РЕШЕНИЕ
№ 1532
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на жалба, подадена от „...... - ........“ЕООД (МБПЛР - ....) срещу
наказателно постановление (НП) № НП-45/09.07.2021 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИА“МН“) към
Министерство на здравеопазването, с което на дружеството е наложено на
основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето (ЗЗ) имуществена санкция в
размер от 1 000 (хиляда) лева, за извършено административно нарушение по
чл.86, ал.2, т.6, във вр. чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
процесното НП, неправилно е прието нарушение на чл.86, ал.2, т.6 от ЗЗ, по
силата на договор за предоставяне на незаплатени от НЗОК услуги, болницата
предоставя комплексна такава, поради което и възнаграждението е
комплексно, видът, обемът, обхватът и цените на предлаганите от болницата
медицински услуги били определени по начин, по който са определени
цените на клиничните пътеки от НЗОК, пациентите били наясно за каква
услуга плащат, а щом се съгласявали недопустимо било да се твърди, че
„пакетните услуги“ не дават необходимата информация, от която пациента
1
има нужда, твърди се избирателен подход при проверка по отношение
спазване на чл.86, ал.2 от ЗЗ от страна на административнонаказващия орган
за период от 18 месеца, като само жалбоподателят бил проверяван по този
признак. Моли се за отмяна на процесното НП.
За дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който
поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й, въз основа на
съображенията, описани в нея. Претендират се разноски, съгласно
представения по делото договор за правна защита в размер на 300 лв. без
ДДС.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
отхвърляне на жалбата като необоснована и неоснователна, тъй като въз
основа на събраните доказателства безспорно е доказана фактическата и
правна обстановка, поради което се намира, че административнонаказващия
орган е направил обоснован извод за допуснато нарушение, подробно
описано в НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и не се прави
възражение за прекомерност.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
На основание Заповед № РД -13-169/24.02.2021 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” било наредено
извършване на извънредна проверка на „.......“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление, гр. С., община С., район О., бул. „.......“ № ....... Основание за
извънредната проверка е постъпил сигнал с рег. №96-00-132/23.02.2021 г.,
подаден от И. К. С., като дъщеря на пациент на „......“ ЕООД майка В. Б. К.,
касаещ неудовлетвореност от оказаните медицински грижи и невъзстановени
финансови средства. Проверката била открита след връчване заповедта на
08.03.2021 г. на д-р М. В. Я. в качеството му на управител.
В хода на проверката, извършена от служителите на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор”, сред които и свидетеля ИР. Н. СТ. – на длъжност
главен инспектор в ИА „МН“, се установило следното:
На 19.01.2021 г. в 15:06 часа е хоспитализирана пациентката В. Б. К. на
....г. с история на заболяване (ИЗ) №125 в „.....“ ЕООД в отделение по
„Физикална и рехабилитационна медицина“ с основна диагноза „МСБ –
2
състояние след ИМИ в басейна на ЛСМА“ „Десностранна централна
хемипареза. Тежък анемичен синдром“ и придружаващи заболявания:
„Артериална хипертония III степен, захарен диабет II тип, КСД, ХБН III
степен, апластична анемия“. В деня на хоспитализацията си е подписан
„договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК“ между болницата,
пациентката и като поръчител И. К. С..
Пациентката К. е престояла в лечебното заведение от 19.01.2021 г. до
25.01.2021 г., като била афебрилна, спокойна, контактна, адекватна,
подвижна, без оплаквания и без промяна в терапията, като е провеждана
ежедневна рехабилитация. По повод съобщена от пациентката на 26.01.2021
г. обща слабост, установени бледост на кожата и видимите лигавици е
назначена по спешност ПКК – НВ 53 г/л, уведомени са близките и е извикан
екип на ЦСМП за превеждането в лечебно заведение за активно лечение.
Пациентката е изписана на 26.01.2021 г. в 15:00 часа от „.....“ ЕООД и е
преведена в „.....“ за корекция на анемичния синдром.
Със Заповед №А-08/11.02.2020 г. управителят на „....“ ЕООД е утвърдил
ценоразпис на услуги без предварително съгласие и спешни услуги; услуги
със задължително предварително съгласие. Съгласно утвърдения ценоразпис
цената за комплексни медицински услуги, незаплатени от НЗОК: „Статус
среден ортопедичен/неврологичен за 20 дни по КП 262, КП 263 и КП 265 –
цена 1600 лв.“
Съгласно чл.2 от подписания „договор за предоставяне на услуги,
незаплатени от НЗОК“ между болницата и пациентката Ванюшка Берова
Кръстева за пакета от услуги и грижи пациента и/или поръчителят се
задължават да заплащат на болницата сумата от 1 600 лв. за 20 дни. Като било
установено, че с фактура №**********/19.01.2021 г. пациентката е заплатила
сумата от 1600 лв. на болницата за пакет 2 (среден – 20 дни) за периода от
19.01.2021 г. до 08.02.2021 г. – 1 х 1 600 лв.
На 17.05.2021 г., от длъжностното лице И.С.: главен инспектор в ИА“МН“
е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-
49/17.05.2021 г. срещу „.....“ ЕООД за това, че: е изискало и получило без
правно основание сума в размер на 1 600 лв. за предоставените от лечебното
заведение на комплексни медицински услуги пакет 2 (среден – 20 дни), с
което е нарушило чл.86, ал.2, т.6 от ЗЗ, във вр. с чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ.
3
Съставеният АУАН е връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на
17.05.2021 г., т.е. на датата, когато е съставен. Депозирано е писмено
възражение срещу АУАН на 21.05.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № НП-
45/09.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” към Министерство на здравеопазването, което е
връчено на 14.07.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля
С..
Като съдът намира, че писмените и гласните доказателства са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и като такива следва да се
кредитират с доверие.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в
законния седмодневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, поради
следното:
Съдът намира, че АУАН е съставен, а наказателното постановление е
издадено от съответните компетентни длъжностни лица, в предвидената от
закона писмена форма и в сроковете, посочени в същия. В случая не е изтекъл
тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН от откриване на
нарушителя, тъй като по административно-наказателната преписка във връзка
с установяване на нарушението, което е установено по документи на
24.03.2021 г., а актът е съставен на 17.05.2021 г. и към датата на съставянето
му не е изтекъл тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН
и това е станало в едногодишния срок от извършване на нарушението, за
което се твърди, че е осъществено 19.01.2021 г. Предвид което не са налице
основания административнонаказателното производство да бъде прекратено,
съобразно посоченото в нормата на чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. Не са
налице и изискванията за прекратяване на административнонаказателното
производство, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото
процесното НП е издадено на 09.07.2021 г., т.е. в шестмесечния срок след
4
издаване на АУАН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и
НП на дружеството-жалбоподател.
Като в АУАН и НП е налице идентично описание на нарушението и на
посочените като нарушени правни норми.
Според чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето, правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
зачитане правата на пациента. Съответно, според чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, като
пациент всеки има право на: зачитане на гражданските, политическите,
икономическите, социалните, културните и религиозните му права.
Съобразно, чл. 86, ал.2, т.6 от ЗЗ, е предвидено, че при хоспитализация
„Пациентът има право: т.6. да получи информация за цената на всяка една
медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в
извънболничната и болничната помощ“.
Съобразно чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето, лечебно заведение, което
наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните
актове по прилагането му, когато нарушението по ал. 1 е извършено от
лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 3000 лв.
При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на жалбоподателя да узнае
фактите, включени в състава на нарушението, за което е обвинен, а и намира,
че нарушението не е доказано.
Това е така, доколкото в акта и атакуваното НП се излага, че болничното
заведение е изискало и получило сума в размер на 1 600 лв. без правно
основание за предоставени от същото комплексни медицински услуги. По
делото се установява по несъмнен и безспорен начин, че сумата, която е
заплатена от пациентката е по силата на договор, който е бил сключен в
тристранна форма, а именно между лечебното заведение, пациентката и неин
поръчител.
На следващо място налице е неяснота относно това какво като конкретно
нарушение се вменява на административнонаказаното лице. За
5
административното нарушение се твърди, че се касае за изискване и
получаване без правно основание на конкретно посочена сума, с което били
нарушени правата на пациента. Липсва конкретизация в какво се е изразило
конкретното нарушение, а именно по какъв начин са били засегнати правата
на пациента и по какъв начин не са били зачетени икономическите такива не
става ясно. Като в случая, както в акта, така и в процесното НП не са
посочени по изискуемия от закона ред обстоятелствата на твърдяното
административно нарушение, поради което АУАН и НП страдат от липса на
задължителен реквизит – описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, по смисъла на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Фактическото описание на деянието не съдържа съществени за
съставомерността и правната му оценка факти. Като липсата на тези
задължителни реквизити рефлектира върху правото на защита на подведеното
под административнонаказателна отговорност лице, тъй като е в
невъзможност да узнае за какво е обвинено. Доколкото нарушението е от
вида на засягащо икономическите права на пациента, то именно датата на
непредоставянето на дължима по договора между лечебното заведение и
пациента медицински услуги от страна на лечебното заведение би
представлявала изпълнителното деяние, а не получаване на плащането по
фактурата, което е без значение. Нарушението се твърди като неправомерното
изискване да се плати за услуга, която не е предоставена. В случая обаче
липсва коректно описание на такова нарушение, което да осъществява
конкретен състав на нарушение на пациентските права по чл. 86 от ЗЗ.
Не на последно място следва да се посочи, че посочената правна
квалификация касае прогласени принципи в защита интересите на пациентите
и като такива не касаят предписано поведение, което да влече след себе си
санкцията на държавата, съобразно изискванията на чл.6, ал.1 от ЗАНН.
Посочените от административнонаказващия орган разпоредби на чл. 86, ал.2,
т.6 и чл.81, ал.2, т.4 от ЗЗ установяват принципите, които следва да се спазват
при реализиране правата на пациента и предоставяне на здравна помощ за
него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а очертават обща
правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е
разработен като правила за поведение в други конкретни норми. За да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице,
следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов
6
нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията,
които са вменени на това лице. Ето защо не може да се приеме, че се касае за
административно нарушение по смисъла на ЗАНН.
Предвид горното процесното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, минималният
размер е при интерес до 1000 лв. - 300 лв., поради което съдът прие, че
адвокатското възнаграждение, което е заплатено в размер на 300 лева се явява
в границите, определени в Наредбата и нейният размер не е прекомерен,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-45/09.07.2021 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” към
Министерство на здравеопазването, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор” към Министерство
на здравеопазването, с адрес: гр. С., ул. „...“№... да заплати на „......“ЕООД, със
седалище и адрес на управление, гр. С., община С., район О., бул. „....“ № ......
за разноски по делото пред въззивен съд, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста лева) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр.София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7