Р Е Ш Е Н И Е
№
249/ 22.3.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Х.Ю.
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Ю. административно дело №
1430, по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от ЗУТ, вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба
от М. ***, А.А.Ю. *** и М.А. ***, против заповед № 1817/25.11.2019г. на кмета
на община Велинград, с която е одобрен ПУП - Проект за частично изменение на
плана за регулация и застрояване на УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 по плана на с.
Драгиново, община Велинград, област Пазарджик. С проекта се променя скосяването
на североизточния ъгъл на УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 – улица с о.т.№№ 88-107-106
се премахва, като се прави прав ъгъл по съществуващата на място триетажна
жилищна сграда. Дворищната регулация се изменя като за сметка на УПИ VІ -237,
262 в кв. 16, се образуват три нови УПИ
по имотната граница между ПИ 273 и ПИ 262 и нов общински УПИ ХV – за
търговия. Новообразуваните УПИ са: УПИ VІ-273 с площ 198 кв.м., УПИ ХІV-262 и с
площ 206 кв.м. УПИ ХV за търговия е с площ 113 кв.м. С проекта се изменя и
планът за застрояване. Твърди се, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като с нея се образуват маломерни имоти, които не са
съобразени с чл. 19 от ЗУТ. Изразява се несъгласие с изменения план за
застрояване. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед на кмета на община
Велинград като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по делото – кмет на община Велинград, чрез юрк. Пухалева, оспорва жалбата и
предлага да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че жалбата
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с
целта на закона. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна – Ц.Б.Е., чрез валидно упълномощен адвокат Т., оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Сочи, че не са налице нарушения на материалния закон,
като са спазени отстояния, сервитути, изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Счита, че неприложеният дворищнорегулационен план се прекратява и с него и
създадената съсобственост в УПИ. Претендира присъждане на направените разноски
по делото.
Заинтересованата
страна – Община Велинград, чрез кмета, изразява в писмо становище за
неоснователност на жалбата и счита заповедта за правилна и законосъобразна.
Съдът,
като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и във връзка с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Административното
производство пред община Велинград е започнало по заявление за разглеждане и
одобряване на ПУП с вх. № 388/09.07.2019г. на Ц.Б.Е., с което се иска да му
бъде разгледан и одобрен проект на ПУП за УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 на с.
Драгиново.
Изготвен
е проект за ПУП – ЧИПРЗ за УПИ VІ -237, 262 в кв. 16, който е съобщен, и е
дадена възможност в 14-дневен срок за представяне на възражения. Съобщенията са
от 07.08.2019г. М.А.М., А.А.Ю. и М.А.К. са депозирали своите възражения на
07.08.2019г.
С
Решение № 179/24.07.2019г. Общински съвет Велинград дава съгласие за
изработване на ПУП проект за частично изменение на план за регулация и
застрояване за УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 по плана на с. Драгиново, община
Велинград. Решението е разгласено с обявление, публикувано в местен вестник, и съобщение
в общината.
Главният
архитект на Община Велинград е изразил положително становище относно
заявлението на Ц.Е. и е взел пердвид приетото решение на Общински съвет на
Велинград с изх. № 92-00/3129/04.09.2019г.
Със
Заповед № 1304/16.09.2019г. кметът на Община Велинград е разрешил изработването
на ПУП проект за частично изменение на
ПРЗ на УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 на с. Драгиново.
С
протокол № 5 от 26.09.2019 г. Експертен съвет по устройство на територията при
община Велинград е приел проекта и е предложил на кмета издаване на заповед,
като не е уважил депозираните възражения на М.А.М., А.А.Ю., М.А.К., като е
изложил съображения, че не са уредени отношенията по § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ с
останалите съсобственици в УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 на с. Драгиново.
Въз основа на административната преписка
кметът на Община Велинград е издал процесната Заповед № 1817/25.11.2019г., с
която е одобрен ПУП - Проект за частично изменение на плана за регулация и
застрояване на УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 по плана на с. Драгиново, община
Велинград, област Пазарджик, като се променя скосяването на североизточния ъгъл
на УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 – улица с о.т.№№ 88-107-106 се премахва, като се
прави прав ъгъл по съществуващата на място триетажна жилищна сграда. Дворищната
регулация се изменя, като за сметка на УПИ VІ -237, 262 в кв. 16, се образуват
три нови УПИ по имотната граница между ПИ 273 и ПИ 262 и нов общински УПИ ХV –
за търговия. Новообразуваните УПИ са: УПИ VІ-273 с площ 198 кв.м., УПИ ХІV-262
и с площ 206 кв.м. УПИ ХV за търговия е с площ 113 кв.м. С проекта се изменя и
планът за застрояване. Одобрението на ПУП проект за изменение на ПРЗ е на
основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл.
134, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ.
Не
се спори по делото, че жалбоподателите М.А.М., А.А.Ю., М.А.К. и
заинтересованите лица Ц.Б.Е. *** са собственици на недвижим имот, представляващ
УПИ VІ -237, 262 в кв. 16 в с. Драгиново /по делото са представени нотариални
актове, удостоверения за легитимацията им на собственици/.
В
хода на съдебното производство по искане на страните е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице Л.М. се установява, че по
действащия план на с.Драгиново, одобрен със Заповед №1289/29.07.1982г., са
заснети имоти с пл.№262 и пл.№273, за които е отреден съсобствен парцел
VІ-273,262, кв.16, с площ 515 кв.м. Заснети и отразени по плана са двуетажна
жилищна сграда в имот пл. № 273 и едноетажна жилищна сграда в имот пл. № 262,
застроени на калкан. Към УПИ VІ-273,262, кв.16 се придава по регулация от
общински имот площ от около 112 кв.м, измерени графично по плана. Към парцел
VІ-273,262, кв.16 се придава по регулация и част от имот пл. № 261, за която
част има съставен нот.акт № 150/24.06.1987г за собственост на Мануш и Манчо
Манчови Есеви. Вещото лице описва, че теренът на с.Драгиново е предимно
планински, със силно изразена денивелация, като надморската височина варира от
720м. до 790м. Конкретно за процесните имоти наклонът на терена е 12%, който
наклон е изчислен от нея за район в обхват на УПИ VІ-273,262, кв.16 между коти
725м. и 730м. При огледа на място вещото лице е установило, че в имот пл. № 273 по кадастралния план на с.Драгиново е
изградена двуетажна масивна жилищна сграда на уличната регулация, която не е
отразена по действащия кадастрален план. Сградата е разположена на отстояние 3м.
от западната граница на имота и на 6м. от съществуващата жилищна сграда в имот
пл. № 262. Отразената по кадастралния план двуетажна жилищна сграда, построена
на калкан в имот пл. № 273, е премахната. В имот пл. № 262 е започнало
строителство на пристройка към съществуващата жилищната сграда, като отстоянието
от западната граница на имота е 3м. Експертът посочва, че с оспорената заповед
е одобрен ПУП–ПР и ПЗ, като предвиждането за новообразуваните парцели е: 1.
За УПИ VІ-273 – площ 198 кв.м, лице
откъм двете улици – 14м.; 2.За УПИ
ХІV-262 – площ 206 кв.м, лице 14м.; 3.За УПИ ХV-„За търговия“ – площ 113 кв.м,
лице 13м. При проектиране на новообразуваните УПИ са приложени
нормите на чл. 19, ал.1, т.5 от ЗУТ за урегулиране на поземлени имоти за села
или части от тях с преобладаващ стръмен терен. За УПИ ХV-„За търговия“ са
приложени разпоредбите на чл.19, ал.6 от ЗУТ „за нежилищно застрояване или за
други нужди без застрояване размерите на урегулираните поземлени имоти се
определят с подробен устройствен план“. Вещото лице посочва, че няма данни за
одобрени административни актове за с.Драгиново, с които да е определено като
„населено място с преобладаващ стръмен терен“. В административната преписка
също не са представени такива доказателства, както и не са цитирани в мотивите
на оспорената заповед.
Вещото
лице посочва, че съгласно изработения ПУП-ПР, предмет на обжалваната заповед,
разпоредбите на чл.19, ал.1, т.5 от ЗУТ са спазени, като са приложени и
разпоредбите на чл.19, ал. 4 от ЗУТ и са намалени с 1/5 площите на УПИ VІ-273 и
УПИ ХІV-262. Вещото лице описва подробно сервитутните отстояния за всеки от
новообразуваните УПИ, като посочва, че са спазени нормативите при застрояване,
отстояние, запазване на съществуващи сгради. Изводът на вещото лице е, че може
да се приеме, че теренът, в обхват на процесните имоти, е „предимно стръмен
терен“. Вещото лице съпоставя размерите на новообразуваните УПИ и нормативните
изисквания и посочва, че съгласно изработения ПУП-ПР, предмет на обжалваната
заповед, площта на новообразуваните УПИ е съобразена с разпоредбите на чл. 19,
ал.1, т.5 от ЗУТ, както и на чл.19, ал.4
и са намалени площите на УПИ VІ-273 и УПИ ХІV-262 с 1/5.
При
разглеждане на делото спорен въпрос между страните е дали село Драгиново е с
преобладаващ стръмен терен, съответно дали са приложими нормите на чл. 19, ал.
1, т. 5 от ЗУТ.
Заключението
на вещото лице по СТЕ е оспорено от жалбоподателите в частта на изводите, че селото
е с предимно стръмен терен, поради което съдът е уважил доказателственото
искане за допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Втората
съдебно-техническа експертиза е изготвена от вещо лице геодезист К.. От
направена геодезическа снимка на УПИ VІ-273,262, кв.16 по плана на с. Драгиново
се установява, че денивелацията на процесния УПИ е следната: по северната улица
наклонът е 10, 5%; по източната улица е 4,5%, по южната улица е 7,7%. Денивелацията,
измерена на изток от УПИ, е 12, 3%. Вещото лице посочва, че по северната улица
наклонът е предимно стръмен, а по
източната улица преобладава равнинен терен.
Няма
данни в административната преписка за уреждани сметки по регулация за части от
съседните имоти на жалбоподателите и на заинтересованите страни.
Съдът
е приел заключенията на вещите лица като компетентни и безпристрастно
изготвени, като възраженията на жалбоподателите срещу изводите в тях, ще бъдат
обсъдени в мотивите на настоящия съдебен акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена от лица, които са адресат на акта и чиито права са
засегнати, подадена в срок - оспорената заповед е получена на 04.12.2019 г., а
жалбата срещу същата е депозирана в административния орган на 16.12.2019г.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
При
извършената на основание чл. 168, ал.1, вр. с чл. 146 от АПК служебна проверка
за законосъобразността на заповедта, съдът намира същата за издадена от
компетентен орган - кмета на община Велинград, в границите на неговата
материална и териториална компетентност, при спазване на установената форма -
посочени са фактическите и правни основания за издаването й, като по отношение
на фактическите такива, същите се съдържат както в самата заповед, така и в
административната преписка по издаването й, цитирана в заповедта. В текста на
заповедта не е посочено правното основание по § 8 от ПР на ЗУТ, което
административния орган е приложил, която неяснота влияе на проверката за
съответствие с материалния закон.
По
отношение спазването на административнопроизводствените правила при издаването
й: проектът за ПУП-ИПРЗ е съобщен на жалбоподателите, които са депозирали своите
възражения.
По
отношение на съответствието на обжалваната заповед с материалния закон, съдът
намира, че е налице съществено нарушение на разпоредбите на ЗУТ.
Одобреният
със заповедта проект за изменение на ПУП е в противоречие с материалноправната
норма на § 8 от ПР на ЗУТ. По силата на тази разпоредба след изтичане на
сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
имоти или части от поземлени имоти се прекратява. В този случай пред
собствениците на поземлени имоти има три възможности по § 8, ал. 2 от ПР на
ЗУТ. Те могат да : 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни
планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат
изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този
закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.
Видно
от подадено от Ц.Е. заявление /макар и ползвана бланка на общината/, той е
заявил искане по чл. 135 от ЗУТ и § 8 от ПР на ЗУТ. Не е посочена в конкретна
норма, за да несъмнено и ясно какво е заявено. Но текстът на заявлението е на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗУТ да се разгледа и одобри проект за изменение на
ПУП. Предвид съдържанието на изменението, искано с представения проект за ИПРЗ,
то едната от вероятностите е в хипотезата е по § 8, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - изменение
на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; Тоест
реда по закона е чл. 135 ,ал. 1 от ЗУТ. Част от условията са уредени в чл. 19
от ЗУТ относно лице и повърхност на имотите.
Разпоредбата
на чл. 19 от ЗУТ регламентира размерите на поземлените имоти, които следва да
се спазват при регулирането им. С обжалваната заповед е одобрен ПУП–ПР и ПЗ,
като предвиждането за новообразуваните парцели е за УПИ VІ-273 – площ 198 кв.м, лице откъм двете
улици – 14м.; за УПИ ХІV-262 – площ 206 кв.м, лице 14м.; за УПИ ХV-„За
търговия“ – площ 113 кв.м, лице 13м. За село Драгнево, където е поцесния ПУП
следва да се прецени приложимостта на чл. 19, ал. 1, т. 4 /в селата или частите от тях с преобладаващ
равнинен терен - най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични
теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и
300 кв. м повърхност/; или чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ/в селата или частите от
тях с преобладаващ стръмен терен - най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност.
Съгласно
данните и от двете експертизи, теренът на с.Драгиново е предимно планински, със
силно изразена денивелация, като надморската височина варира от 720м до 790м.
Конкретно за процесните имоти вещото лице М. по първата СТЕ сочи, че наклонът
на терена е 12% и прави извод, че може да се приеме, че теренът, в обхват на
процесните имоти, е „предимно стръмен терен“. Съгласно втората
съдебно-техническа експертиза на вещо лице К. от направена геодезическа снимка
на УПИ VІ-273,262, кв.16 по плана на с. Драгиново денивилацията на УПИ е по
северната улица наклонът е 10, 5%; по източната улица е 4,5%, по южната улица е
7,7%. Денивилацията измерана на изток от УПИ е 12, 3%.
Законът
за устройство на територията изисква определянето на селото като такова или
част от него със стръмен терен да стане със санкцията на Общински съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗУТ с решение на общинския съвет въз
основа на заключение на общинския експертен съвет се определят селата или
частите от тях с преобладаващ равнинен или стръмен терен. От административната
преписка и заключението на вещото лице се установява, че за територията на с.
Драгиново няма приет административен акт на Общински съвет Велинград по реда на
чл. 19, ал. 2 от ЗУТ. Въпреки че данните от експертизите установяват, че
процесните имоти са с предимно стръмен терен, то липсва юридическият факт,
съгласно който това ще е релевантно към размерите за регулиране на поземлените
имоти. В случая липсата на Решение на общински съвет по чл. 19, ал 2 от ЗУТ,
взето въз основа на експертно заключение на ЕСУТ, води до изводите на съда, че
следва да бъде приложена нормата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Няма как да
бъде дадена възможност на кметът на Община Велинград да урегулира имоти, като
прилага за тях нормите за стръмен терен, без да има решение на компетентния за
това административен орган Общински съвет. Кметът на общината няма
компетентност да реши въпрос от прерогативите на Общинския съвет и да счете, че
фактическото положение на терена на процесния УПИ, а именно „стръмен“, му дава
правната възможност да се регулира съобразно размерите по чл. 19, ал. 1, т. 5
от ЗУТ. Липсата на решение на Общински съвет Велинград по чл. 19, ал. 2 от ЗУТ,
следва да бъде възприето от кмета на Общината като невъзможност да прилага
нормата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Прилагайки нормата на чл. 19, ал.1, т. 5
за процесните имоти, кметът на Община Велинград е нарушил материалния закон.
В
случая се установява чрез СТЕ, че размерите на новосъздадените две УПИ, са
определени от кмета на Общината по чл. 19, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, които пък са
намалени с 1/5. Чисто математически е посочено от вещото лице, че с това
размерите съответстват на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ. Съгласно тази норма
определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване
(лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в
зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с
положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за
целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен
съвет. Текстът на разпоредбата ясно посочва, че това намаляване следва да бъде
основано на заключение на общинския експертен съвет. Заключението на експертния
съвет е отразено в протокол № 5 от 26.09.2019 г. Експертен съвет по устройство
на територията при община Велинград, приема проекта, с предложение към кмета за
издаване на заповед, но в решението помощният орган не се обосновава
намаляването на лицето и повърхността на имотите по смисъла и изискването на
чл. 19, ал. 3 от ЗУТ. Дори да се приеме, че положителното решението на ЕСУТ за приемане
на процесния ПУП от ЕСУТ изпълнява ролята си по чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, то отново
следват изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т.
5 от ЗУТ(от които размери се намалява с 1/5), без да има решение на Общински
съвет за определяне на част или цялото село Драгиново за „стръмен терен“. От
тук изводите на настоящия съдебен състав са, че не са спазени изискванията за
размери на УПИ(лице и повърхност) по чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, при
новосъздадените три УПИ с процесната заповед.
Установи
се от експертизата, че изменението определя размери на лице и повърхност на УПИ
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, а не по приложимия
според съда относно размерите на новообразуваните УПИ чл. 19, ал. 1, т 4 от ЗУТ, което пак води до извод на съда за материална незаконосъобразност на
процесното изменение.
Същевременно
одобреният със заповедта проект за изменение на ПУП е в противоречие на
материалноправната норма на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ(при вероятно
приложение на тази хипотеза). По силата на цитираната разпоредба при
прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти, собственикът може да поиска поставянето на вътрешната
регулационна линия по съществуващата имотна граница. Съществуваща по смисъла на
§ 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е границата на имота по кадастъра. Специалното
основание на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е за промяна само на вътрешните регулационни
линии. Видно от приложения по делото графичен материал и приетата СТЕ,
изменението, одобрено с оспорената заповед, засяга уличната регулация, която се
променя, като скосяването на североизточния ъгъл на УПИ VІ-273,262, кв.16 - улица с о.т. №№88-107-106 се премахва и се
прави прав ъгъл, както и се променя дворищната регулация, като за сметка на УПИ
VІ-273,262, кв.16 се образуват три нови УПИ по имотната граница между имоти
№273 и №262 и общински имот „без номер“.
След
като изменението не е само досежно вътрешната регулационна линия на имота, то е
налице нарушение на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.
В
делото(л. 216) е представен протокол № 6/86 от 18.06.1986г. на комисия с
председател зам.-председателя на ИК на ОбНС, от
който е видно, че към парцел VІ-262, 273, в кв. 16 по плана на с.
Драгиново се придава 52 кв.м. от имот пл. № 261. Тоест с дворищната регулация
са се придали имоти, към парцел VІ-262, 273, в кв. 16. Като неприлагането и
правата по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ следваше да засегнат западната
регулационна линия. Видно от графичната част, текста на заповедта и
заключението на вещото лице М. западната регулационна линия не е
предмет на процесния ПУП, не се променя и остава предвиждането, одобрено с
общия устройствен план от 1982г. Процесното изменение не е съобразено с
отпадналата дворищна регулация по смисъла на § 8, ал. 2, т.3 от ПР на ЗУТ, а се
регулира имот, за който данните са, че е при прилагането й е бил парцел VІ-262,
273, в кв. 16 по плана на с. Драгиново.
Като
правно основание за изменение на ПУП със заповедта кметът на общината е посочил
нормите на чл. 134, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ. За съда остана неясно кои са възникналите
нови общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на
експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива
обекти, които са наложили приемането. Цитираното пък основание чл. 134, ал. 2
от ЗУТ, без да се поясни коя/кои от осемте точки се приема, не внася
конкретизация, напротив – остава също толкова неясно кое е правното основанието
на административния орган.
От
заключението на вещото лице е видно, че в проекта за ПУП не са нанесени всички съществуващи сгради в
имотите, обекти на проектиране- ПР и ПЗ. В имот пл. № 273 по кадастралния план на с.Драгиново е
изградена двуетажна масивна жилищна сграда на уличната регулация, която не е
отразена по действащия кадастрален план. Отразената по кадастралния план
двуетажна жилищна сграда, построена на калкан в имот пл. № 273 е премахната. В
имот пл. № 262 е започнало строителство на пристройка към съществуващата
жилищната сграда, като отстоянието от западната граница на имота е 3м. Следва
да се има предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която влезли
в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване
на незаконно изградени строежи, за което се съдържат индикации в заключението
на вещото лице, като се има предвид и приложен към административната преписка
Констативен протокол с вх. № 92-00-1242 от 09.05.2018г.(л. 113)
Съдът
въз основа на установеното стига до извод, че е налице материална незаконосъобразност
на административния акт, поради което намира, че жалбата на М.А.М., А.А.Ю., М.А.К.
срещу него е основателна.
Разноски
се претендират от процесуалните представители на всички страни по делото.
Предвид изхода му, претенцията за присъждане на разноски в полза жалбоподателите
следва да бъде уважена изцяло. Представен е договор за правна помощ, в който е
вписан като изплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв., както и направени
разноски за държавна такса в размер на 30 лв.(общо за тримата жалбоподатели) и
за депозит за съдебно-технически експертизи в размер на 400 лв.
С
оглед горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 1817/25.11.2019г. на кмета на община Велинград, с която е одобрен ПУП
- Проект за частично изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ VІ
-237, 262 в кв. 16 по плана на с. Драгиново, община Велинград, област Пазарджик
ОСЪЖДА
община Велинград да заплати на общо на М. ***, А.А.Ю. *** и М.А. ***, сумата от
1030(хиляда и тридесет)лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния Административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/