№ 51
гр. П., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900113 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ИВ. Т.
Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Б.
В. ЛЮБ., с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. П., ул. „*** № ***, ет.***,
ап. *** подадена чрез пълномощника адв. СТ. Ч. от САК, против „***“ АД
гр. С., с която е заявена претенция да бъде осъдено ответното дружество да
заплати в полза на ищцата обезщетение в размер на сумата от 26 000 лв. –
частичен иск от обща претенция за 200 000 лв. за неимуществени вреди от
смъртта на Т.П.Д. – баща на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на
30.09.2016 г., реализирано от застрахован при ответника водач на ППС по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 30.09.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Така заявената претенция се основава на следните фактически
твърдения: На 30.09.2016 г. водачът на зърнокомбайн „***“, с рег.№ *** –
Д.Н.Д., виновно е нарушил правилата за движение по пътищата като на
кръстовището на ул. „А.С.“ и ул. „Д.Д.“ в гр. Д.Д. не пропуснал движещия се
по пътя с предимство лек автомобил „***“ с рег.№ *** и реализирал ПТП,
вследствие на което е причинена смъртта на водача на лекия автомобил
Т.П.Д.. Произшествието е настъпило изключително по вина на водача на
зърнокомбайна, който е нарушил следните визирани в ЗДвП правила: чл. 5,
1
ал.1, т.1; чл. 20, ал.1; чл. 37, ал. 2. Водачът на зърнокомбайна е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил
горепосочените правила за движение по пътищата. Към момента на ПТП за
зърнокомбайна е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. Смъртта на Т.Д. е причинена вследствие
на получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания. Във
връзка с произшествието е било образувано ДП № 469/2016 г. по описа на РУ-
Д.Д., пр.пр. № 4093/2016 г. по описа на ОП – П.. Починалият в резултат на
ПТП Т.Д. е баща на ищцата И.Д.. Тя е в невръстна детска възраст и е
претърпяла най-тежката загуба в живота на едно дете – загубата на родител.
Останала е без бащината подкрепа и любов. Никога вече няма да почувства
бащина ласка и животът й ще бъде белязан от липсата на материална и
морална опора в най-трудните моменти на израстването й. Случилото се е
оставило дълбока емоционална празнина у детето, което изживява стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, чувство за безсилие. Постоянно пита къде е баща му и кога ще
се прибере. Загубата на бащата е довела при И. до развитие на остра стресова
реакция и душевно разстройство, което ще има неочаквани последици в
последващото й развитие. Ищцата счита, че с оглед изискванията на закона,
справедливото обезщетение в случая за причинените й неимуществени вреди
би било в размер на 200 000 лв., като заявява частична претенция за сумата от
26 000 лв. Предявила е извънсъдебна претенция пред ответното дружество, но
такава не е била определена и изплатена, което обуславя правния й интерес от
предявения иск.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
фактическите твърдения в исковата молба, че починалият Т.Д. е биологичен
баща на ищцата, както и че е полагал грижи за нея. Оспорва също така
твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди, както и
описания в исковата молба механизъм на ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което
счита, че следва да се определи на поне 90 %. Ответникът оспорва
основателността и на акцесорната претенция за лихва за забава, като счита, че
застрахователят правомерно е отхвърлил извънсъдебната претенция на
ищцата, което изключва забавата и наред с това изразява несъгласие с
началния момент, от който следва да се начислява лихвата за забава в случай,
2
че претенцията бъде уважена. Счита, че лихвата за забава би била дължима
след изтичането на срока по чл. 405 от КЗ, като в случая началният момент на
забавата следва да се счита от датата на отказа – 02.03.2018 г. Ответникът е
направил също така възражение за недължимост на претендираните суми
поради изтекла погасителна давност, както за главния, така и за акцесорния
иск.
Исковата претенция се поддържа в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищцата адв. М.Д. от САК, преупълномощена
от пълномощника на ищцата по делото адв. СТ. Ч. от САК, който е
представил и писмена защита по делото.
Ответното дружество се представлява в открито съдебно заседание от
пълномощника юрк. Й. СЛ., който също е представил писмени бележки по
съществото на правния спор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено
на 13.05.2021 г. от Община П., че ищцата ИВ. Т. Д. е родена на *** г. от майка
Б. В. ЛЮБ. и баща Т.П.Д., който съгласно представения с исковата молба
препис – извлечение от акт за смърт е починал на 09.10.2016 г.
По делото е приложен също така констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен на 11.10.2016 г. от служител при ОД на МВР – П.,
посетил произшествието. От данните на същия се установява, че ПТП е
настъпило на 30.09.2016 г., около 10.00 ч. в гр. Д.Д., на кръстовище между ул.
„***“ и л. „***“, с участници зърнокомбайн „***“ с рег. № *** и водач
Д.Н.Д., и лек автомобил „***“ с рег. № ***, с водач Т.П.Д., който е
пострадало лице от това ПТП, починал на 09.10.2016 г.
Прието е за безспорно установено между страните, че смъртта на
водача на лек автомобил „***“ с рег.№ *** – Т.П.Д. е в пряка причинна
връзка с процесното ПТП от 30.09.2016 г.
Установява се, от представените с писмо № 4093/2016 г. от 30.12.2021
г., ***, на Окръжна прокуратура – П. документи, че воденото срещу
3
неизвестен извършител наказателно производство по ДП №***/2016 г. по
описа на ОП-П. /прокурорска преписка 4093/2016 г. на ОП-П. по ЗМ 469/2016
г. по описа на РУ – Д.Д./, образувано във връзка с процесното ПТП, е било
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 07.03.2018 г., на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
За изясняване механизма на процесното ПТП по делото е допусната
съдебна автотехническа експертиза, на която е възложено и допълнително
заключение по искане на ответника, с включени въпроси и от страна на
ищцата. От приетите заключения на вещото лице инж. Ал.П. се установява,
че до сблъсъка с лекия автомобил „***“ на 30.09.2016 г. комбайнът се
движил по ул. „***“ в гр. Д.Д. с прикачен хедер и спрял пред кръстовището с
ул. „***“. Хедерът е бил във вдигнато положение на височина 1.9 м и е
ограничавал видимостта на водача при последвалото навлизане на ППС в
кръстовището. От момента на потегляне на комбайна, за да навлезе в
кръстовището, водачът му е имал техническа възможност да възприеме
движещия се по ул. „***“ лек автомобил, когато същият се е намирал на
разстояние 47,6 м от мястото на удара, съобразно ограничителните условия на
пътя /крайпътни дървета/. При свален хедер на комбайна, от същото
положение водачът му е имал техническа възможност да възприеме лекия
автомобил, когато същият се е намирал на разстояние 70.74м от мястото на
удара. Към момента на потеглянето на комбайна от състояние на покой, за да
навлезе в кръстовището, лекият автомобил се е намирал на разстояние 105,14
м от мястото на удара. Навлизането на комбайна в пътното платно на ул.
„***“, по което се движил лекият автомобил, било на разстояние 4.5 м
/масовия център/ или 4.8 м /дясна част на хедера/ и продължило 3.2 секунди,
след което комбайнът отново спира. Лекият автомобил „***“, управляван от
Т.Д., се движил по ул. „***“ /път с предимство/ със скорост 87,12 км/ч при
максимално допустима скорост в населеното място от 50 км/ч. При тази
скорост „опасната зона“ за лекия автомобил е била 76.42 м. В момента на
навлизане на комбайна в кръстовището челната част на лекия автомобил е
била на разстояние 70.74 м до мястото на удара. Водачът на лекия автомобил
е предприел спиране, когато се е намирал на 67,76 м от мястото на удара.
