Р Е Ш Е Н И Е
№ 566
гр. Хасково, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесети юли, през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от
съдия Костова АНД (К) № 475 по описа
на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН,
вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационни жалби от Д. Д. О., в качеството ѝ на кмет на Община
Ивайловград и от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр.
Хасково, против Решение №3 от 11.04.2022 г., постановено по АНД №75 по описа на
Районен съд – Ивайловград за 2021 г., с което е изменено Наказателно постановление №26/27.09.2021г. на директора на
РИОСВ гр. Хасково, с което на Д. Д. О. в качеството и на кмет на Община
Ивайловград, за нарушение на чл.156 ал.1 във връзка с чл.120 от Закон за
управление на отпадъците и на основание чл.156 ал.1 от Закон за управление на
отпадъците, във връзка с чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева, като е намален размера на наложеното
административно наказание „глоба“ от 3000 лева на 2000 лева.
В касационната
жалба, подадена от Д. Д. О. в качеството и на кмет на Община Ивайловград, се
твърди, че решението на районния съд в потвърдителната му част било неправилно.
Сочи се, че при постановяване на решението съдът правилно преценил, че е налице
завишена санкция, като наложената била над минимално определената и не била
съобразена с наличните по делото доказателства, а именно, че нарушението било
първо за нарушителя, че същият положил усилия да изпълни дадените му
задължителни предписания в срок, изпращайки констативния протокол на кметския
наместник на с. Плевун, Община Ивайловград, за изпълнение. Същите замърсявания
били почистени, макар и след изтичане на дадения срок в предписанието и от това
деяние не били претърпени имуществени вреди. Твърди се, че съгласно така
изразените мотиви на първоинстанционния съд, било налице основание за отмяна на
наложената имуществена санкция, а не намаляване на нейния размер. Навеждат се
доводи, че била приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Безспорно било, че в
конкретния случай не били налице настъпили вредоносни последици от извършеното
административно нарушение. Действително тези последици не били съставомерни за
квалификацията на деянието, но били правнорелевантни за окачествяването му като
маловажно и от друга страна, степента на опасност на извършеното била явно
незначителна. Фактът, че нарушението било на просто извършване, не означавал,
че то е изключено от преценката за маловажност по смисъла на чл.28 б.“а“ от ЗАНН, а липсата на вредни последици била един от елементите на тази преценка и
изключително ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца или
липсата на такава обществена опасност. Твърди се, че забавеното изпълнение на
направените предписания се дължало на липсата на техника, което обстоятелство
по несъмнен начин изключвало вина и умисъл на наказаното лице, а също така
обстоятелство, с което било редно да се съобрази както
административнонаказващият орган, така и от съдебният състав, разглеждащ
делото. Още повече, че именно те били посочени от първоинстанционния съд при
намаляне на имуществената санкция. Твърди се, че районният съд неправилно
постановил решението си, като намалил наложената санкция, вместо да я отмени,
каквато била квалификацията на чл.63 ал.2 т.1 и т.2 от ЗАНН, въпреки изложените
мотиви за маловажност на извършеното деяние. Моли се за отмяна на обжалваното
решение. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция.
Недоволна от
решението в частта, с която е изменено наказателното постановление, като е
намалено наложеното наказание на 2000 лева, останала РИОСВ гр. Хасково, която
чрез директора го обжалва в срок с твърдения, че било неправилно. Твърди се, че
непротиворечиво Върховният административен съд на Република България приемал,
че по своята същност задължителното предписание било указване на фактическите
действия, които проверяваният субект следвало да предприеме за отстраняване на
допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните
административни органи дейност. Следователно предписанието изисквало активно
поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за
изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно
поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна
принуда, предписанието било индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят редица
обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки
за издаването му. Доказателствата сочели, че така даденото на Д.Д. О., в
качеството ѝ на кмет на Община Ивайловград предписание не било оспорено,
съответно отменено по надлежния ред. При положение, че даденото предписание е влязло
в законна сила, то същото е станало задължително за посоченото като негов
изпълнител лице. Влизането на последното в сила определяло неговата
задължителност за субекта, към който било отправено и преклудирало възможността
да бъдат направени възражения досежно правилността и законосъобразността на
предписанието в хода на последващото административнонаказателно производство.
Отбелязва се, че в случая изпълнителното деяние, осъществяващо
административнонаказателния състав на чл.156 ал.1 във връзка с чл.120 от Закон за
управление на отпадъците било неизпълнение на влязло в сила предписание,
каквото нарушение било приписано на жалбоподателя. Осъществяването му било
доказано по несъмнен начин, което предопределяло извода за законосъобразност на
НП и определения в него размер на глоба от 3000 лв. При определяне на
административното наказание били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи
тежестта на нарушението обстоятелства. Деянието в случая било с по-висока
степен на обществена опасност, тъй като водело до повишен риск за околната
среда, поради което се санкционирало и по-строго от законодателя. Безспорно
било, че длъжностното лице извършвало нарушение на екологичното законодателство
чрез бездействие, поради което се приемало, че последното като цяло няма
правилно отговорно отношение към установения правов ред, което следвало да се
отчете като отегчаващо обстоятелство и мотивирало наказващия орган да наложи
по-висок размер на имуществената санкция. С оглед на това, глоба от 3000 лева
било справедливо в конкретния казус административно наказание за подобно
екологично нарушение и можело да има превъзпитаващ ефект относно
предотвратяване на бъдещо замърсяване с отпадъци. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд в обжалваната му част и да бъде потвърдено изцяло
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба на кмет на Община Ивайловград – РИОСВ гр. Хасково, в
представена чрез процесуален представител писмена молба оспорва изцяло
подадената касационна жалба. Счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба, депозирана от РИОСВ гр. Хасково - кмет на Община
Ивайловград, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково предлага да бъде оставено в сила решението на
районния съд.
Административен съд
– Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбите оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационните жалби
са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са допустими.
Разгледани по
същество, са неоснователни.
С проверяваното
решение състав на Районен съд - Ивайловград е изменил Наказателно постановление
№26/27.09.2021г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) – Хасково, с което на Д. Д. О., в качеството и на кмет
на Община Ивайловград, за нарушение на чл.156 ал.1 във връзка с чл.120 от Закон
за управление на отпадъците и на основание чл.156 ал.1 от Закон за управление
на отпадъците, във връзка с чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева, като е намалил размера на наложеното
административно наказание глоба от 3000 лв. на 2000 лв. и е осъдил Д. Д. О. – кмет
на Община Ивайловград да заплати на РИОСВ – Хасково разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
За да постанови този
резултат, съдът е приел за безспорно установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Наред с това е изложил
съображения, че размера на наказанието е завишен, като е наложено такова над
минималния размер и не е съобразен с наличните по делото доказателства, а
именно, че нарушението е първо за нарушителя, че същият е положил усилия да
изпълни дадените му задължителни предписания в срок, изпращайки констативния
протокол на кметския наместник на с. Плевун, за изпълнение, че макар и след
съставяне на АУАН в срока за подаване на възражението отпадъците са били
почистени и към възражението е приложен и снимков материал за това, че липсват
отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което е счел, че следва да
намали размера на наложената имуществена санкция в минималния предвиден от
закона размер от 2000 лева, с което биха се осъществили в достатъчна степен
целите на наказанието.
Касационната
инстанция споделя изводите на районния съд.
Според настоящия
състав, атакуваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка,
като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. В случая не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на
административната процедура по реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, които да водят до незаконосъобразност на НП.
Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които
то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на
лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е
и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно
наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Наред с горното,
изводът на районния съд, че от наказаното лице е извършено описаното в НП
административно нарушение, е правилен и обоснован, същият не противоречи, а
напротив – подкрепя се от събраните по делото доказателства.
Правилно съдът, след
като е обсъдил разпоредбите на чл.19 ал.1, вр. чл.22 от ЗУО и чл.2 ал.1 от Наредба за условията и
реда на дейностите по третиране на битови, строителните и масово
разпространените отпадъци и поддържане на чистотата на територията на Община
Ивайловград, приета с Решение №150 от 19.12.2018г. на Общински съвет –
Ивайловград, изменена с Решение №893/09.12.2019г. на Административен съд –
Хасково, е приел, че от ЗУО и посочената Наредба е видно, че отговорността по
управлението на битовите и строителните отпадъци е изцяло на кмета на Общината.
Изрично в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от цитираната наредба е посочено, че кметът
на общината планира, организира и контролира управлението на цялостната дейност
по третирането на ТБО и СО, образувани на нейна територия, съобразно
изискванията на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и поддържането на
чистотата на територията на общината в съответствие със санитарно-хигиенните и
екологични изисквания. В случая не е спорно, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че след извършена извънредна проверка на населени места
за наличие на нерегламентирани сметища на територията на Община Ивайловград, резултатите
от която са обективирани в съставен Констативен протокол №384/07.04.2021г., от
проверяващите са установени две замърсявания с отпадъци в с. П., общ. И.и е
дадено предписание за почистването им със срок на изпълнение 07.05.2021г. Изрично
е отбелязано, че отговорен за изпълнение на предписанието е кметът на общината.
При последващ контрол, при проверка, извършена на 21.05.2021г., за което е
съставен Констативен протокол №409/21.05.2021г., комисията със същия състав
установява, че двете замърсявания с отпадъци в с. П. не са почистени, съответно
предписанието, дадено с Констативен протокол №384/07.04.2021г., не е изпълнено.
След като даденото от съответните контролни органи задължително предписание не
е изпълнено в определения срок, безспорно е извършено описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
С оглед изложеното,
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето на
основание чл.156 ал.1 от Закон за управление на отпадъците.
Нарушението в
конкретния случай не може да бъде квалифицирано като маловажен случай,
съответно не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при прилагане на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не
сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието
като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения
от този вид. Сочените в касационната жалба от кмет на Община Ивайловград
обстоятелства – че нарушението е първо за нарушителя, че същият е положил
усилия да изпълни дадените му задължителни предписания в срок, както и
обстоятелството, че тези замърсявания са почистени, макар и след изтичане на
дадения срок в предписанието и от това деяние не са претърпени имуществени
вреди, могат да бъдат преценени като смекчаващи вината обстоятелства по смисъла
на чл.27 ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за
извършеното нарушение глоба и които са взети предвид от районния съд при
поставеното изменение на наказателното постановление.
С оглед събраните по
делото доказателства, правилно районният съд е изменил наказателното
постановление, като е намалил наложената със същото глоба от 3000 лева до
минимално предвидения в разпоредбата на чл.156 ал.1 от ЗУО размер от 2000 лева.
Изложените в тази връзка съображения в обжалваното решение са подробно
обосновани и изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не е
необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да се
препрати към същите. Отделно от това следва да се посочи, че в НП липсва и обоснован
мотив от страна на наказващият орган защо налага санкцията над предвидения в
закона минимум.
Предвид изложеното,
касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила. При този
изход на делото разноски на страните не следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3 от
11.04.2022г., постановено по АНД №75 по описа на Районен съд – Ивайловград за
2021 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.