 месеца.
В съдебно заседание частния тъжител И. Па редовно призована не се явява, за нея адвокат И. – редовно упълномощен за въззивната инстанция не поддържа жалбата си относно деянията за 26.08. и 11.09.2017 год. Поддържа жалбата си само за деянието за което е признат подсъдимия за виновен, а именно на 27.08.2017 год. Счита, че присъдата на РС както в наказателна така и в гражданската част за занижена. Посочва, че се касае за лице, което било осъждано, и многократно бил нанасял побой на неговата доверителка. Моли присъдата да бъде изменена като се увеличи наказанието и гражданския иск. По отношение на жалбата на подсъдимия счита същата за неоснователна. Моли да му се присъдят разноските за двете инстанции.
В съдебното заседание подсъдимия А.Д. редовно призован не се явява, за него адвокат П. счита присъдата в осъдителната част за недоказана, поради, което моли същата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен.
Съдът, след преценка на оплакванията в
жалбите, и изцяло правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1
от НПК, констатира следното:
От фактическа страна районният съд е приел, че подс. Д. е осъждан два пъти, но е реабилитиран и по двете осъждания. Подс. и тъжителката са съпрузи от 1992 год. като от барака си имат дете – св. А.Г.. Двамата веднъж се развели, като през 2008 год. отново сключили брак, като отношенията през 2017 год. отново се влошили. Караниците и скандалите между тях били чести, като основната причина било подозрението на подс., че съпругата му има любовник. На 27.08.2017 год. вечерта в дома си те отново се скарали, като виковете им се чували навън. Словесния сблъсък преминал във физически, при което подс. нанесъл няколко удара в областта лицето на тъжителката. Скандалът бил чут от сина им св. Г., който бил в гаража и след като се качил в дома си, видял, че устната на майката е спукана. На 29.08.2017 год. тъжителката посетили съдебния лекар, който и издал съдебно-медицинско удостоверение за получените телесни увреждания.
На 07.09.2017 год. тъжителката подала срещу подсъдимия молба по Закона за защита от домашното насилие, по която молба било образувано гр. Д. № 1525/2017 год. по описа на РС – Търговище. С Решение на съда е издадена Заповед за защита в полза на тъжителката на 26.10.2017 год.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза назначена пред първата инстанция при деянието на 27.08.2017 год. тъжителката Па е получила отток в областта на левия долно челюстен клон, подлигавичен кръвоизлив на горната устна в централната част, и косо разположена линейна драскотина в основата на третия пръст на дясното ръка. Така описаните увреждания са причинили на пострадалата болки и страдания, без разстройство на здравето. В съдебното заседание вещото лице е посочило, че уврежданията са могли да бъдат получени както на 27.08 така и на 28.08. 2017 год.
По отношение на повдигнатите две обвинения на 26.08. и на 11.09.2017 год. същите не се поддържат от страна на частният тъжител, поради което настоящият състав няма да се спира на тях.
Фактическите
положения, приети за установени от районния съд, са правилни и се подкрепят от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин, че на 27.08.2017 год. подс. Д. е нанесъл удари на тъжителката, като в резултат на тези нанесените удари от страна на подс. Д., тъжителката е получена телесната повреда, за която претендира в частната тъжба - отток в областта на левия долно челюстен клон, подлигавичен кръвоизлив на горната устна в централната част, и косо разположена линейна драскотина в основата на третия пръст на дясното ръка. Предвид така събраните доказателства правилно и законосъобразно съдът е стигнал до извода, че деянието на 27.08.2017 год. е доказано както от обективна така и от субективна страна. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. Описаните по-горе факти по отношение на развитието и протичането на събитията са убедително изведени при анализа на събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира основание да променя констатациите на първостепенния съд. ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаният по делото свидетел и фактите изведени от този разпит, чрез използване на правилата на формалната логика.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство.
Настоящата инстанция отново анализира всички събрани доказателства и се присъединява към извода на РС – Търговище.
