МОТИВИ по нчд № 5514/2017 г. по описа на СГС, 33
състав
Производството е по реда на чл.457 от НПК.
Образувано е по повод внесено предложение от Главния
прокурор на Република България за приспособяване на четири присъди на К.И., с
всяка от които на българския гражданин Д.Х.Л. е наложено наказание лишаване от
свобода за престъпления против общественото здраве – трафик на наркотици по
чл.368 и чл.374 НК на К.И., както следва: присъда № 13/2008 г. от 02.07.2008 г.
на Провинциален съд С., влязла в сила на 03.10.2008 г., с която на Л. е
наложено наказание 3 години лишаване от свобода; присъда № 59/2009 г. от
15.12.2009 г. на Провинциален съд С., влязла в сила на 09.10.2010 г., с която
на Л. е наложено наказание 3 години лишаване от свобода; присъда № 623/2010 г.
от 22.12.2010 г. на Провинциален съд С., влязла в сила на 28.02.2011 г., с
която на Л. е наложено наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода;
присъда № 436/2011 г. от 23.11.2011 г., влязла в сила на 13.01.2012 г. на
Провинциален съд С., с която на Л. е наложено наказание 4 години и 6 месеца
лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа предложението
на Главния прокурор, като счита, че са налице предпоставките за решаване на
въпросите, свързани с изпълнение на наказание лишаване от свобода от
компетентните власти на К.И. и продължаване изпълнението на това наказание на
територията на Република България. Според прокурора всяко едно от извършените
престъпления от осъденото лице съответства на престъпления по чл.354а ал.1 пр.1
алт.1 НК на Република България. Счита, че наказанието, което осъденото лице
следва да изтърпи на територията на Република България за така извършените от
него четири престъпления е общото, което е наложено от съдилищата в К.И., след
сумиране на отделните наказания, наложени за всяко едно от извършените
престъпления, като бъде приспаднат срока за задържане и изтърпяване на
наказание в част от това общо наказание. Изразява становище, че постановяването
на отделни наказания в Република България за отделните извършени престъпления
не би съответствало на целта на Рамково Решение № 909/2008 г. на Съвета на ЕС,
защото по този начин би се получило преразглеждане на въпроса за наказателната
отговорност, която осъденото лице следва да понесе. Предлага определянето на
първоначален строг режим за продължаване изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Защитата на осъдения – адв.Г. излага доводи, според
които българският съд следва да приеме за изпълнение поотделно четирите
присъди, постановени от испанския съд с правна квалификация чл.354а ал.1 НК,
като позовавайки се на процесуална икономия на време счита, че следва да се
приложат разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.23 НК и да се определи едно общо
най-тежко наказание на Д.Л. по присъда № 623/2010 г., а именно 4 години 6
месеца и 5 дни, което осъденият вече е изтърпял. Обръща внимание на обстоятелството,
че максималният срок, който може да изтърпи осъдения при групиране на
наказанията, дори с увеличение по чл.24 НК е 6 години и 9 месеца, който период
вече е изтърпян.
Осъденият Д.Л.
отправя искане за извършване на кумулация на четирите присъди, след като бъдат
приети.
Софийски градски съд, след като се запозна с
материалите по делото и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното:
С решение № 59/09 на Провинциален съд, Първо отделение, С., К.И./по
съкратено производство № 20/2009 г./, влязло в сила на 09.03.2010 г.,
българският гражданин Д.Х.Л., е осъден на наказание лишаване от свобода за срок
от три години, лишаване от пасивно избирателно право за срока на наказанието и глоба в размер на 4000 евро за престъпление
по чл.368 и чл.374 от Наказателния кодекс на К.И.. По делото е приложена
справка от испанските власти, според която началната дата на изтърпяване е
03.03.2013 г., а крайната дата – 06.03.2016 г., като наказанието е изтърпяно от
осъдения.
С
решение № 13/2008 на Провинциален съд, Трето отделение, Кантабрия, К.И./по дело
№ 16/2008 г./, влязло в сила на 03.10.2008 г., българският гражданин Д.Х.Л., е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, глоба в размер
на 2000 евро и лишаване от пасивно избирателно право за срока на наказанието за
престъпление по чл.368 и чл.374 от Наказателния кодекс на К.И.. По делото е
приложена справка от испанските власти, според която началната дата на
изтърпяване е 26.08.2010 г., а крайната дата – 02.03.2013 г., като наказанието
е изтърпяно от осъдения.
С
решение № 000623/2010 на Провинциален съд, Първо отделение, С., К.И./по
съкратено производство № 20/2010 г./, влязло в сила на 28.02.2011 г.,
българският гражданин Д.Х.Л. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
четири години и шест месеца, глоба в размер на 1456 евро и лишаване от пасивно
избирателно право за срока на наказанието, за престъпление по чл.368 от
Наказателния кодекс на К.И.. По делото е приложена справка от испанските
власти, според която началната дата на изтърпяване е 07.03.2016 г., а крайната
дата – 06.09.2020 г.
С
решение № 000436/2011 на Провинциален съд, Първо отделение, С., К.И./по
съкратено производство № 114/2010 г./, влязло в сила на 13.01.2012 г., българският
гражданин Д.Х.Л. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири
години и шест месеца, лишаване от пасивно избирателно право за срока на
наказанието и глоба в размер на 600 евро за престъпление по чл.368 от
Наказателния кодекс на К.И.. По делото е приложена справка от испанските
власти, според която началната дата на изтърпяване е 07.09.2020 г., а крайната
дата – 04.11.2024 г.
Видно
от справка от министерство на правосъдието на К.И. с дата 17.01.2018 г.,
испанският съд за корективен надзор на Галиция, А Корутя, с издадено на
24.09.2015 г. решение се е съгласил да обедини четирите посочени по- горе
присъди с крайна дата за изпълнение на всички тях 04.11.2024 г.
Според
настоящия съдебен състав, независимо, че испанското законодателство предвижда
обединяване на четирите присъди, доколкото се касае за отделни присъди, всяка
една влязла в сила на различна дата, постановена досежно различни деяния,
осъществени на различни дати, то българският съд следва да се произнесе по
приемането за изпълнение на всяка една от тях поотделно, като прецени по
отношение на всяка една от присъдите предпоставките на чл.457 НПК. В случая се касае за четири отделни присъди,
които сами по себе си са отделни съдебни актове и за да извърши преценката по
чл.457 НПК българският съд трябва да ги разгледа поотделно. Това е така и
доколкото при обединяването на присъдите механично е пренесен размерът на
наложените с всяка една от посочените присъди наказания лишаване от свобода. В
този смисъл от испанските власти е посочено, че крайната дата за изпълнение на
четирите присъди е 04.11.2024 г. Следователно испанското законодателство не
предполага институт подобен на този, предвиден в разпоредбата на чл.25 вр.чл.23 НК на Република България за налагане на общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, а обединяване на присъди с простото пренасяне на наложеното с всяка
една от тях наказание. Ето защо, българския съд дължи преценка за всяка една от
присъдите поотделно относно приемането им за изпълнение, имайки предвид, че
наказанията са наложени на осъдения с отделни присъди, като са налице и
доказателства, че част от тях са изтърпени отчасти или изцяло от осъдения. В
тази връзка неоснователен е довода на представителя на СГП, че по този начин би
се стигнало до преразглеждане на въпроса, свързан с наказателната отговорност
на осъденото лице и би се нарушила основаната цел на РР 909/2008 г. Това е
така, тъй като макар да са обединени четирите присъди, наказанията, наложени с
всяка една от тях са останали непроменени, като липсва както редуциране, така и
увеличаване на същите. Наред с това следва да се отбележи, че въпросът, свързан
с обстоятелството дали по отношение на постановените присъди са налице
условията на чл.25 вр.чл.23 НК на Република България за групиране на
наказанията по приетите за изпълнение присъди и дали такова групиране е
допустимо, следва да бъде поставен на разглеждане в отделно производство по
реда на чл.306 НПК, доколкото законодателят в производството по чл.457 е
ограничил преценката на съда до въпросите посочени в ал.3 и следващите на
цитираната разпоредба.
В настоящото производство, за съда съществува
задължение да прецени на кой текст от българския НК кореспондира
престъплението, за което Л. е осъден по всяка една от присъдите и какво
наказание следва да изтърпи, какъв следва да бъде режима на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, респективно каква част от наказанието
осъденият е изтърпял на територията на другата държава.
При постановяване на своето решение, съдът се ръководи
от фактите, изложени в съдебния акт на осъдилата държава и съобразно тези
фактически положения обосновава и своите правни изводи за текста от закона на
Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление.
Видно от посочените в решение № 000623/2010 г. факти,
при условията на рецидив, след като е бил осъден преди това с влязла в сила
присъда от 03.10.2008 г./ с наложено наказание лишаване от свобода в размер на
три години за притежание на наркотични вещества с цел разпространение/, на
22.10.2009 г. Л. е притежавал наркотични вещества – хероин и метадон с цел
продажба на трети лица.
Тези факти водят до извод, че престъплението, за което
е осъден българският гражданин Л. с посочената присъда съответства на това по
чл.354а ал.2 т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от Наказателния кодекс на
Република България/ в определението си съдът е пропуснал да изпише връзката с
чл.29 ал.1 б.“а“ НК/. Съпоставката на наказанието лишаване от свобода,
предвидено в посочената разпоредба с
наложеното на осъдения Л. от испанския съд, а именно четири години и шест
месеца лишаване от свобода, не дава основание за неговото редуциране, съобразно
разпоредбата на чл.457 ал.4 НПК на Република България, доколкото за това
престъпление българският законодател предвижда наказание лишаване от свобода от
пет до петнадесет години.
На основание чл.457 ал.3 НПК и чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, доколкото престъплението е умишлено и не са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода с
решение № 13/2008 г., чието изтърпяване не е отложено. Не са налице
предпоставките на чл.57 ал.3 ЗИНЗС, предвиждащ изключение от общото правило на
чл.57 ал.1 т.2 от закона, тъй като липсват основания да се приеме, че осъденият
не е с висока степен на обществена опасност.
При решаване на останалите въпроси, свързани с решение
№ 000623/2010 г., настоящият съдебен състав прие, че на основание чл.457 ал.5 НПК следва да бъде зачетено времето на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, считано от 07.03.2016 г. до
влизане на настоящото определение в сила.
Видно от посочените в решение № 000436/2010 г. факти,
при условията на рецидив, след като е бил осъден преди това с влязла в сила
присъда от 03.10.2008 г./ с наложено наказание лишаване от свобода в размер на
три години за притежание на наркотични вещества с цел разпространение/, през
месец август 2010 г. в съучастие с други лица Л. е притежавал наркотични
вещества – хероин и метадон, с цел продажба на трети лица.
Тези факти водят до извод, че престъплението, за което
е осъден българският гражданин Л. с посочената присъда съответства на това по
чл.354а ал.2 т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България/ в определението си съдът е пропуснал
да изпише връзката с чл.29 ал.1 б.“а“ НК/. Съпоставката на наказанието лишаване
от свобода, предвидено в посочената
разпоредба с наложеното на осъдения Л. от испанския съд, а именно четири години
и шест месеца лишаване от свобода, не дава основание за неговото редуциране,
съобразно разпоредбата на чл.457 ал.4 НПК на Република България, доколкото за
това престъпление българският законодател предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години.
На основание чл.457 ал.3 НПК и чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, доколкото престъплението е умишлено и не са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода с
решение № 13/2008 г., чието изтърпяване не е отложено.
При решаване на останалите въпроси, свързани с решение
№ 000623/2010 г., настоящият съдебен състав прие, че на основание чл.457 ал.5 НПК следва да бъде зачетено времето на
предварителното задържане в размер на 121 дни.
По отношение на наложените с обсъжданите по-горе две
решения наказания лишаване от пасивно избирателно право и глоба, съдът не ги
прие за изпълнение, доколкото първото не се предвижда по българското
законодателство, а по отношение на второто е предвиден специален ред по Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции.
Съдът остави без уважение предложението на Главния
прокурор за приемане за изпълнение на решение № 59/2009 на Провинциален
съд, Първо отделение, С., К.И./по съкратено производство № 20/2009 г./, влязло
в сила на 09.03.2010 г., с което българският гражданин Д.Х.Л. е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от три години, за престъпление по чл.368
и чл.374 от Наказателния кодекс на К.И. и на решение № 13/2008 на Провинциален
съд, Трето отделение, Кантабрия, К.И./по дело № 16/2008 г./, влязло в сила на
03.10.2008 г., с което Д.Х.Л. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок
от три години, за престъпление по чл.368 и чл.374 от Наказателния кодекс на К.И..
Видно от приложените по делото справки от испанските власти наказанието по
решение № 13/2008 г. е започнало да се изтърпява на 26.08.2010 г. и е изтърпяно
на 02.03.2013 г., като са приспаднати 175 дни предварително задържане, а
наказанието по решение № 59/2009 г. е започнало своето изпълнение на 03.03.2013
г. и е приключило на 06.03.2016 г. Следователно към момента на предаването на
осъдения в Република България през 2017 г., Л. е изтърпял изцяло наказанията
лишаване от свобода, наложени му с посочените по-горе две решения. В този
смисъл не е налице наказание, което да бъде прието за изпълнение по тези две
решения на испански съд, доколкото същото е изцяло изтърпяно. Разпоредбата на
чл.3 ал.1 б.“С“ от Конвенцията за трансфер на осъдени лица предвижда, че за да
бъде прието за изпълнение едно наказание лишаване от свобода наложено в друга
държава, то следва към момента на получаване на молбата за трансфер, срокът на
присъдата, останал за изтърпяване от осъдения, да бъде най-малко 6 месеца или
неопределен, като в ал.2 е предвидено, че в изключителни случаи страните могат
да се споразумеят за трансфер, дори ако срокът от присъдата останал за
изтърпяване, не надвишава този, посочен в ал.1 б.“С“ на чл.3 от Конвенцията.
При всички случаи, обаче, за да се осъществи трансфер на осъдено лице, задължителна
предпоставка е да съществува остатък от наказанието за изпълнение. Това следва
и от общите принципи, посочени в чл.2 от Конвенцията. В процесния случай по
отношение на решение № 59/2009 г. и решение № 13/2008 г. не е налице какъвто и
да било остатък от наказанието лишаване от свобода, който да подлежи на
изпълнение на територията на Република България, поради което същите не
подлежат на приемане за изпълнение по реда на чл.457 НПК.
По изложените съображения, Софийски градски съд
постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.