Последвал е удар между двете ППС, като лекият автомобил се ударил с
предната си част /челно/ в задната лява част на държача на хедера. Към
момента на сблъсъка комбайнът е бил в покой. Видно от снимковия материал
4
по приложеното досъдебно производство, вследствие на сблъсъка между
двете ППС лекият автомобил е навлязъл под хедера на комбайна, което
положение е съответно на описаните в заключението деформации по същия. В
заключението е посочено също така, че при движение с максимално
допустимата за пътния участък скорост от 50 км/ч водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре на
35.48 м преди мястото на удара, с което да предотврати произшествието. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е заявило, че с поставен
хедер комбайнът е представлявал извънгабаритно ППС, а в допълнителното
заключение се съдържа скица с параметрите на зърнокомбайн „***“ от
същия модел с хедер.
За установяване на твърденията в исковата молба за претърпени от
ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Т.Д. по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелките К. Л. – сестра на
ищцата и К.Г. – баба на ищцата. Първата е дала показания, че между ищцата
и починалия при ПТП Т.Д. е съществувала връзка. Виждали са се, когато
бащата е имал свободно време. През почивните дни, тъй като той ходел на
работа и бил зает по цяла седмица. Свидетелката е заявила, че Т.Д. не е живял
заедно с майка й и сестра й. Поддържали телефонна връзка. При срещите
бащата купувал на детето дрехи, играчки и храна. Ищцата приела много
тежко вестта, че баща й е починал при катастрофа. Не говори за него. Пита за
него. Липсва й много и не може да приеме, че баща й го няма. Според
показанията на втората свидетелка Т.Д. е идвал в дома им 2-3 пъти преди да
стане бременна дъщеря й Боряна, която е майка на ищцата. Свидетелката е
заявила още, че преди да се роди детето, Т. и Б. живели за около една седмица
заедно. След това не са живели заедно, но се виждали често. Чували се и по
телефона. Той не помагал в отглеждането на детето, но му купувал дрехи и
шоколад, излизали на разходка в „***“, ходили в заведения. След като детето
станало на две години и половина, Тихомир започнал да го избягва. Но си
гледал детето. Същевременно тази свидетелка е заявила, че след като се
родило детето, Тихомир започнал да отбягва дъщеря й и детето. Това
започнало, когато детето било по-големичко и било в болница. Тогава
започнал да ги избягва. Според показанията на свидетелката детето трудно
приема загубата на баща си. Вижда как другите деца имат родители, а тя
няма. Понастоящем не говори за баща си, но казва само, че той е „звездичка“.
5
Съдът преценява показанията на двете свидетелки при условията на чл.
172 ГПК, отчитайки и съдържащите се в тях противоречия.
По искане на ответното дружество по делото е разпитана като свидетел
В.П. – майка на пострадалия при катастрофата Т.Д.. Същата е дала показания,
че не познава Б.Л. /майката на ищцата/ и не знае, дали синът й е имал връзка с
нея. Не познава и самата ищца. Синът й не споделял къде ходи и какво прави.
Никога не е работил. Живял е при майка си и се издържал от нейната пенсия
и от пенсията на баба си.
По делото е приложено решение на П.ски окръжен съд от 04.12.2019 г.
по гр.д. № 347/2019 г. с обективиран върху същото диспозитив на решение №
*** от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 59/2020 г. по описа на Апелативен съд – В.Т.,
с което е отменено цитираното решение на окръжния съд, вместо което е
прието за установено по отношение на детето И. Б.В.С.а, ЕГН ***, родена на
*** г. от майка Б. В. ЛЮБ., за който факт от длъжностното лице по
гражданско състояние към Община П. е съставено удостоверение за раждане
№ ***/19.07.2013 г., че починалият на 09.10.2016 г. в гр. П. Т.П.Д., съгласно
акт за смърт от 09.12.2016 г., е биологичен баща на детето И. Б.В.С.а. С
решението е разпоредено след влизането му в сила заверен препис от него да
се изпрати на Община П. за съставяне на ново удостоверение за раждане, в
което като баща да се отбележи Т.П.Д., като детето се впише с имената ИВ. Т.
Д.. Видно от извършеното отбелязване, решението на апелативния съд е
влязло в законна сила на 19.04.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск за неимуществени вреди е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Заявена е и акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва
върху претендираното обезщетение.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увреденото лице,
спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е
отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на
разпоредбата на чл. 380 КЗ, т.е. да е отправило писмена претенция към
застрахователя. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
6
причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл. 429, ал. 1,
т.1 КЗ/.
