М О Т И В И
по н.а.х.д. №1023/2019 г. по описа
на ВрРС, НО, 1–ви състав
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано
е въз основа на постановление на ВрРП, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на обвиняемия В.Г.П.,***, за извършено престъпление по чл.191, ал.1 НК, а именно за това, че за времето от 10.10.2018 г. до 16.07.2019 г., в гр. В. и с. Б., като
пълнолетно лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст - И.Б.Й.с ЕГН:********** от с. П..
В
съдебно заседание, Врачанска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител.
Защитникът
на обвиняемия – адв. П.– ВрАК, изтъква наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства и застъпвайки теза, че е приложима разпоредбата на
чл.78а НК, моли за освобождаване на обвиняемия от отговорност и за налагането
на минимално административно наказание.
Обвиняемият
П. се придържа към тезата на защитника си, без да я доразвива и в последната си
дума моли за минимално наказание.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият
В.Г.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи като общ работник в Х.маркетинг, гр. В., неосъждан, с ЕГН:**********.
В края на 2017 г., непълнолетната И.Б.Й.от с. П.
/родена на *** г./ се запознала с В.П., като от началото на 2018 г. двамата
започнали комуникация в социалните мрежи. През септември 2018 г., И.Й.започнала
учебната година като ученичка в с. Б., където живеел П.. Двамата заживели
съвместно в дома на обвиняемото лице на 10.10.2018 г. На 15.11.2018 г. момичето
забременяло, като в началото на месец юни 2019 г. се преместили с обвиняемия в
гр. В., където заживели на адрес - ж.к. “***“, ***. На 06.07.2019 г. И.Й.навършила
16 години, а на 11.07.2019 г. родила момче - Г.В.П..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на св. Б. А., И. Й., Г. Р.и В. П.,
от обясненията на обвиняемия, характеристични данни, справка съдимост и другите
приложени по делото и събрани по реда на НПК доказателства.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства - показанията на св. Б. А., И. Й., Г. Р.и В. П., от обясненията
на обвиняемия еднозначно се установява, че през 2018 г. обвиняемият е заживял с
непълнолетната И. Й.на семейни начала, като първоначално живели в с. Б., а след
забременяването на последната, в средата на 2019 г. се преместили да живеят в
гр. В.. Установява се и това, че от съвместното им съжителство двамата имат
родено на *** г. дете. Съдът кредитира коментираната доказателствена маса като
намира същата за логична, последователна и несъдържаща съществени противоречия
по отношение на релевантните за доказване факти.
Съдът
кредитира и необсъдените по-горе, но приобщени по делото доказателства, като
приема същите за кореспондиращи си с възприетата в обвинението теза. Доколкото,
обаче, в хода на производството не е налице оспорване на възприетата в
обвинението фактология, съдът намира по-прецизното обсъждане на доказателствата
за ненужно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си обвиняемият П. е осъществил състава на
престъплението по чл.191, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна, от доказателствата се
установява, че за това, че за времето от 10.10.2018
г. до 16.07.2019 г., в гр. В. и с. Б., като пълнолетно лице, без да е сключил
брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст
- И.Б.Й.с ЕГН:********** от с. П.. С това от обективна страна П. е осъществил
състава на чл.191, ал.1 НК.
От субективна страна обвиняемият е
извършил деянието при форма на вина пряк умисъл. Същият съзнавал, че лицето, с
което живее на семейни начала е малолетно и с това нарушава обществените отношения, свързани с младежта /обществената
опасност на деянието/, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване.
Предвид
изложеното, съдът призна обвиняемия П. за виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено по чл.191, ал.1 НК престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът
намира, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а НК: за извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от част V на НК, от деянието няма настъпили съставомерни имуществени
вреди.
При определяне размера на глобата,
първоинстанционният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното от обвиняемият признание за виновен, прецизното му процесуално
поведение, добрите му характеристични данни и семейния му положение към
момента. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. При това, отчитайки
принципа за справедливост на наказанието и съответност на същото на извършеното
престъпление, съдът реши, че най-справедливо и способстващо за постигането на
целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична превенция е
определянето на глоба в минимален размер, а именно в размер на 1000,00 лв.
По делото няма данни за извършени разноски,
при което съдът не присъди такива в тежест на обвиняемия.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: