МОТИВИ :
Обвинението
против В.С.В. ***, е за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 във връзка с чл.
130 ал. 1 от НК за това, че на 24.04.2007 година, в гр. Пазарджик, по
хулигански подбуди, е причинила лека телесна повреда на В.М.Ж. ***, изразяваща
се в нарушена цялост на коронката на 6-ти горен ляв зъб, довело до временно разстройство
на здравето неопасни за живота.
Делото
е образувано по внесено в съда предложение
на прокурора за освобождаване на обвиняемата В.В. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 А от НК.
Обвиняемата
В. не се признава за виновна, като твърди, че не е удряла Ж..
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
24.04.2007 година, късно след обяд, обвиняемата В. и свидетеля И. били седнали
в заведение на ул. „П” в гр. Пазарджик и пиели бира. И. бил живял дълги години
на съпружески начала с майката на В. и към момента продължавал да се грижи за
обвиняемата.
Пред
заведението спряла свид. Ж. с лек автомобил, в който се намирало и детето й,
което към онзи момент било на възраст около три години и половина. Ж. влязла в
магазин, намиращ се в непосредствена близост. Детето започнало да натиска
клаксона, което подразнило И.. Последният започнал да псува. Жребцова излезнала
от магазина, отишла до колата и направила забележка на детето си да престане да
вдига шум, след което се наредила на опашка за скара в заведението, чиито
клиенти били обвиняемата и И.. Опащката била на тротоара, недалеч от масата на
свидетеля и обвиняемата. И. започнал да обижда на висок глас Ж. и да й отправя
нецензурни подмятания. Ж. първоначално отговорила възпитано като обяснила, че
детето й е малко. В отправянето на обидни реплики се включила и обвиняемата В..
Тогава Ж. също започнала да обижда И., като му казала, че ако не иска да слуша
клаксони, по-добре било да си отиде на село и нарекла обвиняемата В. „травестит”,
а И. „педофил”. В. станала, отишла до
опашката при Ж. и започнала да скубе и удря последната с ръце в областта на
главата. През това време свидетелят И. подканял и окуражавал обвиняемата да бие
пострадалата свидетелка. В отговор на нападението, от своя страна Ж. също
започнала да скубе обвиняемата. В един момент В. хванала главата на Ж., навела
я надолу и й нанесла удар с коляно в областта на лицето.
Инцидентът бил
прекратен чрез намесата на свидетеля А., който се намирал на опашката
непосредствено пред Ж.. Първоначално свидетелят опитал да се препречи с тяло,
между биещите се жени, тъй като в ръцете си държал чиния с храна. Като не успял
да ги спре по този начин, свидетелят оставил чинията и разтървал двете жени. За
това се намесил и свидетеля И..
Непосредствено
след прекратяване на сбиването, свид. Ж. извикала полиция. На място пристигнал
автопатрул, в състава на който били свидетелите Б., Т. и Б.. Пред тях Ж. разказала
какво се било случило, като не споменала да й е бил избит зъб. По лицето на Ж.
полицейските служители не видели да има кръв.
На
следващия ден свид. Ж. отишла в отделението по съдебна медицина на МБАЛ
Пазарджик, където й било издадено съдебно медицинско удостоверение № 50-І/2007
година, подписано от д-р А Ф. Според отразеното в удостоверението, на
свидетелката били причинени избиване на 6-ти горен ляв зъб, оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око и лявата скула. В удостоверението
избиването на зъба било преценено като водещо до затрудняване на дъвченето и
говоренето за повече от 30 дни, а останалите увреждания като разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
През
месец септември 2007г. Ж. потърсила стоматологична помощ като отишла при свид. Б.
– зъболекар. Пред него свидетелката не казала, че зъбът й бил избит при
сбиване. Свидетелят Б. поставил ортопедична корона на 6-ти горен зъб в ляво.
През
месец октомври 2007 година свидетелката Ж. била прегледана с оглед изготвянето
на тройна съдебно – медицинска експертиза. От заключението на тройната съдебно
медицинска експертиза по писъдебно - медицинска експертизани данни № П-226/07
година, което съдът възприе като обективно и компетентно, се установява, че се
отхвърля заключението на приложената по делото единична СЪДЕБНО - МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА по писъдебно - медицинска експертизани данни, отразено и в съдебно –
медицинско удостоверение № 50-І/2007 на доктор Ф, че 6-ти горен ляв зъб бил
избит.
Според
експертизата, от прегледа проведен на 11.10.2007 година и рентгеновата зъбна
снимка на 6-ти горен зъб горе в ляво, се опровергава извода за избиване на този
зъб, като се приема, че той бил счупен, но липсвало отразяване в медицинската
документация от месец септември на какво ниво от венеца. Това не можело да се
установи и от рентгеновата снимка, доколкото зъбът вече бил лекуван и имало
поставена ортопедична коронка.
Според
експертите, ако 6-ти горен ляв зъб е бил счупен на 24 април 2007 година на
нивото около венеца, това неминуеми би довело до отваряне на пулпните канали,
зъбът щял да заболее, т.е. да се получи възпалителен процес и болка, която би принудила
пострадалата да потърси стоматологична помощ много по-рано, а не едва през
месец септември, както е установено по делото. Затова експертите приемат, че
зъбът, ако е бил травматично счупен при
инцидента на 24.04.2007 година, не е бил със значително счупване на коронката,
а вероятно само повърхностно. Това частично счупване не било от степен да
наруши дъвкателната функция и говоренето на пострадалата поради което
експертите не приемат медико биологичния критерий „избиване на зъби”. Според
вещите лица, това травматично увреждане, както и костатираните мекотъканни
такива, като механизъм са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и
добре отговарят да са получени при удар с коляно в областта на главата – лявата
част на лицето на пострадалата.
Експертите
преценяват нарушената цялост на коронката на 6-ти горен ляв зъб на Ж. като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130 ал.
1 НК.
Контузията
на главата и кръвонасядането с травматичния оток на клепачите на лявото око и
лявата скула били причинили болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК
за около 3 до 5 дни от датата на травмата.
Горната
фактическа обстановка съдът установи частично от обясненията на обвиняемата, от
показанията на свидетелите Ж., Б., Б., Т., Б., Г., И., А. и И., заключението на
вещите лица и писмените доказателства.
Обясненията
на обвиняемата, че не била нанасяла удари по главата, и в частност лицето, на
пострадалата се опровергаха по категоричен начин от показанията на свид. А.,
който от непосредствена близост е възприел сбиването между двете жени.
Показанията на този свидетел изиграха основна роля за изясняване на
фактическите обстоятелства, свързани с
инцидента от 24.04.2007 година между обвиняемата В. и свид. Ж.. Свидетелят А.,
както беше посочено, е възприел непосредствено и от близко разстояние случилото
се и, което е особено важно, същият е абсолютно незаинтересован от изхода на
делото – липсват каквито и да било данни свидетелят преди инцидента да е
познавал която и да било от страните.
Така
в показанията си А. установява, че конфликтът бил предизвикан от обвиняемата и
свид. И., които първи започнали да обиждат Ж., като И. използвал и груби,
нецензурни думи. Ж. първоначално отвръщала спокойно на обидите, но в последствие
влязла в тона на двамата си опоненти и се стигнало до сбиването, което безспорно
било започнато от обвиняемата. Последната отишла на опашката, където се
намирали пострадалата и свид. А., и започнала да нанася удари с ръцете си по
главата на Ж., а в последствие навела главата й надолу и нанесла удар с коляно
в лицето й. Тези фактически определения се съдържат в показанията на свид. А.,
дадени на съдебното следствие и в тези от досъдебното производство, които бяха
прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствата по делото.
Обстоятелството, че пред съда А. пропуска да спомене удара с коляно в лицето на
пострадалата, е лесно житейски обяснимо с оглед продължителния период изминал
от датата на инцидента до разпита на свидетеля на съдебното следствие.
Преценени
в съвкупност гласните доказателства, заключението на вещите лица и писъдебно -
медицинска експертизаните доказателства обаче, не водят до еднозначния извод,
че от действията на обвиняемата В. на пострадалата свидетелка Ж. било причинено
нарушаване целостта на коронката на 6-ти горен ляв зъб.
В
съдебно заседание самата Ж. твърди „това беше лекуван зъб… не си спомням точно
дали е счупила здрав зъб или коронка… д-р Б. ми направи нова коронка”.
Заключението
на тройната съдебно - медицинска експертиза не дава отговор на въпроса дали
6-ти горен зъб горе в ляво на пострадалата е бил травматично счупен, или част
от него е отнета вследствие на стоматологична интервенция, а още по-малко
експертизата отговаря на въпроса кога това е станало. Прегледът за нуждите на
експертизата е извършен едва през месец октомври 2007 година, при положение, че
инцидентът, при който, според обвинението, бил счупен зъба на пострадалата е
станал на 24.04.2007 година. През този продължителен период са могли да бъдат
извършени и на практика са били извършени интервенции върху зъба. По важното в
случая е, че самата пострадала твърди, че всъщност била отчупена ортопедична
коронка, а не здрав зъб.
Това
твърдение не се изключва от експертите. В съдебно заседание д-р С. изрично
заявява, че е възможно преди инцидента
да е имало ортопедична коронка, поставена на 6-ти горен зъб в ляво на
пострадалата.
В
подкрепа на горното са и показанията на свидетелите, описващи видимото
здравословно състояние на Ж. и нейните твърдения непосредствено след инцидента.
И тримата
пристигнали на мястото полицаи, свидетелите Б., Т. и Б., категорично
установяват, че пред тях, при пристигането им на място непосредствено след
инцидента,, свид. Ж. не е твърдяла, че й бил счупен зъб. По лицето на
пострадалата нямало следи от кръв. Свидетелят Б., стоматологът при който отишла
Ж., установява, че пострадалата потърсила лекарска помощ едва през месец
септември 2007 година. Свидетелят видял, че има остатък от пънчето на зъба, но
няма спомен и не може да прецени какво е било състоянието на този зъб преди. В
разпита си на досъдебното производство, извършено на 18.10.2007 година, т.е.,
около месец след като лекувал пострадалата, свид. Б. твърди, че не си спомня Ж.
да е казала, че зъбът й е бил счупен при сбиване. Тези показания също са четени
и приобщени към доказателствата.
Споменатото
по-горе заключение на тройната съдебно - медицинска експертиза, е категорично,
че ако зъбът е бил счупен в близост до венеца, същият е щял да се възпали
поради отваряне на пулпните канали и пострадалата би потърсила стоматологична
помощ много преди месец септември 2007 година.
От
така направения анализ на доказателствата в крайна сметка *** за това, че при
сбиването между обвиняемата В. и свид. Ж. е нарушена целостта на 6-ти горен ляв
зъб на пострадалата. Дори това да беше установено, липсват категорични
доказателства, че е била нарушена целостта на здрав зъб, а не е избита
ортопедична коронка, поставена на този зъб. Самата пострадала твърди, че зъбът
е бил с коронка преди инцидента.
При
така установените факти по делото, съдът намира, че извършеното от обвиняемата В.
деяние е несъставомерно по текста на чл. 131 ал. 1 т. 12 във връзка с чл. 130
ал. 1 от НК.
По
делото не се установи еднозначно това, че В. е счупила зъба на пострадалата
свидетелка. Т.е. липсва причиняване на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК, изразяваща се в временно разстройство на здравето неопасно за живота –
нарушена цялост на коронката на 6-ти горен ляв зъб на пострадалата. Дори да се
приеме, че при удара с коляното в лицето на пострадалата, В. е избила поставена
ортопедична коронка на този зъб, то това не представлява нарушаване целостта на
коронката на здрав зъб и не може да се приеме за лека телесна повреда по чл.
130 ал. 1 от НК.
Безспорно
по делото е установено, че В. е причинила на пострадалата лека телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдания – чл.130 ал.2 от НК.
Съдът приема,
че обвиняемата е действала по хулигански подбуди. Същата е иницирала
словестната разпра с пострадалата и в последствие, за да наложи волята си, без
да се съобразява с това, че се намира на обществено място и предизвиква
възмущението на околните, се нахвърлила да бие свид. Ж.. Въпреки наличието на
силен личен мотив за извършването на тези действия, обвиняемата си е давала сметка,
***но неуважение не само към пострадалата, но и към околните, но се е съгласила
с постигането на този резултат стремейки се на всяка цена да постигне пряката
си цел – да унизи с думи и чрез побой достойнството на пострадалата. Тези
действия на обвиняемата съдът прие, че обективират в достатъчна степен
хулиганските й подбуди.
Доколкото
обвинението против В. е за причиняването на лека телесна повреда по чл. 130 ал.
1 от НК, каквато не се доказа по делото, съдът призна обвиняемата В.В. за
невиновна и я оправда по така повдигнатото й обвинение за престъпление по 131
ал. 1 т. 12 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК.
Липсва
обвинение за причиняване на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 2 от НК, изразяваща
се в причиняване на болки и страдания, поради което съдът не разполага с процесуалната
възможност да постанови осъдителна присъда в тази част. В диспозитива на
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата В.
се съдържат фактически твърдения единствено за нарушаване целостта на коронката
на 6-ти горен ляв зъб на пострадалата. Фактически твърдение за причиняване на
болки и страдания, отделно от счупването на зъба, липсват. Такива не се
съдържат и в обстоятелствената част на постановлението.
По
изложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: