№ 63
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900394 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Ищецът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.София, бул.”Джеймс
Баучер” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощник адв.М. Г., твърди, че е
изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер 60 000 лв. на И.К.А. – пострадал
при пътнотранспортно произшествие на 29.06.2019 г. в с.Голям Чардак (главен път ІІІ-606).
Твърди, че виновен за катастрофата е З. Г. А., ЕГН ********** от с.***, който при
управление на л.а.БМВ 320 И с рег.№*** под въздействието на алкохол – 1,33 промила, и
при движение с несъобразена скорост в зона на ляв завой е изгубил контрол над автомобила,
напуснал платното за движение и се ударил в ел.стълб и крайпътно дърво, от което на място
е загинал водачът З. А., а пътникът на предна дясна седалка И.А. е получил фрактура на
черепа. На последния е изплатено горното застрахователно обезщетение от ищеца въз
основа на споразумение от 09.08.2019 г. С извършеното плащане ищецът е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор (увреденото лице) срещу прекия причинител на
вредите и има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение.
По-нататък се твърди, че прекият причинител, починал при катастрофата, е наследен от
ответника Г. З. А. – малолетен, представляван от законния си представител А. Я. Щ..
Формулирано е искане наследникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 60 000 лв.,
представляваща равностойност на изплатеното от застрахователя обезщетение, която сума се
претендира със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът Г. З. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.
1
Я. Щ., ЕГН **********, двамата от с.***, чрез пълномощник адв.Г. М., оспорва иска.
Оспорва да са налице доказателства за извършени плащания от НББАЗ към MIB. Оспорва да
са налице основания за ангажиране отговорността на му, тъй като няма преки отношения със
застрахователя и няма нищо общо с вредите, причинени от неговия баща. Възразява, че е
предприел действия да се откаже от наследството на З. А.. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
че на 25.06.2019 г. е посетено местопоизшествие в с.Голям Чардак, на ул.“Средна гора“ №17
с участие на едно пътно превозно средство – лек автомобил БМВ 320 с рег.№***,
управляван от З. Г. А., ЕГН **********. В протокола е отразено, че поради движение с
несъобразена скорост в тъмната част на денонощието автомобилът е излязъл от пътното
платно в дясно и се е ударил последователно в бетонен стълб и в бетонен гараж. Водачът З.
А. е загинал, като са констатирани две други пострадали лица – пътници в автомобила, едно
от които – И.К.А., ЕГН ********** от с.***, обл.Пловдив. По случая е образувано
досъдебно производство, прекратено с постановление на ОП Пловдив от 01.02.2021 г.
поради смъртта на единственото отговорно за произшествието лице – водачът З. А..
От приетата по делото застрахователна полица се установява, че към 25.06.2019 г. за
горепосочения автомобил има сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите с дружеството – ищец, с покритие от 20.09.2018 г. до
19.09.2019 г.
На 09.08.2019 г. ищецът е бил сезиран с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от пострадалия И.К.А.. Образувана е при ищеца щета
№**********/09.08.2019 г., а видно от приложените по делото доклади по щета на молителя
е определено обезщетение в размер 6 000 лв., а последствие – още 54 000 лв. На 06.10.2021 г.
е сключено споразумение между ищцовото застрахователно дружество и пострадалия И.А.,
с което ищецът се е задължил да изплати на последния обезщетение в размер 60 000 лв. за
понесените от него имуществени и неимуществени вреди, възникнали от горното
пътнотранспортно произшествие. От приетите по делото платежни нареждания се
установява, че сумата е изплатена, както следва: на 15.11.2021 г. по сметка на И.А. са
преведени 30 000 лв., а на 26.11.2021 г. – 24 000 лв. и още 6 000 лв. Последното се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че починалият
при процесното ПТП З. Г. А., ЕГН **********, е оставил за единствен наследник своя син и
ответник по делото Г. З. А., ЕГН **********.
Видно от приложеното ч.гр.д.№11297/2024 г. по описа на РС Пловдив, Г. З. А., ЕГН
**********, е приел по опис наследството, останало от покойния наследодател З. Г. А., ЕГН
**********, като това е вписано в особената книга на съда под номер 639/2024 г.
2
Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според което механизмът на процесното произшествие е следният: З. А. е
управлявал л.а.БМВ 320i по платното за движение на ул.“Христо Ботев“ в с.Голям Чардак
(път ІІІ-606) в посока от север на юг. В зоната на ляв завой на пътя водачът е продължил
направо и напуснал платното за движение, навлизайки по платното за движение на
ул.“Средна гора“ с около 122 км/ч. Последвало е напускане на платното за движение на тази
улица вдясно, след което автомобилът се е ударил с предната си част в електрически стълб и
в дърво със скорост около 118 км/ч, а след това – в още едно дърво и оградна стена, при
което автомобилът се е преобърнал по таван. Водачът на автомобила е с установена
концентрация на алкохол в кръвта в размер 1,33 промила (протокол за химическа експертиза
№А-219/10.07.2019 г. на л.269). На лицето И.К.А. са причинени следните увреждания:
контузия на главата; контузия на мозъка; открито импресионно счупване на черепа в дясната
челна област; дефект на черепа в дясната челна област; дифузна травма на главния мозък;
световъртеж от централен произход. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
произшествието от 29.06.2019 г. и описаните травматични увреждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
В аспекта на горецитираната норма, за успешно провеждане на иска по чл.500, ал.1,
т.1 КЗ, е необходимо по делото да се установи осъществено от страна на виновния водач
непозволено увреждане, състоящо се в причиняване на пътнотранспортното произшествие
на територията на РБългария, в резултат на което е увредена чужда правна сфера, да се
установи, че виновният водач причинил произшествието под въздействие на алкохол с
определена концентрация, както и, че в полза на трето лице – пострадал от същото
произшествие, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота
и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от молителя пътнотранспортно произшествие,
противоправното поведение на причинителя, изразяващо се в нарушение правилата за
движение по пътищата, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди,
както и причинността между поведението на ответника и последвалото вредоносно събитие.
В тази насока са събраните писмени доказателства, в частност констативния протокол за
ПТП с пострадали лица и изготвените в хода на досъдебното производство протоколи за
оглед, както и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. От последната се
3
потвърждава описаният от ищеца механизъм на произшествие, при което виновният водач З.
А. е изгубил контрол над управляваното от него превозно средство и е напуснал пътя, в
резултат от което е последвал удар на автомобила в находящи се извън пътя обекти. Ударите
са били вредоносни за водача, който е починал, и за пътника в автомобила, който е
претендирал и получил застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания от получените травми, които са в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на водача. Според експертизата последният е управлявал лекия
автомобил със скорост, надвишаваща неколкократно разрешената за населеното място, която
не е позволила да осъществява постоянен контрол над превозното средство – нарушение са
били разпоредбите на чл.20, ал.2, изречение второ и чл.21 ЗДвП. Установява се освен това,
че е извършено нарушение и на нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, забраняваща на водачите на
пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, тъй като, видно от заключението на вещите лица, починалият при процесното
произшествие водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в размер 1,33 на
хиляда. Установява се и последният елемент от фактическия състав на търсената регресна
отговорност – застрахователят е определил и изплатил застрахователно обезщетение на
пострадалия И.К.А. в размер 60 000 лв. Следователно, ищецът се е суброгирал в правата на
увредения срещу делинквента и има право да претендира от него общата сума на
обезщетението, равняваща се на 60 000 лв. Делинквентът е починал, поради което и
доколкото претендираното право е имуществено и наследимо, няма пречка същото да бъде
претендирано от наследниците. В конкретния случай ответникът е единствен наследник на
прекия причинител и отговаря за пълния размер на търсеното регресно вземане. Особеното в
случая е, че той е малолетен – роден е на *** г. и понастоящем е на * години.
С Тълкувателно решение от 23.01.2024 г. по т.д.№1/2021 г. на ВКС, ОСГК, се прие, че
ненавършило пълнолетие дете не може да се откаже от наследството нито самостоятелно,
нито чрез законен представител, съответно с попечителско съдействие. Рисковете, свързани с
неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по
опис (чл.61, ал.2 ЗН). Когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие
наследство, съгласно чл.61, ал.2 ЗН то може да го приеме само по опис. Това законодателно
разрешение е продиктувано от особения характер на наследството като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, липсващата пълна яснота към момента на
придобиване за неговия състав и възможността в бъдеще да се открият както нови права,
така и задължения, принадлежащи на наследодателя, които не са били известни на
наследника към момента на приемането. Когато е вписано приемане на наследство по опис
от ненавършило пълнолетие дете, отговорността му за наследствени задължения е
ограничена – до размера на придобитото наследство. Щом към наследяване е призовано
ненавършило пълнолетие дете, то по силата на закона, отговаря за наследствено задължение,
вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес или по реализирането му в
изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си
имущество. Затова без значение е стойността на активите на наследството към момента на
откриването му, към момента на приемането по опис или към момента на установяване на
4
вземането в исков процес. Кредиторите ще могат да удовлетворят вземанията си според
привилегиите, с които разполагат, до стойността на която може да се осребрят активите на
наследството при изпълнение на задълженията. Съдът, в производството по установяване на
вземането на кредитор на наследството, в решението си посочва единствено, че
удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) следва да се извърши от
включените в наследството активи. Това се прилага както ако ненавършилото пълнолетие
дете е приело наследството по опис, така и ако не го е приело и за правата му е налице
фигурата незаето наследство, а исковият процес, респ. изпълнителният процес, се води с
участие на управител на незаетото наследство.
В аспекта на горното, доколкото се установяват елементите от фактическия състав на
регресната отговорност и наличието на наследствено правоотношение, респективно
приемане на наследството по опис от недееспособния ответник, искът срещу него се явява
доказан и основателен и следва да се уважи. Дали е придобито наследствено имущество, с
което ответникът ще отговаря, е въпрос, който подлежи на изследване в евентуално
изпълнително производство срещу него. Съдът следва в решението си да посочи, че
отговорността на ответника е ограничена. Ето защо исковата сума следва да бъде присъдена
под условие удовлетворяването на вземането (в т.ч. лихви и разноски) да се извършва от
включените в наследството активи.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер 2 400 лв., разноски за вещи лица в общ
размер 1 550 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер 6 540 лв., платено изцяло и в
брой според приложения на л.219 договор за правна защита и съдействие. Общият размер на
разноските от 10 490 лв. следва да се присъди в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. З. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.
Я. Щ., ЕГН **********, двамата от с.***, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.,
сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 04.07.2023 г., до окончателното плащане, представляваща изплатено от „ЗД БУЛ
ИНС“АД на И.К.А., ЕГН **********, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.06.2019 г. в с.Голям Чардак,
на ул.“Средна гора“ №17, поради нарушаване правилата за движение по пътищата от страна
на наследодателя му З. Г. А., ЕГН **********, при управление на моторното превозно
средство – лек автомобил БМВ 320i с рег.№***, под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД БУЛ
5
ИНС“АД, както да му заплати сумата 10 490 лв. (десет хиляди четиристотин и деветдесет
лева) – държавна такса и разноски за производството по т.д.№394/2023 г. по описа на ПОС,
ТО, ХVІ с., КАТО удовлетворяването на вземането (включително лихви и разноски) да се
извърши от включените в наследството, оставено от З. Г. А., ЕГН **********, активи.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6