№ 127
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500457 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Н. Д. К. и
М. Д. К. и двамата от с. Росеново, обл. Добрич против решение №
260134/14.06.2021г., постановено по гражданско дело № 197 по описа за
2018г. на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от въззивниците против Административен съд-Добрич искове по
чл. 4, § 3 от ДЕС, отговарящи на правната норма на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от
ЗОДОВ /разпоредба, създадена със ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр.
94/29.11.19г./, за осъждане на ответника да им заплати суми от по 245 000 лв.
на всеки от тях, представляващи обезщетения за имуществени вреди,
причинени от постановяването на решение № 72/10.05.13г. по адм.д. №
626/12г. по описа на Административен съд-Добрич при
неприлагане/нарушаване на правото на ЕС – чл.чл. 17, 21, 47, 52 и 54 от
ХОПЕС и чл. 102 и чл. 106 от ДФЕС, изразяващо се в неизпълнение на
задълженията на държавата, произтичащи от учредителните актове и актовете
1
на ЕС да осигури справедливо обезщетяване на собствениците на имоти,
които се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди; и
всеки от ищците е бил осъден да заплати на ДОС суми от по 295 лв,
представляващи разноски по делото, на осн. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. В
жалбата е изложено, че обжалваното решение е порочно, тъй като е налице
отказ от съда да приложи Регламент 1025/2012г. на ЕС, който задължава
прилагането на Международните стандарти за оценяване /МСО/ и
Европейските стандарти за оценяване /ЕСО/, както и да се използва метода на
арх. В. Н. за оценяване. Това е довело при изготвянето на експертизите пред
първоинстанционния съд до неприлагането и на принципите на Световната
търговска организация /СТО/, изразяващи се в съгласуваност, прозрачност,
откритост, независимост от специални интереси и ефективност. Нарушени са
и принципите на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - пряка приложимост,
принцип на директния ефект и върховенство на закона. Основната теза е, че
експертните заключения са изготвени в съответствие с действащото
българско законодателство – чл. 32 от ЗДС, който противоречи на посочените
норми от правото на ЕС и нормите за стандартизация, произтичащи от
цитирания Регламент. Неприлагането на МСО и ЕСО /които са продукт
съответно на Международната стандартизационна организация и на
Европейската стандартизационна организация/ е довело до липсата на база за
сравнение между оценките, които се получават относно стойността на
отчуждената земя на ищците, от което пък би могло да се направи и извода за
противоречието на действащото българско законодателство в тази област с
нормите от правото на ЕС, на което се основава и предявената претенция по
настоящото дело. Така при прилагането на утвърдения с чл. 32 от ЗДС метод
на оценяване на стойността на дължимото обезщетение се стига и до
сформирането на нелоялно по-ниски цени, което способства за увреждане на
продавача и облагодетелстване на купувача – налице е нарушение по чл. 101
и чл. 102 от ДФЕС. Поради това се е стигнало до определянето на
несправедливо обезщетение при отчуждаването. Неприлагането на
цитираните норми от правото на ЕС е проява и на дискриминация на
основание гражданство по см. на чл. 18 от ДФЕС. Направен е обстоен анализ
и на мотивите на съда в обжалваното решение, с което въззивниците не са
съгласни, основавайки се на посочените по-горе изходни положения в
поддържаната теза за неприлагане на правото на ЕС, което има приоритет и
2
пряка приложимост спрямо вътрешното законодателство на страната, което
му противоречи. Към въззивната жалба са представени копия на документи
/които са били вече представени и приети от първоинстанционния съд/, както
и копия от подаваните от страните молби по първоинстанционното дело,
копия от заключенията на експертизите, приобщени от първоинстанционния
съд и копие от обжалваното съдебно решение, чрез анализа на които се
обосновава поддържаната от въззивниците теза по делото, както и че са
настоявали за извършването на оценките на отчуждаваната земя при
приложението на МСО и ЕСО и метода на арх. Н.. Отправеното до въззивния
съд искане е да се „анулират“ заключенията на експертизите, изслушани пред
първоинстанционния съд, тъй като не съответстват на искането на ищците,
както и на поставената от съда задача, и делото да се върне на ДОС за
преразглеждане и изготвяне на такива оценки, които ще са в съответствие с
Регламент 1025/12г. Във въззивната жалба липсват формулирани
доказателствени искания до настоящи съд.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Административен съд-Добрич чрез административния му
ръководител – председателя на съда, в който се поддържа, че същата е
необоснована и неоснователна. Счита се, че пред първоинстанционния съд са
събрани всички необходими и относими доказателства, вкл. и две експертни
заключения. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба е възпроизвеждане
на правната теза на ищците, релевирана и пред първоинстанционния съд, но в
жалбата липсват твърдения за пороци на обжалваното съдебно решение.
Поради това се поддържат съображенията, изложени в отговора на исковата
молба. Счита се, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не е ясно какво е
искането на въззивниците до въззивния съд. Това лишава въззиваемата страна
от възможността да изготви и подробен отговор на въззивната жалба.
Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно прилагане на закона, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Отговор на въззивната жалба от задължителния участник в
производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура, не е
депозиран.
С допълнително депозираната на 01.11.21г. молба въззивниците
3
уточняват, че претендират да бъде отменено обжалваното решение. Освен
това са формулирали и изрично доказателствено искане за назначаване на
експертиза с поставените пред първата инстанция задачи /вкл. и чрез
прилагане на ЕСО, МСО и методът на арх. В.Н./. Към молбата е представена
и част І от Работен документ на службите на Комисията, представляващ
Ръководство относно европейската стандартизация в подкрепа на
законодателството и политиките на Съюза.
В с.з. въззивната жалба се поддържа лично от въззивниците.
Прокурорът от Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за
неоснователност на исковете, предвид липсата на елементите от фактическия
състав на нормата на чл. 2в от ЗОДОВ.
В допълнително депозиран на 19.11.21г. документ, озаглавен „Писмена
защита“ въззивникът Н.К. се позовава на текстове от Директива 2014/104 ЕС,
за да обоснове становището си, че неоснователно не са уважени
доказателствените искания на въззивниците.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното
производство:
По същността на предявените искове.
С подадената на 30.04.2018г. искова молба Н.К. и М.К. са твърдели, че
при постановяването на решение № 72/10.05.13г. по адм.д. № 626/12г. от
Адм.С-Добрич, с което е бил определен размера на обезщетението за
отчуждените им 1.631 дка земя, съдът е нарушил правото на ЕС, тъй като е
съобразил единствено нормите на чл. 32 от ЗДС и чл. 36 от ЗСПЗЗ. За
последните се твърди, че противоречат на чл. 17 от ХОПЕС, тъй като
утвърдената методика за оценяване на дължимото обезщетение при
отчуждаването на имоти, собственост на частни субекти, за задоволяване на
държавни нужди, поставя държавата и държавните фирми в по-благоприятно
положение спрямо всички други субекти, както и ощетява собствениците на
отчуждаваните имоти чрез сформирането на нелоялни и по-ниски изкупни
цени и води до несправедливо обезщетение. Последното пък представлява
нарушение на чл. 106 от ДФЕС във вр. с чл. 102 от ДФЕС. За конкретния
случай се сочи, че със Заповед № РД-02-14-2312/10.11.11г. е одобрен ПУП,
обн. в ДВ, бр. 93/25.11.11г., а с Решение на Министерство на земеделието и
4
храните № КЗЗ-3/01.03.12г., в сила от 26.03.12г., е било променено
предназначението на отчуждената от ищците земя – от земеделска земя в
„земя за техническа инфраструктура“. Вместо обаче да бъде оценена като
земя с промененото й предназначение, за да се определи справедливо
обезщетение при отчуждаването, следвайки методиката на чл. 32 от ЗДС,
експертите са определили оценката в съответствие с предназначението на
имота преди влизането в сила на ПУП – като земя за земеделски нужди. Така
според изготвената оценка отчуждените 1.631 дка са на стойност общо 2 153
лв. (или 1.32 лв./1 кв.м.), докато при оценяването на идеални части от земя от
застроени урегулирани имоти по остатъчния метод, стойността на 1 кв.м. е
147 лв. И обратно – твърди се, че ако земята е била държавна собственост и е
било необходимо същата да се продаде с оглед проявени инвестиционни
намерения, то при оценката й е щяло да се отчете и инвестиционното
намерение и промяната в предназначението на имота, което пък ще доведе до
по-високата й пазарна стойност. Това по същество е нарушение на правото на
собственост, защитено от чл. 17 на ХОПЕС, тъй като в случая отчуждаването
на земята не е било за обществени ползи, а за държавни нужди. Така се
създава привилегия в полза на държавата и се нарушават принципите на
конкуренцията. Наред с горното, в исковата молба е посочено, че е налице
нарушение и на чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, тъй като ищците са
били лишени от ефективни правни средства от Административен съд-Добрич,
който при разглеждане на жалбата им против определеното им обезщетение,
не е допуснал оценка по метода на арх. Н. и по остатъчния метод, а е
възложил на зависими оценители да извършат оценката съобразно метода,
уреден в чл. 32 от ЗС, при което дадената оценка е била около 5 пъти по-
ниска и от данъчната оценка за имота. Освен това жалбоподателите са били
лишени и от правото да обжалват акта на Административен съд-Добрич пред
по-висша инстанция. Считат още, че спрямо ищците е проявена
дискриминация, изразяваща се в неравното им третиране спрямо държавата
при избор на методите на оценка на отчуждаваната земя. Поддържа се и
нарушение на чл. 52 от ХОПЕС, изискващо пропорционалност при налагане
на ограничителни мерки при упражняването на правата и свободите на
гражданите, а израз на нарушение на този принцип е утвърдената с чл. 32 от
ЗС методика на оценяването. Считат, че след като държавата е запазила
нормата на чл. 32 от ЗС и след подписването на ДФЕС, то е налице
5
нарушение на неговия чл. 106, тъй като чл. 32 от ЗС противоречи на
разпоредбата на чл. 102 от ДФЕС. Поддържа се, че чрез прилагането на чл. 32
от ЗС се сформират нелоялни и по-ниски покупни цени, което е злоупотреба с
право, несъвместима с вътрешния пазар. В исковата молба са били отправени
множество искания до съда, едно от които е след като се установи, че не са
били приложени или са били нарушени цитираните норми на ХОПЕС и на
ДФЕС, ищците да си получат обезщетение по ЗОДОВ.
В изпълнение на указанията на съда по отстраняване нередовностите
на исковата молба, ищците са уточнили с молба от 02.12.19г., че претендират
по 125 000 евро обезщетение за всеки, за претърпените от тях имуществени
вреди, изразяващи се в неизплатено реално обезщетение при отчуждаването
на собствената им земя от 1.631 дка, формирано по метода на арх. Н.
(стойността на земята за застрояване е процентната стойност от проектната
инвестиционна стойност или от стойността на построения вече обект),
предпоставяйки в случая стойност на изграденото в имота им газопроводно
съоръжение от 1 000 000 евро. Твърди се наличие на пряка причинна връзка
между произнесеното от ответния съд решение по цитираното дело и
настъпилите вреди, тъй като последният е приложил метода на оценяване по
чл. 32 от ЗС, вместо съответните стандарти за оценяване /МСО и ЕСО/ и
метода на арх. Н.. Уточнява се, че не се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, въпреки че има такива.
С уточняваща молба от 15.01.20г. ищците са посочили, че претендират
обезщетенията за имуществените си вреди в размери от по 245 000 лв.
/равностойност на по 125 000 евро по посочен от тях валутен курс от 1.960
лева за 1 евро/. С нова молба от 31.08.20г. ищците са уточнили, че в случая не
е бил приложен Регламент 1025/2012г., който е определил целта на
стандартизацията за ЕС, както и че последната обхваща и продуктите за
оценяване. Ищците считат, че такива продукти за оценяване са създадените
от европейските организации за стандартизация и в същите се включват и
Европейските стандарти за оценяване (ЕСО). Поддържат, че на основание § 9
от Регламента следва да се приеме, че ЕСО са инструмент за политика на ЕС
и че се цели ефективност и ефикансност, а неприлагането им означава, че не
се прилага политиката на ЕС. Признава се, че съгласно § 11 от Регламента
стандартите за услуги са доброволни, но в тази връзка се прави сравнение с
чл. 32 от ЗС, който е задължителна норма за оценяване, противоречаща на
6
ЕСО. От изискването на § 13 от Регламента за приложимостта на
европейското законодателство в областта на конкуренцията и за европейските
организации за стандартизация, ищците правят извод, че при оценяването
следва да се използват именно ЕСО, тъй като същите са създадени от
Европейската организация за стандартизация в унисон с изискванията на
нормите в областта на конкуренцията. Ищците се позовават и на нарушение
на Регламент № 1/2003г, който задължава съдилищата да следят за
правилното изпълнение на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 81 и
82 от ДФЕС.
С оглед всичко гореизложено като твърдения по фактите и
отправените въз основа на същите искания до съда от ищците, предявените
искове следва да се квалифицират като такива по чл. 4, § 3 от ДЕС, които
понастоящем имат регламентация в правната норма на чл. 2в, ал. 1, т. 1
от ЗОДОВ – за осъждането на Административен съд‑Добрич да заплати на
ищците обезщетения в размери от по 245 000 лв. за претърпени от тях
имуществени вреди, нанесени им чрез постановеното решение №
72/10.05.13г. по адм.д. № 626/12г., които са в резултат на прилагането от съда
на чл. 32 от ЗДС при определяне на дължимите им обезщетения за
отчуждения им имот с площ 1.631 дка, вместо на действащите в ЕС
Европейски стандарти за оценяване (ЕСО), които се считат за задължителни
съобразно Регламент 1025/2012г. на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012
година относно европейската стандартизация, и които гарантират
определянето на справедливи обезщетения при отчуждаването на имоти.
В подадения от ответника отговор на исковата молба исковете са били
оспорени като недопустими и неоснователни. Недопустимостта е обоснована
с нередовност на исковата молба поради редица противоречия и
несъответствия в самата обстоятелствена част и между обстоятелствената
част и петитума, както и поради липсата на предпоставките за провеждане на
производство по защита от дискриминация. Неоснователността на
претенциите се извежда от това, че не е налице нито един от елементите от
фактическия състав на отговорността по чл. 4, § 3 от ДЕС - да е нарушена
правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни
субекти; нарушението да е извършено от орган на държавата-членка чрез
негово действие или бездействие; това нарушение да е достатъчно
7
съществено и от него да са произтекли вреди за ищеца; да е налице причинна
връзка между нарушението и претърпените вреди. Изложено е, че правната
уредба в областта на устройството на територията не попада в
изключителната компетентност на Съюза или в поделена компетентност
между Съюза и държавите-членки и поради това именно държавите-членки
имат компетентност в тази област. Освен това ХОПЕС не създава нови
области на компетентност, нито изменя дефинираните в Договорите
компетентности на ЕС. И тъй като предметът по адм.д. № 626/12г. на Адм.С-
Добрич е бил жалба по чл. 205-209 от ЗУТ – принудително отчуждаване на
имот и обезщетяване на собствениците му, то и съдът не е имал задължение
да прилага норми от правото на ЕС. Отрича се да са били нарушени
изискванията за ефективни правни средства и осигуряването на справедлив
съдебен процес, произтичащи от правото на ЕС при разглеждането на
посоченото адм. дело, тъй като съдът е приложил точно националните
материални и процесуални закони, които съответстват на европейското право
/вкл. и относно възможността националният законодател да определя реда за
инстанционен контрол/.
Представителят на ОП-Добрич е поддържал, че цитираният от ищците
Регламент 1025/2012г. на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно европейската стандартизация, е неотносим към предмета на делото,
тъй като същият касае техническа спецификация, а последната не се отнася до
методите за оценяване на земеделска земя. Поради това предявените искове
се считат за неоснователни.
Предвид определения по-горе предмет на делото, което е било
образувано пред първоинстанционния съд на 30.04.2018г., и съобразно
нормата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019г.),
производството следва да се развие и приключи пред гражданските
съдилища. Освен това, след като първоинстанционният съд се е произнесъл с
обжалваното решение по така предявените искове, същото се явява
допустимо.
По установените по делото факти въз основа на приобщените
доказателства.
Видно от материалите по адм. д. № 626/12г. на Адм.С-Добрич, че
същото е било образувано по жалба на настоящите ищци против Заповед №
8
РД-11-10-174/30.07.12г. на Областен управител на област Добрич, в частта й
относно определения размер от 2 153 лв. на обезщетението на
жалбоподателите в качеството им на собственици на ПИ с проектен № 030038
(засегната площ от имота от 1.631 дка), образуван от имот № 030035 в
землището на с. Росеново, м. „Зисова нива“, ЕКАТТЕ 6303, общ. Добрич,
целият с площ от 27.279 дка, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: трета, за задоволяване на неотложна държавна
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, а именно: за
изграждане на площадка на обект „Станция за очистване на газопровод –
пускова камера и автомобилен път“ от обект „Преносен газопровод високо
налягане и АГРС-Силистра“.
Видно от самата обжалвана заповед, че отчуждаването на имота на
ищците е основано на нормите на чл. 34а, ал. 2, вр. чл. 34в от ЗДС и чл. 63, ал.
1 и ал. 2 от ЗЕ за задоволяване на неотложна държавна нужда, която не може
да бъде задоволена по друг начин. Отчуждаване е било предшествано от
издаването на съвместна Заповед от 09.07.12г. на Министъра на РРБ и от
12.07.12г. на МФ (копие от същата е на л. 51-53 от административното дело и
в същата е цитирано Решение № 615/14.07.09г. на МС (л. 54), с което обект
„Газопроводно отклонение високо налягане и АГРС-Силистра“ е бил обявен
за обект с национално значение на осн. § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и чл. 5, ал. 1 от
ЗЕ, както и на Решение № КЗЗ-3/01.03.12г. на Комисията за земеделски земи
при МЗХ, с което е променено предназначението на част от ПИ № 030035 в
землището на с. Росеново в размер на 1 631 кв.м. за неземеделски нужди – за
изграждането на подобект „Станция за очистване на газопровода (СОГ) -
пуск“). Било е допуснато и предварително изпълнение на заповедта на
областния управител, обосновано с вида на предвиждания за изграждане
обект, включен в Инвестиционната програма на газопреносното предприятие
„Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София за 2012г., както и с одобряването на ПУП-
парцеларен (извършено със Заповед № РД-02-14-2312/10.11.11г. на МРРБ,
обн. в ДВ, бр. 93/25.11.11г.) за обект „Преносен газопровод високо налягане и
АГРС-Силистра“, с трасе, преминаващо през територията на общините
Добричка и Тервел, обл. Добрич и общините Кайнарджа и Силистра, обл.
Силистра. За определяне на равностойното парично обезщетение за
засегнатата част с площ от 1.631 дка от имота на настоящите ищци, е била
изготвена пазарна оценка по метода, утвърден в чл. 32, ал. 2 от ЗДС,
9
възлизаща на 2 153 лв. Няма спор, че паричното обезщетение в посочения
размер е било изплатено.
Към административната преписка по делото е било приложено и копие
на поканата от 15.02.11г. , която е била отправена от „Булгартрансгаз“ ЕАД,
гр. София до настоящите ищци за учредяване на право на строеж върху 1.631
дка от тяхната нива с оглед предвидения за изграждане обект от дружеството,
при предложена цена от 1991 лв. Посочено е, че при липсата на отговор в 14-
дневен срок, ще се приеме, че е налице отказ и ще се пристъпи към
изпълнение на чл. 63, ал. 1 от ЗЕ. На 07.03.11г. ищците са направили свое
насрещно предложение за отстъпване на право на строеж срещу заплащане от
дружеството на цена от 43 200 лв. Няма данни предложението да е било
прието, както и отправеното такова от ищците за изкупуване на общо 7 704
кв.м.
На л. 88 от административното дело е приложено и копие от данъчна
оценка, издадена на 05.04.11г. от Община Добрич за право на строеж върху
1631 кв.м., учредено за срок от 100 г., считано от м. 04.11г., възлизаща на
9 721 лв.
По административното дело са били изслушани заключенията на
единична и на тройна съдебно-оценителни експертизи, които съдът е
кредитирал само в частите им, с които при определяне на справедливото
обезщетение за отчуждената от жалбоподателите земя са били използвани
единствено критериите установени в чл. 32, ал. 2 от ЗДС – в съответствие с
предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП, съответно преди
одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски
земи /последното - на осн. чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗС, тъй като е прието, че не
могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики
поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по
вписванията/. Административният съд не е уважил исканията на
жалбоподателите да се извърши оценка и да се определи размера на
обезщетението чрез възлагането на „частно експертно изследване“. При това
положение съдът е възприел размер на обезщетението от 2 381.26 лв. и с
решението си е увеличил същото от 2 153 лв. на 2 381.26 лв. Решението на
10
административният съд по адм.д. № 626/12г. на Адм.С-Добрич е окончателно
по арг. от чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.
Пред първоинстанционния съд по настоящото дело са били назначени
първоначална и повторна съдебно-оценителни експертизи. В заключението на
първата от тях вещото лице е съобразило установените и по-горе факти
относно влизането в сила на ПУП на 10.11.11г., извършената промяна в
предназначението на земеделските земи на 01.03.12г., отказа на съдията по
вписванията при СВ-Добрич да издаде удостоверение по чл. 32, ал. 4 от ЗДС,
изготвянето на оценката на отчуждаваната част от имота на ищците от
01.05.12г. и издаването на заповедта на областния управител на 30.07.12г. за
отчуждаването на имота. Експертът е установил още, че оценяваният имот с
идентификатор № 63063.30.38 с площ от 1630 кв.м. в м. „Зисова нива“ в
землището на с. Росеново е с много неправилна форма и граничи на изток с
полски път, а по останалите си граници – с ниви. Видът на територията
понастоящем е такава за транспорта, с начин на трайно ползване: за
съоръжение на газопровод. Преди промяната на предназначението, частта от
имота, отчуждена от ищците, се е ползвала като нива, трета категория.
Спазвайки предписанието на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, че равностойното парично
обезщетение следва да се определи в съответствие с предназначението на
имотите преди влизането в сила на ПУП, съответно преди одобряването на
ПУП, експертът е използвал методите на пазарните сравнения и приходния
метод и след като е съобразил, че предвид използването и от двата метода на
един и същи математически апарат, то оценките и по двата метода ще
съвпаднат в настоящия случай. Оценката е извършвана към датата на
издаването на заповедта на областния управител за отчуждаването –
30.07.12г. Вещото лице е приело за достоверна най-високата пазарна цена за
продажба на земеделски земи в землището на с. Росеново към м. 04.12г.,
която е в размер на 1350 лв./дка. При това положение е определена
стойността за 1631 кв.м. в размер на 2 229 лв. За прилагането на приходния
метод на оценяване в случая експертът е използвал статистическите данни
относно размера на изплащаните ренти за експлоатацията на земеделските
земи в Община Добрич за 2012г., възлизащи на 81лв./дка. При приета норма
на възвръщаемост от 0.60% и нарастването на рентата за период от 6 години в
размер на 19%, то оценката по този метод възлиза на 2 274 лв. за 1631 кв.м.
При приета еднаква тежест на двата метода, крайната оценка на отчуждения
11
имот към посочената дата е определена на 2 251 лв. Вещото лице е описало
подробно защо методът „Негели“ е неприложим в конкретния случай –
същият е известен като „остатъчен метод“, и като „инвестиционен метод“, и
като „метод на предприемача“, но е рядко използван, тъй като в същия има
голям брой прогнози (бъдещата стойност на недвижимия имот след
построяването на проектирания обект в т.ч. и дисконтови фактори като се
прогнозират разходите по създаването на инвестиционния строеж, които са
десетки видове, разположение в годините напред; прогноза на приходите след
съобразяване на момента на покриване на извършените разходи, което е
твърде относително). В случая е посочено, че липсват данни за
инвестиционната стойност на целия газопровод, цената на която ще се
продава газа за около 10 години напред, момента, в който ще се изплати
съоръжението, невъзможността един голям инвестиционен проект да се дели
на части. Поради това е прието, че методът „Негели“ намира ограничено
приложение при жилищното строителство, частично и при разделянето на
съсобствени поземлени имоти, при надстрояване и пристрояване, при
учредяване на право на строеж, при концесионирането на някои обекти и др.
Поради това и вещото лице не е използвало в случая този метод на оценяване.
В с.з. експертът е допълнил, че българските стандарти за оценяване,
действащи от 01.06.18г. използват идентични методи като тези, посочени в
МСО и ЕСО, тъй като математическите методи са едни и същи. Посочва още,
че методът „Негели“ се нарича още „инвестиционен метод“, тъй като е
свързан с отговор на въпроса за колко време вложените инвестиции ще се
изплатят и ще започнат да носят приходи и обратно – каква следва да е
инвестицията, за да започне тя да носи приходи след точно определен период
от време. Всичко това обаче е основано на множество прогнози, които не
винаги могат да се сбъднат. За изграждането на конкретния газопровод и
преминаването му през имоти на собственици в землището на с. Росеново,
вещото лице е извършвало оценки за отстъпено право на ползване чрез право
на преминаване, при което учредените от собствениците сервитути в полза на
инвеститора „Булгартрансгаз“ ЕАД са били твърде широки – от по 250 м. от
двете страни на осевата линия на газопровода. При тази дейност вещото лице
се е запознавал с проекта и е установил, че отделните му обекти нямат
отделни стойности. Освен това вещото лице е констатирало, че цените, по
които са били изкупувани земите на собствениците от инвеститора за
12
реализирането на този проект са били малко по-високи от пазарните цени за
такива имоти, а някои дори достигали до 2-3 пъти над пазарните цени и това
си го обяснява с желанието на инвеститора да избегне процедурите по
обжалване на оценките. Наред с горното се сочи, че в случая не може да се
приеме, че отчуждаваният от ищците имот може да се определи като „имот за
разработване“, тъй като наред с предоставянето на имота като част от
инвестицията, собствениците на земята следва да се участват отделно и в
самата инвестиция – не може друг да инвестира, а собственикът на земята да
участва само в печалбата. В случая от притежаваната от ищците земя е отнета
определена площ, която струва определена цена, в която ако не се вложат
огромните средства, за да се построи целият газопровод, тази земя не би
имала стойност, различна от стойността на съседните имоти. Затова бъдещото
предназначение на отчуждавания имот е без значение при определяне на
оценката с оглед дължимото обезщетение, тъй като собствениците на земята
не са имали друга перспектива за извличане на доходи от същата освен като
от земеделска земя – те няма да участват наред с държавата в инвестицията
при изграждането на целия газопровод. Вещото лице допълва, че през 2012г.
ЕСО е бил известен в България под името „Стандартите на TEGoVA“.
В заключението на повторната експертиза вещото лице е посочило, че
от направения оглед на отчуждения от ищците имот е установило, че върху
същия е изградена Станция за очистване на газопровода. Съоръжението има
малка надземна част – кранове, тръби, командно табло и др., която е оградена
с плетена мрежа и колове. Вещото лице е съобразило, че Българските
стандарти за оценяване /БСО/ са рецепция на МСО и на ЕСО и същите са
задължителни за независимите оценители в България. Описан е подробно и
методът на швейцарския архитект и експерт В. Негели и в случая е прието, че
отчужденият от ищците имот попада в категория 1 при определянето на
стойността на земята в общите разходи от бъдещия обект, което й отрежда
стойност в целия бъдещ имот от 5%. Отбелязано е обаче, че методът
„Негели“ е приложим за самостоятелно функциониращи доходоносни обекти
– търговски сгради, хотели, складове, жилищни сгради и др., които са
проектирани и изградени върху територията, която се оценява и можещи да
функционират самостоятелно и да носят доход. В случая е изграден голям
инфраструктурен обект, който има множество подобни съоръжения,
разпространени на големи разстояния едно от друго. Тези съоръжения не
13
могат да работят самостоятелно, вкл. и да се смени предназначението им.
След справка в Наредба № 6/25.11.04г. за техническите правила и нормативи
за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос,
съхранение, разпределение и доставка на природен газ, експертът е
установил, че няма специфични определени норми за изграждането на
подобни съоръжения по газопреносната мрежа и това съоръжение за
очистване на газа е могло да се проектира и в някой от съседните имоти –
напред или назад по оста на газопровода. С оглед на всичко гореизложено е
направен извода, че установеният метод за оценяване на отчуждавания имот
по чл. 32 от ЗДС е не само приложим, но и е адекватен в конкретния случай.
Правни съображения и изводи.
Правото на Европейския съюз има особено положение в системата на
българското право. То има международен произход, което налага неговото
автономно тълкуване и поставя в особено положение Съда на ЕС, като
източник на задължителна съдебна практика. Международният произход на
това право обуславя и неговото надмощно положение по отношение на
националното право съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 2 на Конституцията. Подобно
на международното публично право, което урежда отношения между
държави, но може да уреди и публичните отношения между държавите –
страни по договора и техните граждани (напр. ЕКПЧОС) и подобно на
международното частно право, което намира приложение при частноправни
отношения с международен елемент (напр. Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки), но може да уреди и
частноправни отношения без международен елемент (напр. Конвенцията на
ООН за правата на детето); правото на Европейския съюз, като част от
вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 1 на Конституцията
урежда, както публичните отношения между държавата-членка и нейните
граждани в обществено значими области като свободата на движение на хора,
стоки, услуги и капитали, и др., така и частноправните отношения с
международен елемент (напр. в областта на съдебното сътрудничество по
гражданскоправни въпроси с трансгранично значение), но също и
частноправни отношения без международен елемент, напр. защитата на
потребителите. В чл. 5, ал. 4 на Конституцията е уреден механизъм за
предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото на
Европейския съюз, чрез овластяването на всички правоприлагащи органи – от
14
местната и държавната администрация до Конституционния съд – да
преценяват съответствието на приетите закони с правото на Европейския
съюз и да приложат това право с приоритет пред националния закон, но
съществуването на този механизъм не освобождава държавата от
отговорността, че е приела и/или поддържа националния закон в
несъответствие с правото на Европейския съюз, както и, че този механизъм не
е сработил ефективно и вреди са причинени. Причинният процес започва от
приемането или поддържането в националното право на норма, която
противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване до
нейното приложение и осъществяването на съответните негативни
последици. Поведението на различните държавни органи в този причинен
процес има значение единствено за процесуалната им легитимация да
отговарят като ответници по иска за обезщетение. Обезщетение за нарушение
на правото на Европейския съюз може да се претендира, както поради
нарушения от нормотворчески, правораздавателни и правозащитни органи, на
органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, така и за
допускането на нарушения от частноправни субекти. Поради това правото на
Европейския съюз може да бъде нарушено не само, когато е приложена
национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с
правото на Европейския съюз, но също и когато правото на Европейския съюз
не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е
тълкувана неправилно (напр. неавтономно), но също и когато тя не е
приложена, независимо от това дали същата е уредена изрично, или може да
бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да съществува
в друг вид в националното право. Българският съд е съд на Европейския
съюз, той прилага правото на Европейския съюз като свое право, но тълкува
неговите разпоредби автономно, т. е. според практиката на Съда на
Европейския съюз. Когато тълкуването на разпоредба от правото на
Европейския съюз не буди съмнение, съдът прилага правото на Европейския
съюз, но в случай на съмнение той може да отправи запитване до Съда на ЕС.
Такова запитване съдът е длъжен да отправи не само, когато се постави
въпрос за валидността на акт на органите на Европейския съюз, но също и ако
възникне съмнение за съответствието на закон с правото на Европейския
съюз, въпреки че Конституционният съд в свое решение е приел, че
несъответствие няма. Ако Съдът на Европейския съюз установи
15
противоречие, силата на неговото решение ще преодолее задължителната
сила на решението на Конституционния съд. (всичко по-горе из мотивите на
Решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2020 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков).
Принципът за отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправните субекти от нарушения на правото на ЕС, които се отчитат
като извършени от държавата, е присъщ на системата на договорите, на които
се основава Съюзът (решение от 26.01.10г., Transportes Urbanos y Servicios
Generales, С-118/08, EU:С:2010:39, т. 29). Що се отнася до условията за
ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на
частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, които се считат за
извършени от държавата, Съдът многократно е приемал, че увредените
частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три
условия, а именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата
да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда
(решение от 28 юли 2016 г., Tomasova C-168/15, EU: C: 2016: 602, т. 22 и
цитираната съдебна практика).
И още нещо, Съдът на ЕС приема, че първият елемент от фактическия
състав на отговорността, а именно нарушената правна норма на Съюза да
предоставя права на частноправните субекти, не включва изискване тази
норма да има директен ефект - § 40 от Решение от 19.11.1991 по съединени
дела С-6/90 и С-9/90 (Andrea Francovich и Италианска република, и между
Danila Bonifaci и др. и Италианска република). Нещо повече - в § 41 на
същото дело изрично е посочено, че тези условия са достатъчни за да породят
правото на обезщетение в полза на частноправните субекти, които те имат на
основание пряко от общностното право. В самото дело Francovich, нормата на
която се позовавал ищецът няма директен ефект, както е посочил в решението
си Съдът, но това не е основание да се изключи отговорност на държавата. И
това е така, защото нормата с директен ефект подлежи на пряко изпълнение
от националния съд, т. е. адресатът на нормата и носител на правото, може да
търси защитата му директно от националния съд. Обезщетителното
производство по извъндоговорната отговорност на държавата, като
самостоятелно средство за защита правата на частноправните субекти, дава
16
защита както на адресатите на норми с директен ефект, така и тези, чиито
права не произтичат от норми с директен ефект, които не могат да се позоват
на директния ефект пряко пред национален съд.
С оглед изложените по-горе изходни положения следва да се приеме,
че българската държава чрез процесуалния си субституент в лицето на
Адм.С-Добрич е надлежно процесуално легитимирана да отговаря за вредите,
претендирани с предявените искове на ищците по настоящото дело и същите
ще са основателни ако са налице посочените по-горе материалноправни
предпоставки.
Съобразно чл. 4, § 1 от ДЕС в съответствие с член 5, всички области на
компетентност, които не са предоставени на Съюза в Договорите,
принадлежат на държавите-членки. Според чл. 5, § 3 от ДЕС по силата на
принципа на субсидиарност, в областите, които не попадат в неговата
изключителна компетентност, Съюзът действа само в случай и доколкото
целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна
степен от държавите-членки, както на централно, така и на регионално и
местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото
действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза. Според
чл. 5, § 4 от ДЕС по силата на принципа на пропорционалност, съдържанието
и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на
целите на Договорите.
От своя страна категориите и областите на компетентност на ЕС са
уредени с разпоредбите на дял І, чл. 2-6 от ДФЕС. Изключителна
компетентност на Съюза е дефинирана в чл. 2 § 1 от ДФЕС – това са
областите, в които само Съюзът може да законодателства и да приема правно
обвързващи актове, а държавите-членки имат такава възможност, ако изрично
са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на
Съюза. Такива области са посочените в чл. 3 от ДФЕС: митнически съюз;
установяване на правила относно конкуренцията, необходима за
функциониране на вътрешния пазар; парична политика на държавите-членки,
чиято парична единица е еврото; опазване на морските биологични ресурси и
обща търговска политика. Споделена компетентност между Съюза и
държавите-членки е определена в чл. 2, § 2 от ДФЕС - когато Договорите
предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите-членки в
17
определена област, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и
да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки
упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята.
Държавите-членки упражняват отново своята компетентност, доколкото
Съюзът е решил да спре да упражнява своята. Такива области на споделена
компетентност са посочените в чл. 4, § 2 от ДФЕС: вътрешен пазар; социална
политика; икономическо, социално и териториално сближаване; селско
стопанство и рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт;
трансевропейски мрежи; енергетика; пространство на свобода, сигурност и
правосъдие; общи проблеми на сигурността в областта на общественото
здраве. Третата форма на компетенции на Съюза е на подкрепа, координиране
или допълване на действията на държавите-членки, без при това да се
замества тяхната компетентност в тези области- чл. 2, § 5 от ДФЕС.
Областите, в които става това, са: опазване и подобряване на човешкото
здраве; промишленост; култура; туризъм; образование, младеж, спорт;
гражданска защита и административно сътрудничество.
Какво представлява Регламент 1025/2012г. на ЕП и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно европейската стандартизация и дали същият
представлява задължителен законодателен акт на Съюза съгл. чл. 288, § 2 от
ДЕС, който да има приложение и при определянето на справедливи
обезщетения при отчуждаването на имоти от граждани и юридически лица на
териториите на държавите-членки.
Регламентът е основан на нормата на чл. 114 от ДЕС и с него се
хармонизира законодателството в областта на стандартизацията, което е
подчинено на целта за създаването или функционирането на вътрешния пазар
/област на действие на Съюза при условията на споделената компетентност/.
В регламента е определена и основната цел на стандартизацията -
определянето на доброволни технически спецификации или спецификации за
качеството, на които могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти,
производствени процеси или услуги. Стандартизацията може да обхваща
различни аспекти, като стандартизация на различни класове или размери на
даден продукт или технически спецификации в сферата на пазарите на
продукти или услуги, на които техническата и оперативната съвместимост с
други продукти или системи са от основно значение. Според т. 4 от
Преамбюла, европейските стандарти се приемат от европейските
18
организации за стандартизация, а именно CEN (Европейският комитет за
стандартизация), Cenelec (Европейският комитет за стандартизация в
електротехниката) и ETSI (Европейският институт за стандарти в
далекосъобщенията). В чл. 1 от Регламента е определен и неговия предмет –
със същия се установяват правила по отношение на сътрудничеството между
европейските организации за стандартизация, националните органи за
стандартизация, държавите членки и Комисията, установяването на
европейски стандарти и европейски стандартизационни документи за
продукти и за услуги, в подкрепа на законодателството и политиките на
Съюза, идентифицирането на ИКТ (информационни и комуникационни
технологии) технически спецификации, допустими за позоваване,
финансирането на европейската стандартизация и участието на
заинтересованите страни в европейската стандартизация. Според дадените
определения в чл. 2, „европейски стандарт“ означава стандарт, приет от
европейска организации за стандартизация /т.е. от посочените по-горе три
такива организации, тъй като само тези за посочени в Приложение І – така
съобразно чл. 2, § 8/.
По настоящото дело нито страните, нито съдът установи някоя от
посочените три европейски организации по стандартизация да са издавали
европейски стандарти за оценяване, които да са приложими в държавите
членки в областта на отчуждаването на имоти за обществена или държавна
нужда.
Представените от ищците „Европейски стандарти за оценяване“ са
продукт на TEGoVA (The European Group of Valuers’ Associations), която
представлява европейското обединение на националните асоциации на
оценителите. Основната й цел е създаването и разпространението на
хармонизирани стандарти за оценъчна практика, за образование и
квалификация, както и за корпоративно управление и етика за оценителите.
Тя подпомага своите асоциации-членки при въвеждането и прилагането на
периодично изготвяните стандарти за оценяване.
Налагащият се при това положение извод е, че нито ЕСО, нито МСО
са задължителни за приложение в държавите-членки, тъй като те не са част от
правото на ЕС – не са утвърдени със задължителен акт на институция на ЕС,
нито са резултат от дейността на организация, която според цитирания
19
регламент или друг акт на институция на ЕС, е оправомощена да създава
стандарти като част от правото на ЕС. Следователно не е налице правна
норма на Съюза (с директен ефект или такава, която няма директен ефект, но
е приложима при разрешаването на казус като настоящия), с която се
предоставят права на частноправните субекти в областта на определянето на
обезщетения за отчужден за държавни нужди или в обществена полза имот в
държава-членка.
Само на това основание предявените от ищците искове се явяват
неоснователни, тъй като липсва още първата от трите посочени по-горе
предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че българският КС е
имал възможността да се произнесе по конституционосъобразността на
нормите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС с Решение № 6/04.07.06г., приемайки,
че те не противоречат на чл. 17, ал. 1, 3 и 5, чл. 4 и чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България. Това решение има обвързваща сила за
българския съд относно конституционосъобразността на атакуваната
разпоредба, която както се посочи и по-горе е продукт на законотворчество на
националния парламент в област, в която държавите-членки имат своята
автономна компетентност. Значимостта на това произнасяне е с оглед
преценката на КС на РБ, че оспорваният и от настоящите ищци утвърден
метод за оценяване на отчуждаваните за държавни нужди имоти на
гражданите по чл. 32, ал. 2 от ЗДС, не накърнява част от основните им права,
свързани с правото на собственост, нито прогласените принципи на правовата
държава и недопустимост на злоупотребата с права. Поради това настоящият
състав на съда напълно споделя изложените в решението на КС мотиви, а
именно: По отношение на момента, към който трябва да бъдат взети предвид
посочените обективни критерии за определяне на равностойното парично
обезщетение, Конституционният съд намира, че регламентираното с
разпоредбата като меродавно „предназначението на имотите преди влизане в
сила на подробния устройствен план“ е задължителна предпоставка за
постигане на предписаното от Конституцията равностойно обезщетение. По
този начин се изключва евентуалното влияние в една или друга посока на
влезлия в сила подробен устройствен план върху цените на подлежащите на
отчуждаване по него имоти. Парично обезщетение, определено с оглед
бъдещото предназначение на отчуждения имот, не би било равностойно,
20
защото то не съответства на действителната цена на имота, която той има
преди влизането в сила на подробния устройствен план, когато и възниква
основанието за неговото принудително отчуждаване. В този евентуален
процес на влияние отчужденият собственик няма участие, а следователно и
основание да претендира за някакво отражение върху дължимата му обезщета
по определения от атакуваната разпоредба ред. Независимо от това да се
прави опит да се дава оценка на един имот с оглед на неговото бъдещо
предназначение, на евентуалните бъдещи доходи от този имот е нещо твърде
имагинерно. Ето защо невключването от законодателя на евентуалното
влияние на влезлия в сила подробен устройствен план като критерии при
определянето на равностойното парично обезщетение не прави тази норма
противоконституционна.
С друго свое Решение № 9 от 5.12.2019 г. по к. д. № 8/2019 г., КС е
приел най-общо, че ограничението на частната собственост на физическите и
юридическите лица е по силата на конституционната норма на чл. 17, ал. 5 и
съответната й разпоредба на чл. 32, ал. 1 от ЗДС, допускащи принудително
отчуждаване на частна собственост в името на друг конституционно защитен
публичен интерес, какъвто е нуждата от изграждане на обекти – публична
собственост на държавата. Сред тези обекти по силата на чл. 205 от ЗУТ
попадат както националните обекти по § 1 от ДР на ЗДС, така и обектите с
национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ, стига да са
предвидени за изграждане с влязъл в сила подробен устройствен план, който
подлежи на самостоятелно оспорване по съдебен ред. Допусканото от
Конституцията, ЗДС и ЗУТ на принудително отчуждаване на частна
собственост за изграждане на обекти с национално значение представлява
ограничение на правото на собственост. Това ограничение е обществено
оправдано и пропорционално, тъй като срещу отнемането на собствеността
собствениците на отчуждени имоти получават предварително изплатено
съответстващо обезщетение, а отчуждаването се осъществява само за
публични нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, като за
спазването на тези предпоставки е предвиден съдебен контрол.
Изцяло споделяйки горните мотиви на КС на РБ, настоящият съд
намира същите за адекватен отговор на наведените от ищците оплаквания за
нарушения от ответника на цитираните в исковата молба норми на ХОПЕС и
21
по-специално – чл.чл. 17, 47, 52 и 54 от ХОПЕС, тъй като по предмет и начин
на регулиране същите съответстват на прогласените в Конституцията на
България основни права и принципи.
Поради всичко изложено по-горе пък не може да се приеме, че
утвърденият в чл. 32, ал. 2 от ЗДС метод за определяне на обезщетенията при
отчуждаване на имота в полза на държавата за задоволяване на държавни
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, е
дискриминационен и със същия се нарушават нормите за забрана и защита от
дискриминация, прогласени в актовете, съставляващи част от правото на ЕС.
Исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Предвид
съвпадането на изводите на настоящия съд с тези на първоинстанционния,
оформени в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е отправила искане за присъждане на разноски,
поради което и такива с настоящото решение не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260134/14.06.2021г., постановено по
гражданско дело № 197 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22