№ 253
гр. Враца, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20251400500282 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба вх.№6535/05.05.2025г., подадена от И. А. Т. от гр.Враца против решение
№211/02.04.2025г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3736/2024г., с
което предявеният от жалбоподателя иск за прогласяване нищожност на клаузи от
договор за кредит, сключен с „Българо-американска кредитна банка“АД, е бил
отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е несправедливо, тъй като са
налице договорни клаузи, които поставят жалбоподателя в неравностойно положение,
тъй като дават право на банката едностранно да променя лихвения процент и
погасителната вноска. Иска се отмяна на обжалваното решение, вкл.в частта му за
разноските, които жалбоподателят е бил осъден да заплати, и уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Българо-американска
кредитна банка“АД е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа се, че съгласно сключения между страните договор
жалбоподателят се съгласил да заплаща променлива годишна лихва, начислявана
върху неплатената част от главницата и равна на сбора от референтен лихвен процент,
представляващ основен лихвен процент, който се определя и променя при условията
на договора. Поддържа се също, че неразделна част от договора са искането за
1
отпускане на кредит, общите условия на банката за предоставяне на потребителски
кредити, погасителен план и преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр. Въззиваемият посочва също, че съгласно чл.6.2.3 и чл.6.2.4 от
договора банката има право едностранно да променя размера на лихвата, респ.на
месечната погасителна вноска, като при промяна на приложимия РЛП се променя и
договорната лихва, за което банката информира клиента. Твърди се, че от
сключването на договора до момента, два пъти е настъпвала промяна, свързана с
увеличаване и намаляване на РЛП, поради което жалбоподателят е бил поканен да
сключи анекс, който е в него интерес, но той отказал. Развиват се доводи, че всички
клаузи от договора за равнопоставени и действителни, тъй като са договорени при
запознаване и приемане от страна на кредитополучателя на приложенията към
договора. Въззиваемият посочва, че сумата от 138,69 лв., която в жалбата си
жалбоподателят счита за увеличен размер на договорната лихва, всъщност
представлява начислена наказателна лихва за просрочени задължения по кредита и за
тази сума иск не е бил предявен. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция страните не са поискали събиране на
доказателства.
При извършената проверка по чл. 267 ГПК съдът констатира, че въззивната
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от И. А. Т. от гр.Враца против
„Българо-американска кредитна банка“АД иск, за прогласяване на нищожни на клаузи
от сключен между страните договор за потребителски кредит №***, поставящи го в
неравностойно положение и водещи до увеличение на договорения лихвен процент и
месечната погасителна вноска.
В исковата молба и в уточненията й са поддържа, че първоначално
договорената между страните месечна погасителна вноска била в размер на 167,52 лв.
и ищецът стриктно изпълнявал задълженията си за плащане, но ответникът
едностранно увеличил лихвения процент, а от там и месечна вноска. Ищецът твърди
също, че е бил подведен, че месечните му задължения ще се изразяват в сумата от
167,52 лв., поради което иска неравностойните клаузи от договора да се прогласят за
нищожни.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „Българо-американска кредитна
банка“АД е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва. Поддържа се, че
2
съгласно договора лихвата е променлива и е равна на сбора от референтен лихвен
процент, представляващ основен лихвен процент, определен и променящ се при
условията на чл.6.2 от договора, и фиксирана надбавка от 7,20%. Ответникът посочва
също, че в договора е ясно описана методиката, която банката прилага за определяне
на използвания от нея референтен лихвен процент, като с тази методика
кредитополучателят е бил запознат при сключването на договора. Сочи, че стойността
на референтния лихвен процент се определя два пъти годишно и клиентите се
информират незабавно за всяка промяна на референтната лихва чрез публикации на
интернет страницата на банката и на видни места в банковите салони, а съгласие за
едностранна промяна на лихвата кредитополучателят е дал изрично. Ответникът
твърди също така, че пред периода на действие на договора лихвата е била както
увеличавана, така и намалявана, като му е била предоставена и възможност да отложи
използването на увеличената стойност на РЛП, но той не е пожелал да сключи анекс за
тези по-изгодни за него условия. Поддържа се, че договорът не съдържа
неравноправни клаузи, тъй като ищецът е декларирал, че е запознат и приема
използваната от банката методика за определяне на референтния лихвен процент, а
твърдения за конкретни неравноправни клаузи не се излагат в исковата молба.
При така подадената искова молба в производството пред районния съд са
събрани писмени доказателства, въз основа на които предявеният иск е бил отхвърлен.
За да постанови решението си районният съд е приел, че начинът, по който се
определя референтния лихвен процент е изчерпателно описан в договора за кредит и
лихвата се влияе от обективни причини, а не от субективната власт на кредитора или
неговата недобросъвестност, поради което приложение намира разпоредбата на
чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП и клаузите на чл.6 от договора не са неравноправни.
След като обсъди събраните по делото писмени доказателства, във връзка с
изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
В случая е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, вр.с
чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.с чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузи от
договор за потребителски кредит №***, поставящи ищеца-кредитополучател в
неравностойно положение и водещи до увеличение на договорения лихвен процент и
месечната погасителна вноска.
Между страните не се спори и от представените по делото писмени
доказателства – договор за потребителски кредит №***; Общи условия на БАКБ за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица; примерен погасителен
план към договора; искане за отпускане на потребителски кредит с декларации и
съгласия; рамков договор за откриване и обслужване на банкови сметки от
09.09.2019г.; стандартен европейски формуляр; методика на БАКБ за определяне на
референтен лихвен процент от 01.07.2018г.; методика на БАКБ за определяне на
3
референтен лихвен процент от 15.12.2022г.; потвърждение от мобилен оператор;
потвърждение за подготовка на печат на документ за изготвен проект за анекс;
публикация на новина от 28.06.2024г.на интернет страницата на ответника, се
установява, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът се задължава да отпусне на
ответницата кредит в размер на сумата от 14300 лв., платим на 119 месечни анюитетни
вноски и една последна изравнителна, дължими на 15-то число на всеки месец и
посочени по размер в погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно
разпоредбата на чл.6.1 от договора, кредитополучателят се задължил да заплаща на
банката променлива годишна лихва, равна на сбора от референтен лихвен процент и
фиксирана надбавка от 7,20%, като е уточнено, че референтният лихвен процент /РЛП/
е основния лихвен процент /ОЛП/, който се определя и променя при условията на
чл.6.2 от договора.
Съответно, в разпоредбата на чл.6.2.1 от договора страните предвидили, че при
определяне на лихвата по кредити на физически лица в лева банката използва за
Референтен лихвен процент индекс, представляващ основен лихвен процент/ОЛП/.
ОЛП се определя по методика, приета от Управителния съвет на БНБ и се публикува
на интернет страницата на БНБ. Размерът на ОЛП,в сила от първо число на всеки
календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на
индекса ЛЕОНИЯ Плюс/LEONIA: LEv OverNight Interest Average Plus/, индекс на
сключените сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар,
за работните дни на предходния календарен месец/базисен период/, през които има
публикувани стойности на индекса ЛЕОНИЯ Плюс, а когато тази средна аритметична
величина въздиза на стойност по-малка от нула, ОЛП се определя в размер,равен на
нула. В случай,че на датата на теглене на данни банката не може да получи
информация за ОЛП, съгласно предвиденото в ал.2 по-горе, то банката определя
размера на лихвения индекс на базата на последно публикувания ОЛП на интернет
страницата на БНБ. Р Л П може да бъде единствено положителна стойност. В
случай,че към датата на определяне на РЛП, РЛП е с отрицателна стойност, то банката
приема, че стойността на РЛП е 0.
Страните се споразумяли също така-чл.6.2.3, че банката определя стойността
на РЛП 2/два/ пъти в годината, на 1 януари и на 1 юли. Преизчисляването на РЛП за
кредити в лева се прави съгласно стойността на ОЛП, обявена на страницата на БНБ
www.bnb.bg/или на друга страница,която заменя страницата на БНБ/ за
месеца,предхождащ 1 януари, съответно 1 юли на текущата година. При обективна
невъзможност за получаване на котировки за използваните от банката индекси,
индикатори или бенчмаркове за референтен лихвен процент по договори за кредит или
ако същите се променят съществено или вече не се изготвят,банката прилага план за
действие съгласно чл.28 параграф 2 от Регламент/ЕС/ 2016/1011 на Европейския
4
парламент и по своя преценка определя друг
индекс/индикатор/бенчмарк,публикуван/и от БНБ и/или Националния статистически
институт или лицензиран/включен в регистъра от Регламент /ЕС/ 2016/ 1011
администратор на бенчмаркове, или комбинация от тях, които се използват за
референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК.
С договора изрично е предвидена възможност-чл.6.2.4 и чл.6.2.5, за
едностранна промяна на договорната лихва, респ.месечните погасителни вноски и
общия разход по кредита, при промяна на приложимия РЛП и съгласно условията на
чл.6.2.3 от договора.
Спорен в настоящето съдебно производство се явява въпросът неравноправни
ли са клаузите на чл.6.1, чл.6.2.1, чл.6.2.2, чл.6.2.3, чл.6.2.4 и чл.6.2.5 от процесния
договор, по смисъла на изискванията на чл.143 и сл. от Закона за защита на
потребителите.
Въззивният съд намира, че така посочените договорни клаузи, имащи
отношение към размера на възнаградителната лихва и месечната погасителна вноска,
не са неравноправни, респ.нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
По отношение клаузите на чл.6.1, чл.6.2.1, чл.6.2.2 и чл.6.2.3 от договора:
С така посочените клаузи страните са определили размера на
възнаградителната лихва, която кредитополучателя ще заплаща по кредита; нейните
елементи-РЛП и фиксирана надбавка от 7,20 %; начинът за начисляване на лихвата-
годишно върху неизплатената част от главницата; начинът, по който се формира РЛП-
равен на основния лихвен процент на БНБ; сроковете за преизчисляване на РЛП-2
пъти в годината, на първи януари и на 1 юли, и източника, използван за
преизчисляването- обявения на страницата на БНБ основен лихвен процент.
Разглежданите клаузи са подробни, ясни и разбираеми и от тях по
недвусмислен начин се извежда както размера на възнаградителната лихва към датата
на сключване на договора, така и това, че този размер няма да се прилага за целия
срок на договора, а ще бъде променян най-много два пъти годишно и то ако БНБ
промени основния лихвен процент. Тези клаузи позволяват на кредитополучателя във
всеки един момент да провери какъв е установения от БНБ основен лихвен процент и
от там да сравни съответства ли начислената му по договора лихва на сбора от ОЛП и
надбавката от 7,20%.
Видно е от договора, че възнаградителната лихва се формира от сбора на два
компонента. Първият е базов лихвен процент – референтен лихвен процент, равняващ
се на основния лихвен процент, определен от БНБ, но не по-малко от 0, а вторият
компонент е точно посочена в договора надбавка. Доколкото референтният лихвен
процент е променлива величина, то и формираните на тази база лихви са променливи.
Но така въведената в договора базова величина е обективно обстоятелство, извън
влиянието и контрола на банката кредитор. Промените в базовия компонент – промени
5
в ОЛП на БНБ – предпоставят промени в размера на дължимите лихви не само в
посока увеличение, но и в посока намаляване. Методологията на формирането им е
описана в договора, като описанието е ясно и разбираемо не само от граматическа
гледна точка, но и по същество е прозрачно и недвусмислено. Така в сключения между
страните кредитен договор банката няма възможност за едностранна промяна на
договорените лихвени проценти въз основа на непредвидено в самия договор
основание и/или такова, което е под нейн контрол, а ответникът е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина и метода по който
задълженията му могат да се променят. Следователно съответните клаузи не са
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 11 от ЗЗП.
Предвид подробноста и разбираемоста на разглежданите клаузи, съдът приема
също, че при сключването им кредиторът е действал добросъвестно и те не водят до
води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, а освен това с тези условия на договора потребителят /жалбоподателят/ е
бил предварително запознат чрез стандартния европейски формуляр. Следва да се
посочи също, че начинът, по който са формулирани клаузите на чл.6.1, чл.6.2.1,
чл.6.2.2 и чл.6.2.3 от договора съответства и на императивните изисквания по чл.11,
ал.1, т.9 и т.9а от Закона за потребителския кредит, тъй като чрез тях е договорен
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Тези клаузи препращат и
към прилаганата от банката методика за изчисляване на референтния лихвен процент,
с която жалбоподателят е декларирал, че е бил запознат.
По отношение клаузите на чл.6.2.4 и чл.6.2.5 от договора:
Както вече бе отбелязано, посочените клаузи уреждат право на банката
кредитор, едностранно и без необходимост от подписване на анекс, да промени
размера на месечните погасителни вноски и размера на общия разход по кредита, при
условие, че настъпи промяна в приложимия референтен лихвен процент.
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2, т.10 и т.11 от ЗЗП, неравноправни са
клаузите, които позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и клаузите,
позволяващи на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата.
По приложението на двете правни норми е формирана трайна практика на ВКС
/напр.решение № 87/06.11.2019 г. по т. д. № 848/2017 г. на ВКС, I т. о, решение №
231/02.03.18 г. по т. д. № 875/17 г. на І т. о., Решение № 15/18.04.18 г. по т. д. № 2439/16
г. на І т. о., Решение № 189/18.01.19 г. по т. д. № 1607/17 г. на І т. о., Решение №
299/15.02.19 г. по т. д. № 2023/17 г. на ІІ т. о./, съгласно която по отношение на
6
забраните за търговеца да променя едностранно условията в договора на непредвидено
в него основание или да определя цената на услугата при предоставянето й или да я
увеличава без потребителят да има право да се откаже от договора, се прилагат
изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 и чл. 144, ал. 4 ЗЗП, но при
определени предпоставки. С оглед трайната практика на СЕС по тълкуването на
Директива 93/13, промяната на цената следва да се налага от обективни, външни и
извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора,
както и методиката на банката за изменението да е част от договорното съдържание, а
не да представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора
да липсва възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата.
Уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално
договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и
разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП, както с оглед езиковото им изразяване, така и с оглед
икономическия ефект за потребителя, като от съдържанието на клаузата потребителят
може да разбере обхвата на поетото задължението, като преценката се прави с оглед
средния потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен.
В случая както вече бе посочено, договорните клаузи, отнасящи се до размера
на възнаградителната лихва и възможността за нейната промяна, респ.за промяна на
месечната погасителна вноска, са ясни и разбираеми и от тяхното съдържание
потребителят лесно може да се ориентира за икономическия ефект, който ще последва
да него, тъй като референтния лихвен процент, а оттам и възнаградителната лихва, е
достъпно и лесно определяем към датата на всяка месечна вноска (РЛП е равен на
ОЛП, определян от БНБ и към него се добавя договорената фиксирана надбавка от
7,20%), подлежи на преизчисляване два пъти годишно и може да варира както в
посока увеличаване, така и в посока намаляване. При този начин на договаряне, по
същество възнаградителната лихва по договора подлежи на промяна единствено в
случай на промяна на ОЛП. Факторите, при които се променя възнаградителната
лихва, са подробно и ясно описани в договора, като част от него е и прилаганата от
банката методика за изменението, а тя е предоставена на потребителя и като отделен
акт. Договорните клаузи и въпросната методика не съдържат възможност за
субективна едностранна преценка на доставчика на услугата (банката), а поставят
изменението на възнаградителната лихва и месечната погасителна вноска в зависимост
от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори-промени, които БНБ
извършва в основния лихвен процент.
Ето защо, предвидената в договора възможност за едностранна промяна на
лихвата и размера на месечната погасителна вноска, не съставляват липса на
основание или непредвидено основание по смисъла на чл. 143, ал.2, т.10 и т.11 от ЗЗП
и разглежданите договорни клаузи не са неравноправни и в случая приложение намира
7
разпоредбата на чл.144, ал.3, 1 от ЗЗП, според която разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7,
11 и 13 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги.
Изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че
предявеният иск по чл.26, ал.1, вр.с чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.с чл.143 от ЗЗП за
прогласяване нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит №***,
поставящи ищеца-кредитополучател в неравностойно положение и водещи до
увеличение на договорения лихвен процент и месечната погасителна вноска, е
неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен с обжалваното решение на РС-
Враца. Решението на първоинстанционния съд ще следва да се потвърди при
съобразяване на мотивите, изложени от настоящата съдебна инстанция.
При този изход на въззивното производство и на ос.чл.78, ал.3 от ГПК
жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв.,
определено на осн.чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.23, т.4 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №211/02.04.2025г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №3736/2024г.
ОСЪЖДА И. А. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Българо-американска кредитна банка”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 160 лв. деловодни разноски за юрисконсултска защита в
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9