Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр.Велико
Търново, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на десети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря В.
Г., и при участието на прокурора Благоев като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
49 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от Н.С.С. *** срещу ОД на МВР Велико Търново с цена на иска 3 000лв. представляващи претърпени от лицето неимуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление. В исковата молба се твърди, че от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Велико Търново са издадени две наказателни постановления, с които му са наложени
административни наказания, които са отменени от съда. От тези незаконосъобразни
актове лицето претърпява неимуществени вреди – стрес, възмущение, притеснение
за посещението на училище от децата му, здравословни проблеми – повишено кръвно
налягане.
Тези неимуществени вреди
са оценени на сумата от 3 000лв. Моли се за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
ОД на МВР Велико Търново,
чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск, счита същия за недопустим и неоснователен, по изложени в писмени бележки подробни
съображения.
Моли за отхвърлянето на
иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за неоснователност
на иска и моли същия да бъде отхвърлен.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
На Н.С.С. е издадено наказателно
постановление № 19-1275-002709 / 20.02.2020г. от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Велико Търново, с което са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Наказателното постановление
е обжалвано пред РС Велико Търново, образувано е АНД № 1009 / 2020г. и с
Решение № 481 / 19.10.2020г. НП е отменено. Решението не е обжалвано и влиза в
сила на 01.12.2020г. С Определение № 668 / 13.11.2020г. ОД на МВР е осъдено да
заплати на С. направените по делото разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
На Н.С.С. е издадено наказателно
постановление № 19-1275-002710 / 20.02.2020г. от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Велико Търново, с което са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Наказателното постановление
е обжалвано пред РС Велико Търново, образувано е АНД № 1008 / 2020г. и с
Решение № 516 / 04.11.2020г. НП е отменено и ОД на МВР е осъдено да заплати на С.
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Решението не е обжалвано и влиза в сила на 01.12.2020г.
С исковата молба
са представени Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 021886 за постъпване на
22.12.2020г. 12,52 часа и напускане на 22.12.2020г. 13 часа, в който е отразено
измерване на артериално налягане 200/110, липса на назначена терапия и липса на
необходимост от болнично лечение. Съгласно амбулаторен лист за платен преглед №
000005 / 22.12.2020г. в 15,25 часа е извършен първичен преглед на Н.С. с
извършване на ЕКГ и е назначена медикаментозна терапия.
В хода на
настоящото производство показания дава В.М.СТ.– съпруга на ищеца, която заявява
влошено психологическо и здравословно състояние на съпруга си след посещение на
дома им на полицаи за връчване на документи за отнемане на книжката.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от
влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносния резултат.
Между
страните липсва спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на
Н.С. са издадени две наказателни
постановления на 20.02.2020г. от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Велико Търново, с което са му
наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца,
които са отменени с окончателен съдебен акт и на въззивника са присъдени
сторените разноски в съдебните производства.
В правната теория е спорен характера на наказателното
постановление, издавано по реда на ЗАНН – дали това е административен акт, тъй
като се издава от административен орган или правораздавателен акт, тъй като с
него се налага наказание на лица.
Доколкото съгласно общия принцип, че всички разходи
или вреди, които страната неоснователно и по вина на административно-наказващия
орган е направила, респективно претърпяла във връзка с процес по оспорване
законосъобразността на издадено от него наказателно постановление, следва да й
бъдат възстановени, то следва да се отговори на въпроса "по какъв
ред" да стане това. Липсата на правна норма обаче, не е основание за
отхвърляне на иска, доколкото и АПК и ГПК забраняват отказа от правосъдие.
Съгласно чл.127, ал.2 от АПК съдилищата не могат да откажат правосъдие под
предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Съгласно
чл.5 от ГПК съдът разрешава делата според точния смисъл на законите. При липса
на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. Съдът намира, че в конкретния случай е нарушено основно начало на
правото и по-точно забраната да не се вреди другиму. С действията си по
съставяне на АУАН и издаване на НП в противоречие на закона орган при ОД на МВР
са навредили на наказаното лице С..
Спорния между страните
въпрос е интензитетът на въздействието на несправедливо наложените
административни наказания.
Настоящия състав намира
за недоказани твърденията за претърпени неимуществени вреди от наказателните
постановления, изразяващи се във влошаване на здравословно състояние –
поддържане на високо кръвно. Основателно е възражението на ответника в
депозираните писмени бележки, че този здравословен проблем не е възникнал след
връчването на наказателните постановления. В този смисъл са показанията на
свидетелката и представените медицински документи. При анализ и съпоставка на
данните от съпругата „кръвното си го имаше, но не чак толкова” и листовете за
преглед, може да се направи извод за влошаване на здравословното състояние на
лицето в резултат на собственото му поведение. Медицинските документи за
извършен преглед и назначено лечение са от 22.12.2020г. – много време след
издаването на наказателните постановления и дори след влизане в сила на
отмяната им. Липсва медицинска документация за извършвани прегледи преди месец
12.2020г. и провеждано лечение на поддържаното високо кръвно налягане.
Следователно липсват обективни данни за наличие на здравословен проблем –
високо кръвно налягане – преди м.12.2020г. Дори да бъдат кредитирани
показанията на съпругата на ищеца за вдигане на кръвно от Н., то здравословния
проблем с кръвното налягане е съществувал преди издаването на процесните
наказателни постановления и не е бил лекуван. Дори и при задълбочаване на
проблема след връчването на докумени за отнемане на книжката /по данни на
свидетелката/ отново не е потърсена лекарска помощ – например спешна помощ при
кръвоизливи и високо кръвно, след като лицето е неосигурено. Следователно
влошаването на здравословното състояние на ищеца е в резултат на липсата на
лечение. Посещението на лечебно
заведение /спешно отделение в МОБАЛ „Черкезов”/ на 22.12.2020г. – след влизане
в сила на съдебните решения за отмяна на наказателните постановления – буди
съмнение в добросъвестността на лицето. С висока степен на вероятност е
възможността тези документи да са издадени с оглед подаване на настоящия иск.
От показанията на
свидетелката се установява, че ищецът е бил афектиран от начина на връчване на наказателните
постановления от органи на МВР, които обаче не са подчинени на ответника, а и в
исковата молба не се претендират вреди от незакосъобразни действия на служители
на ответника, а от отменен незаконосъобразен административен акт. Следователно
психическото му състояние, нервното напрежение и избухвания са в резултат на
други обстоятелства, а не пряка последица от издадените наказателни
постановления.
Твърденията за преживяни
затруднения и неудобства във връзка с обжалване на наказателните постановления
не се установяват от доказателствата по делото. Видно от НАХД № 1008 / 2020г. и
НАХД № 1009 / 2020г. Н.С. е ангажирал адвокат за защита срещу наказателните
постановления, който е осъществявал процесуално представителство в съдебните
производства. Следователно явяването на С. пред въззивния съд не е било продиктувано
от необходимост, а негово лично желание. Извършените разходи за процесуално
представителсво при обжалване на наказателните постановления са възложени в
тежест на ответника в производствата пред Районен съд Велико Търново. Дори да
се приеме, че сумите за заплащане на адвоката са заети, то заемодател е братът
на ищеца и поради близката родствена връзка липсват имуществени и неимуществени
последици от предоставянето на паричните средства.
И в исковата молба и в
показанията на свидетелката се твърди издръжка на семейтвото от ищеца
посредством събиране на стоки и продажбата им по пазари, извършвано с
автомобил. Настоящият състав намира за безспорно между страните
обстоятелството, че ищеца е безработен. Твърдения начин на препитание съдът
намира за достоверен и в тази част кредитира показанията на свидетелката.
Доколкото за осигуряване на необходимото за семейството в конкретния случай е
необходимо превозване с автомобил на стока, то отнемането на свидетелството за
правоуправление на ищеца би довело до твърдяните негативни състояния – гняв,
раздразнение, притеснение и др. Тези негативни емоционални състояния съдът
намира за причинени от издадените наказателни постановления.
По отношение на
твърденията за необходимост от водене на децата с автомобил до училище, съдът
намира тези доводи на ищеца за недоказани. Не са представени доказателства за
отглеждането на четири деца от С.. Представените към исковата молба извлечения
от акт за раждане са на чужд език, което води до извода, че са издадени за
представяне пред административен орган на друга държава-членка и има вероятност
децата да са извън пределите на Република България. Липсват данни трите деца на
С. кои училища посещават. Но дори да се приеме, че семейство Станеви се грижи
за всички деца, то за посещението на училище извън населеното място е налице
осигурен превоз – училищен автобус, поради което и посещението на училище не би
могло да се осуети от липсата на свидетелство за правоуправление на бащата.
Отделно от изложеното наказателните постановления са връчени на 12.06.2020г. –
в края на учебната година и през лятната ваканция въпроса за превоз на ученици
не възниква изобщо. Следва да се отбележи и факта, че липсва предвидено по
закон предварително изпълнение на наложените с наказателните постановления
наказания, включително и лишаването от право да управлява МПС, поради което и
невъзможност да управлява автомобил не е последица от наказателното
постановление преди влизането му в сила. Следователно негативни преживявания и
притеснения във връзка с превоза на децата до училище не се установяват.
По изложените съображения исковата претенция
се явява частично основателна. Настоящия състав намира за доказни претърпяни от
ищеца неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от две наказателни
постановления, отменени от съда, изразяващи се в негативни психически
преживявания, притеснение за издръжката на семейството и частично влошаване на
здравословното състояние. Интензитета на претърпените неимуществени вреди не е
значителен, предвид времето на въздействието – 6 месеца – и липсата на
предвидено предварително изпълнение на наказателните постановления. Настоящия
състав намира за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди на
ищеца сумата от 50лв. и в този размер исковата претенция следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото разноски в размер на 390лв., при наличие на доказателства
за действителното им извършване. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като размерът му
е под минималния размер определен по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 /
2004г.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи Велико Търново да заплати на Н.С.С. *** сумата от 50лв. / петдесет лева /,
представляваща претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново
да заплати на Н.С.С. *** сумата от 390лв. ( триста и деветдесет лева ), представляваща сторени по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ иск на Н.С.С. *** срещу ОД на МВР Велик Търново за сумата от
2 950лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: