РЕШЕНИЕ № 260017

 

11.08.2020 г. , град Бургас

                                                        

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

     

 Бургаският районен съд,                                    V-ти  наказателен състав

 на  четвърти август                           през две хиляди и двадесета  година

 в публичното заседание в следния състав :

 

                                                                           Председател:  Мая Стефанова

                                                            

Секретар: Райна Жекова           

Прокурор: ………………….

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 2455 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе  взе предвид следното :

 

            Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по повод жалбата на А.Х.А. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.Н.А. АК-Бургас и съдебен адрес *** против наказателно постановление №20-0346-000035 от 10.03.2020г. издадено от началника на група към ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер от 100 (сто) лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС.

            Със жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно. Счита, че не е описана вярно фактическата обстановка, като сочи, че е не е имало надлежно подаден знака за спиране съгласно чл.170 ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Ангажират се нови гласни доказателства.

            За сектор ПП-Бургас, редовно призован не изпраща представител.

            Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, както и тези поискани от процесуалния представител на жалбоподателя,  и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е депозирана в законоустановения срок (лист 5 и лист 3 от делото) и е процесуално допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване акт. Съдържа изискуемите от закона реквизити и делото пред съда е редовно образувано.

            Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност установи от фактическа страна следното:

            Производството по делото е започнало със съставяне на акт за установяване  на административно нарушение серия АА и бланков №143985 от 14.02.2020 г. за това, че на 14.02.2020г, около 23,50 часа, в град Б., по общински път №BGS1212-B, в отсечката между село А. и депо за отпадъци, свидетелите С.Р. на длъжност мл.автоконтрольор в РУ-С. и И.П. *** изпълнявали в полицейски автомобил СПО като следели за извършване на кражби, незаконен добив на дървесина и за трафик на емигранти, намирайки се на посоченото по-горе място, когато забелязали фарове не автомобил. За да се обозначат пуснали сините светлини на полицейския автомобил и една бяла светилна , която обозначавала целия автомобил. Свидетелят Р. бил водач на служебния автомобил. Излязъл от него като в себе си държал и стоп-палка по образец на МВР и я осветил със служебното си фенерче. Подала сигнала на автомобили пред него именно с стоп палка осветена със фенерче. Автомобилът идвайки насреща му не намалил и преминавал толкова близо до полицейския автомобил, че свидетелят Р. бил принуден да влезе в колата, за де не бъде притиснат. След това мл.автоконтрольор Р. завил със служебния автомобил като освен светлинен сигнал пуснал и звуков и така последвал автомобила, на който подал сигнал да спре. След около повече от километър разстояние преследваният автомобил спрял. Свидетелите Р. и П. се представили и поискали документите на водача. Оказало се, че това е жалбоподателят А.Х.А. с ЕГН ********** ***. С него пътувал като пътник млад мъж. Свидетелят Р. *** и установил, че водачът А. имал и други нарушения по ЗДвП и че притежава ловно оръжие и е ловец. Свидетелят Р. попитал жалбоподателя дали има в автомобила нещо незаконно, на което А. отрекъл. Направен бил оглед на автомобила и на багажника и не било открито нещо нередно. За това, че при подаден сигнал не спрял, на жалбоподателя свидетелят Р. съставил акт за установяване на административно нарушение (лист 7 от делото). В него като правна квалификация вписал нормата на чл.103 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта свидетелят Р. вписал, че жалбоподателят при управление на лек автомобил марка Пежо модел 307 с рег. № ..., със собственик Д. К. Х., ЕГН **********, не спира на подаден сигнал със светлина от служебен автомобил и палка по образец на МВР. Последният бил спрян на разстояние от около 1 км. 

Свидетелят Р. попитал жалбоподателя защо не е спрял и последният  отговорил, че не разбрал. 

Когато актът бил връчен на жалбоподателя да се запознае, последният го подписал без възражение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

            Като взел предвид акта, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 5 от делото). В него при пълна идентичност с обстоятелствената част и правна квалификация на нарушението както в акта, на А. били наложени на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

По молба на жалбоподателя съдът допусна в качеството на свидетел и разпита пътника в автомобила в посочените по–горе дата и час – И. И. Свидетелят И. твърди, че бил в автомобила със жалбоподателя в процесната нощ. Видял фаровете на автомобил, но не разбрал, че е полицейски, чак когато се изравнили с него последният включил сините светлини. Свидетелят твърди, че жалбоподателят помислил, че  полицаите са действали по заповед и затова са включили синята светлина. Впоследствие свидетелят И. забелязал, че полицейският автомобил ги преследва и когато се приближил включил и звуков сигнал. Жалбоподателят за да не пречи отбил встрани и тогава служебният автомобил спрял пред тях. Направена била проба за алкохол на водача А. и му били поискани документите. Направен били оглед и на автомобила.

Изложената фактическа обстановка се прие за доказана по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от приетите писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и П., като ги счита за безпристрастни, последователни и логични. Съдът намира показанията на свидетеля И. за пристрастни и не им даде вяра. Свидетелят И. и близък приятел на сина на жалбоподателя и разказва за случилото се като в неговия разказ е наличен стремеж да пресъздаде описаната от жалбоподателя фактическа обстановка в жалбата.

 Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

При проверка на редовността на процедурата по съставяне на АУАН и по издаване на обжалваното НП съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, а оттук - и представляващи формални основания за отмяна на издаденото НП. АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И двата акта са издадене в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По същество съдът счита, че от събраните в хода на делото доказателства се установи по несъмнен начин извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.103 ЗДвП. В настоящия казус отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП, а именно за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и по-специално за това, че не е спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

Анализът на събраните входа на съдебното следствие доказателства дава основание да се приеме, че полицейските служители, намиращи се в полицейския автомобил са отдали на жалбоподателя А. надлежно нареждане за спиране и извършване на проверка.

Способите за отдаване и нареждане на спиране от контролните органи са уредени в чл.170 ал.3 от ЗДвП, като следва: 1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка 2) при описваща полукръг червен светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай. Изречение последно на чл.170 ал.3 от ЗДвП допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

С оглед установеното по делото факти може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден сигнал за спиране по смисъла на закона.

С оглед действащата към момента на извършване на деянието и към настоящия момент правна уредба следва да се приеме, че подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение, без да поражда правните последици на отдадено нареждане за спиране. Това е така, защото ЗДвП свързва подаването на светлинния и звуков сигнал точно определени последици–обозначаване на специалния режим на движение на автомобила (чл.34 ал.1 и чл.91 ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение на останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл.104 ал.1 от ЗДвП), възникване на задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл.115 ал.2 от ЗДвП). Всички тези последици са различни от последиците, възникващи при подаден сигнал за спиране (чл.103 от ЗДвП). Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

В подкрепа на горния извод е и изричната разпоредба на чл.207 изречение последно на Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, според която сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянен светещ или мигащ надпис „Полиция спри!“. По аргумент на противното от тази разпоредба подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специален режим на движение не съставлява сигнал за спиране.

Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения звуков и светлинен сигнал от движещия се полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подаден от орган за контрол и регулиране на движението. Обратно, при подаване на сигнал със стоп –палка по образец на МВР  осветена със фенерче е ясен и недвусмислен знак по смисъла на чл.170 ал.3 от ЗДвП за спиране. При това положение съдът приема, че като е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение, което е  извършил.

Правилно и законосъобразно е определена нарушената административна норма на чл. 103 от ЗДвП, в която законодателят е вменил задължение на водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службите място и да изпълнява указанията им. По несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят към момента на подадения сигнал със стоп–палка е могъл да забележи униформения полицай и своевременно да намали и да спре плавно. По несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят е бил установен в по-късен момент, на разстояние от 1000 метра от мястото, където за пръв път му е подаден сигнал за спиране и където е следвало да изпълни разпореждането на униформения полицай. 

 В нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП законодателят е предвидил за  нарушението по чл.103 от ЗДвП две кумулативни наказания –глоба от 50-200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1-6 месеца.  Административнонаказващият орган като е взел предвид общественоопасния характер на това нарушение, действията на нарушителя, неговата вина е наложил наказанията към средния предвиден в закона размер-100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Съдът намира, че така определените наказания се явяват завишени спрямо обществената опасност на дееца и на нарушението и не са справедливи.

  Съдът счита, че определените размери на наложените кумулативни наказания са прекомерни и в тази си част наказателното постановление следва да бъде изменено като бъдат намалени наказанията до минималните размери предвидени в чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Съдът намира за справедливи наказания от 50 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. По делото няма приложена справка, от която да е видно обществената опасност на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Счита, че и с тези наказания биха се постигнали целите на закона визирана чл.12 ЗАНН. В останалата си част наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

 Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на административнонказващият орган не е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и порада това съдът не следва да се произнася.

С оглед изхода на делото жалбоподателят на осонавине чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати на свидетеля Р. направените от последния разноски за пътни в размер на 10 лева изплатени от бюджета на БРС. 

 Предвид гореизложеното на основание чл.63 ал.1 предложение първо и второ от ЗАНН Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

                                                             Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0346-000035 от 10.03.2020 г., издадено от началника на група към ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което на А.Х.А. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер от 100 (сто) лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, в частта му досежно размерите на наказанията като НАМАЛЯВА  глобата от 100 (сто) на 50 (петдесет) лева и лишаването от право да управлява МПС от три на един месец.

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0346-000035 от 10.03.2020г издадено от началника на група към ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол в останалата му част. 

 

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК А.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на БРС 10 (десет) лева за направените от свидетеля Р. пътни разноски по делото.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред Административен съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.