РЕШЕНИЕ
№ 7893
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110152815 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца К. З. М., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „****, чрез адв. Д. Шопова - Леонтис,
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, срещу ответника
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 1, 89Б, за осъждането му да заплати
сумата 9805,00 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции,
извършени на 18.04.2023 г. от открита при ответника банкова сметка на ищцата, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът К. З. М. извежда предявените субективни права при твърдения, че
между страните бил сключен договор за разплащателна сметка с IBAN: *****, към
която била издадена дебитна карта и била активирана услуга за онлайн банкиране.
Посочва се, че на 17.04.2023 г. ищцата получила имейл с адрес, лого и наименование,
идентични с тези на ответника, като според съобщението следвало да обнови данните
си за защита на сметката, за да не бъде ограничен достъпът й до мобилното банкиране.
Поддържа, че на 18.04.2023 г. е отворила имейла и изпълнила указанията в него, в
резултата на което в 21:42 ч. получила съобщение на телефона си с код за активация и
информация, че паролата за вход в мобилното приложение е променена. Установила,
че няма достъп до електронното си банкиране, в резултат на което започнала да прави
опити да се свърже със служители на ответника, като била уведомена, че банковата
карта е блокирана, но мобилното банкиране било активно. Впоследствие разбрала, че
на 18.04.2023 г. от сметката й са извършени три броя плащания на обща стойност
9805,00 лв., осчетоводени от ищеца на 20.04.2023 г. Твърди, че е подала жалби до
ответника с оспорване на извършените платежни операции, но последният счел, че
липсват основания за възстановяване на наредените суми. Според ищцата в случая е
налице неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, тъй
като е оспорила същата, поради което на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС ответното
1
дружество следвало да й възстанови сумата от 9805,00 лв. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, с който допълва изложената от ищцата фактическа обстановка, като
посочва, че на мобилния номер са били изпратени кодове за промяна на паролата и
активиране на мобилното банкиране, които са били надлежно въведени, а
последвалите картови транзакции били верифицирани чрез биометрична
характеристика с ******. Ответното дружество твърди, че не е имало право да
освободи и върне процесната сума на ищцата въпреки незабавното поискване, тъй като
след транзакцията сумата оставала блокирана въз основа на авторизационно
съобщение от получателя. Ответникът посочва, че ищцовата страна е започнала да
прави опити да се свърже с него след 21:54 ч., когато сумите били вече блокирани,
като в 00:13 ч. на 19.04.2023 г. блокирал банковата й карта, сметката и онлайн
банкирането. Развива подробни аргументи, че е изпълнил наредената платежна
операция при спазване на законовите изисквания и съобразно уговореното между
страните, като не е имал основание да възстановява процесната сума, тъй като не се
касаело за неразрешена операция, доколкото бил спазен целият необходим алгоритъм
от действия и нямало съмнение в автентификацията. Прави възражение за проявена от
ищцата груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, като навежда доводи,
че тя не е изпълнила съществени свои задължения. В тази връзка сочи, че тя е била
информирана за разпространявани фалшиви имейли, че процесният имейл изхождал от
адрес, който се различава от използвания от ответника, но въпреки това доброволно е
предоставила на неизвестно лице данни за банковата си карта и за онлайн банкирането
си и чрез използване на кодовете за верификация сама е допуснала да се осъществи
нерегламентиран достъп до банковата и сметка и да бъде извършена процесната
транзакция. Моли се искът да бъде отхвърлен и се претендират разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С оглед становищата на страните, съдът с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между тях е сключен договор за доставка на платежна услуга, по
силата на който на ищцата е открита разплащателна сметка с IBAN: ******, към която
е издадена дебитна карта и е активирана услуга за онлайн банкиране, както и че на
******г. от сметката на ищцата е наредена сума в общ размер от 9805,00 лв., за което
ответникът, в качеството му на доставчик на платежна услуга, е уведомен на същата
дата.
От представените разпечатки от електронни съобщения се установява, че
ищцата, на дата *****., на използвания от нея електронен имейл ***** е получила
електронно съобщение, на което му е придаден вид, че е изхожда от ответника
Обединена българска банка, съдържа логото на ответника и приканващо ищцата да
премине процеса по обновяване на средството за защита на своята сметка, поради
промяна в изискванията за информационна сигурност на банковите сметки, както и
предупреждение, че при непреминаване през нужните стъпки, банката ще ограничи
достъпа на клиента до електронно банкиране. В съобщението се съдържа линк, който
препраща към съответната страница за извършване на необходимите промени.
По делото е приета и разпечатка от получени мобилни съобщения на мобилния
телефон от ищцата, изпратени от ответника, от които е видно, че на същата е изпратен
6 цифрен код за смяна на паролата за вход в OBB Online, след което съобщение за
2
успешно променена парола на дата *След това е изпратено съо****бщение със 9 –
цифрен код за активиране на ****което е успешно активирано. В изпратените от
ответника съобщения е посочен телефонен номер за позвъняване в случай, че
действията не се извършват от клиента –*****
Не е спорно и обстоятелството, че ищцата се е обадила незабавно след
транзакциите на представител при ответната банка, като е съобщила, че не одобрявала
транзакции.
По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца, в която са
отразени процесните плащания одобрени от ответника на дата ***** съответното в
размер на 3922 лв., 1961,00 лв. и 3922,00 лв.
На *цата е изготви***ла писмо до ответната банка, в която е описала
действията, свързани с промяна на данните за онлайн банкиране, като ответната банка
е изготвила отговор, в който приема, че платежните операции са извършени, съответно
разрешени с прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца и
същите са разрешени, посредством въвеждането на биометрична характеристика, а
клиентът е потвърдил плащанията и отказва възстановяване на стойността на
извършените преводи.
По делото са представени Общи условия на ОББ за платежни услуги за
физически лица, които се намират и на интернет страницата на ответната банка.
Представено е и електронно съобщение, изпращано от ответното дружество до
негови клиенти, с които ги информира за разпространение на фалшиви имейли от
името на ОББ за необходимост за актуализиране на данните на клиентски профил чрез
линк, както и че ОББ не изисква такава промяна.
На 19.04.2023 г. ищцата е попълнила при ответното дружество формуляр за
рекламация, както и декларация – въпросник.
Във връзка с процесните транзакции е образувано ДП № 430/2023 г. по описа на
СГП за престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26 НК.
На л. 92-94 от делото е представено извлечение от банковата сметка на ищцата
за м. април 2023 г., от която също се установяват извършените на 20.04.2023 г.
плащания, съответно в размер на 3922 лв., 1961 лв. и 3922 лв., всичките към получател
Admirslmsrkets.com-Nikosia-CY.
По делото е представено писмо от Мастъркард Юръп, в което е посочено, че
процесните транзакции са одобрени от банката издател на картата след като е
потвърдено, че процесът по задълбочено установяване на идентичността на
картодържателя е протекъл успешно. В случая било установено съвпадение между
представените биометрични данни от извършителя на транзакциите и тези,
предоставени от картодържателя.
От приетото по делото заключение на първоначалната и допълнителна СТЕ,
което съдът кредитира изцяло, като пълно и обективно, се установява, че процесните
транзакции са наредени с платежна карта ****** която не е индивидуализирана по
делото, и са потвърдени с биометрична характеристика или ПИН код на телефон марка
******след успешен вход в мобилното банкиране с потребителско име и парола.
Видимо от системата на банката, инсталираното приложение ОББ мобайл е било
активирано, чрез СМС на регистрирания в банката мобилен телефонен номер на
ищцата. Вещото лице не може да установи дали е имало неправомерен достъп до
банковата сметка на ищеца, тъй като според системите на банката, за вход в
банкирането са използвани потребителско име и парола, както и допълнителна
оторизация от мобилното приложение, т.е. всеки, който въведе правилните
потребителско име, парола и получи допълнителна оторизация от мобилното
3
банкиране, може да достъпи до банковите сметки на потребителя, за който са въведени
тези параметри. Вещото лице е установило, че процесните транзакции са направени от
*****В системата на ОББ има данни за изпращани предупредителни съобщения за
различни опасности, които са изпращани до телефона, на който е инсталирано
мобилно банкиране на ОББ. Вещото лице е посочило, че при извършване на
верификация на потребителски имена, пароли и допълнителна оторизация от
мобилното приложение ОББ мобайл, чрез ПИН код или биометрия на телефона, на
който е инсталирано приложението, не дават възможност да се идентифицира лицето,
което реално извършва транзакцията. Не е установено техническа повреда в мобилното
банкиране на ОББ на процесната дата – *****г. Транзакциите са оторизирани чрез
въвеждане на ПИН код или биометрична автентификация от телефона, на който е било
инсталирано мобилното приложение ******
В съдебно заседание вещото лице допълнително посочва, че системите на
банката работят на техническо ниво, т.е. самата банка използва системи за защита,
които са въз основа на три критерии и банката не вижда реално физическо лице, което
работи с телефона, а просто разчита на процедурата и на техническите нива на защита
на тези приложения, които са инсталирани. В случая, когато се работи чрез ****
оторизацията се извършва или чрез лицево разпознаване, или чрез въвеждане на Пин
кода на телефона. Банката не може да получи данни кое е лицето, а само вижда, че пин
код е въведен. В конкретния случай, за да има достъп до друг телефон, от който да се
прави оторизацията, трябва да е осигурен достъп до онлайн банкирането, като тук има
една особеност, че телефонът трябва да бъде със същия мобилен номер, за да може да
получи СМС от банката. Вещото лице уточнява, че справката, която е предоставена от
банката в нея има отразени операции, от които е видно от кой *****са направени, но
няма идентификация на устройството, от което са направени. Уточнява, че колоната в
която е посочено *****, е посочено IP, но същото е динамично и вещото лице не може
да потвърди, дали същото съответства на IP, от което е направена операцията.
Телефоните нямат постоянно ****, а последните се наемат на годишна база от
големите компании. В България компаниите наемат например сто ****, които обаче
могат да се ползват от много повече други потребители, това е така нареченото
външно ****, а вътрешното **** на телефона не се вижда в системата на банката по
никакъв начин. Процесните плащания са направени от различни IP адреси. Вещото
лице след извършена справка за посочения адрес IP адрес *****в публичен регистър в
сайта domdintools.com е установил, този IP адрес се използва от дружество *****който
оперира в България и е предоставено за ползване на територията на България, по-
конкретно София, а IP адрес ****** е регистриран на компания в ****, с име ***** с
регистрация в гр. Маскат. Вещото лице уточнява, че съобщението „Здравейте,
КАНАЛИНА,…“ е стандартно, което се вижда текста на съобщенията, изпращани от
страна на ответника и не може да потвърди, че именно това е съдържанието на
съобщение, изпратено до ищеца. Вещото лице посочва, че ако се отвори съобщението
през телефон, в който случай не се вижда цялата информация, е възможно технически
да се види имейла на изпращача, но се изискват по специфични технически умения. В
повечето случаи тези измами се правят като се изпращат съобщения, които
наподобяват действителният имейл на изпращача, в случая банката, може да се
провери истинския имейл, от който изхожда съобщението в невидимата част на
съобщението /****
От допълнителното заключение на СТЕ се установява, че в електронната поща
на ищеца не се съхранява предупредително съобщение от ОББ в периода 22 –
25.02.2023 г., както и няма данни за изтрито такова съобщение. Такова съобщение е
установено от дата 05.10.2023 г., показано по съдържание в заключението. При
технически оглед на устройството на ищеца вещото лице е установил, че се
4
съхраняват изпратени от „Обединена Българска Банка“ АД СМС-и от дата 18.04.2023
г. с кодове за смяна на паролата за онлайн банкиране и за активиране на мобилно
банкиране, показано нагледно в заключението. Няма данни тези кодове да са
въвеждани от ищцата. Вещото лице е установило в електронната поща на ищеца
фишинг съобщение, чийто линк ищцата е последвала на 18.04.2024 г. Ищцата е
използвала мобилно приложение на АБВ.бг, което представлява интернет страница за
мобилно устройство******в който случай за да се разбере имейл адреса на изпращача
на фишинг съобщението, тя е трябвало да натисне и задържи пръста си върху
изписаното име за изпращач на съобщението или да натисне бутона изобразен с три
хоризонтални черти, и да отиде и да натисне бутона „още“ и след това да отиде на
линк „покажи дейтайли“. В съдебно заседание вещото лице посочва, че банката
идентифицира устройството, през което е направено нареждането, чрез формула –
т.нар. Хешкод. Когато се променя устройството, през което се правят нарежданията
или мобилното приложение е инсталирано/преинсталирано на друго устройство, този
Хешкод се променя и банката го вижда. Вещото лице посочва също така, че при
активиране на мобилното приложение би трябвало да са изпратени СМС и имейл, на
имейлите, които са регистрирани при банката, но при проверката на паметта на
телефона не са установени такива.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
следните предпоставки: 1. наличието на валидно сключен между страните по делото
договор за доставка на платежна услуга, по който ищцата е платец, а ответникът е
доставчик; 2. наличие на превод от 18.04.2023 г., извършен чрез електронното
банкиране към банковата сметка на ищцата; 3. стойността на извършената платежна
операция и 4. уведомяване на ответника за констатирания от ищцата превод.
При доказване на посочените обстоятелства, ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е спазил коректно изискванията за задълбочено установяване на
идентичността на платеца и автентичността на платежната операция, че последната не
е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, както и
възражението си, че ищцата е проявила груба небрежност, допускайки
нерегламентиран достъп до банковата си сметка.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид липсата
на спор между страните, може да се обоснове несъмнен извод, че през мобилното
приложение на ищеца на 28.04.2023 г. са извършени последователно три транзакции,
съответно в размер на 3922 лв., 1961 лв. и 3922 лв., всичките към получател *******,
за които ищцата твърди, че са неразрешени.
С оглед твърдението на ищцата, че посочените транзакции не са разрешени от
същата приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, според
която когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението
на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция,
доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда
или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
За доказването автентичността на платежната операция е изслушана Съдебно-
техническа експертиза, въз основа която по делото беше доказано, че процесните
транзакции са наредени с платежна карта 5574 77 ** 5735, която не е
индивидуализирана по делото, но не се спори, че е на ищцата и са потвърдени с
биометрична характеристика или ПИН код на телефон марка ******след успешен вход
5
в мобилното банкиране с потребителско име и парола. Видимо от системата на
банката, инсталираното приложение ОББ мобайл е било активирано, чрез СМС на
регистрирания в банката мобилен телефонен номер на ищцата. Т.е. извършена е
процедурата по идентификация и потвърждение, съобразно разписаната в Раздел VII
от Общите условия на ОББ за платежни услуги за физически лица. В този смисъл
съдът съобрази, че съгласно чл. 7.3.1 от ОУ, при вход в системата за онлайн банкиране,
клиентът се идентифицира с потребител, парола за вход в онлайн банкиране и
въвеждане на уникално генериран еднократен код/парола, съгласно чл.7.3.2 при
извършване на нареждания за платежни операции е необходимо допълнително
въвеждане на уникално генериран динамичен код/парола. Същевременно страните са
се съгласили подписването на изявленията на клиента до банката по посочения по-
горе начин при извършването на операции от системата за онлайн банкиране, чрез
средствата за идентификация и подпис, има действието на електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕУУ и същият се счита за саморъчен.
Установяването по делото, че и изпълнена разписаната в ОУ процедура по
идентификация и подписване на платежни операции обаче не е достатъчно да
освободи доставчикът на платежни услуги от отговорността по чл. 79 ЗПУПС. В този
смисъл съдът съобрази, че съгласно изричната норма на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, при
твърдение на ползвателя на платежната услуга, че не е разрешавал платежната
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на платежен
инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена
от платеца. В този случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи и
доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или
негова груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията му
по чл. 75. В тази случай приложение намира чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, която възлага в
тежест на платеца всички загуби, независимо от размера им, свързани с неразрешени
платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или поради неизпълнението на
едно или повече от задълженията му по чл. 75 от ЗПУПС умишлено или поради груба
небрежност. Следователно при твърдение за неразрешена платежна операция
идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и
автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-
токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорност на ответното дружество, както и
обстоятелствата по чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, за които доставчикът носи са предмет на
изчерпателна регламентация.
Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца ответникът извежда от
факта на успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане
на транзакцията, както и обстоятелството, че ищцата е последвала линк във фалшиво
електронно съобщение за промяна на данните за достъп до електронното банкиране,
на което е придадено вид, че изхожда от ответната банка, и от което е направен извода
за груба небрежност.
Същевременно и при доказано от ответното дружество надлежна авторизация,
съобразно действащите между страните правила, то ищцата следва да докаже, че тази
процедура не е изпълнена от него, което беше сторено при условията на пълно и
главно доказване. С неоспореното заключение на първоначалната и допълнителна СТЕ
беше доказано, че процесните транзакции не са наредени и одобрени от мобилното
устройство на ищеца, същите са наредени през IP адрес, който се ползва в чужбина и
не се ползва на българска територия. Следователно по делото беше успешно доказано,
че ищцата не е одобрила, респективно разрешила процесните нареждания.
Същевременно по делото беше доказано и обстоятелството, че на посочената дата
ищцата е получила фалшиво електронно съобщение, на което е придадено вид, че
изхожда от ответната банка, като съобщението съдържа подробни указания за промяна
6
на данните за достъп до електронното банкиране, чрез последването на линк.
При това положение съдът дължи преценка дали тези действия на ищцата, за
които самата тя предоставя данни, представлява проява на груба небрежност, която
може да освободи ответното дружество от отговорността по чл. 79 ЗПУПС.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се
направи несъмнен извод, че процесните неразрешени платежни операции са
извършени в резултат на престъпление, или т. нар. "фишинг измама", за което е
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 от
НК – ДП № 430/2023 г. по описа на СГП и пр.пр. № 19512/2023 г. по описа на СГП.
Същевременно съдът съобрази, че по делото беше доказано, че ищцата е получил
електронно съобщение, на което е придадено вид, че изхожда от ответната банка с
подробни указания за необходимостта от промяна на данните за онлайн банкиране и
предупреждение, че достъпът до същите ще бъде ограничен при неизпълнение на
указанията. Ищцата е последвала посочения в съобщението линк, в изпълнение на
указанията, в резултат на което и видно от заключението на СТЕ са променени
данните за достъпа до онлайн банкиране, след което са извършени и процесните
оспорени нареждания. При тези данни, съдът не би могъл да възприеме, че действията
на ищцата представляват проява на груба небрежност, доколкото действително
изпратеното до нея електронно съобщение с подробни указания съвсем наподобява
обичайната кореспонденция между клиент и банка. Същевременно съдът съобрази, че
дори при проявено съмнение относно автора на електронното съобщение, за да бъде
уставен действителния такъв при използване на мобилен телефон, предполага редица
от действия, за които се изискват технически знания и грамотност, каквито за ищцата
не са налице данни да има.
На следващо място съдът намира, че ответната банка не е изпълнила
задължението си да извърши пълна и задълбочена автентификация на наредителя,
доколкото по делото беше доказано, че процесните транзакции са направени
последователно от един и същ IP адрес, различно от преди това използваните, и
всичките в сравнително големи размери до един и същи получател в чужбина. В този
смисъл и видно и приложеното извлечение от банковата сметка на ищцата, се
установява, че същата извършва ежедневни плащания в супермаркети, кредити,
застраховки и магазини на малки стойности и липсват данни за преводи в чужбина.
Следователно създаването на 3 последователни превода в размери на по около 3000 лв.
и то към дружество в чужбина, би следвало да пробуди съмнение в дружеството,
предлагащо платежни услуги, който е и професионалист в тази дейност. В този смисъл
съдът съобрази също така, че вещото лице в съдебно заседание изнесе данни, че
банката идентифицира устройството, през което е направено нареждането, чрез
формула ( Хешкод) и когато се променя устройството, през което се правят
нарежданията или мобилното приложение е инсталирано/преинсталирано на друго
устройство, този Хешкод се променя и банката го вижда. Т.е. банката несъмнено е
получила различен Хешкод, което е индикация, че авторизацията не изхожда от
клиента. Същевременно и пак от заключението на СТЕ се установи, че при активиране
на мобилното приложение би трябвало да са изпратени СМС и имейл, на имейлите,
които са регистрирани при банката, но при проверката на паметта на телефона не са
установени такива.
Предвид всичко изложено съдът намира, че няма основание за освобождаване на
ответника от обективната му и безвиновна отговорност по чл. 79 ЗПУПС, тъй като не
се установява неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна на ищцата
на задълженията й да предприеме всички разумни действия по съхраняване на
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет
7
банкиране.
В този случай в съответствие с чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС ответникът – доставчик
на платежната услуга следва да възстанови стойността на неразрешената платежна
операция, в случая сумата от 9805 лв. Следователно предявеният иск се явява изцяло
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски съгласно представения списък по чл.
80 ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 392 лева платена държавна такса, 750
лева платени депозити за вещо лице и 1800 лв. реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Следователно в тежест на ответника следва да се присъдят разноски
в общ размер 2942 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 1, 89Б, ДА ЗАПЛАТИ
НА К. З. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, *******, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата 9805,00 лева, представляваща стойност на неразрешени
платежни операции, извършени на 18.04.2023 г. от открита при ответника банкова
сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 27.09.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 1, 89Б, ДА ЗАПЛАТИ
НА К. З. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2942 лв. - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8