№ 44781
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110140660 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от Н. Г. Н.
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за сумите, по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа
на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 1072.99 лева,
представляваща получена на отпаднало основание сума в производство по
принудително изпълнение по изп. д. № 3724/2023г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК– 01.04.2024г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 155.37 лева, представляваща имуществени вреди, от които:
сума в размер на 31.82 лева- обикновени такси по Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) и сумата от
123.55 лева - пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, преведени в полза на
ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, претърпени вследствие
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. №
3724/2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК– 01.04.2024г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по заповедно производство по ч.гр.д. № 57493/2017
г. по описа на СРС, 56 състав, и образуваното във връзка с него исково производство
1
по гр.д. № 5884/2018 г. по описа на СРС, 56 състав. Посочва, че по гр.д. № 5884/2018 г.
по описа на СРС, 56 състав, е постановено съдебно решение, което е обжалвано и към
сезиране на съда с настоящата искова молба е висящо в.гр.д. № 4030/2024 г. по описа
на СГС, IV-Б въззивен състав. Ищецът твърди, че в резултат на недобросъвестно
поведение от страна на служителите на „Топлофикация София“ ЕАД, дружеството се е
снабдило с изпълнителен лист от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 57493/2017 г., въпреки че
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, не е
била влязла, като това обстоятелство било известно на ответника, който по този начин
е допуснал злоупотреба с процесуални права. По молба на ответника и въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 3724/2023 г. по описа на
ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, като от страна на взискателя са
възложени извършването на изпълнителни действия по делото по реда на чл.18 от
Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ на съдебния изпълнител. В хода на
изпълнителното производство била принудително събрана сумата в общ размер от
1228.36 лева, която включвала освен сумите по изпълнителния лист, която била
разпределена в полза на ответното дружество, така и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в
общ размер на 155.37 лева, от които: сумата от 31.82 лева - преведени на ЧСИ за
обикновени такси по ТТРЗЧСИ и 123.55 лева - пропорционална такса пропорционални
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С определение, постановено по частна жалба на ищеца,
Софийски градски съд отменил разпореждането за издаване на изпълнителния лист,
както и е обезсилил издадения въз основа на отмененото разпореждане изпълнителен
лист. Ищецът поддържа, че изпълнителното производство е образувано при липса на
правно основание, а събраната в хода на принудителното изпълнение сума е
недължима към датата на образуване на изпълнителното производство поради липса
на изпълнително основание. Ищецът е отправил искане до ответника за доброволно
разрешаване на спора и дал срок за възстановяване на удържаните суми, в отговор на
което с писмо с рег.№ Г-4736/22.04.2024 г. по описа на „Топлофикация София“ ЕАД
ответникът извънсъдебно е признал, че неправилно е събрана сумата от ищеца, както и
че дружеството ще поиска и ще предприеме действия за нейното възстановяване, но
към сезиране на съда ответникът не изплатил претендираните суми. Ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в
негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 19288/2024г., срещу която длъжникът възразил. С оглед на тези обстоятелства, моли
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника дължимостта на търсените вземания. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва исковете. Поддържа, че изп.д. № 3724/2023
г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е образувано на 23.08.2023г. въз основа на
2
валидно издаден изпълнителен лист от 19.05.2023г. по гр.д. № 57493/2017г. по описа на
СРС, 56 състав. Твърди, че с получаване на поканата за плащане от 18.03.2024 г. е
уведомен за факта, че първоинстанционното решение не е било влязло в законна сила
и че незаконосъобразно съдът е издал изпълнителен титул. Посочва, че е депозирал
молба по изпълнителното дело от 08.04.2024 г., с която направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство, както и в същата обективирал искане
съдебният изпълнител да изпрати изрично съобщение с указание за размера на сумата,
която подлежи на връщане. Твърди, че на 20.09.2024г. е уведомен за прекратяване на
изпълнителното дело и след получено съобщение от 19.09.2024г. е превел на съдебния
изпълнител сумата от 1072.99 лева, която сума е била възстановена на ищеца от ЧСИ.
Оспорва да дължи претендираните от ищеца такси по ТТРЗЧСИ, доколкото в
качеството си на взискател в изпълнителното производство не е имал задължение да
внася авансово такси по изпълнението. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Постъпила е молба с вх. № 336546/23.10.2024 г., с която ищецът потвърждава, че
на 02.10.2024 г. е получил плащане на сумата от 1072.99 лв., като твърди, че
незаплатена е законната лихва върху това вземане от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на възстановяване на
посочената сума по банкова сметка на ищеца и сумата не е достатъчна да погаси
вземането от 155.37 лева. Поддържа, че плащането следва да бъде съобразено от съда
при постановяване на съдебното решение по арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК, като намира, че
с извършеното плащане ответникът е признал липсата на правно основание за
образуване на изпълнителното дело. Релевира съображения, че ответникът е дал повод
за завеждане на исковата претенция, доколкото плащането е извършено в хода на
настоящия процес. Претендира разноски в производството.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
Исковите претенции са допустими.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че сумата от 1072.99 лева е
постъпила в патримониума на ответника по повод заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, и издаден въз основа на нея изпълнителен
лист (основание), която в последствие е обезсилена с определение на СГС, като
отпадането на основанието е станало с обратна сила след имущественото разместване
(изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с
обратна сила), както и размер на получените от ответника парични средства.
При доказване на горното в тежест на ответника е при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на годно правно основание (правопораждащ
3
юридически факт) да получи процесната сума, при евентуалност - погасяване на
претендираното вземане, като за последното обстоятелство се сочат доказателства.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. обедняване на
ищеца, съизмеримо с размера на заплатените суми със собствени на ищеца парични
средства на задължения на ответника към трети лица (за задължения на ответника за
такси по изп.д. № 3724/2023г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински) в предявения общ
размер от 155.37 лева (включваща сумата от 31.82 лева - обикновени такси по
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ) и сумата от 123.55 лева - пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
полза на ЧСИ Бъзински); 2. обогатяване на ответника, настъпило вследствие на
увеличената стойност на имуществото на ответника за стойността процесните суми; 3.
връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно-
следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до
имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4. липса на правно
основание, т. е. на годен юридически факт, който да поражда субективно право и
корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване; 5. за ищеца да
липсва друг ред за защита на твърдените права.
В тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е да
докаже, че е заплатил претендираните суми, респ. че съществува основание за
заплащане на процесните суми от ищеца, за което не се сочат доказателства.
С оглед наведените в отговора на исковата молба и в молба с вх. №
336546/23.10.2024 г. твърдения, на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат отделени обстоятелствата, че на 02.10.2024 г. по банкова сметка на
ищеца е възстановена сумата от 1072.99 лева, която сума е била събрана чрез
принудително изпълнение в производството по изпълнително дело № 3724/2023 г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, както и че изпълнителното
производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2023 г. по
гр.д.№ 57493/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, който след образуване на
изпълнително дело е обезсилен с определение по в.ч.гр.д. № 12993/2023 г. по описа на
СГС.
Приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и и молба с вх. №
336546/23.10.2024 г. писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Съдебният състав намира, че следва да укаже на ищеца да представи в цялост
четлив препис на приложеното като писмено доказателство към исковата молба
определение № 14360/28.11.2023 г. по в.ч.гр.д. № 12993/2023 г. по описа на СГС /л.7 от
делото/, като се укаже, че в случай на непредставянето му, доказателството ще бъде
изключено от доказателствения материал по делото.
Съдът намира, че следва да присъедини към материалите по настоящото дело,
тези по ч.гр.д. № 19288/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА материалите по ч.гр.д. № 19288/2024г. към настоящото
производство.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и молба с
вх. № 336546/23.10.2024 г. документи като писмени доказателства по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до съдебното заседание да представи в
цялост четлив препис и с отбелязване на влизането му в сила на приложеното като
писмено доказателство към исковата молба определение № 14360/28.11.2023 г. по
в.ч.гр.д. № 12993/2023 г. по описа на СГС /л.7 от делото/, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
ищеца, че при непредставяне доказателството ще бъде изключено от доказателствения
материал по делото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече,
така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2024г.
от 13:55ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се
прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от
адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат
по делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба, а на ответника се изпрати молба
с вх. № 336546/23.10.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5