№ 89
гр. Тутракан, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20243430200254 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000606 от 04.09.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на О. Е. Н., с ЕГН:
**********, от ****, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят О. Н., който го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения
да го защитава адв. С. Р. от ****. В жалбата се излагат твърдения, че
автомобилът на жалбоподателя е бил неправилно дерегистриран, доколкото
същият е имал активна застраховка „ГО“, поради което и не следва да носи
административнонаказателна отговорност. В хода на съдебните прения
процесуалният представител поддържа изложеното в жалбата, осланяйки се и
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
1
делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в които се навеждат доводи за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.10.2023 г. жалбоподателят сключил Застрахователен договор №
BG/**123003290483 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със св. М.
С., действаща като представител „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в гр.
Исперих. Полицата била със срок на покритие до 30.10.2024 г. по отношение
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама № ****, като в нея св. С. по
погрешка отбелязала вместо символ „P“, символ „D“.
На 01.11.2023 г. процесният автомобил бил регистриран в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Силистра, като за него били издадени табели с рег. №
****.
На 09.11.2023 г. отново между жалбоподателя и св. С. бил сключен
Анекс № 01 към Застрахователен договор № BG/**123003290483 с оглед
отбелязването в него на новоиздадените регистрационни табели.
След като на 30.10.2023 г. и 30.01.2024 г. жалбоподателят заплатил
първите си две вноски по сключената застрахователна полица, на 23.04.2024 г.
той заплатил и третата такава, като с това покритието на застраховката било
валидно (без прекъсвания) за периода от 31.10.2023 г. до 30.07.2024 г.
На 05.12.2023 г. регистрацията на процесния автомобил била служебно
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление на
„Гаранционния фонд“ до ОДМВР – Силистра поради това, че в регистъра на
„ГФ“ липсвала информация за сключена застраховка „ГО“ от отношение на
МПС на жалбоподателя.
По повод горното, на 19.01.2024 г. началникът на сектор „ПП“ при
ОДМВР – Силистра издал Уведомление с № УРИ 362 000-236, което не било
2
връчено надлежно на жалбоподателя, въпреки че на 30.01.2024 г. служители
на РУ – Тутракан – Г. Г. и св. Б. Х., го посетили именно с тази цел. Връчването
не се осъществило, тъй като жалбоподателят представил на полицейските
органи валидната си застраховка „ГО“.
На 12.06.2024 г. актосъставителят Т. Ф. и свидетелят Т. Т. – полицейски
служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си задължения,
извършвайки контрол на движението по пътищата. Около 12:10 ч. те се
намирали в с. Вълкан, обл. Силистра, по ул. „Първа“, когато спрели за
проверка процесния лек автомобил, чийто водач бил жалбоподателят. В хода
на проверката се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация
по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Тъй като жалбоподателят представил
валидно сключената застраховка „ГО“, полицейските служители извършили
по-обстойна проверка, при която се констатирала грешката, извършена от св.
С. с погрешното изписване на един от символите от номерата на рамата –
вместо „P“ бил изписан „D“.
Актосъставителят Ф. съставил АУАН серия GA № 1295670/12.06.2024 г.,
с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На същата дата – 12.06.2024 г., жалбоподателят сключил нов
Застрахователен договор № BG/******** „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със св. М. С., действаща като представител „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, в който бил вписан коректно номерът на рамата на
процесния автомобил. На 14.06.2024 г. регистрацията му била служебно
възстановена.
Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била
образувана преписка с № 2151/2024 г. по описа на РП – Силистра с оглед
събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция
на АНО № 24-0362-М000074/08.08.2024 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от
ЗАНН. Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор
от 16.08.2024 г. за отказ от образуване на ДП, вследствие на което материалите
от нея били изпратени отново на АНО.
На 04.09.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-
000606, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
3
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
На 20.09.2024 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
заверени копия на: АУАН серия GA № 1295670/12.06.2024 г.; Мотивирана
резолюция № 24-0362-М000074/08.08.2024 г.; Докладна записка УРИ
7735/18.07.2024 . по описа на РУ – Тутракан; Постановление за отказ от
образуване на ДП от 16.08.2024 г.; НП № 24-0362-0006**04.09.2024 г.;
Справка/картон на водача О. Н.; Справка АИС – регистрация на МПС;
Справка за собственост на МПС с рег. № ****; Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Служебна бележка от
„ЧР“ при ОДМВР – Силистра; писмо изх. № 10-00-143/2024 г. от
„Гаранционен фонд“ с приложена справка по рег. № СС0004СР; писмо изх. №
342000-17243/14.11.2024 г. от ОДМВР – Силистра; Справка АИС КАТ –
регистрация по история на регистрациите; писмо изх. №
**********/07.11.2024 г. по описа на РУ – Тутракан с приложение; копие на
Анекс към Договор за застраховка „ГО“; писмо УРИ 362000-4349/19.11.2024
г.; писмо от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД изх. № 92-1211/19.11.2024 г.;
заверени копия на досиетата по полици „ГО“ с номера *** и BG/06/******;
материалите от прокурорска преписка вх. № 2151/2024 г. по описа на РП –
Силистра.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а
4
именно – Постановление № 2151/2024 г. от 16.08.2024 г. на РП – Силистра, ТО
– Тутракан, за отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е
образувано законосъобразно.
Наказателно постановление № 24-0362-0006**04.09.2024 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел
фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.
Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред.
Формално погледнато, жалбоподателят е осъществил обективните
белези на нарушението, доколкото управляваният от него автомобил към
12.06.2024 г. е бил със служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил
регистриран по надлежния ред. Обстоятелството, че по отношение на
автомобила е имало валидно сключена застраховка „ГО“, не променя факта на
дерегистрирането му, тъй като то се случва автоматизирано и представлява
юридическо събитие. От тази гледна точка, коментираното обстоятелството за
фактическото наличие на застраховка не влияе върху осъществяването от
обективна страна на нарушението, а върху субективната му съставомерност и
подлежи на коментар в редовете по-долу.
По отношение осъществяването на субективната страна на деянието
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, вследствие
тълкуването на която може да се заключи, че деянието е осъществимо и при
умишлена, и при непредпазлива форма на вината. В предстоящия анализ
съдът ще се ограничи до изследването единствено налице ли е
непредпазливост у жалбоподателя, тъй като липсата води директно до липса
и на умисъл (тъй като той е по-тежката форма на вината).
Първият момент, който следва да се открои, е свързан с изискването при
5
първоначална регистрация на МПС по отношение на същото да е сключена
застраховка „ГО“. Съгласно чл. 12, ал. 13 и 12а, ал. 9 от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи, при
първоначалната регистрация на нов автомобил, съответно – на регистриран в
държава членка на ЕС (какъвто е настоящият случай, тъй като процесното
МПС е било с френски рег. табели), „Информация за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се получава по служебен път от информационните
системи на Гаранционния фонд“ – иначе казано, органите по регистрацията,
преди извършването , проверяват служебно дали за съответния автомобил е
сключена застраховка, за да е възможно въобще той да бъде регистриран. В
настоящия случай жалбоподателят е сключил застраховка по отношение на
процесното МПС на 30.10.2023 г. и, макар че съдържала неволно сгрешен
символ на номера на рамата, автомобилът е бил регистриран на 01.11.2024 г.
Това води до извод, че в информационната система на „ГФ“ към момента на
регистрацията е имало данни за въпросната застраховка, които данни са
достигнали до знанието на органа по регистрацията – т.е. жалбоподателят с
основание следва да е останал с впечатлението за наличието на валидно
застраховане.
Вторият момент е свързан с това, че впоследствие – на 09.11.2024 г.,
жалбоподателят е сключил и анекс към същата тази застраховка, в който е бил
упоменат и номерът на МПС съгласно новоиздадените регистрационни
табели. След това, със заплащането на три от четирите вноски по
застраховката, валидността на последната е била продължена до 30.07.2024 г.
Следователно, убеждението у жалбоподателя, че застраховката, позволила му
да регистрира автомобила, е продължена и валидна до посочената дата, би
следвало с основание да се е затвърдило. Иначе е непонятно защо би плащал
за застраховка, която не му е от полза.
Последният момент е свързан с липсата на адекватно изпълнение на
задължението на органите на МВР да уведомят надлежно собственика на
служебно дерегистрирания автомобил. Това, според ТП № 2/2023 г. на ОСС от
НК на ВКС и ВАС по т. д. № 3/2022 г., като неизпълнение на законово вменено
задължение на държавни органи, е основното обстоятелство, водещо до липса
на узнаване за точния момент на дерегистрацията, следователно – до липсата
на формирана вина у жалбоподателя.
6
От изложеното дотук може обосновано да се заключи, че към момента
на проверката жалбоподателят е нямал основание да смята, че в
информационната система на „ГФ“ липсват данни за сключена застраховка
„ГО“ по отношение на управлявания от него автомобил и на тази база – да е
бил (или поне да е могъл да бъде) наясно, че е прекратена регистрацията на
управлявания от него автомобил.
Въз основа на горното следва, че деянието на жалбоподателя е
невиновно извършено (липсва непредпазливост), тъй като въпреки че е бил
длъжен съгласно чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП да управлява регистрирано по
надлежния ред МПС, субективно в конкретната ситуация не е могъл да
предвиди обстоятелството, че автомобилът му е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Налице е обстоятелство по чл.
14, ал. 2 от НК, изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка
(незнание) относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не
се дължи на непредпазливост на жалбоподателя (а по-скоро на
непредпазливост на св. С.), тъй като дори и при полагане на дължимата грижа
той не би бил в състояние да я избегне.
Доводът на представителя на АНО, че жалбоподателят е бил уведомен
както от ГФ по чл. 574, ал. 10 от КЗ, така и от сектор „ПП“ при ОДМВР –
Силистра, следва да се отклони като неоснователен. Първо, уведомлението от
ГФ до собственика на МПС няма отношение към оформянето на субективната
страна на деянието, тъй като то предхожда дерегистрацията (по аргумент от
противното от цитираното ТП на ВКС и ВАС, в което е анализирано
уведомлението от органите на МВР, с което собственикът се уведомява за
точната дата на прекратяване на регистрацията на МПС) и не изяснява кога
точно би настъпила тя. Второ, твърдението за настъпилия факт на надлежното
уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, остава недоказано, тъй като се уповава
единствено на справка в базата данни на МВР (липсват доказателства за
надлежно връчване/уведомяване). По отношение уведомяването от органите
на МВР – в хода на производството се доказа, че то не е надлежно извършено,
което също препятства формирането на вина у жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като при издаването
7
му е допуснато неправилно приложение на материалния закон – наказаното
лице е действало невиновно при извършване на административното
нарушение.
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на разноски по делото в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение, а именно 600 лв., кореспондиращ със сумата в Договор за
правна защита и съдействие серия Б № **********. Процесуалният
представител на АНО е направил възражение за прекомерността му и е
поискал същото, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, да
се сведе до минимума. В действителност съдът намира, че фактическата и
правна сложност на случая е ниска. Предвид обстоятелството, че с
атакуваното НП освен наказанието „глоба“ е наложено и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“, то съгл. разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г., издадена от ВАдвС, минималният размер на адвокатския
хонорар се равнява на 500 лв. Предвид това и изхода на делото, което е
продължило в две о. с. з. (чл. 14, ал. 2 от Наредбата), на основание чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер
на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000606 от 04.09.2024
г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което на О. Е. Н.,
с ЕГН: **********, от ****, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на О. Е. Н., с ЕГН: **********, от **** сторените разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лв.
8
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
9