Р Е Ш Е Н И Е
№93
гр. Хасково, 09.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на тринадесети
януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева, постави
за разглеждане докладваното от съдия П. Костова адм.д. №697/2022г. по описа на
Административен съд – Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал. 3
от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба от Г.Д.К. ***, подадена чрез пълномощник адв. Д.А., против Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-262-6500/164#5 (#3) от
08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
В жалбата се сочи,
че акта е нищожен, неправилен, поради нарушение на закона и на процесуалните
правила при издаването му, необоснован и несъответен на целта на закона.
Жалбоподателката твърди, че оспореният акт не ѝ бил редовно връчен,
поради което за нея не е започнал да тече срока за обжалването му. За това
приема, че жалбата ѝ е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. По
отношение на нищожността сочи, че може да бъде заявена без ограничение във
времето. Намира, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, при липса
на установената и предписана от закона форма, същият не съдържал всички
необходими реквизити съгласно АПК и другите законови разпоредби. В АУПДВ не
били посочени и не били ясни фактическите и правни основания за неговото
издаване. Същият бил издаден и при неизяснена фактическа обстановка. На
следващо място се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не били
налице фактическите и материалноправните предпоставки за издаването му. Нарушени
били и административнопроцесуалните правила при издавеното му. Не били налице
никакви основания за издаване на АУПДВ. По изложените в жалбата съображения се
моли за отмяна на оспорения акт. Претендират се и разноски по делото.
Ответната
страна – Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в писмен вид /л.12, 156/
чрез процесуалния си представител поддържа становище за недопустимост на
жалбата, като подадена след преклузивния срок за оспорване на акта. Поради това
се моли същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено на основание чл.159, ал.1, т.5 от АПК. Претендира присъждане на
разноски по делото. В условията на евентуалност на съдебното решение, прави
възражение за прекомерност.
По
допустимостта на производството:
Не се
спори между страните, че Акт за установяване на публично държавно вземане №01-262-6500/164#3 от 08.10.2021г., издаден от
зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София е връчен
лично на жалбоподателката – Г.Д.К., която е изписала върху акта „Получих на
ръка“, на дата 13.04.2022г. Следва да бъде отбелязано, че оспорващата бланкетно
в жалбата заявява, че акта не ѝ е редовно съобщен, но в хода на съдебното
производство не ангажира каквито и да било доказателства, които да опровергаят,
че в действителност изписания на последна страница от АУПДВ текст „Получих на ръка
в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Х-во, Г.Д.К.“, съдържащ и подпис не е положен лично от
адресата на акта. При това положение следва да бъде прието, че жалбата срещу АУПДВ
е подадена в Административен съд – Хасково и заведена с вх.№4902 на
13.07.2022г., т.е. много след изтичане на предвидения от законодателя 14-дневен
преклузивен срок за обжалването му, поради което е просрочена.
В случая
след като подадената от Г.Д.К. жалба е
просрочена, тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото прекратено в частта, в която се иска да се отмени като
незаконосъобразен оспорения акт. С оглед нормата на чл.149, ал.5 от АПК,
съгласно която, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето, жалбата следва да бъде
разгледана в частта, в която имплицитно се иска прогласяване на нищожност на
акта.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е
спорно по делото, че жалбоподателката Г.Д.К. е регистрирана с Уникален
регистрационен номер УРН: ****** в Интегрираната система за администриране и
контрол ИСАК и е подала заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН: **************,
като е заявила за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжани/ СЗ – ДККП.
С
оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-262-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден
на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл.27, пap. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година, от заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, е определено за
възстановяване публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума
по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и
патладжан) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН ************** в
размер на 12502.46 лева. В акта е посочено, че е извършена проверка на място
(ПнМ) в периода 22.06.2020г. – 10.07.2020г. от дирекция „Технически инспекторат“
със заявка № 400014, която е определила парцелите, описани в таблица 1, за
допустими за подпомагане по останалите схеми. Но е посочено, че след извършен
допълнителен контрол на извършената проверка на място за допустимост на
декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, същите се
явяват недопустими за подпомагане по СЗ – ДККП. Заявено е, че несъответствията
по схемата за описаните в таблица 1 парцели са посочени в доклад от проверката
на място, като за резултатите от извършената ПнМ и причините за недопустимост
на парцелите по схемата бенефициентът бил информиран с Уведомително писмо с
изх. № 01-262-6500/164 от 10.07.2020г. на началник отдел РТИ към ОД – Хасково,
получено на 22.07.2020г., с приложено копие от доклад за извършената проверка.
Посочено е, че писмото е обжалвано от кандидата в законоустановения срок, като
след разглеждането на жалбата била извършена контролна проверка със заявка с №421346,
потвърждаваща резултатите от първоначално извършената проверка на място, за
която бенефициентът бил уведомен с писмо с № 01-262-2650/162#2 от 21.09.2020г.
При извършване на калкулациите по СЗ – ДККП, вследствие на технически пропуск,
недопустимостта на парцелите, описани в табл. 1, определена от извършената ПнМ,
не била взета предвид и на бенефициента била изплатена сума в размер на 12502.46
лева по схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от
допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на
декларираните парцели по СЗ – ДККП при извършване на калкулацията, допуснат
поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от Г.Д.К.
заявление. След приключване на повторните проверки било установено, че
парцелите, описани в табл. 1, били изначално недопустими за подпомагане по СЗ –
ДККП. За недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането
на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил връчен доклада от
извършената проверка на място. След извършената прекалкулация изчислената полагаема
финансова помощ по СЗ – ДККП възлизала на 0.00 лв. Разликата между изплатената
и полагаемата финансова помощ по СЗ – ДККП в размер на 12502.41 лева
представлявала недължимо изплатена сума.
Доколкото в
специалните закони и в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени. Нищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните
актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. 2). Порокът във формата
е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. 3). Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен
би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора – т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно
засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание би довело до нищожност
на посоченото основание. 5). Превратното упражняване на власт също е порок,
водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не
може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност.
В случая съдът не
констатира такива пороци допуснати при издаване акта, които да водят до
неговата нищожност.
Оспореният в
настоящото производство акт касае публични държавни вземания, като съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК,
такива са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения,
превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т.13 от ДР на
ЗПЗП
се предвижда, че Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран
за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал. 5 от ЗПЗП /в приложимите към
дата на издаване на оспорения акт редакции/ се регламентира, че РА е длъжна да
предприема необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК, публичните
държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон – в
случая ЗПЗП.
В чл.20а, ал.5 от ЗПЗП
/в относимата редакция/ се посочва, че изпълнителният директор на ДФЗ, който е
и изпълнителен директор на РА, издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК, а съгласно ал. 6 от същия закон, този орган може да
делегира това си правомощие и на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Процесният АУПДВ е издадено от заместник
изпълнителен директор на ДФЗ. По делото е представена Заповед № 0З-РД/2891#2/16.06.2021г.
за делегиране от изпълнителния директор на ДФЗ в полза на Петя Славчева – заместник
изпълнителен директор на ДФЗ на редица правомощия, като в т. 3 се съдържа и
правомощието да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни
плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е
бил уреден в Наредба № 5/27.02.2009г. Доколкото се касае за подадено заявление
за подпомагане по мярка за директни плащания, установена в посочената наредба, то извършеното в
полза на конкретния издател делегиране в посочения смисъл следва да се приеме
за валидно, тъй като материално компетентният административен орган –
изпълнителен директор на ДФЗ има предоставена по закон такава възможност.
Делегирането е по отношение на изрично предвиден в чл.20а, ал.6 от ЗПЗП орган – заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, като страните не спорят, че именно П. С. към този момент е
заемала съответната длъжност. Ето защо, съдът приема за установена валидността
на процесния АУПДВ, тъй като е издаден от орган, който притежава по делегация
от материално компетентния административен орган това правомощие, съответно не
е налице основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване за
невалиден на този акт.
На следващо място,
обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, като са посочени правните
основания за неговото издаване – нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както
и са описани и фактическите основания за издаването на акта.
В
специалния закон не е регламентирана процедура по издаване на АУПДВ във връзка
с установяването на недължимо платени и надплатени суми, включително по
финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях
национално съфинансиране. Ето защо, това производство следва да протече в
съответствие с правилата и нормите на АПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл.166, ал.2 от ДОПК. При издаване на акта, административния орган не е допуснал
нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби на закона, които да са довели до липса на волеизявление и на това
основание до нищожност на акта или да са повлияли или да са могли да повлияят
върху съдържанието на акта.
Не е
налице и превратно упражняване на власт и такова несъответствие със закона,
което да влече нищожност, тъй като преследваната с административния акт цел е
законоустановена.
Ето
защо, жалбата на Г.Д.К., в която се съдържат доводи, обосноваващи извод за
искане да се прогласи нищожност на Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-262-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ град София, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 АПК във
връзка с чл.37 Закона за
правната помощ и чл.24, изречение
второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй
като в случая е разгледан спор с материален интерес в размер на 12 502.46
лева в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 /
триста и шестдесет / лева.
Водим от
горното и на основание чл.159, ал.1, т.5 от АПК и чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.Д.К. ***, в частта относно направеното искане да се отмени като
незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане
№01-262-6500/164#3 от 08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ град София И
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №697/2022г. по описа на Административен съд – Хасково в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.К. ***, в
частта относно направеното искане да се прогласи нищожността на Акт за установяване
на публично държавно вземане №01-262-6500/164#3 от 08.10.2021г., издаден от
зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София.
ОСЪЖДА Г.Д.К. ***, ЕГН **********,
да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 360.00 /триста и шестдесет/
лева.
Решението
в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено
производството по делото, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от
уведомяването на страните.
Решението
в частта, с която е отхвърлена жалбата подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
СЪДИЯ: