Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
град Велико Търново, 08.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.А.
в
присъствието на прокурора Весела Кърчева,
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.д. №10340 по описа на ВТАС за 2023
година и за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано по касационна жалба, депозирана
от името на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А чрез
упълномощения юрисконсулт.
Обжалва се Решение №155/12.10.2023 г.,
постановено по АНД №359/2023 г., с което състав на Районен съд – Горна
Оряховица е потвърдил Наказателно
постановление №Р-002897/23.05.2023 г., издадено от член на Комисията за защита
на потребителите, с което за допуснато нарушение по чл. 15, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.
231, вр. чл. 200 от ЗЗП, на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД е наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 лв.
В касационната жалба се релевират доводи
за неправилност на решението на РС поради постановяването му в противоречие с
материалния закон. Касаторът намира, че в
НП липсва съществен елемент от описанието на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Оспорва извършването на нарушението, като същевременно
твърди, че то се дължи на техническо несъответствие, което е било отстранено
своевременно и непосредствено след проверката. Счита, че не е спазено
задължението на контролните органи по чл. 193 от ЗЗП да установят точно фактите.
Отделно счита, че РС е допуснал нарушение като е приложил неправилно разпоредбите
за „малозначителност“ и е ограничил правото на защита на дружеството. Счита, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение, както и да отмени наказателното постановление. При условията на
евентуалност моли решението да бъде изменено в частта относно размера на
имуществената санкция, като същата бъде намалена до законоустановения минимум.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – член на
Комисията за защита на потребителите – А.Д., упълномощен със Заповед
№28/13.01.2023 г. на председателя на КЗП, чрез процесуалния си представител ст.***Д.Ц.,
в писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без
уважение като неоснователна. Счита, че районният съд е обсъдил подробно всички
доказателства и всички доводи, наведени от жалбоподателя и се е произнесъл по
тях мотивирано и законосъобразно. Подчертава, че при издаването на процесното
наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и
че правилно е приложен съответния материален закон, като в хода на
административнонаказателното производство безспорно е установено, че е
извършено административно нарушение по смисъла на чл. 15, ал.1 от Закона за
защита на потребителите. Категоричен е, че конкретното нарушение не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите постъпки от този вид, а не
са налице данни и доказателства, при анализ на които да се стигне до извод за
по-ниска тежест на поведението на търговеца. С тези доводи ответник -жалба моли
съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила като правилно и
законосъобразно решението, постановено от Горнооряховския районен съд. Прави
възражение за прекомерност в случай, че жабата бъде уважена и се претендира
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение над минималния размер, доколкото
случая не представлява правна и фактическа сложност. Алтернативо претендира
разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението да бъде оставено в сила.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Според конкретно инвокираните пороци на съдебния акт,
АСВТ квалифицира оплакванията в жалбата като такива за неправилно приложение на
закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид това, ВТАС
извърши проверка за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с
доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и
реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Жалба е подадена от надлежна страна – участник във
въззивното производство, за която актът на съда е неблагоприятен. Депозирана е
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
В хода на въззивното производство са установени следните
факти:
На 20.04.2023 г. служители на КЗП област Велико
Търново извършили проверка в хипермаркет Кауфланд, гр. Велико Търново във
връзка с постъпил сигнал относно наличие на разминаване на продажната цена на
стоки в обекта. При проверката е установено, че се предлага за продажба стока –
„Медикс WC блокче, 2x55 гр.“, производител: „Максон“ ООД, изложена в търговска
витрина без да е поставено на видно място в непосредствена близост до стоката
нейната продажна цена. Цената на стоката била установена след извършено
контролно маркиране на каса. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
К-2733941/20.04.2023 г. За горното е издаден АУАН №
002897/25.04.2023 г., който е
редовно връчен. Въз основа на посочения АУАН е издадено и процесното Наказателно постановление №Р-002897/23.05.2023 г., с което за допуснато нарушение на чл.
15, ал. 1 от ЗОП, на основание чл. 231, във вр. с чл. 200 от ЗЗП, на „Кауфланд
България ЕООД енд КО“ КД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 000,00 лв., тъй като нарушението
е извършено в условията на повторност по смисъла на §13,
т. 21 от ДР на ЗЗП – в едногодишен срок от влизане в
сила на 30.01.2023 г. на Наказателно постановление № Р-000147/17.05.2022 г.,
потвърдено с Решение №616/18.10.2022 г. на РС – Русе и Решение
№5/30.01.2023 г. на Административен съд – Русе, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. Поради това определената имуществена
санкция е в двоен размер на
основание чл. 231 от ЗЗП. НП е връчено на дружеството на 12.06.2023 г.
РС е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните в хода
на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни. При това е приел, че
не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното
производство, вкл. относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и съдържат всички задължителни реквизити. Мотивирано е
отхвърлено възражението, че НП не съдържа надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Анализирайки събраните доказателства,
въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно установено извършването на
визираното в НП нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП. Безспорно е установено, че нарушението
е извършено „повторно“ по смисъла на §13, т. 21 от ДР на ЗЗП, поради което на
основание чл. 231 от ЗЗП АНО законосъобразно е определил следващото се
административно наказание в двоен размер. Извършена е преценка за правилност и адекватност на
санкционната мярка при съобразяване на критериите по чл. 27 от ЗАНН. Направен е
извод, че определеният в НП размер на имуществената санкция в предвидения от
закона минимум отговаря и на целите визирани в чл. 12 от ЗАНН. РС е аргументирал
защо в конкретния случай не следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН. Направен
е краен извод за законосъобразност на НП, което е потвърдено от ГОРС.
При касационния контрол, в рамките на дължимата
служебна проверка и като взе предвид оплакванията в жалбата, настоящата
инстанция констатира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт. Въз основа на собствената познавателна дейност върху доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, РС е изяснил фактическата
обстановка обективно, всестранно и пълно. ГОРС е извършил пълен и цялостен
анализ на събраните доказателства – писмени и гласни. Фактическите констатации
на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по правилата на
приложимия процесуален закон. Районният съд е попълнил делото с доказателствени
средства, установяващи значимите в производството пред него факти, включително
извършване на деянието и неговото авторство. Обсъдени са съществените за
разрешаването на спора обстоятелства, както и относимите към АНП, наведени от
санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Не са допуснати
нарушения при събирането и преценката на доказателствените средства. Поради
това, на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН настоящата касационна инстанция споделя и препраща към мотивите на
въззивната инстанция. За процесуална икономия същите не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
По възраженията на касатора:
АСВТ намери оплакването за допуснати съществени
процесуални нарушения при
обсъждане
на доказателствата и установяване на нарушението за неоснователно, т.к.
установи, че решението на РС съдържа мотиви, от които може да се направи извод
на кои доказателствени средства е основал фактическите си констатации, а като
ги е кредитирал с доверие какви правни изводи е формирал. В съдебното решение
няма следи от грешки в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, в
насоките, нормирани от закона. Фактите са изяснени всестранно и пълно с
обсъдените от РС доказателствени средства. Твърденията, заявени от касатора, че
РС не е изследвал в пълнота обстоятелствата във връзка с издаването на НП, не е
анализирал аргументите в жалбата и приложимата правна уредба не разкриват
признаците на необоснованост и неправилност, както се твърди в касационната
жалба. Освен това в настоящото производство не е предвидено касационно
основание необоснованост. Проверката на съда установи, че РС е обсъдил
доказателствената съвкупност по правилата на процесуалния закон, като няма
игнорирани и/или извратени доказателства. Обстоятелството, че преценката на ДС,
извършена от РС, се различава от тази на касатора не е критерий за допуснати
процесуални нарушения. Мотивирано и правилно е отхвърлил заявените възражения и
е формирал обосновани от гледище на закона и на доказателствата правни изводи.
Делото пред въззивната инстанция е приключено и
решението е постановено от надлежен съд, функциониращ в законен състав и в
пределите на правораздавателната му власт. За заседанията на въззивната
инстанция са съставени протоколи, които са подписани от председателя на състава
и от секретаря. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да
е нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на страните не са
ограничени. Решението съдържа ясно формирана воля на съда и обхваща спорния
предмет по делото. Изложени са достатъчно подробни и съдържателни мотиви по
релевантните за спора факти. Не се установи наличието на касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Касационната инстанция установи, че атакуваното
Решение на РС е постановено и при правилно приложение на материалния закон.
Направени са обосновани изводи досежно осъществяване от касатора на състава на
соченото в НП административно нарушение и наличието на законовите предпоставки
за ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия
състав. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният
съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление. Обосновано въззивният съд е приел, че санкционираното деяние
съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения
административнонаказателен състав. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗП всеки търговец
предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката
нейната продажна цена, като неизпълнението на посоченото административно
задължение е въздигнато в административно нарушение по чл. 200 от ЗЗП. В случая
без значение за съставомерността на деянието е причината, довела до него, както
и кога и в какъв срок същото е отстранено. В тази връзка неоснователно се
поддържат възраженията, че нарушението се дължи на техническо несъответствие,
което е своевременно отстранено, непосредствено след проверката. Аналогично,
съображенията, че служителите на гише „Информация“ са на разположение за
съдействие на клиентите при несъответствия, са потвърждение именно на факта, че
в случая е налице нарушение, което следва да се отстрани. Това, че отговорният
субект е организирал вариант за реакция при такива ситуации, не го освобождава
от административнонаказателната отговорност. За нарушения от този вид чл. 200
от ЗЗП предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. за юридически
лица. При доказана повторност на установеното административно нарушение по
смисъла на §13, т. 21 от ДР на ЗЗП, правилно е приложена от
административнонаказващия орган разпоредбата на чл. 231 от АПК и глобата,
определена в минималния предвиден от закона размер, е удвоена. Ето защо,
необосновано и неоснователно е искането на касатора за намаляване на размера
на имуществената санкция до законоустановения минимум.
Необосновани остават възраженията, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай и че РС не е извършил дължимата преценка, което е
съществен порок, ограничаващ защитата на дружеството. ГОРС е изложил адекватни мотиви
за това, че чл. 28 от ЗАНН не намира приложение в случая. Настоящата инстанция
споделя мотивите, че случаят не е маловажен. Не може да се приеме, че
извършеното представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от този вид и изпълнява целта
на закона. Изложените аргументи за маловажност не обуславят такава, но същите
са съобразени от административнонаказващия орган, доколкото за извършеното от
касатора нарушение му е определена санкция в минималния размер. Нещо повече, в
случая е доказана повторност на нарушението, което изключва неговата
маловажност на още по-голямо основание. Предвид изложеното, възраженията в този смисъл са
неоснователни.
НП почива на закона и на доказателствата, намерили
потвърждение при осъществения съдебен контрол за законосъобразност. При
постановяване на оспореното решение не са допуснати пороци, водещи до
нарушаване на правото на защита на касатора и като е стигнал до извод за
потвърждаване на решението, ГОРС е постановил правилен съдебен акт.
С
оглед на изложеното, настоящият касационен състав на ВТАС счита касационната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Горна Оряховица за
валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде
оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
При
този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. на основание
чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от НЗПП, т.к. делото не разкрива фактическа
или правна сложност.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, касационен състав на ВТАС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №155/12.10.2023 г.,
постановено по АНД №359/2023 г., с което състав на Районен съд – Горна
Оряховица.
ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД и КО“ КД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1233, ж.к Банишора,
ул. „Скопие“ №1А, да заплати на Комисия за защита на потребителите, гр. София,
разноски по делото в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: