Решение по дело №5041/2013 на Районен съд - Добрич

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1, том ІХ, стр. 1

гр. Добрич, 01.08.2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                                     

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ                                                                          

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 5041/2013 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за делба във фазата на допускането й.

Образувано по искова молба, вписана в *** с вх. рег. № *** г., акт № ***, на *** ***, общежитие ***, чрез упълномощения адвокат ***. ***, с която срещу ***с ЕГН *** *** и срещу съпрузите *** с ЕГН *** и ***с ЕГН ***, и двамата от гр. ***, са предявени следните обективно и субективно съединени искове: 1) иск за обявяване, на основание чл. 76 от ЗН, за относително недействителен (по отношение на ищеца) на сключения между първата ответница, като продавач, и втория ответник по време на брака му с третата ответница, като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот – нива с площ от *** дка, съставляваща имот № *** по КВС на с. ***, обективиран в нотариален акт *** г. на нотариус с район на действие при Добричкия районен съд, вписан в регистъра на **** под № ***; 2) иск за допускане до делба на описания по-горе недвижим имот при равни дялове между ищеца и първата ответница.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани лично от ищеца и чрез упълномощения адвокат и в съдебно заседание, по силата на наследствено правоприемство от своя наследодател (дядо) *** *** е собственик на ½ идеална част от нива с площ от ***дка, находяща се в землището на с. ***. Посоченият имот е възстановен от бившата ***на наследниците на ***, сред които попада и ищеца. Въпреки това първата ответница, без да зачете правата на своя родственик, се е разпоредила с цялата земя, като е продала същата на ответника ***, който е придобил в условията на съпружеска имуществена общност заедно със своята съпруга ***.. Ищецът счита, че сключеният между ответниците договор за покупко-продажба по отношение на неговата част от имот е нищожен, поради което в тази част договорът не е породил вещно-прехвърлително действие. Собственик на ½ идеална част от процесните земеделски земи продължава да бъде ищеца, който желае да бъде прекратена съсобствеността между страните, чрез допускане и извършване на делба на същите.

В срока по чл. 131 от ГПК ***., чрез упълномощения адвокат ******, е депозирала писмен отговор на исковата молба, съгласно който предявените искове са недопустими, тъй като ищецът няма правен интерес от тяхното провеждане, доколкото същият не се легитимира като съсобственик на процесния имот. В условията на евентуалност /ако не бъде прекратено производството по делото/ ответницата оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. *** настоява, че единствен законен наследник на ***е била нейната майка ***., която е праводателка на ответницата. В тази връзка ответницата оспорва истинността на представеното от ищеца удостоверение за наследници, като отрича качеството му на наследник на собственика на процесните земи ***.

Според изложеното ***е започнала да владее целият имот, считано от 23.08.1996 г., а след нейната смърт имотът е владян добросъвестно от страна ответницата, която го е придобила по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, като владеенето на двете е продължило в периода от *** до ****

*** и ***., чрез своя пълномощник адвокат ***., също са представили отговор, с който оспорват предявените искове като недопустими, респ. като неоснователни и недоказани. *** считат, че валидно са придобили собствеността върху спорния имот въз основа на сключен с първата ответница договор за покупко-продажба. Отделно от това двамата съпрузи основават правата си върху имота и по силата на изтекла в тяхна придобивна давност, считано от 23.08.1996 г. до 28.11.2013 г., като ответниците присъединяват към своето владение и това на праводателката си  ***., респ. на нейната майка ***.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от изисканата и приложена по делото, във вид на официално заверен от „*** на наследниците на *** е възстановено правото на собственост върху нива от *** дка, съставляваща имот ***г. по плана за земеразделяне землището на с. ***. В кориците на преписката се съдържа удостоверение за наследници ***г., издадено от кметство с. ***, според което ***(не се спори по делото, че ***и *** са имена на едно и също лице) е починал през 1968 г. и оставил като наследници ***. и ***.

Безспорно е по делото, че ищецът *** е роден на *** ***, околия Толбухински. Като родители на същия в представения по делото, във вид на заверен от Община ***, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние към ***, са посочени: майка – *** по произход) и баща – ***.. Същите данни се съдържат и в приложените Личен регистрационен картон на *** (не се спори по делото, че *** и *** са имена на едно и също лице – това на бащата на ищеца) и в Личен регистрационен картон на ***, в които като дете на тези лица фигурира ***.

Актът за раждане по своя правен характер представлява официален свидетелстващ документ, който разполага с материална доказателствена сила спрямо удостоверените факти, които всеки е длъжен да възприеме и зачете материализираното в него удостоверително изявление на неговия издател – орган на държавна власт. Редовно съставеният акт за раждане документира установен произход, т.е. той е пълно доказателство за това, което длъжностното лице по гражданско състояние е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на противното. Доказателствената сила на такъв подписан документ е формална и материална, т.е. предпоставя наличието на материализирано в него изявление, изхождащо от лицето /лицата/, подписало/и/ документа, като издател/и/. Опровергаване на такъв документ, предпоставя доказване неговата неавтентичност, а именно, че материализираното в него изявление не е било направено от лицето, сочено като негов издател, и/или/ доказване неговата невярност, а именно, че материализираното в него изявление не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на официалния свидетелстващ документ е средство за защита срещу неговата обвързваща доказателствена сила. В обсъжданата хипотеза с представянето на посочените документи въпросът за произхода на ищеца е окончателно решен, като следва да се приеме, че *** е син на починалия през 1991 г. ***.

По делото е представен и нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ***. на нотариуса при Добричкия районен съд, по силата на който ***. е призната за собственик на недвижим имот ***, представляващ земеделска земя (нива) от *** дка, находяща се в землището на с. ***. Според удостоверение за наследници с изх. ***, издадено от кметство с. *** ***., починала през 2001 г., е дъщеря на ***и майка на първата ответница.

Установено е, че ***се е разпоредила с процесния имот, като е сключила за него с втория ответник ***, по време на брака му с ***., договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акот *** г. на нотариус с район на действие при Добричкия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под ***.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Заявеният за делба недвижим имот е възстановен на общия наследодател ***, б. ж. на *** община, поради което и преценката за предпоставките и лицата, които го наследяват следва да се извърши към момента на откриване на наследството – 24.07.1968 год. След смъртта му призовани към наследяване са били преживялата съпруга Стойка П. Панайотова и низходящите от първи ред: ***. и ***.. Според същите документи дъщерята на общия наследодател е починала през 2001 г. и е наследена от своята дъщеря ***., а неговият син е починал през 1991 г. Същият е наследен от съпругата си ***, починала през *** г., от брака между които не е имало родени деца, и от сина си ***, който е роден от брака му с предходната му съпруга ***. От анализа на събраните по делото доказателства може да се направи извода, че към настоящия момент като законни наследници на праводателя ***се легитимират неговите внуци: ***и ***.

Първата ответница през 1996 г. се е снабдила с констативен акт за собственост, съгласно който същата е призната за изключителен собственик на заявения за делба недвижим имот. Ответниците оспорват наличието на активна материалноправна легитимация на ищеца, като твърдят, че те самите са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, преди предявяване на иска. В тази насока се сочи, че считано от 23.08.1996 г. праводателката на първата ответница ***., от която дата е издадения констативен нотариален акт, е започнала да владее имота изключително и само за себе си.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2-ра на цитираната норма, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е легално дефинирано като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението съдържа два признака – обективен, който съставлява упражняване на фактическа власт върху вещта, схваната като възможност за пряко въздействие (господство) върху вещта, определен в правната теория като „corpus” и субективен признак, съставляващ намерението за своене на вещта, т. е., фактическата власт върху вещта се осъществява от владелеца, като че той е неин собственик или носител на ограничено вещно право върху нея, определен в теорията като „animus”. За да е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС е необходимо двата признака да са кумулативно проявени.

От анализа на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от (ЗС) се установява, че елементите от фактическия състав на придобиването правото на собственост по оригинерен способ – изтекла давност са два: владение и определен период от време, през който да е продължило това владение. Владението по своята правна същност представлява упражняване на фактическа власт върху вещ и намерението на владелеца да държи вещта като своя. От своя страна владението, за да породи материално-правни последици трябва да е явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно. От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован и категоричен извод, че ***е владеела процесните земи с намерение за тяхното своене и придобиването им по давност.

Безспорно е установено, че ***. е въведена във владение на нива от *** дка, съставляваща имот ***по плана за земеразделяне землището на с. *** на 18.04.1994 г. В тази насока е Протокол № *** г. на бившата ***по преписка № *** г. Съобразно конститутивният ефект на решенията по чл. 27 ППЗСПЗЗ на административния орган по поземлената собственост следва да се приеме, че от този момент насетне праводателката на ответницата е започнала да упражнява фактическата власт върху заявения за делба имот.

Действително собствеността върху същия е възстановена с решение от 06.04.1994 год. в лицето на всички наследници на общия наследодател ***, между които, както се установи по-горе, е и ищецът ***. Безспорно е в правната теория и в съдебната практика, че при упражняване на фактическа власт само от един съсобственик върху съсобствен по наследяване имот се счита, че той е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите сънаследници. В обсъжданата хипотеза по делото са налице доказателства, от които е видно, че ***. е била със съзнанието за изключителен собственик на процесния имот. В качеството си на такава същата е поискала от нотариуса при Добричкия районен съд да я снабди с нотариален акт за констатиране правото на собственост върху земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ – н.а. ***. Това е така и според изявленията на страните – на ищеца в проведеното на 28.04.2013 г. съдебно заседание, и на ответницата в дадените от нея по реда на чл. 176 от ГПК отговори в съдебното заседание по делото от 02.06.2014 г. Декларираното и от двамата е в насока, че до 2013 г. (според ищеца) и непосредствено след образуването на настоящото дело (съгласно думите на ответницата) страните не са се познавали, не са знаели за съществуването един на друг. В тази насока З. е категоричен, че до кончината на своята майка през 2013 г. не е проявявал никакъв интерес относно произхода от своя баща. По съвет на своята леля (сестра на майка му) ищецът посетил с. ***, за да проучи дали баща му „има някаква нива”. До този момент *** не познавал никой от своите родственици по бащина линия. Ответницата ***. със своите отговори на зададените й от страните и съда въпроси потвърждава изнесеното от ищеца за липсата на информация един за друг и изобщо за тяхното познанство.

Съобразно изложеното не може да бъде поставян за изследване въпроса дали ответницата, респ. нейната праводателка, са превърнала държането на частта на ищеца във владение за себе си. Действително, за да е налице института на „интерверсио посесионис”, е необходимо да се установят такива действия от страна на владелеца спрямо съсобственика, който не упражнява фактическа власт върху имота, които недвусмислено да сочат на намерението на първия да свои и дяла на последния от имота и тези действия да са доведени до неговото знание. Но в случая такива действия не са били налице защото ***. и нейната единствена наследница ***. не са знаели за съществуването на друг наследник на общия праводател ***.. В тази насока следва да се отбележи, че снабдяването с констативен нотариален акт за собственост е достатъчно да обоснове извод за начало на давностно владение, дори този момент следва да се отнесе и по-назад във времето, а именно от м. април *** г., когато е осъществен въводът в лицето на ***. спрямо спорните земи. Към м. април 2004 г. предвиденият от закона давностен срок е бил изтекъл, което влече като последица придобиването на правото собственост върху процесния имот в лицето на първата ответница на оригинерно правно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност. Следва да се отбележи, че след смъртта на ***. през м. юни 2001 г. владението на имота е преминало в лицето на ***., като е продължило до м. юли 2011 г. През 2006 г. /на 09.01.2006 г./ със съзнанието, че е единствен собственик на делбения имот ответницата е сключила договор за аренда за същия имот.

В светлината на изложеното се налага извода, че извършената през 2011 г. от ***разпоредителна сделка със заявения за делба имот в полза на ответниците ***. и *** не е недействителна съгласно чл. 76 от ЗН. Според цитираната норма актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата. В случая не са налице елементите на фактическия състав на чл. 76 ЗН. Извършен е акт на разпореждане не от сънаследник, а от изключителен собственик. Извършената разпоредителна сделка не попада в обсега на разпоредбата на чл. 76 от ЗН, поради което тази сделка е действителна. По горните съображения, съдът намира иска по чл. 76 от ЗН за неоснователен и същият подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че *** е имал възможността да охрани законните си права и интереси, включително и имуществени такива, произтичащи от наследството на неговия баща, като е следвало да прояви в един далеч по-ранен момент активност при установяване на своя биологичен произход по баща. В тази връзка З. заявява пред съда, че първите действия по установяването му са предприети едва през 2013 г., когато заедно със сестра си В**** са посетили ***, „за да търси баща си” – така според св. ***. Според същата свидетелка до кончината на тяхната майка през 2013 г. ищецът не се е „опитал да осъществи контакт с баща си”, респ. с неговите родственици, близки и пр.

Правната сигурност налага необходимостта да бъдат предпочетени интересите на приобретателите на имота, за да се запази предвидимостта на гражданско-правния оборот и да не бъдат накърнени правата на третите добросъвестни лица /в случая ответниците ***/, чрез прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба. След като в продължение на няколко десетилетия (ищецът е навършил пълнолетие през 1972 г.) *** не е проявил активност при установяване на своя произход – според изявленията му пред съда още от ученическите си години той е знаел, че съпругът на майка му не е му е роден баща, то е неоправдано да се приеме, че неговият икономически интерес следва да бъде предпочетен пред този на приобритателите на имота. За ефективното охраняване на имуществените му интереси ищецът е следвало през периода на реституирането на земеделските земи в Република България (продължил повече от десетилетие) да прояви по-голяма инициативност и ангажираност при установяване наследствената маса на своя баща.

След изтичане на десетгодишен давностен срок, през който първата ответница явно (сключила е договор за арендуване на процесните земеделски земи, който подлежи на вписване в Службата по вписвания и оттам получава публичност и всяко заинтересовано лице може да установи този факт), постоянно, непрекъснато (липсват доказателства от м. юни 2001 г. до м. юли 2011 г. някой да е прекъсвал този факт), несъмнено (не са налице данни Ш. да я провявала колебания при упражняване на собственическите си правомощия спрямо делбения имот), спокойно (не се сочи някой да е проявявал аспирации към имота и собственическите права на ответницата спрямо имота), то следва да се приеме по категоричен начин, че същата е придобила собствеността на имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, и към датата на сключване на оспорения от ищеца договор за покупко-продажба единствен собственик на процесния имот е била тя. Какъв по-сигурен белег за действителното отношение на праводателката на ответницата ***. към процесния имот е фактът на снабдяването й с констативен нотариален акт през 1996 г., като очевидно майката на *** е била със съзнанието, че е собственик на целия обем от реституираните земеделски земи на наследниците на ***., в качеството си на единствен негов наследник,съобразно с информацията, с която тя е разполагала. Установеното от същата владение върху имота през ***. /когато е осъществен въводът върху имота от страна на административния орган/ е присъединено при условията на чл. 82 от ЗС, според която разпоредба владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, и към владението на ***.. Дори да не се приеме тази теза десетгодишният давностен срок е изтекъл през периода, през който ответницата е осъществявала владението върху имота от датата на откриването на наследството на нейната майка – 10.06.2001 г. до датата на прехвърлянето на имота в полза на останалите ответници – 19.07.2011 г.

Стабилна опора на доказателствени извод в противна насока не биха могли да бъдат и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: **** ***. От показанията на нито един от тях не може да се обоснове тезата, че първата ответница не е придобила по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на процесните ***дка земеделски земи, находящи се в с. ***.

Относно иска за делба:

С оглед преюдициалния характер на претенциите по чл. 76 от ЗН и предвид изхода от горните спорове следва извода, че извършената от ***и Й. и *** прехвърлителна сделка е напълно валидна, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 76 от ЗН и не е недействителна спрямо ищеца на основание чл. 76 от ЗН. При това положение следва да се приеме, че не е налице съсобственост върху заявения за делба имот между ищеца и ответниците, то и искът за делбата му между посочените страни е неосноватален и подлежи на отхвърляне.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ***, общежитие *** срещу ***с ЕГН *** *** и срещу съпрузите *** с ЕГН *** и ***с ЕГН ***, и двамата от гр. ***, обективно и субективно съединени искове: 1) иск за обявяване, на основание чл. 76 от ЗН, за относително недействителен (по отношение на ищеца) на сключения между първата ответница, като продавач, и втория ответник по време на брака му с третата ответница, като купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот – нива с площ от ***дка, съставляваща имот ***по КВС на с. ***, обективиран в нотариален акт *** г. на нотариус с район на действие при Добричкия районен съд, вписан в регистъра на ***; 2) иск за допускане до делба на описания по-горе недвижим имот при равни дялове между ищеца и първата ответница.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: