№ 525
гр. Ловеч , 24.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500355 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 2138/ 25.06.2021 година (клеймо 23.06.2021
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., чрез юриск. КР. М., срещу разпореждане №
761 от 26.05.2021 г. по ч. гр. д. № 00329/2021 г, 2 с-в, по описа на PC - Тетевен, с което
е оставено без уважение и отхвърлено в цялост Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда
заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на
изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен
срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Р. България и когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Р. България. Съгласно чл.
410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2
ГПК. Счита за видно, че по изрично разпореждане на закона, препращането не се
отнася до ал. 2 на чл. 127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи
и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от
които произтича вземането му.
Сочи, че това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да
проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да
1
следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност затова.
Задължението на заявителя по чл. 410, ал. З ГПК към заявлението да прилага договора,
ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от
законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали
искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката
дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е
ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да
тълкува тази норма разширително.
Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра
на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е
спорно, и с оглед смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3
ГПК. Въпросът за доказването на факта на прехвърляне на вземането е въпрос, който
не е в пределите на изследване от съда в заповедното производство по чл. 410-416
ГПК. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не следва да се
доказва нито съществуването на вземането, нито обстоятелствата, на които се основава
претенцията. Достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, за да се провери дали същото е спорно. В случай че постъпи възражение от
страна на длъжника, то тогава заявителят е длъжен да предяви иска по чл. 422, ал.1 от
ГПК за установяване на съществуването на твърдяното от него вземане, като именно в
това исково производство страните ще реализират своето право на защита и ще
установят по исков ред своите твърдения и заявителят ще следва да доказва
съществуване на вземането си, включително и в частта относно прехвърлянето на
вземането, с всички допустими доказателствени средства в хода на образуваното
исково производство.
Съобразявайки гореизложеното, моли съда да отменени Разпореждане № 761
от 26.05.2021 г. по ч. гр. д. № 00329/2021 г, 2 с-в, по описа на PC - Тетевен, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД срещу ИЛ. КР. Н. като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде
постановено друго такова, с което да уважи изцяло предявените претенции.
Моли да бъдат присъдени в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
разноските, направени за настоящото производство в размер на 15 лв. държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
2
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника ИЛ. КР. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Тетевен,
Община Тетевен, Област Ловеч, ул. „Петрахиля“ № 51, за вземане в размер на 713,54
лева – главница по договор за заем; 106,60 лева – договорна лихва по договор за заем
за периода от 22.04.2020 г. до 22.11.202 г.; 754,56 лева – за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 22.04.2020 г. до 22.11.2020 г.; законна
лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението; 3,65 лева – лихва за забава по договор за заем за периода от 23.04.2020
г. до датата на подаване на заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020
година не е начислявана лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането; 26,05 лева – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 23.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението,
като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е начислявана лихва, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за заем MicroCredit № 9002-
00001735 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9002-0000734 от
07.08.2019 с „Микро Кредит“ АД, за сумата от 1200 лева, цедирано на 10.08.2020
година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с изх.
№ УПЦ-П-МКР/9002-00001734/ 19.08.2020 г., от тях, като пълномощник на „Микро
Кредит“ АД, изпратено с известие за доставяне. Посочва, че съгласно договора,
длъжникът се е задължил да заплати договорна лихва в размер на 348,90 лева, като
общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1 548,90 лева, платима на
15 броя равни месечни вноски по 103,26 лева при първа погасителна вноска на
22.09.2019 г. Съгласно договора за допълнителни услуги е уговорено длъжникът да
заплати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1414,80 лева, платима на 15
броя равни месечни вноски по 94,32 лева при първа погасителна вноска на 22.09.2019
година. Изтъква, че на длъжника е начислена законна лихва от 29,70 лева за периода от
23.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението, както и лихва за забава в размер на
26.05.лева за периода 23.04.2020 година - датата на падежа на първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата предявяване на заявлението, като за периода
13.03.2020 година - 14.07.2020 година не е начисляване на лихва за забава или
3
неустойка на основание чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем, тъй като срокът е изтекъл на 22.11.2020 година. Претендират и законната
лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 32,09 лева д.т. и възнаграждение в размер на 70
лева.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 637/ 10.05.2021 година е оставил без
движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да посочи в т.12, дали изпратеното до длъжника уведомление за цесията
на 19.08.2020 година е получено от него, по какъв начин и на коя датата.
С молба от 21.05.2021 година заявителят е посочил, че доказателства за
съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не са относими към настоящото
производство. В разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК законодателят изрично е
посочил, кои документи са необходими, а останалите факти подлежат на доказване в
исковото производство.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е
приел, че не са отстранени в дадените указания относно уведомяването на длъжника за
цесията.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р. България.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно
цедиране на вземането и съобщаването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
4
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия.
При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е
уведомен чрез писмо от 06.04.2021 година, а в молбата за отстраняване на
нередовностите не е посочено, получено ли е от длъжника, по какъв начин и кога.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата,
5
на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да
подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения
и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния
случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към
него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника. Освен това от
представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на
заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС - Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 761 от 26.05.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 00329/2021 г, 2 с-в, по описа на PC - Тетевен г., с което е отхвърлено подаденото
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу ИЛ. КР. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: град
Тетевен, Община Тетевен, Област Ловеч, ул. „Петрахиля“ № 51, за вземане в размер на
713,54 лева – главница по договор за заем; 106,60 лева – договорна лихва по договор за
заем за периода от 22.04.2020 г. до 22.11.202 г.; 754,56 лева – за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода от 22.04.2020 г. до 22.11.2020 г.;
законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане
на задължението; 3,65 лева – лихва за забава по договор за заем за периода от
23.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението, като за периода 13.03.2020 година –
14.07.2020 година не е начислявана лихва, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението до изплащане на вземането; 26,05 лева – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 23.04.2020 г. до датата на подаване на
заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е начислявана
лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноските в заповедното производство.
6
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7