Основателността на предявения пряк иск срещу застрахователя е
предпоставена от установяване наличието на непозволено увреждане,
настъпило в резултат на ПТП /противоправно деяние, извършено виновно, от
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка
между деянието и настъпилите вреди/, както и че е налице договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на настъпване
на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
В настоящия случай с определението по чл. 374 ГПК от 24.01.2022 г.
е прието за безспорно установено между страните наличието на
застрахователна полица № ***, издадена от ответното дружество за
зърнокомбайн „***“, с рег. №***, със срок на покритие от 21.02.2016 г. до
20.02.2017 г. .
Също така, по делото са ангажирани доказателства за заявена от
ищцата писмена претенция пред застрахователя – ответник, получена на
06.02.2018 г. По същата е била образувана щета с № ***/06.02.2018 г., във
връзка с която е изпратено уведомление, съдържащо отказ да бъде изплатено
застрахователно обезщетение.
Съдът приема, че в случая извършването на противоправно деяние от
водача на застрахованото при ответника ППС е установено по несъмнен
начин от заключенията на САТЕ и събраните писмени доказателства.
Комбайнът е навлязъл в път с предимство, като е отнел предимството на
движещия се по главния път лек автомобил, при необезпечена видимост,
поради нарушения на правилата за движение от страна на водача на
извънгабаритното ППС – поставен хедер отпред с широчина 4.40 м и
неизползване на съпътстващ автомобил със светлинна сигнализация /чл. 140,
ал. 6 от ЗДвП – в приложимата за случая редакция, чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 10, ал. 2 от Наредба № 11 от
30.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството/, при спазването на които правила ударът е бил
предотвратим.
7
В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на ответника, че
не се установява принос на зърнокомбайна в инцидента, тъй като към
момента на потеглянето му за навлизане в кръстовището, ако е бил без
поставен хедер, водачът му би имал техническа възможност да възприеме
движещия се по главния път лек автомобил когато същият се е намирал на
разстояние 70.74 м, а автомобилът фактически се е намирал на разстояние
105.14 м, поради което водачът на комбайна обективно не е имал възможност
да възприеме лекия автомобил. Въз основа на приетата по делото експертиза
може да се приеме, че хедерът е ограничавал видимостта на водача на
комбайна и в процеса на движение при навлизането му в кръстовището, а
съпровождането на извънгабаритното ППС в случая е било задължително.
Неоснователен е също така и доводът, че водачът на зърнокомбайна в
случая не носи отговорност за липсата на съпровождащ автомобил, тъй като
няма задължение да осигури такъв. Нормативно регламентираните с
цитираната по-горе наредба задължения на възложителя на превоза и
собственика на ППС по възлагане на съпровождането не могат да изключат
реализацията на отговорност за личните виновни действия на водача,
извършил нарушения на правилата за движение.
Ищцата основава своята материалноправна легитимация да
претендира от застрахователя на делинквента репариране на неимуществени
вреди от смъртта на Т.Д. на установеното по делото обстоятелство, че е
низходяща от първа степен /дете/ на починало при ПТП лице.
Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване
неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица – родители,
деца, съпруг, но не по принцип, а доколкото се установи, че действително са
претърпени вреди. С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е обобщен кръгът на подлежащите на обезщетяване лица,
като е прието, че „обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“. Това
условие важи не само за лицата, извън кръга, очертан с ППВС № 4 /1961 г. и
ППВС № 5/1969 г. Между най-близки родственици и съпрузи такава близост
се предполага, но не съществува законова презумпция за възмездяване,
изключваща задължението за доказване съдържанието на съответната връзка,
която да удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка
8
родител-дете или връзка между съпрузи. Обичайното съдържание на връзката
родител-дете предпоставя пълноценна, постоянна и всестранна грижа, трайно
и задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич,
доверие и съпричастност с нуждите и проблемите на другия /Р. №
93/27.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 2013/2019 г., I т.о., ТК/.
В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства не се
установява между ищцата и починалия от процесното ПТП Т.Д. да е
съществувала връзка с гореописаното съдържание. Свидетелските показания
са противоречиви, но въпреки това от тях става ясно, че до смъртта на Д.
ищцата не е била отглеждана от двамата си родители, които не са
съжителствали съвместно. Срещите между ищцата и нейния баща са били
спорадични, когато бащата намирал време за това. Според показанията на
свидетелката Г. бащата е престанал да търси детето и неговата майка след
като детето е било прието в болница. Тези показания са в противоречие с
дадените от същата свидетелка показания, че загиналият и дъщеря й са имали
„голяма връзка“ до момента на катастрофата, както и с показанията на
свидетелката Л., че Д. и Б.Л. са имали връзка и той е помагал с каквото може.
Свидетелката Г. твърди, че когато детето е постъпило в болница е било на
около две години и половина, но тези показания се опровергават от данните
по приложения по делото социален доклад, изготвен по данни на майката на
ищцата, от които се установява, че детето е прието за лечение в болнично
заведение на 6-месечна възраст. При това положение възниква въпросът
доколко детето е познавало и запомнило Т.Д. като свой баща. От своя страна
свидетелката П., която е майка на загиналия Т.Д., е заявила, че не познава
детето и не е знаела за съществуването му. Установено е по делото, че ищцата
не е била припозната от Т.Д., а бащинството е установено със съдебен акт
след неговата смърт.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че свидетелските
показания не установяват между бащата и дъщерята да е имало силна
емоционална връзка, нито той да е полагал обичайната родителска грижа.
Напротив, установява се, че контактите им са били ограничени до подаръци и
разходки, както и че бащата е преустановил тези контакти и е престанал да се
интересува от детето. В този смисъл установените по делото
взаимоотношения между ищцата и загиналия Д. не са били обичайните и
нормални отношения между родител и дете, характеризиращи се с обич,
9
привързаност, грижа и подкрепа, възпитание и издръжка. При липсата на
пълноценен и продължителен контакт между тях не може да се приеме, че
смъртта на бащата е оставила незаличима празнина в живота на детето, както
се твърди в исковата молба, като се има предвид и обстоятелството, че
ищцата е била на невръстна възраст / 3г. / и едва ли е била в състояние да
осъзнае напълно трагичното събитие.
Наведените в исковата молба твърдения за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни сътресения, дълбока болка и
мъка от тежката загуба на бащата като емоционално присъствие, опора в
живота и надежда за сигурност на бъдещето, не се подкрепят от
доказателствения материал по делото. Установената връзка между ищцата и
пострадалия със съдържание на спорадични контакти и несъответстваща на
обичайната връзка родител–дете не легимира материалноправно ищцата да
претендира обезщетение, независимо от фактическата й родствена връзка с
пострадалия.
В този смисъл предявеният осъдителен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При това положение неоснователна се явява и акцесорната претенция
за законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Предвид така приетия решаващ извод по съществото на настоящия
правен спор, съдът счита за безпредметно да се произнесе по основателността
на направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна пострадалия.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото и своевременно претендирани разноски
съгласно преставения списък по чл. 80 от ГПК, които са в общ размер на 920
лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ИВ. Т. Д., с ЕГН
10
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Б. В. ЛЮБ.,
с ЕГН **********, против „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „***“ №***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 лв.
/двадесет и шест хиляди лева/ - частичен иск от обща претенция за 200 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на Т.П.Д. – баща на ищцата, настъпила в резултат ПТП
от 30.09.2016 г., причинено от Д.Н.Д., като водач на ППС - зърнокомбайн
„***“ с рег.№ ***, застраховано при ответника по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 30.09.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ИВ. Т. Д., с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Б. В.
ЛЮБ., с ЕГН********** да заплати на „***“ АД гр. С., ЕИК ***, сумата 920
лв. /деветстотин и двадесет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – В.Т.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
11