Няма спор относно факта, че както и правилно е посочил в мотивите си първоинстанционния съд при тези семейни скандали, с нанесени удари, които се случват в жилищата на страните обикновено няма очевидци. Затова дали е имало или не твърдяното от пострадалия физическо насилие се доказва по косвен път, т.е. от оставените следи - наранявания по тялото на пострадалия, което се установява след извършен преглед от лекар, който да посочи дали тези наранявания отговорят на посоченото от пострадалия като време, място и начин. И от показанията на свидетели, които са видели пострадалия след физическия сблъсък. В случая както се посочи по-горе тъжителката е посетила съдебния лекар на 29.08.2017 год., който е констатирал, че върху нея е упражнено физическо насилие по начин и време, което отговаря на посоченото от нея. Освен това е разпитан св. Г. син на подсъдимия и тъжителката, който не може да си спомни датата ( което предвид изтеклия период от време е логично), като същият е заявил, че след пореден скандал между родителите му е видял майка си – тъжителката Па със спукана устна ( нараняване, което е отразено от съдебния лекар). Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал показанията на св. Г.. Същият макар и неохотно е дал показания. Не е предубеден, имайки предвид, че в разпита му личи, че той не одобрява поведението и на двамата му родители, категоричен е, че след пореден скандал е видял, че устната на майка му е спукана, което съвпада с извършения преглед.
Предвид всичко това въззивната инстанция се присъединява към извода на РС, че безспорно е установено, че е имало нанасяне на удари върху тъжителката от страна на подсъдимия.
По отношение на наведените доводи в пледоарията на защитника на подсъдимия пред настоящата инстанция ( жалбата е бланкетна). Настоящата инстанция изложи по-горе доводи защо счита, че е доказано от обективна и субективна страна, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е обвинен. Предвид на това, жалбата се явява неоснователна.
По отношение на жалбата с допълненията към нея, изложеното пред въззивната инстанция от страна на адвокат И.. В частта и, че в присъдата и в мотивите към нея не е посочено деянието на 26.08.2017 год. Въпреки, че това деяние не се поддържа от частния тъжител, настоящата инстанция е длъжна да установи допуснато ли е процесуално нарушение. Видно от Разпореждане № 147/12.02.2018 год. е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.130, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК – затова, че на 26.08.2017 год., 27.08.2017 г и на 11.09.2017 год. при условията на продължавано престъпление……. В присъдата си съдът се е произнесъл за деянието на 27.08.2017 год. и за деянието за 11.09.2017 год., както и за продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК, но няма произнасяне за деянието за 26.08.2017 год., което безспорно е нарушение, но не от категорията на съществените, което да доведе до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така защото в мотивите си към присъдата съдът е обсъдил въпросното деяние, като е счел, че такова има на 27.08., но не и на 26.08.2017 год. Предвид горното твърдяното от страна на пълномощника на тъжителката, че не е обсъдено в мотивите се явява неоснователно.
По отношение на доводите за увеличаване на наказанието на подсъдимия и на гражданския иск. По отношение на посочените като отегчаващи обстоятелства, а имено, че подсъдимия е бил осъждан, че деянието е извършено след завеждане на делото за домашно насилие, и че се касае за четири отделни случаи на побой. Настоящият състав счита, че тези доводи са неоснователни и недоказани. На първо място, след като едно лице е реабилитирано то се счита за неосъждано, като реабилитацията заличава осъждането. След като това е така то не може тези предишни реабилитирани присъди да се вменяват като отегчаващо вината обстоятелство. По отношение на това, че деянието е извършено след завеждане на дело за домашно насилие. Подсъдимия е признат за виновен за деяние извършено на 27.08.2017 год., а жалбата до съда по Закона за домашното насилие е заведена на 07.09.2017 год. т.е. около 10 дни след извършване на деянието. За обвинението за 11.09.2017 год. подсъдимия е бил признат за невинен, извод, с който се е съгласил и частния тъжител, тъй като не поддържа жалбата си в тази и част. Не се касае и за четири деяния – подсъдимия е признат само за едно, като тук горепосоченото, че частния тъжител се е съгласил с това, е с оглед факта, че не поддържа жалбата си в тази си част.
По отношение на гражданския иск настоящият състав счита, че жалбата на частния тъжител за неоснователна. РС в мотивите е обсъдил задълбочено и обосновано исковата претенция и правилно е определил по справедливост обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че същото е правилно определено по размер.
По отношение на неприсъдените от страна на РС разноски по отношение на адвоката. Настоящият състав счита жалбата за частична основателна. Пред първата инстанция е приложен договор за правна помощ от който е видно, че е сключен такъв между адвокат И. и частната тъжителка, като е договорено възнаграждение по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАд в размер на 600 лева в наказателната част и 400 лв в гражданската част. Видно от разпоредбата на чл.38, ал.1 т.2 от ЗАд адвоката може да оказва безплатна помощ на материално затруднени лица. При представяне на такова пълномощно по този текст от ЗАд е следвало представляваният ( частната тъжителка) да представи доказателства за това. Като при непредставяне РС е следвало да задължи представляваният да представи доказателства, че наистина е в материално затруднение. Посочено в едно изречение в мотивите, че няма платена сума и затова не е платено възнаграждение е неоснователно. Видно от разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК когато подсъдимият е признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение, ако е направено такова искане. След като в ЗАд, който е специален в случая е предвидено, че за лица, които са в затруднено материално положение могат да бъдат представлявани безплатно, то съгласно ал.2 изр. 2 на чл.38 от ЗАд съдът определя възнаграждението в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид всичко изложено и след представяне на Удостоверение пред настоящата инстанция за получавани доходи от страна на частния тъжител И. Па, от която справка е видно, че същата получава МРЗ за страната, въззивният съд счита, че същата е била в затруднено материално положение, поради което следва да бъде осъден подсъдимият да заплати разноските на адвокат С. И..
Както се посочи по горе в ал.2 на чл.38 от ЗАд е посочено, че възнаграждението не следва да е по-малко от предвидено в наредбата. Видно от чл.13, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатско възнаграждения, по дела, по които за престъплението е предвидено наказание пробация или глоба възнаграждението е 400 лева. Видно от разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК са предвидени три вида наказания – лишаване от свобода, пробация или глоба. В същата наредба е предвидено когато са повече престъпления ( деяния) съответното възнаграждение да бъде увеличено. Предвид обаче, че подсъдимият е признат за виновен само за едно деяние, отчитайки разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК, че когато съдът признае подсъдимия за невинен за някое от престъпленията, то той го осъжда само за обвинението, за което е признат за виновен. Или иначе казано подс. Д. следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева представляваща сума пред първата инстанция само за едното деяние, по което е признат за виновен. По отношения на посочения размер на възнаграждение по гражданския иск. Гражданския иск е предявен за три хиляди лева, а уважен за шестстотин лева. В производството по гражданския иск се прилагат правилата на ГПК само ако въпросите не са изрично уредени в НПК. Настоящият случай е точно такъв. При липса на изрична уредба в НПК приложима е разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Гражданския иск е предявен за 3 000 лева, а уважен за 600 лева. Т.е. уважената част от предявения граждански иск е 20%. Пропорционалната част от тях с оглед размера на уважената част от претенцията е 80 лева.
Предвид горепосоченото, че въззивната инстанция счита, че присъдата е правилна както в наказателната така и в гражданската част, следва да бъде присъдената същата сума за разноските и пред въззивната инстанция.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
При
служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, настоящата
инстанция счита, че не са налице
основания, налагащи отменяване на
обжалваната присъда. Същата следва да бъде потвърдена изцяло. Като се осъди
подсъдимият да заплати на адвокат С.И. адвокатско възнаграждение в размер на 960
лева, сума представляваща възнаграждение за двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 17/27.04.2018 год. постановена по НЧХД № 98/2018 год. по описа на РС - Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА А.Г. П роден на *** ***, с ЕГН ********** да заплати на адвокат С.И. сумата от 960 ( деветстотин и шестдесет) лева представляваща адвокатско възнаграждение пред Районен и Окръжен съд Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.