№ 14787
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110148534 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу П. М. Т. и О. М. Т., обективно и
субективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане при разделна отговорност от квоти от по
½ идеална част на следните суми, претендирани като
размер и от двамата ответници: сумата от по 729,58 лв. –
главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2021г., доставяна в топлоснабден имот
с аб.№ **, находящ се в /АДРЕС/, ведно със законната
лихва, за периода от 18.05.2022г. до окончателно изплащане
на сумата, както и мораторната лихва за забава, считано от
15.09.2019г. до 26.04.2022 г., в размер на по 131,14 лв., както
и сума за главница за дялово разпределение, за периода от
1
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., в размер на по 22,38, лв., ведно
със законната лихва, за периода от 18.05.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, както и мораторната
лихва за забава, считано от 01.12.2019г. до 26.04.2022 г., в
размер на по 3,58 лв.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер **, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца възникнали договорни правоотношения при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите не били заплатили дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2021г.,, както и сумата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., върху които суми
дължали и обезщетение за забава. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Претендира
разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от
ответниците, с който те не оспорват предявените срещу тях
2
искове. Посочват, че са заплатили процесните суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която
подържа исковете по основание, като в о.с.з. прави
изявление за постъпило плащане в хода на исковото
производство и моли съда да се произнесе съобразно
изявлението.
Ответникът П. М. Т., редовно призована, явява се
лично, като моли съда за отхвърляне на исковете, поради
извършено плащане.
Ответникът О. М. Т.а - Б., редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от лице в полза
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 25817/2022г. по описа на СРС,
3
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадени в
срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответниците.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
150 от ЗЕ, вр. чл. 79 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе на основание
чл. 154 от ГПК да докаже осъществяването на следните
релевантни за спора факти: наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия, количеството на реално доставената от ищеца
топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, а по исковете с правно основание чл. 86 от
ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже наличието на главен
дълг, изискуемост на вземането и размера на лихвата за
забава.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
от /ФИРМА/ на потребители за битови нужди, действали
към процесния период, съответно това са ОУ, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г./
Съдът намира, че релевантните за спора факти и
обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в
срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата
молба от ответниците, с които те правят изявление, че са
заплатили процесните суми. Представят и доказателства за
плащане.
4
Отношенията между доставчика и потребителите на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ. В §1,
т.42 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай това обстоятелство не се оспорва
от ответниците, а именно твърдението на ищеца, че П. М.
Т. и О. М. Т.а - Б. са собственици на топлоснабдения имот
при квоти от по 1/2 идеална част.
По делото ответниците не оспорват, че в имота реално
е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност.
В о.с.з. от 15.06.2023г. процесуалният представител на
ищеца направи изявление, че ответниците са заплатили
процесните суми, което обстоятелство се установява и от
приетия по делото фискален бон за сумата от 1965,98 лева,
5
заплатена и от двамата ответника /л.54 по делото/, което
обстоятелство следва да бъде взето в предвид от съда при
постановяване на крайния му акт по съществото на спора,
на основание чл. 235, ал.2 от ГПК.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени по
същество, поради постъпило плащане на процесните суми,
на дата 20.12.2022г., в хода на исковото производство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Това е така, защото
ответниците, независимо, че признават исковете са дали
повод за образуване, както на заповедното, така и на
исковото производство. Видно е че плащането е извършено
едва в хода на исковото производство. Ищецът претендира
единствено присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Така на ищеца
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство на основание чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален
размер с оглед цената на исковете и фактическата и правна
сложност на делото. Съдът присъжда сумата от по 100,00
лева, платима от всеки от ответниците, в предвид
разделната им отговорност.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
********** срещу П. М. Т., ЕГН ********** и О. М. Т.а - Б.,
ЕГН **********, положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че П. М. Т. и О.
М. Т.а - Б. дължат на /ФИРМА/, заплащане при разделна
отговорност от квоти от по ½ идеална част на следните
суми, претендирани като размер и от двамата ответници:
сумата от по 729,58 лв. – главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., доставяна
в топлоснабден имот с аб.№ **, находящ се в /АДРЕС/,
ведно със законната лихва, за периода от 18.05.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, както и мораторната
лихва за забава, считано от 15.09.2019г. до 26.04.2022 г., в
размер на по 131,14 лв., както и сума за главница за дялово
разпределение, за периода от 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., в
размер на по 22,38, лв., ведно със законната лихва, за
периода от 18.05.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, както и мораторната лихва за забава, считано от
01.12.2019г. до 26.04.2022 г., в размер на по 3,58 лв., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 25817/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав.
7
ОСЪЖДА П. М. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 100,00 лева
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. М. Т.а - Б., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер
на 100,00 лева деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
конституирано като трето лице-помагач на страната на
ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8