Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11216 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иска на „Ю.Б.” АД ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ***, срещу М.Г.К. ЕГН********** и С. С. Н. ЕГН**********
***, с
правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължат на ищеца солидарно сумите по
издадената Заповед за изпълнение № 49 от 3.1.2018г. по
ч. гр. д. №
19413/2017 г. на ВРС, 31-ви
състав, а именно: сумата от 2492,70 лева (две хиляди четиристотин
деветдесет и два лева и седемдесет стотинки), главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението; 135,97 лева
(сто тридесет и пет лева и ддеветдесет и седем стотинки) договорна
възнаградителна лихва за периода от 24.07.2017г. до 04.12.2017г. и 23,36 лева
(двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки ), мораторна лихва за
периода от 24.07.2017г. до 17.12.2017г., начислени по Договор за потребителски
кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г.
Претендират се и
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г., сключен между "„А.Б.-
клон Б.", вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Д.и Н.П. - от една
страна и от друга страна -
С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***. *, ЕТ. *, АП.*
Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 3800,00
лева (три хиляди и осемстотин лева), предназначен за текущи нужди, със срок до
25.05.2017г., който кредит Кредитополучателите могат да ползват по начините
уговорени в чл. 1 от договора.
В съответствие с договора, по аргумент от чл. 1.3 от Договора
Кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер
на 3800,00 лева (три хиляди и осемстотин лева) от разплащателна сметка: IB AN: ************
разкрита на името на С. С. Н. при „А.Б.- клон Б.".
С подписването на договора, Длъжникът се е задължил да погасява кредита
съгласно чл.10 във вр. с чл. 1 от Договор за потребителски кредит №
382-245/2009 от: 25.05.2009г., а именно на равни анюитетни месечни вноски (от
които последната изравнителна) включващи главница и лихва, съгласно погасителен
план, представляващ неразделна част от Договора за кредит. Първата погасителна
вноска е дължима на същото число на месеца, един месец след датата на
усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число на
всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита. Погасителният план се
актуализира от Банката на всяко тримесечие. Кредитополучателите се задължават
да се явят в Банката за получаването на новия погасителен план. Когато падежът
на вноската е в неприсъствен ден, Кредитополучателите следва да издължат сумата
по всяка една вноска в последния работен ден преди падежа.
Съгласно чл. 6 от Договора за потребителски кредит № 382-245/2009 от:
25.05.2009г., за усвоените суми по кредита Кредитополучателя заплаща плаващ
лихвен процент в размер на: Тримесечен Софибор (който се актуализира на същото
число всеки трети месец, считано от датата на първото усвояване на суми по
кредита, съгласно публикуваната от БНБ стойност на съответната дата) плюс
договорна надбавка в размер на 9 % процента годишно.
Съгласно чл. 11 от Договора за потребителски кредит № 382-245/2009 от:
25.05.2009г., в случай на просрочие при издължаването, на което и да е
погасителна вноска, дължима съгласно договореното в чл. 10 от Договора, както и
при неплащането, на които и да е такси, комисионни или разноски,
Кредитополучателя заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забава
обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на договорената в чл. 6 от
Договора лихва плюс надбавка в разер на 10%. При начисляването на лихви
лихвената база е 365/365 дни (по арг. от чл. 12 от Договора).
Кредитополучателя се задължава да заплати на Бнката, в деня на първото
усвояване на суми по кредита, еднократна такса за управление и обработка на
кредита такса в размер на 1,50 % (по арг. от чл. 7 от Договора).
В чл. 12.1 от Договора за потребителски кредит № 382-245/2009 от:
25.05.2009г., е договорено, че с постъпващите за погасяване на кредита суми се
погасяват първо разноските, таксите и комисионните, дължими от
Кредитополучателя на основание Договора за потребителски кредит, след това
лихвите и накрая дължимите суми по главницата.
На 26.10.2010г., е сключен Анекс №1 към Договор за потребителски кредит
№ 382-245/2009 от: 25.05.2009г., съгласно който е променен начинът и срокът за
погасяване на кредита. По силата на Анекс 1 - М.Г.К. ЕГН: **********, с адрес: ***.
*, ЕТ. *, АП. *, встъпва като поръчител по Договор за потребителски
кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г., с което се е задължила да отговаря
солидарно с Кредитополучателят за задълженията му по Договора за кредит.
Съгласно чл. 1 от Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №
382-245/2009 от: 25.05.2009г., вземането на Банката включващо редовна главница,
просрочена главница, лихва върху редовната главница, наказателна лихва върху
просрочена главница, да бъде трансформирано в редовна главница. Съгласно чл. 2
от Договора за кредит срокът за погасяване на дължимите към Банката суми по
Договора за кредит се удължава до 26.10.2017г., и включва 6-месечен гратисен
период, през който длъжниците заплащат само дължимите лихви. Погасяването на
кредита се извършва на 78 броя равно месечни анюитетни вноски, в размер на 77,62
лева всяка, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, който се
изготвя от Банката и де дава на кредитополучателите след подписването на Анекса
и представлява неразделна част от Договора за кредит. Погасителният план се
актуализира от Банката. Кредитополучателят се задължава да се яви в Банката за
получаването на новия погасителен план. Когато падежът на вноската е в
неприсъствен ден, Кредитополучателят следва да издължи сумата по всяка една
вноска в последния работен ден преди падежа. Неявяването на кредитополучателите
не ги освобождава от задължението за заплащане на погасителните вноски.
Съгласно чл. 3 от Анекс 1 към Договор за потребителски кредит № 382-245/2009
от: 25.05.2009г., за усвоените суми от кредита Кредитополучателя дължи на Банката
годишна лихва в размер на 3 месечен СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на
12%.
На 24.11.2011г., е сключен Анекс №2 към Договор за потребителски кредит
№ 382-245/2009 от: 25.05.2009г., съгласно който е променен начинът и срокът за
погасяване на кредита. Съгласно чл. 1 от Анекс №1 към Договор за потребителски
кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г., вземнаето на Банката включващо редовна
главница, просрочена главница, лихва върху редовната главница, наказателна
лихва върху просрочена главница, да бъде трансформирано в редовна главница.
Съгласно чл. 2 от Договорът за кредит срокът за погасяване на дължимите към
Банката суми по Договора за кредит се удължава до 24.11.2024г. Погасяването на
кредита се извършва на 120 броя равно месечни анюитетни вноски, в размер на
68,78 лева всяка, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, който
се изготвя от Банката и де дава на кредитополучателите след подписването на
Анекса и представлява неразделна част от Договора за кредит. Погасителният план
се актуализира от Банката. Кредитополучателят се задължава да се яви в Банката
за получаването на новия погасителен план. Когато падежът на вноската е в
неприсъствен ден, Кредитополучателят следва да издължи сумата по всяка една
вноска в последния работен ден преди падежа. Неявяването на кредитополучателите
не ги освобождава от задължението за заплащане на погасителните вноски.
Съгласно чл. 3 от Анекс 2 към Договор за потребителски кредит № 382-245/2009
от: 25.05.2009г., за усвоените суми от кредита Кредитополучателя дължи на
Банката годишна лихва в размер на 3 месечен СОФИБОР плюс договорна надбавка в
размер на 12%.
На 29.02.2016 г. между „А.Б.- клон Б." КЧТ и "Ю.Б." АД е
сключен Договор за прехвърляне на предприятие.
По силата на Договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г.
правата и задълженията по всички договори, сключени от „А.Б.-клон Б." КЧТ
са прехвърлени на "Ю.Б." АД- На основание чл. 2 от Договора от
29.02.2016г., банката се конституира като страна по всички договори за кредит,
по които страна е „А.Б.-клон Б." КЧТ и като такава, упражнява правата и
спазва задълженията си по тях. В това число и да води счетоводството по
отношение направените плащания по тези договори след тяхното прехвърляне.
Длъжникът С. С. Н. е уведомена за извършеното прехвърляне на
търговското предприятие на „А.Б.- клон Б." КЧТ с писмо с изх.
№5808/01Л2.20Г7г., изпратено на адреса посочен от длъжника в Договора за
кредит, получено на 04.12.2017г.
Длъжникът М.Г.К. е уведомена за извършеното прехвърляне на търговското
предприятие на „А.Б.-клон Б." КЧТ с писмо с изх. №5809/01.12.2017г.,
изпратено на адреса посочен от длъжника в Договора за кредит, получено лично на
04.12.2017г.
Длъжниците не са изпълнили договорните си задължения по чл. 2.1 от
Анекс №2 към Договор за потребителски кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г.
във връзка с чл. 10 във връзка с чл. 1 от Договора за потребителски кредит
382-245/2009 от: 25.05.2009г., а именно:
1. Не са заплатили на „А.Б.-
клон Б." КЧТ, в това число и на „Ю.Б." АД, като правоприемник на
дружеството, всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер
съгласно погасителен план, дължими ежемесечно в брой на 24 — то число от
съответния месец, съгласно погасителен план представляващ неразделна част от
Договора за потребителски креидт.
2. Не са заплатили дължимите
на банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 4 от
Анекс №2 към Договор за потребителски кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г.
Поради непогасяване на погасителна вноска от 24.04.2017г., и от
24.05.2017г., по силата на чл.19.1 от Договора за банков кредит, при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение
по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на
договора, като Банката е обявила задължението по Договор за потребителски
кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г., за предсрочно изцяло изискуемо и
дължимо, с писмо с изх. №5810/01.12.2017г., изпратено до длъжника С. С. Н., на
посочените в договора адреси, и получено на адреса от М.Г.К. в качството
□ на съпруга на 04.12.2017г.; с писмо с изх. №5811/01.12.20Г7г.,
изпратено до длъжника М.Г.К., на посочените в договора адреси, и получено лично
от адресата на 04.12.2017г.
За вземанията е инициирано заповедно
производство по чл. 410 от ГПК, издадена е Заповед за изпълнение, но длъжниците
са възразили, поради което е предявен и настоящия иск за установяване на
вземането.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответниците в
законоустановения срок.
В същия се сочи, че исковете
са неоснователни.
Не оспорват, че е сключен
договор за потребителски кредит № 382-246/ 2009 от 26.05.2009 г., сключен между
първия ответник и „А.Б.- клон Б.“ АЕ. С
анекс № 1 от 26.10.2009 г., като втория ответник като негова съпруга, приела да
бъде поръчител по договора за потребителски кредит и да отговаря солидарно.
Твърдят, че винаги са
плащали необходимите вноски по кредита първоначално на сметка в „А.Б.“ АЕ, а в
последствие и по сметка на банката ищец „Ю.Б.“ АД.
На 29.02.2016 г.между „А.Б.-
клон Б." АЕ и „Ю.Б." АД бил сключен договор за прехвърляне на
предприятие. Сочат, че вероятно при прехвърлянето нещо се е объркало
счетоводно.
В исковата молба се твърди,
че повод да се образува настоящото дело било непогасяването на ДВЕ ПОГАСИТЕЛНИ
ВНОСКИ на 24.04.2017 и на 24.05.2017. Сочат, че това е напълно невярно и
представят вносни бележки за внесени вноски на 06.04.2017г. и на 10.05.2017г.
точно по сметката на ищеца „Ю.Б.“ АД.
Сочат още, че са заплатили
четири вноски за изравняване на някакви суми по сметка на ЧСИ П.И., по изпъдело
№ 20188830400356 по чийто сметка в ЦКБ са внесли на 04.06.2018 сумата от 564,76
лв.; на дата 29.06.2018 сумата 564,76 лв.; на дата 02.07.2018 сумата 41,30 лв.
с на дата 01.08.2018г. сумата от 604,76 лв.
Смятат, че са надвнесли
суми.
В с.з. ищецът моли за уважаване на иска и присъждане
на разноски, а ответниците оспорват иска, не представят становище по същество.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД.
Съдът намира, че по същество ищецът – банка, претендира
заплащане на суми – главница и договорна лихва и обезщетение за забава, дължими
на основание Договор за
потребителски кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г. – чл. 430 и сл. от ТЗ във
вр. с чл. 240 от ЗЗД.
По делото не
са спорни следните обстоятелства: че
е сключен валиден Договор за потребителски кредит № 382-245/2009 от:
25.05.2009г., между "„А.Б.- клон Б.", и С. С. Н., за предоставяне на кредит
в размер на 3800,00 лева, при посочени в договора условия, че кредитополучателят
е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер на 3800,00 лева,
че на 26.10.2010г., е сключен Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №
382-245/2009 от: 25.05.2009г., съгласно който е променен начинът и срокът за
погасяване на кредита, а по силата на Анекс 1 - М.Г.К. ЕГН: **********, с
адрес: ***. *, ЕТ. *, АП. *, встъпва като
поръчител по Договор за потребителски кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г.,
че на 24.11.2011г., е сключен Анекс №2 към Договор за потребителски кредит №
382-245/2009 от: 25.05.2009г., съгласно който е променен начинът и срокът за
погасяване на кредита, че съгласно чл. 1 от Анекс №1 и 2 към Договор за
потребителски кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г., вземането на Банката
включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовната
главница, наказателна лихва върху просрочена главница, се трансформира в
редовна главница, че на 29.02.2016 г. между „А.Б.- клон Б." КЧТ и "Ю.Б."
АД е сключен Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който "Ю.Б."
АД се конституира като страна по всички
договори за кредит, по които страна е „А.Б.-клон Б." КЧТк, че длъжниците
са уведомени за извършеното прехвърляне на търговското предприятие на
04.12.2017г.
Спорни се явяват размера на задълженията на
ответниците и изискуемостта им, вкл. настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита, доколкото се оспорва, че към датата, на която банката е предприела
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не са били налице неплатени ДВЕТЕ
ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ на 24.04.2017 и на 24.05.2017. В тежест на банката е да
докаже горепосочените факти – настъпването на предсрочната изискуемост и
размера на вземанията. Предвид твърденията на ответниците, че са заплатили и
даже надплатили процесните вземания, в тяхна тежест е да докажат факта на
плащането на процесните задължения.
По въпроса за предсрочната изискуемост:
Съгласно т. 18 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
Правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем става при наличие на две предпоставки – наличие на
основание за това и предприето от банката действие по обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника.
Съгласно чл. 19 т. 1 предл.
1 от Договора, при просрочие в плащането на които и да е две последователни
месечни вноски, банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
В конкретния случай ищецът
твърди, че е предприел действие по обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника поради наличие на неизпълнение от страна на длъжниците – липсата на
плащане по ДВЕ ПОГАСИТЕЛНИ ВНОСКИ на 24.04.2017г. и на 24.05.2017г. Ответникът
оспорва именно наличието на първата предпоставка – неизпълнението си на
задължението за плащане на вноските от 24.04.2017г. и 24.05.2017г.
От изготвената по делото
ССЕ е видно, че през целият период на договора е плащано от длъжниците със закъснение.
Така от Приложение 3 към ССЕ е видно, че плащане на погасителната вноска от
24.04.2017г., както и на погасителната вноска от 24.05.2017г. е предприето едва
на 01.12.2017г.
По делото са представени
от ответниците вноски бележки за плащане на сумата от 65 лв. на 06.04.2017г. и
на сумата от 65лв. на 10.05.2017г. Основанието за плащане на посочените суми е
„вноска по кредит“. Не е посочено коя вноска по кой кредит се плаща.
Видно от ССЕ с платените
от ответниците суми от по 65лв. на 06.04.2017г. и на 10.05.2017г. са погасени
от банката вземания за главница и лихви /вноски/ с дати на изискуемост 24.01.2016г.
/частично – част от главница/, 24.02.2016г. /изцяло – главница и лихва/ и
24.03.2016г. /частично – част от главница/.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД, този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В конкретния случай
ответниците не са посочили коя вноска по кредита погасяват във вносната си
бележка. Доколкото вземанията за главница и договорни лихви, включени във всяка
една погасителна вноска, се явяват еднакво обременителни /не са скрепени с
различни санкции при неизпълнение/, то следва да се погасява най-старото
задължение. Следвайки реда за погасяване по чл. 76 ал. 1 от ЗЗД, банката
правилно е погасявала най-старите задължения, като е следвала поредността на тяхната
изискуемост по вноски.
Поради това чрез заплатените
от ответниците 65 лв. на 06.04.2017г. и 65лв. на 10.05.2017г. не са погасени вземанията
на банката за 24.04.2017г. и 24.05.2017г., а са погасени вземанията на банката
за 24.01.2016г. /частично – част от главница/, 24.02.2016г. /изцяло – главница
и лихва/ и 24.03.2016г. /частично – част от главница/
Видно от писма с изх. №
5810 и 5808/01.12.2017г., към тази дата банката вече е била започнала процедура
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е приела дата на изискуемостта
- 28.11.2017г. Към посочената дата е изчислила и размера на задълженията на
ответниците. Писмата с изх. № 5810 и 5808/01.12.2017г. са редовно връчени на
длъжниците на 04.12.2017г.
Предсрочната изискуемост
на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката,
че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването
й. Съгласно решение №
23/24.03.2015г. по т.д. № 1717/2013г. на ВКС, I ТО, моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Към датата, на
която е достигнало до длъжниците изявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем - 04.12.2017г., са били налице обективните предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока по смисъла на чл. 19 т. 1 предл. 1 от
Договора – неизпълнение на две последователни вноски. Към 04.12.2017г., са били
незаплатени вноските с падеж: 24.07.2017г. /частично/, 24.08.2017г.,
24.09.2017г., 24.10.2017г. и 24.11.2017г. Поради това съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2017г. банката е била обявила
кредита за предсрочно изискуем на ответниците валидно и законосъобразно на
04.12.2017г.
По
размера на вземанията:
Съгласно
изготвената по делото ССЕ към датата на подаване на заявление в съда са били
дължими сумата от 2492,70лв. – главница, 135,97лв. – договорна лихва, 23,36лв.
– наказателна лихва /сумите съвпадат с претендираните от ищеца в заявлението и
издадената заповед за изпълнение/.
След
подаване на заявлението в съда 22.12.2017г., ССЕ не е отразила плащания от
страна на ответниците към банката. По допуснатата допълнителна ССЕ, ответниците
не са заплатили депозит, с което са създали пречки за събиране на допуснатото
им доказателство. В тяхна тежест е било да докажат плащане на задълженията си
по процесния договор за кредит, което те не са сторили, поради което следва да
понесат тежестите на предприетото от тях пасивно процесуално поведение.
В
хода на предприетото изпълнение по и.д. 20188830400356 на ЧСИ П.И., са
заплатени суми от общо 2400лв. от М.К., като ЧСИ е превело на банката сума в
общ размер на 1748,08лв.
Съгласно т. 9 от
ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема
предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.
В хипотезата по
чл.418, ал.1 ГПК обаче, заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в
сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното
производство, са на основание на издадения съдебен акт – разпореждане за
незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.
Съгласно т.11в от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът не
съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК
по съображенията по т.9.
Поради това
сумите, събрани посредством принудителното изпълнение, допуснато въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК, макар и с
погасителен ефект по отношение на вземането /няма да бъдат дължими сумите от
ответниците щом веднъж е било проведено принудителното изпълнение/, не се
съобразяват от съда при преценката за уважаване или отхвърляне на иска по чл.
415 от ГПК.
Поради
това съдът намира исковете за доказани по основание и размер, поради което
същите следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат разноски, както за заповедното
производство - в размер на сумата от 440.43лв., така и за исковото производство
– съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата, а именно сумата
от 995,44лв.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Г.К. ЕГН********** и С. С. Н. ЕГН********** ***, ДЪЛЖАТ солидарно на „Ю.Б.” АД ЕИК****, със седалище и адрес на управление ***, сумите по издадената Заповед за изпълнение № 49 от
3.1.2018г. по ч. гр. д. № 19413/2017
г. на ВРС, 31-ви състав, а именно: сумата от 2492,70 лева (две хиляди четиристотин
деветдесет и два лева и седемдесет стотинки), главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на задължението; 135,97 лева
(сто тридесет и пет лева и ддеветдесет и седем стотинки) договорна
възнаградителна лихва за периода от 24.07.2017г. до 04.12.2017г. и 23,36 лева
(двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки ), мораторна лихва за
периода от 24.07.2017г. до 17.12.2017г., начислени по Договор за потребителски
кредит № 382-245/2009 от: 25.05.2009г., на
основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.К. ЕГН********** и С. С. Н. ЕГН**********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Ю.Б.” АД ЕИК****, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 440.43лв. /четиристотин и четиридесет лева и 43 ст./, представляващи разноски в заповедното
производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение № 49 от
3.1.2018г. по ч. гр. д. № 19413/2017 г. на ВРС, 31-ви състав,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.К. ЕГН********** и С. С. Н. ЕГН**********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ
НА „Ю.Б.” АД ЕИК****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 995,44лв. /деветстотин деветдесет и
пет лева и 44 ст./, представляващи разноски в исковото производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: