№ 478
гр. *******, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630103088 по описа за 2024 година
Разглеждат се обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК. Насрещни
искове по реда на чл. 211 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК.
Ищцата М. И. И.,ЕГН ********** с адрес: с.*******, обл.*******,
ул.,,34-та‘‘ № 10 е предявила против ответниците: ,,*************‘‘ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.********,
бул.,,*********‘‘ № 146/сграда,,А‘‘/, ет.2, Бизнес център,,България‘‘ и
,,**********‘ЕООД, ЕИК:********** със същия адрес обективно
кумулативно съединени искове с петитум: да бъде постановено съдебно
решение, с което:
Да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит
№ 2908659/23.01.2024 г., сключен между ищцата и ,,*************‘‘ЕАД,
поради противоречието му със закона;
Да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 23.01.2024 г., сключен между ищцата и
,,*********‘‘ЕООД.
Процесният договор за потребителски кредит се оспорва като
нищожен/недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, на осн. чл. 143, т.19 от ЗЗП,
поради неспазване на чл. 11, ал.10 от ЗПК.
Твърди се, че в Договора посоченият размер на ГПР- 21,77 % не
отговарял на действителния такъв, който бил много по-голям, тъй като в
него не било включено възнаграждението за поръчителство, както е
следвало. По този начин ищцата била въведена в заблуждение относно
параметрите по кредита, заобиколена била разпоредбата на чл. 19, ал.4 от
1
ГПК, основание за недействителност на целия кредит.
На следващо място се твърди, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчител не произвела правно действие, тъй като клауза,
която предвижда, че се дължи възнаграждание за осигуряване на поръчител
била в пряко пряко противоречие с постановките на Директива 2008/48
траснпонирана в ЗПК, както и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок ответниците са подали писмени отговори на
исковата молба. Оспорват исковете и твърденията в исковата молба,
обуславящи недействителност на процесните договори, за което излагат
пространни съображения, поради което молят съда да ги отхвърли. Исковете
се оспорват и като процесуално недопустими. Претендират деловодни
разноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.
При условията на чл. 211 от ГПК в срока за отговор ответникът
,,*************‘‘ЕАД подава насрещна искова молба. С молбата са предявени
в условията на евентуалност два осъдителни иска с петитум:
Първоначалната ищца М. И. И., ЕГН
********** да бъде осъдена да заплати на ,,*************‘‘ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 898,45 лв.- неплатени падежирали месечни вноски
за главница за периода от 31.05.2024 г. до 31.01.2025 г.вкл., по
погасителния план/част от общо дължимата сума за неплатена главница в
размер на 2 763,37 лв./ по Договор за потребителски кредит №
2908659/23.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на насрещната искова молба- 14.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането;
В условията на евентуалност- в случай, че съдът уважи предявеният от
М. И. първоначален иск срещу дружеството, същата да бъде осъдена да
му заплати сумата от 1 995,26 лв.- представляваща чистата стойност на
главницата по Договор за потребителски кредит № 2908659/23.01.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
насрещната искова молба- 14.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането;
Претендира деловодни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от
ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответницата по насрещния иск- М. И. И. е подала
писмен отговор, в който оспорва в цялост така предявените насрещни искове,
за което излага съображения. Прави и възражение за прихващане.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
2
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и
срещу надлежна страна в производството, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни. Главният
насрещен иск е изцяло неоснователен, а евентуалният насрещен-изцяло
основателен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на
вещото лице Е. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
От приложените към исковата молба и надлежно приети от съда
писмени доказателства, се установява следното:
Не е спорно, че между страните Надежда Димитрова Симеонова и
кредитора ,,*************‘‘ЕАД бил сключен договор за потребителски
кредит № 2908659/23.01.2024 г.при следните параметри на кредита:
-Сума по кредита-3 000 лв.;
- Лихвен процент- 38,95%‘;
- Годишен процент на разходите- 46,71%;
-Обща дължима сума по кредита- 4 399,78 лв.;
-Срок за погасяване- 24м., на 24 месечни вноски;
Съгласно договора- чл. 4, ал.1 от Договора за кредит,
същият следвало да бъде обезпечен от потребителя: да предостави
на ,,*************‘‘ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в срок
до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с одобрено от ,,*************‘‘ юридическо
лице/Поръчител/ в срок до 48 ч. от подаване на Заявлението. В ал.2 е
уговорено, че ако в посочения по-горе срок Кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение по Кредита, ще се счита, че
Заявлението не е одобрено от ,,*************‘‘, съответно договорът за
кредит няма да породи правно действие.
Предвид горното, на същата дата, на която бил сключен и договорът
за кредит-23.01.2024 г., между потребителят Надежда Димитрова Симеонова
и поръчителят ,,АЙ ТРЪСТ‘‘ЕООД бил сключен посоченият договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава
3
да сключи договор за поръчителство с ,,*************‘‘, по силата на който
да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя по кредита, като изрично е посочено, че за
това потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. Към договора за
поръчителство е приложен и погасителен план, видно от който е посочено, че
възнаграждението за поръчителство се погасява разсрочено, заедно с
месечните вноски по кредита- по между 135 и 151 лв. на месец- общ размер на
възнаграждението от 2 595,70 лв.
Видно от заключението по ССЧЕ на вещото лице Е.,
което съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано
дадено:
Реален размер на месечната вноска по кредита е 290,01 лв.
средно, ведно с непосоченото възнаграждение за поръчителство; Реален ГПР
по кредита/с включеното възнаграждение за поръчителство, което не е
посочено в договора/- 157,84%, като за целия срок на кредита
възнаграждението за поръчителство е в размер на 2 595,70 лв.; Ищцата е
заплатила на ,,*************‘ЕАД общо 1 004,74 лв. по процесния Кредит-
главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, вноска по поръчителство
и за извънсъдебно събиране на вземането.
Предвид гореизложеното, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК и служебно
извършва проверка дали са налице неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител,включително и дали са налице основания за
недействителност на целия договор.
Съгласно чл. 19 от ЗПК: Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
4
Република България- чл. 19, ал.4 от ЗПК. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, вкл. и договор,
чиито ГПР е по- висок от пет пъти размера на законната лихва е
недействителен по чл.22 от ЗПК.
В процесния случай при условията на заблуждаваща търговска
практика в договора за потр. кредит като ГПР е посочен 46,71 %.
Предвид връзката между двата договора, както и между впрочем на двете
дружества- ответници с общо седалище и адрес на управление, за което
е индиция и уговорката възнаграждението по договора за поръчителство да
се заплаща на месечни вноски- заедно с вноските по кредита, съдът
намира, че реалният ГПР по кредита е този, посочен и в експертизата-
157,84%. Предвид изложеното се налага извода, че кредиторът е въвел
потребителят в заблуждение, относно всички действителни разходи по
кредита, невключвайки възнаграждението за поръчителство в ГПР, което е
следвало да бъде направено.
Поради посоченото спрямо длъжника е нарушена разпоредбата на
чл. 10, ал.1 от ЗПК, а именно ясно и коректно посочени параметри по
кредита, както и на чл. 19, ал.4 от ЗПК, водещи до недействителността
на целия договор за потребителски кредит.
Предвид горното, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е сключен
изключително във вреда на потребителя.
Предвид горното и договорът за поръчителство следва да бъде обявен
за недействителен, като противоречащ на добрите нрави и при наличие
на неравноправни клаузи в него. Поставянето на изискване за заплащане
на възнаграждение за поръчителството противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Съгласно чл. 8, параграф 1 от
Директивата, преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост може да се направи справка в съответната база данни. Това
задължение произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Предвид
посоченото клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за
осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.
5
По този начин реално кредитът многократно се оскъпява и задължението
за поръчителство представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘ по кредита, което е
недопустимо. Посоченото води до нееквивалентност на насрещните
престации, уговорено е в изключителен интерес на кредитора и в ущърб
на потребителя, водещо до неоснователно обогатяване на първия за
сметка на втория. Посоченото представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, която е недействителна.
Така мотивиран съдът намира, че установителните искове, като
основателни и доказани, следва да се уважат.
По насрещните искове:
Главният насрещен иск следва да се отхвърли в цялост, тъй като е
предявен под условието, че съдът отхвърли първоначалните установителни
искове, което в процесния случай не е налице.
Предвид горното, съдът намира, че следва да се уважи в цялост
евентуалният осъдителен насрещен иск с цена на иска от 1 995,26 лв., тъй
като: съгласно чл. 23 от ЗПК по недействителен договор за потребителски
кредит се дължи чистата стойност на кредита- главницата. В случая усвоената
и дължима главница е в размер на 3 000 лв., а според експертизата ищцата е
заплатила по кредита само 1 004,74 лв., респективно остатъчно дължимата
главница е в размера на насрещния осъдителен иск- 1 995,76 лв.
Предвид горното неоснователно се явява и възражението за
прихващане, направено от ищцата в производството.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК/тъй като ищцата е била освободена по
реда на чл. 83, ал.2 от ГПК заплащане на държавни такси и разноски
по делото/, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата
такса и разноски по сметка на РС-******* в пълен размер- по 278 лв.
държавна такса за двата кумулативно съединени установителни иска, от чието
заплащане ищцата бе освободена и 180 лв. депозит за вещо лице- сума в общ
размер от 250 лв.
На следващо място и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК,вр. чл. 38, ал.2 от
ЗАДв., в полза на пълномощника на ищцата- ЕАД Е. И., БУЛСТАТ:
******** с адрес: гр.Пловдив, ул.,,Борба‘‘ № 3 следва да бъде
6
определено адвокатско възнаграждение. Съдът намира,
, че адв. възнаграждение от 800 лв. по реда на чл. 38 от ЗАДв. е в справедлив
размер- по 400 лв. за всеки от двата кумулативно съединени установителни
иска, върху което се дължи ДДС от 160 лв., или общо 960 лв..
Възнаграждението се определя в неговия минимален размер/
/ и под минималния размер/ по Наредбата, тъй като делото не се отличава с
голяма фактическа и правна сложност и бе разгледано в едно единствено
заседание, на което пълномощниците на двете страни не са присъствали
лично.
На следващо място, ищцата М. И. И. следва да заплати на
,,*************‘‘ЕАД деловодните разноски, сторени във връзка с уважения
насрещен иск по реда на чл. 211 от ГПК- 79,81 лв.- внесена държавна такса и
150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, или общо 229,81 лв. разноски.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26,
ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во от
ЗЗД, вр. чл. 211 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9
от ЗПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между:
***********, ЕГН ********** с адрес: гр.*******, ул.,,********‘‘ № 31 и
,,*************‘‘ЕАД, ЕИК: *********, че сключеният между
тях Договор за потребителски кредит № 2908659/23.01.2024
г. е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между:
***********, ЕГН ********** с адрес: гр.*******, ул.,,********‘‘ № 31
и ,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: ********** ,че сключеният между
тях Договор за предоставяне на поръчителство от
23.01.2024 е нищожен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан главен насрещен иск с
правно основание чл. 211 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр.
чл. 9 от ЗПК с петитум: първоначалната ищца М. И. И., ЕГН ********** да
7
бъде осъдена да заплати на ,,*************‘‘ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
898,45 лв.- неплатени падежирали месечни вноски за главница за периода
от 31.05.2024 г. до 31.01.2025 г.вкл., по погасителния план/част от общо
дължимата сума за неплатена главница в размер на 2 763,37 лв./ по
Договор за потребителски кредит № 2908659/23.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
насрещната искова молба- 14.02.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането;
ОСЪЖДА първоначалната ищца М. И. И., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ,,*************‘‘ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
1 995,26 лв.- представляваща чистата стойност на главницата по Договор
за потребителски кредит № 2908659/23.01.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба-
14.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от
ЗАДв. ,,*************‘‘ЕАД, ЕИК: ********* и
,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: ******** с адрес:
гр.Пловдив, ул.,,Борба‘‘ № 3 сумата от 960 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
,,*************‘‘ЕАД, ЕИК: ********* и ,,**********‘‘ЕООД,
ЕИК: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на РС-
******* 458 лв.- държавни такси и разноски, от чието заплащане
ищцата е била освободена по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК М. И. И., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ,,*************‘‘ЕАД, ЕИК: ********* сумата
от 229,81 лв. деловодни разноски, направени относно уважения насрещен иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд- ******* в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
8