Р Е
Ш Е Н
И Е №435
01.07.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на осемнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели
И.
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 579 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от И.К.Г. с ЕГН:********** ***, против „СКАЙ МОНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Местност Изгрев“ №99,
представляван от управителя Димитър Николов Христов, обективно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът твърди, че работел в ответното
предприятие като „организатор производство“ до 08.01.2019г., когато със заповед
от същата дата трудовия му договор бил прекратен. Обжалва заповедта като
незаконосъобразна и оспорва изцяло всеки елемент от фактическия състав на
цитираното основание за уволнение, както и описаните фактически и юридически
причини в заповедта, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение.
Ищецът твърди, че се ползва от защитата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Въпреки че в
процесната заповед било описано, че на 04.01.2019г. било получено разрешение от
инспекцията по труда за уволнението, ищецът оспорва това обстоятелство. Като
част от задължителната документация при издаване на разрешението за уволнение
било предоставянето на мнение на ТЕЛК, каквото не било искано. Според ищеца,
използваното от работодателя правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение и описаните причини били формални. Веднъж вече било прекратено
трудовото правоотношение между страните, което било отменено и ищецът
възстановен на работа от съда. След отмяна на уволнението на ищеца било
присъдено и обезщетение за оставането му без работа. В настоящия случай твърди,
че издадената заповед е неконкретизирана, немотивирана и било невъзможно да
организира защитата си. Не можел да предположи какво се има предвид в
упоменатите в точки от 1 до 3 нарушения и какво точно нарушил или не изпълнил.
Относно описаното в т.4 неявяване на работа на 14 и 22.11.2018г. твърди, че за
тези дати подал молба за отпуск. Тази молба предал на инж.Г. Асенова, тъй като
достъпа му до деловодството бил ограничен, а тя се легитимирала като
представител на работодателя. Твърди, че няма отказан отпуск. Не било практика
да се изчаква заповед за отпуск. Затова ищецът си мислел, когато отсъства, че е
в разрешен отпуск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да се отмени обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение и да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че при налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца са спазени изискванията на чл.193 ал.1 от КТ. Твърди, че преди издаване на заповедта за уволнение са поискани
необходимите разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Издадената
заповед отговаряла на изискванията на чл.195 от КТ, като изрично било посочено
в нея в какво се изразяват извършените нарушения на трудовата дисциплина и кога
са извършени, извършителят и законовия текст, на който се налага
дисциплинарното наказание. Задачите, които не изпълнил ищеца, му били възлагани
за конкретните дати в писмен вид срещу подпис. На следващо място се твърди, че е
налице неизползване на работното време от ищеца за изпълнение на трудови
задължения, както и неявяване на работа без основателна причина на 14.11.2018г.
и 22.11.2018г. Не било вярно, че практиката в дружеството е да не се изчаква
разрешение от работодателя за ползването на платен годишен отпуск.
Неизчакването на писмено разрешение от работодателя за ползване на платен
отпуск също било нарушение на трудовата дисциплина. Не било вярно, че ищецът е
предал молбата си за отпуск на Г.Х., която не била негов пряк ръководител.
Предвид гореизложеното се твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ е законосъобразна, а наложеното наказание съответства на
тежестта на извършените нарушения и исковете следвало да се отхвърлят.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на сключен между страните на
10.08.2016г. трудов договор ищецът е назначен на длъжност „организатор производство“
в ответното дружество. Договора е прекратен със заповед от 08.01.2019г., като
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330
ал.2 т.6 от КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.190 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.1 т.1 и т.3 от КТ. С писмо от 29.11.2018г. от
ищеца са поискани писмени обяснения по чл.193 от КТ, които да даде в срок до
17ч. на 30.11.2018г. В дадения му срок ищецът депозира писмените си обяснения
във връзка с констатираните нарушения на трудовата дисциплина. С молба от
04.12.2018г. работодателят е поскал от ТЕЛК-Димитровград мнение относно
предстоящото прекратяване на трудовия договор на ищеца. Поисканото мнение е
изразено на гърба на експертно решение на ТЕЛК с дата 02.01.2019г. С молба от
03.01.2019г. работодателят е поискал разрешение от инспекцията по труда за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330 ал.2 т.6
от КТ. Разрешението е дадено от ИА „Главна инспекция по труда“, дирекция
„Инспекция по труда“ –Хасково с писмо от 04.01.2019г. По делото са приложени
докладни записки от прекия ръководител на ищеца св.Димитър Ванев, както и от
неговия заместник св.Тодор Шопов, до управителя на ответното дружество, в които
сочат неизпълнение на възложените на ищеца задачи в периода от 18.10.2018г. до
28.11.2018г. Приложени са и писмено поставяните на ищеца задачи за всеки един
ден, длъжностната му характеристика за заеманата длъжност и притежаваните
свидетелства за завършено съответно образование. От представените съдебни решения
се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от
07.06.2017г. на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ, като впоследствие е признато
за незаконно и отменено. Ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „организатор производство“ в ответното дружество и му е присъдено
обезщетение за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение.
За изясняване на делото от фактическа
страна по искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на
свидетелите М.З.И., Г. Димитрова Х., Димитър Минков Ванев, Тодор Стефанов Шопов
и Тодор Димитров Димитров.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявения иск:
Страните по делото
не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, което се
установява и от представения по делото трудов договор от 10.08.2016г. Възникналото
въз основа на този трудов договор правоотношение между страните е прекратено с
обжалваната в настоящото производство заповед, издадена на 08.01.2019г., на
основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, като е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Като причини за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“
на ищеца са посочени неизпълнение на възложени от прекия му ръководител задачи
на 09.11.2018г., 12.11.2018г., 13.11.2018г., 15.11.2018г., 19.11.2018г. и
26.11.2018г., неуплътняване на работното време на пряко подчинените му
работници, на които следва ежедневно да възлага задачи за изпълнение, съгласно
възложените му проекти от прекия ръководител за периода от 09.11.2018г. до
26.11.2018г., не използвал работното време за изпълнение на трудови задължения
за периода от 09.11.2018г. до 26.11.2018г. и неявяване на работа без основателни
причини на 14.11.2018г. и 22.11.2018г. Не съществува спор между страните, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчена на ищеца на същата дата, на която е издадена –
08.01.2019г. срещу подпис. Не се спори също така относно връчването на ищеца на
поканата за даване на обяснения относно визираните нарушения на трудовата
дисциплина, които същият е дал съответно в посочения за това срок. Ето защо,
съдът намира за спазена предвидената в чл.193 от КТ процедура по искане и
даване на обяснения, както и събиране и оценка на доказателствата преди
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовия му договор
поради уволнение. Спорен е въпроса искано ли е или не мнението на ТЕЛК преди
уволнението. В тази връзка ответникът представи убедителни писмени
доказателства, че първо е поискал мнението на ТЕЛК /през м.декември 2018г./ и
едва след като същото е било дадено на 02.01.2019г. е подал писменото искане до
инспекцията по труда /на 03.01.2019г./ за предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. От данните по делото става
ясно, че заповедта е издадена след получаване на исканото разрешение за
прекратяване на трудовия договор на ищеца. С оглед гореизложените съображения
съдът намира, че от формална страна работодателят е спазил изцяло предвидената
от законодателя процедура по прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
и неговото дисциплинарно уволнение. В този ред на мисли следва да се разгледа
по същество дали са налице данни за извършени от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина, както са описани в заповедта за уволнение.
По отношение на
първото нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
възложените му задачи от прекия ръководител на визираните в заповедта дати през
месец ноември 2018г. Не може само и единствено въз основа на представените
докладни на прекия ръководител до управителя на ответното дружество да се
достигне до категоричен извод, че действително ищецът не е изпълнявал
възложените му задачи. Дори да се приеме, че имало неизпълнение на конкретни
задачи не става ясно какви са последиците от това за работодателя. Нито от
писмените доказателства по делото, нито от показанията на свидетелите се установи
наличие на настъпили негативни резултати за дружеството. Единствено в своите
показания св.Димитров заяви, че е трябвало друг служител да поеме за изпълнение
част от неизпълнените от ищеца задачи, както и че се е стигнало до престой.
Тези обаче негови показания остават изолирани, тъй като не се подкрепят нито от
показанията на останалите свидетели, а същевременно липсват и писмени
доказателства, от които да се установи наличието на подобно заместване на ищеца
чрез вътрешно или външно съвместителство. Наред с гореизложеното съдът намира
за недоказани твърденията на ответната страна за неизпълнение на възложените от
ищеца задачи за посочения период, тъй като липсват също така данни по делото на
същия да са налагани други наказания за нарушаване на трудовата дисциплина,
освен дисциплинарното уволнение, което се атакува в настоящото производство.
Очевидно неизпълнението на задълженията на ищеца за настройване на машините и
организиране на работата на подчинените му работници не е довело до неспазване
на определени срокове на дадени на дружеството поръчки или до бракуване на
определени изделия или до други негативни последици за работата на дружеството.
Установи се също така, че когато ищецът не е настройвал машините за работа,
това се е вършело от самия оператор на машината, което обезсмисля на практика
ежедневното поставяне на тези задачи от прекия ръководител на ищеца и от
последния на подчинените му работници в цеха. При липса на конкретни данни, от
които да се направи извод за наличието на неизпълнение на задачите от ищеца,
поставяни му от прекия ръководител с така представените писмени доказателства
се стига до противопоставяне на думите на единия срещу думите на другия.
Липсват протоколи от назначена комисия например, която да извърши преценка дали
е налице изпълнение, респ. неизпълнение на поставените задачи. Тези аргументи
важат изцяло и за втората точка от уволнителната заповед, в която се сочи, че
за същия този период от 09.11.2018г. до 26.11.2018г. ищецът не е уплътнил
работното време на пряко подчинените му работници, на които следвало ежедневно
да възлага задачи. В случай, че се приеме, че това е така, то тогава
работодателят е следвало да наложи дисциплинарни наказания и на подчинените на
ищеца работници за подобни нарушения на трудовата дисциплина. Няма данни някой
от подчинените на ищеца работници да е направил оплакване или по някакъв друг
начин да е сигнализирал на работодателя за липсата на поставени конкретни
задачи от ищеца към него. Отново се стига до противоположните твърдения на
ищеца и неговия пряк ръководител, без да може да се установи със сигурност кой
от двамата има право в конкретния случай. Съвсем нелогично звучи твърдението на
ответника, че ищецът през един доста продължителен период от време не е вършил
на практика нищо през целия си работен ден и така дни наред, а работодателят
очевидно е търпял подобно поведение и не е вземал адекватни и своевременни
мерки. Този извод на съда се подкрепя от липсата на доказателства, а и на
конкретни твърдения в тази насока за налагани по-леки наказания на ищеца за
нарушаване на трудовата дисциплина, за да се стигне до най-тежкото предвидени
от КТ. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че от представените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели не могат да се
направят изводи за наличие на визираните в т.1, т.2 и т.3 от уволнителната
заповед нарушения на трудовата дисциплина и то дотолкова тежки, че да обусловят
налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“.
По отношение на неявяването на ищеца на работа
в дните 14.11.2018г. и 22.11.2018г. също не се ангажират доказателства от
ответната страна за спазване на процедурата по искане и съответно разрешаване
на ползване на платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл.173 ал.1 от КТ
категорично сочи, че платения годишен отпуск се ползва от работника или
служителя с писмено разрешение от работодателя. От показанията на всички
разпитани по делото свидетели стана ясно, че в ответното дружество липсва
създадена подобна практика на писмено разрешаване на ползването на отпуск.
Всички свидетели обясниха начина, по който се иска отпуск и по който им се
връща съответно устно разпореждане дали им е разрешено или не ползването на
такъв. Тази система на искане и разрешаване на ползването на отпуск освен че
създава несигурност у всеки един от работниците дали му е разрешено или не
ползването на такъв, се намира и в противоречие с изричната разпоредба на КТ,
че работодателят следва писмено да даде своето разрешение. Дали това разрешение
ще е оформено в заповед за ползване на отпуск или в друг документ е ирелевантно
в случая, тъй като следва да е писмено, а не устно. При положение, че
работодателят в случая не е изпълнил своите законови задължения да разрешава
писмено ползването на отпуски на своите работници, то не може да черпи права от
своето недобросъвестно поведение и да вменява във вина на ищеца излизането му в
отпуск. Както стана ясно от свидетелските показания ищецът е депозирал молба за
ползване на отпуск, която независимо по какви причини не е достигнала своето
предназначение и съответно не е била докладвана на директора, така че без
значение остава факта дали му е разрешено или не ползването на отпуск. Още
повече, че от свидетелските показания става ясно, че в болшинството от случаите
поисканите отпуски се разрешават, освен в случай на производствена нужда, както
нито се доказва нито се твърди наличието на подобна.
Ето защо, съдът
приема, че липсват достатъчно доказателства, от които да се установи извършване
на визираните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, в
резултат на които да се достигне до извод за наличие на основание за налагане
на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“, при липсата на каквито и да
е други наказания, налагани преди това на ищеца. Предвид гореизложените съображения
съдът счита, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ, като се отмени уволнението като незаконно и атакуваната в
настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца.
Предвид основателността
на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и акцесорния
характер на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, съдът намира последният също за
основателен и доказан. Ето защо, следва да бъде възстановен ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „организатор производство“ в Производствена база –
Хасково.
С оглед изхода на
делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодните разноски
в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 100лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед
№003/08.01.2019г. на управителя на „СКАЙ МОНТ“ ЕООД, гр.Хасково, прекратяване
на трудовото правоотношение на И.К.Г. с ЕГН:********** на длъжността „организатор
производство” в ПБ-Хасково на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, като ОТМЕНЯ заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.К.Г. с ЕГН:********** на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „организатор
производство” в ПБ-Хасково.
ОСЪЖДА „СКАЙ МОНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Местност Изгрев“ №99, представляван
от управителя Димитър Николов Христов, да заплати на И.К.Г. с ЕГН:********** ***,
направените по делото разноски в
размер на 600лв., а по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер
на 100лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването – 01.07.2019г.
Съдия: