Решение по КНАХД №602/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 272 от 01.06.2023 г., постановено по НАХД № 869 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата на ЕТ „Н.– Н. К. – С. К.“ със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, представлявано от С. П. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ „Н.– Н. К. – С. К.“ – С. .К.“, чрез адв. П. Х. от АК-Велико Търново, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

На първо място се твърди, като са изложени подробни доводи, че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на ЕФ, което възражение районният съд не е обсъдил в мотивната част на решението. Счита се, че евентуални пропуски на законодателя не са основание за прилагане на закон по аналогия или разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА и чл.46 от същия.

На второ място се счита за приложима нормата на чл.34 от ЗАНН, като срокът за издаване на ЕФ започва да тече от датата на заснемане с техническото средство. В тази връзка се сочи, че ЕФ е издаден след изтичане на шестмесечния срок от заснемането на нарушението, което представлява съществено нарушение и абсолютно основание за неговата отмяна.

На трето място се твърди, че описанието на нарушението не осъществява състава на посочената правна квалификация.

На четвърто място се твърди, че не са представени доказателства за изправността на техническото средство, както и че районният съд не е разгледал възраженията относно представения снимков материал.

На пето място се сочи, че представените по делото доказателства установяват факта, че съответното превозно средство е преминало през определено място, но не съдържа информация дали е заплатена ТОЛ такса или не. Сочи се още, че е възможно да се касае за техническа грешка на устройството „установило“ нарушението или друг проблем, стоящ извън поведението на дружеството, собственик на превозното средство.

На последно място се счита, че районният съд не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, което е в нарушението на принципа за разкриване на обективната истина.

В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на ЕФ.

Претендират се разноски за двете инстанции.

От ответника е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. По делото е депозирана молба от адв. Х. с доводи за неправилност на решението на районния съд, аналогични на изложените в касационната жалба. В допълнение посочва като основание за отмяна на съдебния акт и решение на СЕС по дело С-61/2023г. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт И., която счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и съответно на доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалвания електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП на ЕТ „Н.– Н. К. – С. К.“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500лева за това, че на 19.01.2021 г. в 07:54 ч. е установено нарушение с ППС Влекач СКАНИЯ Р560, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.

Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че обжалваният ЕФ съдържа всички законови реквизити и е спазена процедурата по издаването му. За безспорно установено и доказано е счел вмененото нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП. За неоснователни е приел възраженията за допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН, като е посочил, че последните не са част от производството по издаване на ЕФ. Приел е, че случаят не е маловажен. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Това се отнася и до актовете на общностното право съгласно чл. 288, параграф 2 от ДФЕС (преди чл. 249, параграф 2 от ДЕО), като предимството действа автоматично, без да е необходим какъвто и да е било специален механизъм за установяване и обявяване. В тази връзка съдилищата са длъжни да тълкуват и съобразяват общностното право в случаите, когато то е относимо по поставения пред тях правен спор, както и да тълкуват и прилагат националното право в съответствие с общностното такова.

Относимата санкционна разпоредба – чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа за пропорционалност и съразмерност.

Принципът за пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението.

СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че, за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа за пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с направено възражение относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково, съдът е спрял настоящото производство по КАД №602/2023г. по описа на АдмС Плевен до произнасяне на СЕС.

С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска в националното право система от наказания, която да предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административно-наказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложимата санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа за пропорционалност и съразмерност.

Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението, свързани с категорията на управляваното ППС, изминатото разстояние, за което не е заплатена ТОЛ такса, които да обосноват налагането на наказание в съответен размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя във фиксиран размер.

Следва да се посочи, че освен наличието на примат на правото на ЕС с оглед разпоредбата на чл. 288, параграф 2 от ДФЕС и чл. 5, ал. 4 от КРБ, по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС – се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености - изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и решението на РС-Плевен следва да бъде отменено и ЕФ също да бъде отменен само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на ЕТ „Н.– Н. К. – С. К.“ да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1100лева – 550 лева пред районен съд и 550 лева пред административен съд, съобразно представен списък за разноски и нормата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., като възражението за прекомерност е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 272 от 01.06.2023 г., постановено по НАХД № 869 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. чл. 179 ал.3б от Закона за движението по пътищата на ЕТ „Н.– Н. К. – С. К.“ със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, представлявано от С. П. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати в полза на ЕТ „Н.– Н. К. – С. К.“ със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], ет.3, ап.6, ЕИК:*********, представлявано от С. П. К., направените разноски в размер на 1100лева /хиляда и сто лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.