№ 198
гр. Б. , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20201200501174 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 258 и сл. ГПК, във вр. чл. 133 СК.
С Решение № 8511 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 361 от 2020 г., РС - П. е
отхвърлил предявеният от Районна прокуратура-гр.П. против В. Б. С. от гр. П., ул. „..“ 2,
ЕГН: ********** иск с правно осн. чл.133, ал.1 вр. чл.132, ал.1, т.2 от СК - за лишаване от
родителски права по отношение на малолетното й дете А.В.С., ЕГН:***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН /НЕДОКАЗАН/.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
въззивна жалба от Районна прокуратура-гр.П.. В жалбата се иска от въззивния съд да отмени
атакуваното Решение като неправилно и незаконосъобразно, и да уважи исковата претенция
като основателна и доказана. Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
другата страна .
Събран е от въззивния съд като писмено доказателство актуален социален доклад,
изготвен от ДСП – гр.П..
Жалбата изхожда от надлежна страна, която има интерес от обжалването, подадена е
в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, и като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
1
Производството е образувано по иск с правно основание осн.чл.133,ал.1 вр.чл. 132,
ал.1, т.2 от СК, предявен от Районна прокуратура-гр.П. против В. Б. С. от гр. П., ул. „..“ 2,
ЕГН ********** - за лишаване от родителски права по отношение на малолетното й дете
А.В.С., ЕГН ***.
При извършената проверка на валидността и допустимостта на постановеният
първоинстанционен акт, настоящият състав на въззивният съд намира, че решението е
постановено от законен състав на първостепенния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от процесуално лигитимирана страна съобразно разпоредбата на чл.
133, ал.1 от СК, спазени са особените изисквания на чл. 133, ал.2 от СК за провеждане на
производството, поради което е валидно и допустимо.След преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд приема следното:
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2019 г. полицейски екип от РУ-П. е бил
изпратен да посети района на магазин „..“ в гр. П. по повод постъпил сигнал за малолетно
лице, което дишало бронз в градинката до магазина и изпаднало в безпомощно състояние.
При отиване на място детето не е било установено, но е постъпило информация, че същото е
било транспортирано с линейка до „Спешен център“ –гр. П.. Установено е било, че
транспортираното и настанено в МБАЛ-Югозападна лице е малолетния А.В.С. – на 8
години, от гр. П., който е бил настанен в реанимационно отделение в МБАЛ-Югозападна,
като според преценката на медицинските лица детето е било в увредено лошо състояние, но
без опасност за живота, като след хоспитализирането му, здравословното му състояние се
подобрило. Пред медицинските екипи, както и пред полицейските служители малолетният е
споделил, че е дишал бронз, вследствие на което е изпаднал в това състояние. По време на
проверката е установено още, че единствения родител на детето е майката В. Б. С. от гр. П.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „..“ № 2. ПРП твърди, че поради трайно неполагане на грижи,
обаче от същата, с решение на РС-П. № 214/13.09.2029 г., постановено по гр.д. № 1335/2019
г. малолетният А.В.С. е настанен в семейството на П. Р. С. – негова баба по майчина линия.
Освен това, от изготвения доклад № СЛ/Д-Е-П/470-007/21.02.2020 г. от отдел „Закрила на
детето“-гр. П. се установявало, че отделът работи по случая на А. Стоянов от месец април
2019 г. след получен сигнал за установено заболяване от туберкулоза при детето и
немарливо отношение на майката към провеждания терапевтичен курс. В. Б. С. трайно не
полага грижи за детето си А.В.С., по смисъла на чл.132 ал.1 т.2 от СК.Излага се също, че
поради констатиран риск за душевното, физическото и морално развитие на детето, по
предложение на ОДЗ-П., същият е изведен от биологичната си среда и настанен в
семейството на бабата П.С..
Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК.Ответницата, се явява лично в първоинстанционния съд. Сочи, че за отглеждането на
А. и другите й децата, се грижи нейната майка. Към настоящият момент не е при децата,
пребивава високо в балкана, занимава се с животни.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели. Към
доказателствения материал е приобщен и социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр.П.. Установява се чрез доклада, че поради трайно неполагане на грижи от
майката и констатиран риск за правилното физическо, психическо и интелектуално развитие
за три от децата – М., И. и А., директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ П. е издал
2
Заповед, а по-късно и с решение на РС-П., А. и И. са настанени в семейството на П.С. /баба
по майчина линия/ за срок до отпадане на основанията довели до извеждането на децата
извън биологичното им семейство. На по-късен етап, през април 2020 г. са изведени и други
две деца на Вас. – С., на 3 год. и Р., на 5 год., които също са настанени при П.С.. Към
момента тече настаняване в Център за настаняване от семеен тип в гр. Д., за Р., на 8 год.
Детето А. се отглежда още от самото раждане от своята баба по майчина линия, при
задоволителни хигиенни условия. Момчето посещава ОУ „...“ гр. П., като в настоящата
учебна година е в 2-ри клас. Проведен е разговор с класния ръководител на детето – г-жа Б.,
в който тя споделя, че детето А. редовно посещава училище /до настъпване на извънредните
мерки в страната/, прилично облечено, общително. Поради липса на компютърна техника,
интернет връзка и мобилен телефон, дистанционното обучение с него е било невъзможно. Г-
жа Б. споделя още, че винаги е контактувала с бабата и дядото на детето, които са отговорни
и заинтересовани от него. Майката на момчето, учителката споделя, че е виждала само
веднъж.
По данни от личния лекар на детето д-р П., през м. септември 2018 г. А. е постъпил за
лечение в Детска клиника на Медицинска болница по белодробни болести „С. София“ с
диагноза Туберкулоза на вътрегръдните лимфни възли във фаза на инфилтриране.
Проведено е лечение, а в последствие детето е насочено към СБАЛПФЗ-гр. Б. за провеждане
на лечение в домашни условия. След медикаментозната терапия, лечението е прекратено,
като към момента А. е извънбелодробна форма на туберкулоза и не е заразоносител.
Относно жилищните условия и средата на детето е посочено, че хигиенните условия са
задоволителни, като бабата П.С. и четири от децата обитават една стая от къща. Обзаведено
е с вещи от първа необходимост. Бабата на детето не работи на трудов договор, издържа се
от социалните помощи, отпускани за децата и семейството. Понякога работи на повикване.
Дядото Б.С. събира вторични суровини. А. не познава биологичния си баща. Не е добре
приет и от мъжа, с когото майката съжителства.
Няма промяна в установеното от социалната служба с доклада, изготвен пред
първоинстанционния съд и този пред въззивния съд.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първостепенния съд обективно. Спор по фактите няма между страните. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото относими доказателства, въз основа на което е изградил
обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя мотивите на
обжалваното решение и счита, че същите не следва да се преповтарят изцяло в настоящото
решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.
РС П. е направил краен извод за неоснователност на исковата претенция. Като водещ
мотив е извел, че: не би могъл да се формира извода, че майката /ответника по делото/ вреди
с поведението си на личността, здравето, имуществото или възпитанието на детето си, както
и че ако участва в живота на детето си ще е безполезна. Съдът приел още, че детето от своя
страна се нуждае и от присъствието на своята майка, с оглед формирането на личността му,
респ. емоционалното му израстване. Заключил, че радикалното изолиране на майката от
живота на детето А., с оглед възрастта му /8 години/, би дало негативно, а не положително
отражение върху емоционалното му състояние.
Въззивният съд приема направеният от първоинстанционния съд краен извод за
неоснователност на предявения иск – за правилен. Съображения:
3
Настоящият състав на въззивният съд намира, че по делото е установено бездействие
на ответника да изпълнява своя родителски дълг.
Въпреки бездействието, следва да бъде отчетена липсата на заведено наказателно
производство срещу ответницата във връзка с проблемния случай. Институтът лишаване от
родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи
характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с
родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено
интензивна, затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда, при постановяване
на решението си, да стигне до обективната истина, като използва всички допустими
доказателствени средства и проведе пълно доказване по отношение всички фактически
твърдения, обуславящи спорното право. Предположението не може да се използва като
доказателство в гражданския процес, когато се отнася до факти обуславящи спорното право
/така в Решение № 182 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че макар да има данни за бездействие на майката, довело до
ситуация, опасна за детето , не може да направи извод от събраните доказателства, че ще
бъде изцяло в защита на най-добрият интерес на детето - единственият му родител да бъде
лишен от родителски права. Предпоставка за лишаване на родителя от права е и наличието
на субективно отношение към поведението, с което създава риск за детето си. То трябва да е
осъзнато, а не плод на обективни пречки /трайна безработност, необразованост,
неустановеност в семеен и битов аспект – каквито всъщност данни има по делото/,
осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения. Липсва пълно доказване
в процеса на това всъщност субективно отношение на ответника към такова поведение.
С оглед последно изложените съображения, настоящият състав на въззивният съд
приема, че искът е неоснователен. Макар и да има данни, че ответникът не полага
достатъчно усилия да организира живота си и трудовата си дейност така, че в тях да осигури
време, място и средства за своето дете, лишаването от родителски права е крайна мярка,
която съдът счита, че следва да се прилага само в тежки случаи, в които всички изискуеми
от закона предпоставки са трайно налице. Съдът счита, че следва да бъде дадена
възможност на майката да приведе цялостното си поведение в съответствие с родителската
и отговорност, и даде повече доказателства на детето си за своята съпричастност към
неговата личност, нужди и развитие. В тази връзка следва да положи повече усилия, за да
може то да почувства майчината загриженост.
С оглед на горните съображения, настоящият състав на въззивния съд намира
постъпилата въззивна жалба за неоснователна, като обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8511 от 14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 361 от
2020 г. по описа на РС - П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5