Определение по дело №571/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 587
Дата: 4 март 2023 г. (в сила от 4 март 2023 г.)
Съдия: Даниела Христова
Дело: 20231000500571
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 587
гр. София, 02.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова

Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500571 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 811 от 27.02.2023 г. срещу
Определение № 29 от 10.01.2023 г. постановено по гр. д. № 20221800100747 по опис на СГС
за 2022 г., с което съдът е уважил възражение за местна подсъдност, прекратил
производството по делото и е изпратил същото на Варненски окръжен съд.
Жалбоподателят К. Т. Т. с ЕГН ********** /ищец в исковото производство/, представляван
от адв. К. Д. от Варненска адвокатска колегия, с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване гр. Варна, ул. „Ал.Батенберг“ № 17, счита обжалвания съдебен акт за
неправилен и необоснован и моли да бъде отменен и делото върнато на Софийски градски
съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В обстоятелствената
част на жалбата излага, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 105 от ГПК
относно местната подсъдност, ръководейки се от факта, че ответник е Прокуратурата на Р
България, представлявана от Гл. Прокурор, която е със седалище - гр. София и адрес на
управление бул. „Витоша“ № 2. Счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал.2
от ГПК, която го задължава да изплати делото до най-близкия родово компетентен съд.
Посочва, че настоящ адрес на ищеца е идентичен с този на възходящите му роднини – гр.
***, ул. „***“ № *, ет. * , но подари задържането му в затвора в гр. Варна, не е сменен.
Настоящият въззивен съд, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна обосновала
правен интерес от обжалване срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради
което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, макари доводите да не съответстват на искането.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим. По отношение на правилността и
обосноваността съдът приема, че претенцията на ищеца, възоснова, на която е образувано
1
исковото производство пред СГС е насочена срещу Държавата, по твърдение за
противоправно поведение на органите на Прокуратурата на Р България в хипотезата на чл.
2, ал.1 т.3 пр.- първо „обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано“
и чл. 2 б, ал.1 – „нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията от ЗОДОВ“. Осъдителните искове са с цена 200 000 лева.
В титулната част на исковата молба ищецът е посочен без адрес и пропускът обосновава
нередовност на исковата молба. Представляван е от пр. представител, който е посочил адрес
за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. Варна, ул. „Княз Батенберг“ № 17, ет. 2.
Ответник е Прокуратурата на Р България, представлявана от Гл. Прокурор. В писмен
отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е направил възражение за местна подсъдност
позовавайки се на разрешението дадено в т. 5 от ТР № 3/22-04.2005 г. Обосновал е искане
за изпращане на делото за разглеждане във Варненски окръжен съд, макар, че изложените
съображения имат предвид представителството на ответника, а не местната подсъдност.
Софийски градски съд е уважил възражението. В мотивите към акта е посочил, че
приложимия закон относно местната подсъдност е чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящият съд приема, че правното разрешение на спора по възражението за местна
подсъдност е дадено в специална правна норма, каквато е чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ. Тази норма
не е в колизия с общата норма на чл. 115 от ГПК и е специална, спрямо чл. 105 от ГПК.
Във въззивната жалба са развити доводи за приложението на друга специална правна норма
чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ. Тези доводи са неоснователни, тай като в хипотезата на тази правна
норма попадат случаите, при които ответник е съд, пред който делото е образувано, а не
Прокуратурата на Р България.
Приложимата процесуална норма при определяне на местната подсъдност в разграждания
случай е чл. 7, ал.1 от ГПК. Според разрешението дадено от законодателя, искът за
обезщетение може да се предяви по 1.мястото на увреждането или 2. адреса на увредения.
Правото на изборът между двете алтернативи принадлежи на ищеца. За да се произнесе по
възражението за местна подсъдност, съдът следва да съобрази два факта – мястото на
увреждането, което трябва да се съдържа в обстоятелствената част на исковата молба и
адреса на увредения, който се посочва в титулната част на исковата молба. От това следва,
че при постановяване на първостепенен съдебен акт по възражение за местна подсъдност,
исковата молба следва да е редовна,/ в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 т.2 и т.
4 от ГПК/, преди съда да изпрати препис от нея на ответника и за него, да възникне правото
на възражение срещу избраната от ищеца местната подсъдност.
В настоящия случай от обстоятелствената част на исковата молба се установява, че
увреждането е настъпило в гр. Варна, но от титулната част на исковата молба не се
установява, кой е адреса на ищеца към момента на предявяване на иска. Поради
наличието на този пропуск, настоящият съд е в невъзможност да съобрази дали, ищецът
предявявайки иска пред Софийски градски съд се позовава на избора, който му дава чл. 7,
ал.1 от ЗОДОВ - да предяви иска си по адрес на увредения. Горното определя обжалвания
акт като необоснован, а необосноваността е основание за отмяна.
2
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 29 от 10.01.2023 г. постановено по гр.д. № 20221800100747 по
опис на Софийски градски съд за 2022 г., и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за
продължаване на съдопроизводствените действия – указания за отстраняване на
нередовността на исковата молба чрез посочване на адреса на ищеца /чл. 127, ал.1 т. 2 от
ГПК/ и произнасяне по възражение за местна подсъдност, ако се поддържа такова след
отстраняване на нередовността на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3