Р Е Ш Е Н И Е
№ 1838 / 12.11.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария Миланова и
прокурор Ивелина Паскова, след като разгледа
докладваното от съдията ч.н.д. № 4417 по описа за
2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по ч.н.д. № 4417 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Варна е образувано във връзка с депозирано в съда по реда на чл. 157 от Закона за здравето предложение от Ив.
Паскова – прокурор при Районна прокуратура – Варна за назначаване на съдебно –
психиатрична експертиза по отношение лицето С.С.Г., с
ЕГН: **********,***, с оглед установяване на евентуални данни за наличието на
медицински критерий за настаняване на лицето в специализирано психиатрично лечебно
заведение.
В проведеното на 12.12.2018 г. открито съдебно
заседание по делото, представителят на Районна прокуратура
– Варна изразява своята позиция, че с оглед събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, а и от заключението на изготвената съдебно –
психиатрична експертиза се установява, че действително са налице социалните и
медицински критерии за настаняване на лицето, чието освидетелстване се иска – С.С.Г. в специализирано болнично заведение, за да й бъде
оказана психиатрична медицинска помощ. Представителят на държавното обвинение
предлага съдът да се съобрази със заключението на вещото лице по отношение типа
на здравното заведение, в което да бъде настанена осв. Г., както и по отношение
срока на лечението.
Процесуалният представител на осв. Г. – адв. Н.В.
*** се присъединява изцяло към становището на Варненската районна прокуратура, намирайки,
че съдът действително следва да постанови принудително лечение за освидетелстваното
лице, тъй като безспорно са налице медицински и социален критерий за това.
Съдът придоби непосредствени впечатления от осв. С.С.Г. по време на проведеното на 05.11.2018 г. открито
съдебно заседание, като същата наведе редица твърдения, а именно, че полага
грижи за двете си деца, макар и да не знаеше имената им, които според нея
живеят в дом за сираци в гр. Шумен – твърдение изцяло опровергано от
свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, както и, че
самата тя живее в апартамент в ж.к. „Владислав Варненчик“ – също твърдение,
което беше опровергано от събраните в хода на съдебното производство
доказателства.
От фактическа страна се установи следното:
Осв. С.С.Г. е на 37
години, като живее предимно в дома на св. Г.Р.Н. ***, която е майка на мъжът, с
когото осв. Г. живее на семейни начала и от когото има две деца. Осв. Г. е
адресно регистрирана в гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Роза“ № 30, където живее
нейния по – възрастен брат С. А.М., но взаимоотношенията между двамата са силно
обтегнати и осв. Г. почти не посещава къщата му.
През 2001 г. се появили първите симптоми на
психично заболяване, като освидетелстваната започнала да се държи агресивно към
околните граждани, често предизвиквала конфликти, изпадала в невъзможност да
сдържа гнева си.
Считано от 2001 г. до към настоящия момент същата
е била многократно лекувана (вкл. и по принудителен ред) в различни
психиатрични болници на територията на Република България, като е
диагностицирана със заболяване „Параноидна шизофрения“.
През лятото на 2018 г. осв. Г. отново започнала
да се държи агресивно към своите близки хора, вкл. към свидетелите Г.Р.Н. и С.М.С.,
като отправяла вербални заплахи и закани към тях. Не полагала никакви грижи за
двете си деца, като дори един ден през летните месеци на 2018 г. хвърлила
лопата срещу едното от децата.
Често излизала в тъмната част от денонощието от
дома си, без да уведоми близките си за своето местонахождение, като се случвало
да не се прибере по няколко дни в дома си.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде настанено лице за задължително лечение
в лечебно заведение е необходимо да бъдат налице кумулативно, предвидените в
Закона за здравето предпоставки, които условно могат да бъдат обособени в две
групи – от медицински и от социален характер.
Самият медицински критерий – основанието за настаняване
на лице за задължително лечение е рамкиран в разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за здравето – лицето следва да страда от психично
заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции
(психоза или тежко личностово разстройство) или трайна психична увреда, в
резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От заключението на изготвената по делото съдебно
– психиатрична експертиза, което съдът намира за обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено, се установява, че С.С.Г.
страда от параноидна шизофрения. Вещото лице пояснява,
че шизофренните разстройства най – общо се характеризират с фундаментални и
характерни отклонения в мисленето и възприятията, и с афект, който е или
несъответен или притъпен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности
обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи
известен когнитивен дефицит. Вещото лице допълва, че нарушенията засягат най –
основните функции, които дават на здравия човек чувство за индивидуалност,
неповторимост и самостоятелност. Най – интимните мисли, чувства и действия
често се преживяват като узнавани от или споделени с околните, поради което
могат да се развият обяснителни налудности в смисъл, че са налице естествени
или свръхестествени сили, които да влияят върху мислите и постъпките на
заболелия по начини, които често според вещото лице са нелепи. Болките могат да
се преживяват като средоточие на всички събития. Халюцинациите – особено
слухови – са чести и могат да коментират поведението или мислите на лицето.
Възприятната дейност е често нарушена и по други начини: цветовете или звуците
могат да изглеждат необичайно ярки или качествено променени, а маловажни
особености на обикновени неща да се възприемат като по – значими от прдмета
като цяло или от ситуацията.
Вещото лице д-р. Б. обобщава, че психичното
заболяване на освидетелстваното лице е с давност от 17 години и не са
регистрирани пълноценни ремисии, тъй като Г. е
приемала поддържаща терапия. Честите хоспитализации са по повод неадекватно
психотично мотивирано поведение.
Вещото лице е повече от категорично, че осв. Г.
не проявява критично отношение към заболяването си и отказва предложеното й
доброволно лечение – впрочем в абсолютно идентична посока са показанията на свидетелите
Н. и С., които са единодушни и повече от категорични, че осв. Г. не приема
предписаните й медикаменти.
Вещото лице също така застъпва позиция, че
поведението на осв. Г. в последно време е изцяло болестно мотивирано, поради
което същата би могла да представлява опасност както за себе си, така и за
околните граждани, вкл. за най – близките си хора, с които живее в едно
домакинство.
Въз основа на гореизложените съображения, вещото
лице обобщава, че е налице медицинския критерий за приложение на задължителни
медицински мерки, съгласно чл. 157 от Закона за здравето.
Вещото лице предлага освидетелстваното лице да
постъпи в Държавната психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от
3 (три) месеца.
Преценявайки заключението на съдебно –
психиатричната експертиза, съдът намира, че е налице в конкретния случай
медицинския критерий за приложението на разпоредбата на чл. 157 от Закона за
здравето.
Същевременно от показанията на св. Г.Р.Н. и св. С.М.С.,
безспорно се установява, че поведението и действията на осв. С.С.Г. са опасни не само за нея самата, но и за близките й
хора, вкл. и за малолетните й деца.
Свидетелите Н. и С. подробно разказаха за
конкретни постъпки на освидетелстваната, които са предизвикали искрена тревога
и уплаха у тях. Осв. Г. съвсем безпричинно е хвърлила към тялото на малолетната
си дъщеря лопата – постъпка, която не се нуждае от специален коментар и която
красноречиво говори, че не вземането на мерки за принудителното лекуване на
осв. Г. може да има фатални и необратими последици.
Поради изложените причини, съдът намира, че в
конкретния случай е налице и социалния критерий за настаняването на осв. С.С.Г. в психиатрично лечебно заведение, където същата да
бъде лекувана, тъй като съдът намира, че осв. Г. е опасна за живота и здравето
на своите най – близки хора, с които живее в едно домакинство в гр. Игнатиево.
Поради изложените аргументи, съдът счита, че
следва да настани С.С.Г. в Държавна психиатрична
болница – Карвуна в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от 3 месеца.
Същевременно съдът приема, с оглед на
заключението на съдебно – психиатрична експертиза, че освидетелстваната Г. не
може сама да дава информирано съгласие за своето лечение по смисъла на чл. 162,
ал. 2 от Закона за здравето, поради което следва да се определи лице от кръга
на лицата, предвидени в разпоредбата на 162, ал. 3 от Закона за здравето, което
да дава информирано съгласие за лечението му. Действително най – близките хора
на осв. Г. ***, но според съда не би било удачно именно те да изразяват информирано
съгласие за лечението й, предвид меко казано сложните взаимоотношения между
тях. В крайна сметка лицето, което трябва да изразява информирано съгласие за
лечението на осв. Г. би трябвало да бъде обективно и безпристрастно, като
предвид обтегнатите отношения между свидетелите от една страна и
освидетелстваната от друга страна, съдът не може да се ангажира с позиция, че двамата
свидетели съвсем безпристрастно ще изразяват съгласие за лечението на осв. Г.. С
идентични аргументи съдът отхвърля и възможността брата на освидетелстваната –
Станьо Атанасов Мирчев да дава информирано съгласие за лечението й. Така, че за
да се избегнат всякакви съмнения и подозрения по отношение вида и
продължителността на лечението на осв. Г., според съда би било най – разумно
лицето, което следва да изразява информирано съгласие за лечението на осв. Г. да бъде лице, определено от кмета на Община
Балчик, където е местонахождението на специализираното лечебно заведение, в
което следва да бъде хоспитализирана и настанена освидетелстваната.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА С.С.Г., с
ЕГН: **********, с адрес: *** за задължително лечение при стационарна форма за
срок от 3 (три) месеца в Държавна психиатрична болница в с. Карвуна, общ.
Балчик.
НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано
съгласие за лечението на С.С.Г. – лице, определено от
кмета на Община Балчик, на основание разпоредбата на чл. 162, ал. 3 от Закона
за здравето.
Решението може да се обжалва и протестира в 7 – дневен
срок от датата на постановяването му пред Окръжен съд – Варна.
Препис от решението, след влизането му в сила, да
се изпрати на Държавна психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик, за
сведение и за изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: