РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХсъстав
На двадесет и четвърти октомври Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №4092 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.К.” ЕООД против наказателно постановление №
03-010019/03.10.2018г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна, с което на „Е.К.” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2100 лева на основание чл.416 ал.5 от КТ и чл. 79 ал.4 вр.чл.76 ал.1 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят
моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се
явява, но се
представлява, като процесуалният представител поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното НП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното: „Е.К.” ЕООД в качеството на работодател е наел по трудово правоотношение лицето Вл.
Чернишев казахстански гражданин, продължително пребиваващ в Р. България без
лицето да има право на достъп до пазара на труда на територията на Р. България.
Бил съставен АУАН, а нарушението било квалифицирано като такова по чл.8 ал.1 т.2
от ЗТМИМ.
Въз основа на горното било
отпочнато административно наказателно производство срещу въззивника, като бил
съставен АУАН. Нарушението било констатирано на място в обекта и извършено на
03.08.2018г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМИМ.
АНО издал наказателното постановление, в което възприел изцяло направените
констатации в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпита
на свидетелите в хода на съдебното производство и приложените допълнителни
писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане, като по същество е не основателна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- от Директора на "Инспекция
по труда" гр.Варна, съгласно заповед на Изпълнителния директор на
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София.
Съдът намира, че издаденото
наказателното постановление, не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност, същото
съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при спазването на законоустановения ред и срокове, като счита,
че и съставният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН.
Не са налице нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушението в
АУАН и в НП е описано в достатъчна степен, щото жалбоподателят е разбрал в
какво точно е обвинен. АУАН има дата, месец и година издаването му.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият ораган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ право
на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които
имат
разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона
за чужденците в Република България. Горното се потвърждава от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. Нарушението е било установено на
място в обекта, където лицето – чужденец продължително пребиваващ в Р. България
е полагало труд за санкционираното дружество в разрез с разпоредбите на ЗТМТМ.
Съдът намира,
обаче че АНО е определил неправилно
санкционната норма на чл.76 ал.1 от ЗТМТМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 76,
ал. 1 от от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /ЗТМТМ/, се предвижда за работодател, за
който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без
регистрация в Агенцията по заетостта налагане „имуществена санкция“ в размер, определен по чл. 48
от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание. Административно-наказателната
разпоредба на чл. 48 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ предвижда “имуществена
санкция” в размер от 2 000 лв. до 20
000 лв. за юридическите лица, които са наели на работа или приели законно
пребиваващи чужденци без съответното разрешение или регистрация. Тази санкционна норма е била
отменена с ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила
от 23.05.2018 г.). Нарушението по настоящото дело е извършено на 03.08.2018г. , АУАН е съставен на
27.09.2018г. , а НП е издадено на 03.10.2018г. т.е няколко месеца след като
санкционната норма на чл.76 ал.1 от ЗТМТМ е била отменена. В тази връзка съдът
намира, че неправилно е била определена санкционната норма. Няма как да се
приеме, че жалбоподателят може да бъде наказан на основание норма, която е била
отменена много преди да е било извършено вмененото му нарушение. По време на
извършване на нарушението е действала друга санкционна норма, която е следвало
да бъде приложена от АНО. В тази връзка съдът намира, че АНО е извършил
същество процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а именно да научи в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Предвид горното и
обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в
съдебната фаза на производството, то съдът прие, че същото представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. При
горните данни съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
Обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, не са
подведени под конкретната правна норма, санкционираща извършеното
административно нарушение. Това именно има предвид разпоредбата на чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН, като изисква вписване на законните разпоредби, които са нарушени.
Пълното съответствие между словесно описание на нарушението и цифровото
изражение на правната квалификация на нарушението е гаранция за реализация на
правото на защита в пълен обем, като противното води до неяснота за какво
нарушение е издадено наказателното постановление и представлява съществено
процесуално нарушение, неотстранимо в настоящото съдебно производство, което е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-010019/ 03.10.2018г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на
„Е.К.” ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2100 лева на основание чл.416 ал.5 от КТ и чл. 79 ал.4 вр. чл.76 ал.1 от ЗТМТМ.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: