р е ш е н и е
N
гр.Плевен,
01.03.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***,
ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Р.К...................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 8295 по описа за 2018 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В ***е постъпила искова молба от Н.М.М. с ЕГН **********,
със съгласието на своята майка и законен представител К.Н.Б. против М.Н.М., в
която се твърди, че ответника е баща на
детето Н.М. и с решение по гр.д.№7368/2010г. по описа на *** бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си в размер на 80лв. Твърди се, че от постановяване на посоченото
решение изминал продължителен период от осем години. Настъпила и промяна на
обстоятелствата, при които е определен този размер издръжка – детето вече било
ученичка в 9 клас на П***; нараснали нуждите й с оглед високата възраст,
обучението в друг град, което било свързано с разходи за пътуване и заплащане
на общежитие. Сочи се, че на ищцата били необходими и средства за заплащане на
уроци по английски език и такси за явяване на изпити за покриване на нужните й
сертификати по изучаваните от нея чужди езици. Навеждат се доводи, че майката
не можела да осигури всички необходими средства за издръжката на детето.
Претендира се постановяване на решение, с което да бъде изменен размера на дължимата
на детето Н. от неговия баща издръжка от 80лв. на 200лв. месечно.
Ответникът М.Н.М. е депозирал отговор на исковата молба,
с който претенцията се оспорва по размер. Твърди, че живее в ***в общежитие, за
което заплащал 150лв. всеки месец; страдал и от хронични заболявания – диабет,
хронично белодробно заболяване, хипертония, във връзка с които ежемесечно
доплащал за медикаменти около 100лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е между страните, а това е
видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ответника М.Н.М.
е баща на детето Н., родено на ***г., а К.Б. е негова майка.
Безспорно е също така и е видно от
приложения препис на Решение №25 от 04.02.2008г. по гр.д.№2443/2007г. по описа
на ***, че бракът между родителите е бил прекратен с развод, при което
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. е било предоставено
на майката.
Установява се от приложения препис на удостоверение,
издадено на 30.10.2018г., въз основа на влязло в сила решение по
гр.д.№7368/2010г. по описа на ***, че ответника М.М. е бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на дъщеря си Н. в размер на 80лв., считано от 05.11.2010г.
до настъпване на основания за нейното
измнение или прекратяване.
От представения препис на уверение с ***издадено от *** ***се
установява, че детето Н. учи в соченото учебно заведение и през учебната
2018г./2019г. е записана като ученичка в 9а клас.
Видно е от приложения препис на удостоверение с ***, изд.
от ******, че майката К.Б. работи като лекар във ***и за периода от м.ноември
2017г. до м.октомври 2018г. е реализирала средно месечно нетно трудово
възнаграждение в размер на 1492лв.
От приложените Справка от НАП за актуално състояние на
трудовите договори на ответника и удостоверения с *** издадени от ***се
установява, че бащата М.М. работи на длъжност фелдшер във ***, като от
10.09.2018г. е и на втори трудов договор в същия ***. Установява се също така,
че за периода от м.януари 2018г. до м.декември 2018г. е реализирал средно
месечен нетен доход от трудови възнаграждения в размер на 1070лв.
Установява се от представения препис на ***, че
ответника живее в общинско общежитие в ***от
м.февруари 2018г., за което заплащал месечен наем в размер на 150лв.
От представените от ответника ехокардиография, амбулаторни
листове от 30.08.2018г. и 22.11.2018г., страници от рецептурна книжка и рецептурни
бланки – ***, както и фискални бонове от м.декември 2018г. е видно, че М.М.
боледува от диабет и хронична обструктивна белодробна болест, като има ежемесечни разходи за лекарства, точният
размер на които не може да бъде приет за безспорно установен от писмените
доказателства.
В о.с.з. на 24.01.2019г. е проведен разпит на свидетелката Я.
П. К., сочена от ищцата. Същата излага в показанията си, че детето Н. живее с
майка си и баба си и дядо си по майчина линия. Твърди, че от предходната учебна
година било записано да учи в ***, където живеело на пансион. Твърди също, че Н.
посещавала много извънкласни занятия и олимпиади, което било свързано с
допълнителни разходи и пътувания. Сочи, че от детето и майката знаела, че бащата
не заплащал на дъщеря си суми, извън определената издръжка и не поддържал
контакти с нея.
По делото е изготвен писмен социален доклад, в който се
излага, че детето Н. живее с майка си и нейните родители в собствено жилище.
Излага се също, че Н. е ученичка в ****** с изучаване на немски и английски
език. Сочи се в доклада, че при проведена среща с детето, то споделило, че
причина за завеждане на настоящото дело било, че определения размер издръжка
бил крайно недостатъчен за задоволяване на неговите нужди, свързани с
осигуряването на дрехи, обувки, храна, средства за закупуване на учебници (250
лв. в началото на учебната година),
такса за заплащане на общежитие (15лв.), разходи за пътуване от ***до ***. Н.
споделила също така при социалното проучване, че през учебната година три пъти
участвала в състезания по английски език по програма към ***, в различни
градове в страната, за което било необходимо осигуряване на лични средства в
размер на около 100лв. за всяко пътуване.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
Безспорно е, че за ответника
съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по
делото, че размерът на издръжката, която ответника дължи на дъщеря си е
определен към 2010г. От този момент до завеждане на настоящото производство е
изминал един период от повече от осем години, през който детето е пораснало и
неговите нужди са се изменили. Променили са се и социално – икономическите
условия в страната, както и минимално дължимия размер на издръжката. При тези
обстоятелства, съдът намира, че безспорно са налице основанията по чл.150 от СК
за изменение на дължимата от бащата в полза на детето Н. издръжка.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си -
една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК).
Считано от 01.01.2019г. МРЗ е в размер на 560лв. или една четвърт от нея се
определя на 140лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето Н. месечна издръжка, съдът съобрази, че тя е на петнадесет
годишна възраст; учи в различно населено място от това, в което е дома й; има
интерес към извънкласни състезания, свързани с изучаваните езици. Това
предполага освен ежемесечните обичайни
разходи за закупуване на облекло; обувки; пособия и материали, свързани с
учебния процес; разходи за книги и развлечения; за екскурзии и почивки, но също
така допълнителни разходи, свързани с пътувания за училище, пансион и
самостоятелно осигуряване на храна през седмицата. С оглед на това, съдът
счита, че ежемесечната сума, която би могла да задоволи нормалните потребности
на детето Н. е в размер на около 400лв. месечно.
Съдът счита, че бащата следва да
осигурява 200лв. от тази издръжка. Вярно е, че същия има здравословни проблеми,
лечението на които е свързано с разходи, както и дължи наем за обитаваното от
него жилище в размер на 150лв. месечно, но реализирания месечен доход от около
и над 1100лв. му позволява да заплаща половината от необходимата за
ежемесечната издръжка на дъщеря му сума, при което биха останали достатъчно
средства и за собствената му издръжка.
Останалата част от издръжката – в следва
да се поеме от майката. Стана ясно, че тя реализира по-висок месечен доход от
бащата, но в същото време тя полага непосредствените и ежедневни грижи за
детето, които също са оценими.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан в претендирания размер от
200лв. и следва да бъде уважен като такъв. Върху дължимата от ответника
издръжка следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати
по сметка на *** държавна такса върху увеличения размер издръжка в размер на 172,80лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1
от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК
решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е
посочил, че ще обяви решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена по гр.д.№7368/2010г.
по описа на ***, като ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето Н.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител К.Н.Б. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 20.11.2018г. до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител К.Н.Б. с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.6 от ГПК М.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ***
държавна такса в размер на 172,80лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок, считано от 05.03.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: