Решение по дело №426/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.159 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалбата на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И.И.Н. чрез адв.Г.В. срещу ревизионен акт №Р-03000321001038-091-001/13.10.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр.Варна, с който е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на главница от 387 464.96 лева и лихви от 50 589.75 лева, потвърден с решение № 301/07.02.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП.

В жалбата са направени оплаквания относно материална незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се реалност на транспортните доставки, като се отбелязва отчитане в счетоводството на доставчика и на ревизираното лице на разходи, съответно приходи от процесните фактури. Оспорва се констатацията на органите по приходите за липса на засичане на товарните автомобили от системата на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, както и непосочването в договорите на имената на представляващите, които са ги подписвали. Подчертава, че за доставките са съставяни приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, както и пътни листи. Намира за неправилна преценката на ответника, че липсва документална обоснованост, поради което притежаването на данъчни фактури не е достатъчно, за да обоснове действителност на доставките. Обръща внимание, че в ревизионния доклад изрично е записано, че счетоводството на ревизираното лице е водено съгласно правилата на Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия. Смята, че е налице документална обоснованост на процесните доставки, тъй като ревизираното лице разполага със счетоводни документи, които отговарят на изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и на Закона за счетоводството /ЗСч/ и отразяват вярно описаните във фактурите стопански операции. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-18/13, според което за да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит за доставки от доставчик, различен от издателя на фактурите, е необходимо да се установи въз основа на обективни данни знание у получателя, че сделката е част от данъчна измама, каквито изводи не се съдържат в ревизионния акт. Подчертава, че частните документи, събрани в хода на ревизионното производство не са оспорени от данъчните органи и съдържат факти, обвързващи издателите им, поради което не могат да се приемат за неверни, само защото са частни документи /решение №1472 от 16.02.2022г. по касац.адм.дело № 8507 от 2021г. на Върховния административен съд/. Сочи, че при доказване предаването на стоката от доставчика на получателя, посочени във фактурата, плащане на цената и начисляване на данъка, каквото безспорно е установено във фактическата обстановка, произходът на стоката е ирелевантен за възникване на правото на данъчен кредит между ревизираното лице и неговия пряк доставчик / в какъвто смисъл са решения на ВАС с №№ 5940/22.05.2008г., 12528/13.12.2006г., 6178/13.05.2009г., 1345/02.02.2009г. и 248 от 08.01.2010г./.

Жалбоподателят се позовава и на решение на СЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в което е формулиран извод, че чл.167 и чл.168 буква „а“, чл.178 б.“а“ и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане на данъчен кредит, поради това че данъчно-задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за процесната стока, има качеството също на данъчно-задължено лице, разполагал е със стоките – предмет на доставката и фактурата, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност или поради това, че данъчно-задълженото лице не разполага с други документи освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар и да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материални условия за упражняването на правото на приспадане и данъчно-задълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурата. Посочени са мотивите на СЕС в т.33 от решението по дело С-285/11, в което се посочва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са използвани от получателя за целите на негови облагаеми доставки. Сочи, че според СЕС отказът на правото на приспадане на данъчен кредит при обстоятелства за наличие на обективни данни, че със сделката е извършена данъчна измама или нарушение, за което получателят по фактурата е знаел или е могъл да знае е допустимо само и единствено, ако органите по приходите докажат по безспорен начин наличието на обективни данни. В същия смисъл са и решения на СЕС по съединени дела С-439/04 и С-440/04, и решение по С-324/11, в които е посочено, че недоказването на материален и персонален субстрат у доставчика не е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит. Относно доказването на субективния елемент – знанието на получателя по фактурата, че той самия и неговия доставчик участват в данъчна измама, жалбоподателят е посочил решение на СЕС по дело С-425/06, съгласно което в тежест на данъчната администрация е да докаже, че по несъмнен и категоричен начин, че ревизираното лице е знаело за участието си в данъчна измама, като доказването трябва да бъде въз основа на преки, а не косвени доказателства. Иска цялостна отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Ответникът – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна чрез юрисконсулт Е.В. оспорва жалбата като неоснователна и иска нейното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 22 172 лева. В пледоарията по съществото на спора, юрисконсулт В. излага доводи за законосъобразност на ревизионния акт, като отбелязва, че не е бил осъществен контакт с представители на фирмите-доставчици и преведените от жалбоподателя по банков път средства веднага са били теглени. Заявява, че в договорите не са попълнени адреси, имена на представляващи, не са посочени местата за товарене на стоката. Сочи, че никой от доставчиците не разполага с база за съхранение на стоката и кой е неговия предходен доставчик. Добавя, че в пет от товарителниците за изпращач и за получател са посочени други лица различни от жалбоподателя и неговите доставчици. Стоката е теглена при крайния получател, вместо при изпращача и липсват доказателства за нейното качество. Липсват данни, че стоката се е доставяла директно на клиента.

Решение № 301/07.02.2022г. е съобщено на жалбоподателя на осми февруари 2022г., а жалбата срещу него е постъпила на 22.02.2022г., т.е. обжалването е осъществено в 14-дневния законов срок от лице с правен интерес пред надлежния съд срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустимо.

В хода на ревизията на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД е установено следното:

На основание чл.26 т.2 във връзка с чл.10 ал.1 от ЗКПО, с обжалвания ревизионен акт е преобразуван в увеличение счетоводния финансов резултат на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД за 2019г. със сумата от 3 874 649.58 лева, представляваща отчетна стойност на продадените стоки – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед по фактури, издадени от „Лега Трейд Груп“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и „Агро Трейд-МС“ ЕООД, като е определен корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 387 464.96 лева /главница/ и лихви в размер на 50 589.75 лева.

В хода на ревизионното производство е установено, че през 2019г. основната дейност на жалбоподателя е била извършване на товари и търговия на едро и дребно със зърнени култури. Констатирано е, че за 2019г. дружеството е декларирало в ГДД по чл.92 от ЗКПО общо приходи в размер на 31 022 112.14 лева в т.ч. приходи от продажба на стоки в размер на 30 786 334.73 лева и общо разходи в размер на 30 589 663.73 лева в т.ч. балансова стойност на продадените стоки в размер на 28 830 434.59 лева.

Установено е, че през ревизирания период „Транс енд Трейд 1“ ЕООД е заприходило закупените зърнени храни по дебита на счетоводна сметка 304 „стоки“ с подсметки: 3041 „пшеница“, 3042 „царевица“, 3043 „слънчоглед“ и 3047 „ечемик“. От представения хронологичен регистър на сч.сметка 304 „стоки“ срещу кредитирането на сч.сметка 401 „доставчици“ и сч.сметка 402 „доставчици по аванси“ са заприходени стоки на стойност, както следва: 850 453.50 лева по фактури, издадени от „Лега Трейд Груп“ ЕООД с ЕИК ********* /описани на стр.12 от РД/; 2 909 046.60 лева по фактури, издадени от „Еко Про 2015“ ЕООД с ЕИК ********* /описани на стр.19 и 20 в РД/; 910 954.88 лева по фактури, издадени от „Агро Трейд-МС“ ЕООД с ЕИК ********* /описани на стр.26 и 27 от РД/. Ревизираното лице е представило справка за стоков поток и транспортни документи, приети в ИС „Контрол“ с вх.№ Р-03000312001038-ПРД-008-И/ 16.07.2021г. /стр.355 от преписката/, от която е видно, че е изписало отчетна стойност на продадените стоки през 2019г., както следва: 850 453.50 лева по фактури, издадени от „Лега Трейд Груп“ ЕООД, 2 662 873 лева по фактури, издадени от „Еко Про 2015“ ЕООД и 361 323.08 лева по фактури, издадени от „Агро Трейд-МС“ ЕООД.

В договорите за доставка на стока, продавачите „Лега Трейд Труп“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и „Агро Трейд -МС“ ЕООД са декларирали, че са собственици на стоката и количеството на стоката се определя, съгласно кантар на продавача. Констатирано е, че в договорите не са попълнени адрес за кореспонденция, телефон и ел.поща на продавача, не са посочени имената на представляващите, които са подписали договорите, не е посочено конкретното място на товарене, а само населеното място, не са представени кантарни бележки от кантар на продавача и декларация за произход на зърното. Констатирано е, че само за част от фактурите има представени приемо-предавателни протоколи и пътно-прехвърлителни разписки, като в приемо-предавателните протоколи не са посочени пълни данни за регистрационните номера на МПС. Ревизиращите органи са установили, че част от представените товарителници са издадени от ревизираното дружество, като превозвач на стоката, а друга част - от транспортните дружества при наемане на МПС. Установено е, че товарителниците са придружени с кантарни бележки, издадени от кантар на крайния получател. В товарителниците за място на товарене са посочени само имената на населените места, без конкретно посочване на идентификационни данни за мястото на натоварване на стоката - адрес, парцел, ПИ № или други. За предал стоката е вписан само изпращач.

За установяване движението на транспортните средства, използвани от дружеството за транспортиране на стоките - собствени и наети, до Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) е било изпратено Искане за представяне на информация от трети лица № Р-03000321001038-041-003/26.07.2021г., с което са изискани всички записи от Регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, получени от автоматични устройства за записване на пътния трафик и от автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ, за част от превозни средства : В**** ВН; В **** НХ; В **** HP; В **** НТ; В **** НН; В **** НН; В **** КН; В **** СА; В **** ВР; ТХ **** ХР, за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. От АПИ е бил получен отговор с вх. № 9408/09.08.2021 г., като при преглед и анализ на получените данни /я.376-л.457/ е установено, че за някои дни няма регистрирано движение по дати и маршрути, вписани в товарителниците и пътните листи.

Във връзка с транспортирането, съхранението, приемането, предаването на стоката и начина по който е осъществен контакт и комуникация с доставчиците, ревизираното лице е посочило в писмени обяснения /л.208/, че стоката се съпровожда с фактура, договор, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и др., транспортът по доставките е собствен и нает. Посочено е, че стоките се закупуват и предават директно на купувача, както и, че наличното количество се съхранява в базата в с.Калина, или се използва база на зърнопроизводителя. Декларирано е, че лицата, отговарящи за стоката са служители на дружеството. Потенциални клиенти и доставчици дружеството е намирало посредством добрите контакти и познанства на управителя в тази сфера на търговия. Лицето, което е сключвало договори с клиенти и доставчици, както и е договаряло условията по съответните сделки, е бил единствено управителят и едноличен собственик на капитала - И.Н.. За организация на своята търговска дейност, дружеството е използвало комуникация с клиенти и доставчици посредством телефонни разговори и електронна поща. Заявки за покупки и продажби са се получавали и по двата начина.

Органите по приходите са констатирали, че от ревизираното дружество не е представена информация по какъв начин е осъществен контакт е конкретния доставчик, както и, че не са представени копия на писмени заявки или кореспонденция с доставчиците. От представените от ревизираното дружество банкови извлечения е било установено, че разплащанията по всички фактури е извършено по банков път.

С цел установяване на факти и обстоятелства относно доставките на зърно са извършени насрещни проверки на доставчиците, при които е установено следното:

1.Съгласно ПИНП № П-22221021045858-141-001/15.04.2021г. /л.288/ от „Лега Трейд Груп“ ЕООД с ЕИК ********* са били представени писмени обяснения, съгласно които дружеството не е разполагало със складови помещения, тъй като е било само посредник в търговските отношения. При проверката са били представени фактури, дебитни и кредитни известия, договори и приемо-предавателни протоколи, идентични с предствените от ревизираното лице. Представени са били банкови извлечения за постъпили плащания от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД и хронологичен регистър на сметка 503 „Разплащателна сметка“ от които е било установено, че след всяко постъпление по банковата сметка на суми по фактури, те се били изтегляни в брой на каса от Г. И. - управител на „Лега Трейд Груп“ ЕООД в посочения период, а не се е извършвало разплащане с контрагенти. При проверка в ИС „Контрол“, органите по приходите са установили, че на „Лега Трейд Груп“ ЕООД е извършената ревизия по ЗДДС за периода 03.01.2019г. - 31.08.2019г., включващ издадени фактури към „Транс енд Трейд 1“ ЕООД. При ревизията не е бил осигурен достъп до счетоводна и търговска документация на дружеството, не са били представени първични и вторични счетоводни документи и регистри, платежни документи, договори и приемо-предавателни протоколи. Констатирано е било, че в дневниците за покупки на „Лега Трейд Груп“ ЕООД са били декларирани фактури от доставчици на горива, хранителни вериги, строителни вериги и вериги за мебели и техника за дома, по които е бил ползван данъчен кредит, като при проверка в ИМ на НАП е било установено, че посочените дружества не са декларирали доставки към „Лега Трейд Груп“ ЕООД в подадените от тях СД по ЗДДС и в дневниците за продажби^-; нямат издадени фактури с получател „Лета Трейд Груп“ ЕООД. При ревизията са били установени задължения в големи размери. От информационната база данни на НАП е било установено, че през периода на издаване на фактурите от „Лега Трейд Груп“ ЕООД, няма регистрирани наети лица по трудови или извънтрудови правоотношения, няма налични имоти и МПС по данни от общини и КАТ. Установено е било, че „Лега Трейд Груп“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019г. и 2020 г. с деклариран финансов резултат - данъчна печалба, като определеният корпоративен данък не е внесен в бюджета. Установено е било, че „Лега Трейд Груп“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 03.01.2019г. по избор, независимо от облагаемия оборот и дерегистрирано на 08.11.2019г. по инициатива на НАП, поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС и отново е било регистрирано по ЗДДС на 27.11.2019г. на основание задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот и дерегистрирано на 10.08.2022г. на основание - задължителна при установени обстоятелства по реда на чл.176 от ЗДДС.

2. В хода на ревизията е било изготвено ИПДСПОТЛ № Р-03000321001038-041- 001/01.06.2021 г. до Марин Н. - предходен управител на „Еко Про 2015“ ЕООД в периода на извършване на доставките към ревизираното дружество, като са били изискани всички данни и документи, доказващи доставки на стоки по фактури, издадени от „Еко Про 2015“ ЕООД - за произход и транспортиране на стоката, място на съхранение и др. Искането е било изпратено по пощата, като писмото се е върнало с гриф „Няма никой на адреса“ /л.336-339/. От информационната база данни на НАП е било установено, че „Еко Про 2015“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС, считано от 01,09.2016г. - по избор, независимо от облагаемия оборот и е било дерегистрирано по ЗДДС от 30.04.2020г. на основание задължителна дерегистрация, поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В периода на доставките не са били установени данни за назначени лица по трудови правоотношения и няма информация за собствени или наети недвижими имоти. При преглед на дневниците за покупки е било установено, че дружеството е декларирало доставки на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица от контрагенти с рисков профил. Установено е било, че „Еко Про 2015“ ЕООД е подал последна ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г. При извършена справка в ИС „Контрол“ за контролни производства на „Еко Про 2015“ ЕООД са били установени извършвани насрещни проверки във връзка с доставки към различни дружества, както и проверки за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) по ЗДДС за периодите, в които са фактурирани доставки към „Транс енд Трейд 1“ ЕООД. Ревизиращите органи са констатирали, че при насрещните проверки от „Еко Про 2015“ ЕООД не са били представени изисканите документи. Констатирано е било, че при извършената ПУФО по ЗДДС за периода 01.04.2019г. - 31.08.2019г. е бил издаден Акт за установяване на задължение № П- 03000319175952-135-001/17.03.2020г. При проверката са били извършени насрещни проверки на предходните доставчици на дружеството, като изготвените ИПДПОЗЛ до предходните доставчици са били връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и не са били установени реални доставки към „Еко Про 2015“ ЕООД. При извършената ПУФО по ЗДДС за периода 01.10.2019г. - 31.10.2019г. приключила с Протокол № П-03000320019349-073-001/30.04.2020г. е било връчено ИПДПОЗЛ, като в указания 14-дневен срок не са били представени документи. Констатирано е било, че предходните доставчици на „Еко Про 2015“ ЕООД не са били представили документи, удостоверяващи доставки на пшеница и слънчоглед. В протокола е било констатирано, че спрямо проверяваното лице „Еко Про 2015“ ЕООД и доставчика „БГ Трейдинг 79“ ЕООД са били предприети действия за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС и на „Еко Про 2015“ ЕООД е бил издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС от 20.03.2020г.

3.Съгласно ПИНП № П-03000321043320-141-001/14.05.2021г. на „Агро Трейд – МС“ ЕООД с ЕИК ********* /л.321/ е било изготвено ИПДПОЗЛ № П-03000321043320-040- 001/15.03.2021г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 19.04.2021 г. /л.305/, поради неоткриване на доставчика на адреса за кореспонденция. Предвид обстоятелството, че „Агро Трейд -МС“ ЕООД е издало фактури към „Транс енд Трейд 1“ ЕООД, през ревизирания период 01.01.2019г.-31.12.2019г., когато управител на дружеството е била М.Ж. е било изготвено ИПДСПОТЛ № Р- 03000321001038-041-002/01.06.2021г. до М. Ж. - предходен управител на „Агро Трейд-МС“ ЕООД. ИПДСПОТЛ № Р-03000321001038-041-002/01.06.2021г. е било изпратено по пощата, като писмото се е върнало с гриф „Няма никой на адреса“, в резултат на което не са били представени изисканите документи и данни /л.340-343/. При проверка в информационната база данни на НАП е било установено, че „Агро Трейд -МС“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС, считано от 06.08.2019г. - по избор, независимо от облагаемия оборот и дерегистрирано по ЗДДС от 21.04.2020г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Установено е било, че за „Агро Трейд -МС“ ЕООД няма данни за притежавани движими и недвижими имущества, за наети лица по трудови правоотношения и подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. При извършена справка в ИС „Контрол“ за извършени контролни производства на „Агро Трейд -МС“ ЕООД са били установени множество извършени насрещни проверки във връзка с доставки към различни дружества, но от дружеството не са били представени изисканите документи. Установено е било, че на „Агро Трейд -МС“ ЕООД е била извършена ревизия по ЗДДС за периода 06.08.2019г. - 31.12.2019г., при която не са били представени документи от ревизираното лице и от предходните му доставчици: „Макс Ж“ ЕООД и „БГ Трейдинг 79“ ЕООД, поради което е бил направен извод, че не е била доказана реалността на доставките от предходните доставчици към „Агро Трейд -МС“ ЕООД. При извършена проверка в информационната база данни на НАП е било установено, че „Макс Ж“ ЕООД с Булстат ********* е било дерегистрирано по ЗДДС от 11.03.2020г. и „БГ Трейдинг 79“ ЕООД е Булстат ********* е било дерегистрирано по ЗДДС от 26.03.2020г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Няма информация за притежавани от „Макс Ж“ ЕООД и „БГ Трейдинг 79“ ЕООД търговски обекти, движимо имущество и наети лица по трудови правоотношения към датите на издаване на фактурите към „Еко Про 2015” ЕООД и „Агро Трейд - МС ЕООД. При преглед на дневниците за покупки на „Макс Ж“ ЕООД и „БГ Трейдинг 79“ ЕООД е било установено, че дружествата са декларирали доставки на зърно от контрагенти с рисков профил. Констатирано е било, че при извършените проверки, дружествата не са били открити на декларираните адреси и не са съдействали на органите по приходите.

Видно от обжалвания РА, след издаване на РД №Р-03000321001038-092- 001/16.08.2021 г. от „Еко Про 2015“ ЕООД с вх.№ 10643/13.09.2021 г. /л.1730/ и от „Агро Трейд -МС“ ЕООД с вх.№ 9926/23.08.2021 г. /л.1473 от преписката/ са били получени документи - писмени обяснения, фактури за продажби с получател „Транс Енд Трейд 1” ЕООД, договори за покупко-продажба от дата на фактурата, към част от фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и пътно-прехвърлителни разписки. При преглед на представените документи от „Агро Трейд -МС“ ЕООД и „Еко Про 2015“ ЕООД, органите по приходите са направили следните констатации: а/ в писмени обяснения, подписани от Денислав Дянчев, управител на „Агро Трейд -МС“ ЕООД /по време на изследваните доставки управител на дружеството е Мария Желева/, е било декларирано, че стоките са били предадени в присъствието на представители на двете дружества, като товаренето е било осъществено с транспорт на клиента. Декларирано е, че стоките са били товарени от складове на доставчиците, които са били предварително уговорени между страните и по тази причина „Агро Трейд -МС“ ЕООД не разполагало със собствени или наети складове; б/ в писмените обяснения, подписани от Г. Д., управител на „Еко Про 2015“ ЕООД /по време на изследваните доставки управител на дружеството е Марин Н./ е било декларирано, че предаването на стоките е било извършено от представляващите дружествата, за което са били изготвени приемо-предавателни протоколи, транспортът на стоките е бил организиран и е бил за сметка на клиента, извозването е било осъществено от бази, посочени от доставчиците; в/ в приемо-предавателните протоколи не е било посочено място на натоварване и на предаване на стоката, протоколите са били подписани, но не е било посочено конкретно от кое лице и в какво качеството. На представените пътно-прехвърлителните разписки не е имало дата и подпис на превозвача, име на лице, приело и предало стоката, не е посочена база от която е натоварена и съответно разтоварена стоката, не е имало приложени кантарни бележки при товарене; г/ от „Агро Трейд -МС“ ЕООД и „Еко Про 2015“ ЕООД не е бил представен аналитичен регистър на сч. сметка 304 „Стоки“, поради което не е било установено заприхождаване и изписване на стоката и обвързване на покупката с последваща продажба по вид, количество и цена. От представеното от „Агро Трейд -МС“ ЕООД банково извлечение за периода 02.08.2019г.- 22.10.2019г. е било установено, че постъпилите суми от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД за плащане на доставките са били теглени същия ден от М. К. Н. и Д. М. Д. От представеното от „Еко Про 2015“ ЕООД банково извлечение за периода 01.07.2019г.-30.09.2019 г. е било установено, че постъпилите суми от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД за плащане на доставки са били теглени същият ден от М. К. Н. и Д. М. Д., независимо от обстоятелството, че управител на „Агро Трейд -МС“ ЕООД до 28.01.2020г. е била М. Ж.; д/ във връзка с предходни доставки от „Агро Трейд -МС“ ДООД и „Еко Про 2015“ ЕООД са били представени фактури, придружени с протоколи по чл. 117 от ЗДДС, договори за покупко-продажба от датата на фактурата, издадени от предходните доставчици „БГ Трейдинг 79“ ЕООД и „Макс Ж“ ЕООД; е/ не са били представени стокови разписки, кантарни бележки при товарене, транспортни документи, от които да се установи къде е натоварена стоката, от кого е претеглена и предадена стоката от „Макс-Ж“ ЕООД и „БГ Трейдинг 79“ ЕООД на купувачите „Агро Трейд -МС“ ЕООД и „Еко Про 2015“ ЕООД; ж/ договорите за покупко-продажба, сключени с доставчиците на „Агро Трейд -МС“ ЕООД и „Еко Про 2015“ ЕООД са еднотипни, като за срок за доставка е посочено „при поискване и готовност за товарене от страна на купувача“, експедиция: товарен пункт, предоставен от страна на продавача при подадена заявка за товарене от страна на клиента/ извозване с транспорт на клиента. Не са били представени заявки за товарене и други документи, удостоверяващи готовност за товарене и извозване на стоката; з/ от „Агро Трейд -МС“ ЕООД и „Еко Про 2015“ ЕООД не са били представени заявки за товарене, стокови разписки и кантарни бележки, от които да се установи по безспорен начин къде, от кого е била претеглена и е била предадена стоката, къде е била съхранявана, поради което не е могло да се установи място на товарене на стоките.

След съвкупна преценка на всички събрани доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че не е бил установен произхода на стоката, тъй като не са били установени данни от конкретното място на натоварване - зърноплощадка или нива на производител. В писмените обяснения от „Агро Трейд- МС“ ЕООД и „Еко Про 2015” ЕООД е било посочено, че стоките са били взети от складове/ обекти на доставчиците им. Безспорно е било установено, че „Лега Трейд Труп“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и „Агро Трейд – МС“ ЕООД и техните предходни доставчици не са разполагали с недвижими имоти - обекти, от които да била натоварена стоката. Направен е извод, че „Лега Трейд Труп“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и „Агро Трейд – МС“ ЕООД не са разполагали с количествата стока - пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица, които да бъдат предмет на продажби и фактуриране на получателя „Транс енд Трейд 1“ ЕООД. Поради липса на реално осъществени доставки от вписаните в процесните фактурите издатели „Лега Трейд Труп“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и „Агро Трейд – МС“ ЕООД, органите по приходите са направили извод, че фактурите не отразяват вярно стопанска операция и липсва документална обоснованост по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по този закон. Понятието за „документална обоснованост“ по ЗКПО е уредено в чл. 10 от същия закон, като съгласно ал. 1, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Предвид изложеното с обжалвания РА на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД за отчетен период 2019г. със сумата в размер на 3874649.58 лв, представляваща отчетна стойност на продадените стоки по фактури, издадени от „Лега Трейд Труп“ ЕООД в размер на 850 453.50 лв, от „Еко Про -2015“ ЕООД в размер на 2 662 873.00 лв, и от „Агро Трейд-МС“ ЕООД в размер на 361 323.08 лв.

В хода на съдебното производство бяха доказани следните факти:

По делото са приложени свидетелства за регистрация част І и справка за наличните товарни превозни средства, изготвена от НАП за притежаваните от жалбоподателя товарни автомобили, с които са осъществявани превозите на зърнените култури по въпросните фактури. Дружеството-жалбоподател е представил и лиценз за международен автомобилен превоз на товари №16757/17.01.2017г. и валиден до 16.01.2027г. Има и справки от НАП за притежаван от жалбоподателя склад за зърнени култури в гр.Девня и в с.Калина, общ.Генерал Тошево.

В съдебното заседание на първи февруари 2023г. е отворен диска, приложен към молба на Агенция „Пътна инфраструктура“ с.д.№ 11413/22.07.2022г. и е установено, че за всеки от процесните автомобили в графа „клас на МПС“ има посочени: лек автомобил, бус, превозно средство с ремарке или неразпознато. От съдържанието не става ясно кой е действителния маршрут на процесното моторно превозно средство, предвид отбелязването на различни класове превозни средства.

В отговор, даден към запитване от съда, Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпратила писмо с.д. № 2575/20.02.2023г., в което обяснява, че когато не е настъпило пълно разпознаване на регистрационния номер, записът не попада в изготвената справка. В графа „клас“ понякога се получава объркване, ако една от двете индуктивни рамки е повредена, системата определя преминалото МПС като „неразпознато“. Ако премине само влекач /без ремарке/ - получената осцилограма /смущаване на магнитното поле/ е близка до тази на автобус и системата го регистрира като „бус“. Ако премине влекач /без ремарке/ може да бъде регистриран и като товарен автомобил от по-нисък клас. Уточнено е, че точността на графа „клас на МПС“ е над 95%. В полученото второ писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с.д. № 4122/17.03.2023г. е посочено, че Национално тол управление /НТУ/ събира информация чрез стационарни контролни точки за преминаванията на ППС по магистрали, първокласни и второкласни пътища. НТУ разполага с монтирани крайпътни системи по РПМ на магистрали, първокласни и второкласни пътища. Възможно е ППС да не бъдат засечени от монтираните контролни точки на НТУ, тъй като те са стационарни и не покриват изцяло пътната републиканска мрежа. Към второто писмо е изпратен отново диск, който е бил представен и на НАП гр.Търговище по преписка на АПИ с вх.№ 24-00-1546/26.07.2021г.

В съдебно заседание на 01.02.2023г. беше разпитан като свидетел М. М.С, който близо 14 години е работил като шофьор към дружеството-жалбоподател и обясни, че всеки ден му е казвано къде да товари и ако на даденото място не е имало зърно, е бил изпращан на друго място. Случвало се е маршрутът да е бил променян в движение и камионът да е бил пренасочван към друго място. Обикновено са товарили от кооперациите и са се движили по селски пътища. На ден се е случвало да прави по няколко курса, като стоката е била разтоварвана на пристанището и по различни бази. Ако е нямало място на пристанището и на кораб, е бил насочван да разтоварва на друго място. Разпитаният втори свидетел П. И. Д. сподели, че от 2017г. е работел като шофьор в друга фирма, но е превозвал зърно и за фирмата на г-н Н. /управител на дружеството-жалбоподател/. Не се е знаело откъде ще се товари зърното, като по пътя е било уточнявано мястото, понякога се е налагало и да се връщат до друго място. На ден са правени по няколко курса и той като шофьор сам е избирал по кои пътища да шофира.

При анализ на горните доказателства, съдът прави заключението, че незасичането на товарни автомобили от ТОЛ системата по републиканските пътища не обосновава категоричния извод за неосъществен превоз. Същевременно с това, жалбоподателят е представил в хода на ревизията доказателства за извършените превози, а именно: пътни листи, товарителници, кантарни бележки /макар и изготвени при получаването и разтоварването на стоката от крайния получател/ и пътно-прехвърлителни разписки. В счетоводството му са осчетоводени разходи за гориво и транспортни услуги.

Към писмо от ТД гр.София на НАП с изх.№ 10-20-00-178/ 30.05.2023г. са приложени справка-декларация по ЗДДС за 2019г. на „Лега Трейд Груп“ ЕООД и негова ГДД по чл.92 от ЗКПО, а към писмо изх.№ 25878#1/26.05.2023г. са приложени: по отношение на „Еко Про 2015“ ЕООД - СД по ЗДДС за 2019г. Уточнено е, че дружеството няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г.; по отношение на „Агро Трейд-МС“ ЕООД – СД по ЗДДС за периода от м.08/2019г. до м.12/2019г., тъй като дружеството е било регистрирано по ЗДДС на 06.08.2019г. и няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г.

По делото беше приета съдебно-счетоводна експертиза с.д. № 8115/30.05.2023г., изготвена от вещото лице А.В., в която е установено, че доставките по процесните фактури са били отчетени само стойностно, без да са заприходявани количества. Жалбоподателят е отчел и множество разходни фактури за гориво, транспортни услуги, услуги от мобилен оператор, куриерски услуги и др. на обща стойност от 151 987.51 лева, а за външни услуги – 1 087 177.13 лева. От закупената стока дружеството е отчело приходи с реализирането на последващи продажби на процесните стоки на различни контрагенти като например и не само: „Семпекс“ ЕООД, „Грейн Марк България“ ЕООД, „Фидуциа 2012“ ЕООД, „Меджик Флейм“ ЕООД и др. Всички процесни фактури са включени от жалбоподателя в СД по ЗДДС за съответния месец също и в дневниците за покупки с дата на издаване на всяка фактура, като е издаван и протокол по чл.117 от ЗДДС, с който е начислен ДДС върху данъчната основа на всяка доставка и протоколите са включени в дневниците за покупки и в дневниците за продажби, тъй като според вещото лице жалбоподателят има право на пълен данъчен кредит по процесните доставки. „Тран енд Трейд 1“ ЕООД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и е публикувало ГФО за 2019г. в Търговския регистър. Сумата на приходите, посочени в Очета на приходите и разходите отговаря на общия сбор от всички издадени от „Тран енд Трейд 1“ ЕООД фактури за 2019г., както следва: сметка 702 „приход от продажба на стока“ – 30 786 334.73 лева; сметка 703 „приход от продажба на услуга“ – 59 744.63 лева. Декларираните разходи за 2019г. са в общ размер от 30 589 663.73 лева. Съпоставяйки информацията от оборотната ведомост за 2019г., главната книга за 2019г., справките за продажби на „Тран енд Трейд 1“ ЕООД и отчетът на приходите и разходите, публикуван в търговския регистър за същата година, вещото лице е направило извода, че процесните фактури участват при формирането на счетоводния финансов резултат, респективно данъчния финансов резултат по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗКПО. Процесните фактури са плащани по банков път от жалбоподателя, спазвайки Закона за ограничаване на плащанията в брой. От представените банкови извлечения на всички дружества-доставчици според вещото лице може да се проследи разплащане по фактурите с основание, номер и дата на съответната фактура, както и цялостно, частично или доплащане по същата. Вещото лице уточнява, че представените от жалбоподателя банкови извлечения са непълни. Експертизата е установила, че „Тран енд Трейд 1“ ЕООД е отчел приходи от продажба на стока за 2019г. в размер на 30 786 334.73 лева, от което вещото лице е направило извода, че дружеството е извършило последваща реализация на доставените стоки. Тъй като стоките са родово определени, вещото лице не може да каже с точност дали са реализирани точно тези стоки, получени по процесните фактури от тримата въпросни доставчици. Вещото лице е изчислило, че жалбоподателят е осъществил последваща продажба на доставените пшеница и слънчоглед от процесните доставки, но счета ,че не може да се твърди, че е продадено цялото количество, защото има налично такова в края на годината. За царевицата и ечемика, според вещото лице, не може да се твърди, че има последваща реализация на стоките, предмет на процесните фактури, тъй като наличното количество при инвентаризацията е повече от доставеното от процесните доставчици. В хода на ревизионното производство не са представени документи за продажба на стока, нито движение по сметка 411 „клиенти“, поради което не може да се отговори дали жалбоподателя е извършвал транзитни продажби. В експертизата е отразено, че в Главната книга на „Тран енд Трейд 1“ ЕООД има счетоводни записвания за продажба на стока. Сметка 411 „клиенти“ и сметка 412 „клиенти по аванси“ кореспондират със сметка 702 „приходи от продажба на стока“, което обосновава продажбата на стока. В счетоводството на жалбоподателя счетоводните операции за изписването на стоките са: Дт 702/ Кт 304, като сметка 304 е със съответната аналитичност за дадената стока. При жалбоподателя има отчетени разходи за транспорт от следните доставчици: „Валтранс“ ЕООД, „Тинд“ ЕООД, „Транс Груп България 1“ ООД, „Тед Трак“ ЕООД, „ВИВ“ ЕООД, „Ида Комерс Груп“ ЕООД, „Реджина“ ЕООД и др. Разходът за транспрот е отчетен в сметка 602 „разходи за външни услуги“. Разплащането е извършвано по банков път към доставчиците на транспортни услуги. Според вещото лице, сред представените документи има такива, които обосновават извършените стопански операции, а именно пътни листи, товарителници, фактури за транспортни услуги, справки за извършен транспорт, кантарни бележки и др.

За доставчика „Лега Трейд Груп“ ЕООД вещото лице е установило, че в представените от него документи в хода на ревизионното производство има аналитична ведомост по документи за периода от 01.01.2019г. до 31.08.2019г. на сметка 411 „клиенти“, журнал на сметка 499 „други кредитори“ за периода от 01.01.2019г. до 31.08.2019г., журнал на сметка 503 „разплащателна сметка в левове“ за периода от 01.01.2019г. до 31.08.2019г., като от информацията в тези счетоводни регистри според вещото лице може да се каже, че процесните фактури са били отчетени в прихода на дружеството. В дневниците за покупки няма отчетени разходи в периода на процесните фактури, има само декларирани „доставка на зърно от физически лица“ или „доставка на стока от физически лица“. Всички процесни фактури са включени в СД по ЗДДС за съответния месец, като са подадени 12 СД по ЗДДС за всеки от месеците на 2019г., респективно в дневниците за продажби с датата на издаване на съответната фактура. Това дружество е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и е публикувало ГФО за 2019г. в Търговския регистър. Сумата на приходите, отчетена в Отчета за приходите и разходите /ОПР/ отговаря на общия сбор от всички издадени фактури от този доставчик през 2019г. Вещото лице е направило извода, че процесните фактури участват при формирането на счетоводния финансов резултат, респективно данъчния финансов резултат по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗКПО, като в ОПР на ред „други разходи“ е посочена точно сумата на всички доставки на стока/зърно от физически лица за 2019г. Според вещото лице, от представените документи не може да се определи, че дружеството е разполагало с количествата процесно зърно. Няма водена или представена аналитичност на закупените, респективно продадени стоки от въпросното дружество, което от своя страна е купувало зърно само от физически лица без представени документи за тези покупки, видно от дневниците за покупки.

За доставчика „Еко Про 2015“ ЕООД, вещото лице е установило, че в представените документи липсват счетоводни записвания, счетоводни справки или движения по счетоводни сметки, поради което според експерта не може да се твърди, че това дружество е отчело приходи от процесните фактури. Същите, обаче, са включени в СД по ЗДДС за съответния месец, респективно в дневника за продажби с изключение на фактура с № 010…3/09.07.2019г. на стойност 140 000 лева за доставка на пшеница, която не фигурира в дневника за продажби на „Еко Про 2015“ ЕООД, а фигурира в неговия дневник за покупки. В дневника му за продажби фигурира фактура № 010…33/26.08.2019г. с основание „слънчоглед“ на стойност 106 000 лева, издадена на жалбоподателя, която не е сред процесните фактури и не е заведена в счетоводството на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД. В дневниците за покупки няма отчетени разходи в периода на процесните фактури, има само декларирани доставки на стоки от различни доставчици. „Еко Про 2015“ ЕООД няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО и няма публикуван ГФО в Търговския регистър за 2019г., от което според вещото лице не може да се направи извода, че това дружество не е формирало счетоводен финансов резултат, съответно данъчен финансов резултат по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗКПО и респективно процесните фактури не са участвали във финансовия резултат на дружеството. В хода на ревизионното производство, „Еко Про 2015“ ЕООД е представило фактури за покупки на стоки, протоколи по чл.117 от ЗДДС, приемо-предавателни протоколи и договори за покупко-продажби. След анализ на представените документи от „Еко Про 2015“ ЕООД и дневниците за покупки и продажби, според вещото лице дружеството не е представило всички документи за доставки на стоки, поради което в експертизата е преизчислена ориентировъчно количество чрез използване на цени на сходни доставки.

За доставчика „Агро Трейд-МС“ ЕООД в експертизата е посочено, че сред представените документи има аналитичен регистър на сметка 702 „приходи от продажба на стока“, материален аналитичен регистър на сметка 702 „приходи от продажба на стока“, три броя справки за движение на стока - пшеница, царевица и слънчоглед, и аналитичен регистър на сметка 503 „разплащателна сметка в лева“. От информацията в тези счетоводни регистри, според вещото лице може да се каже, че дружеството е отчело проходи от процесните фактури. В дневниците за покупки няма отчетени разходи в периода на процесните фактури. Има само декларирани доставки на стоки от следните доставчици: „Макс Ж“ ЕООД, „БГ Трейдинг 79“ ЕООД и „Елит Агро 90“ ЕООД. Процесните фактури са включени в СД по ЗДДС за съответния месец и в дневника за продажби. След анализ на дневника за продажби на „Агро Трейд-МС“ ЕООД и представените от него счетоводни регистри, вещото лице е установило, че разминаване в декларираните фактури, издадени на жалбоподателя в дневниците за продажби и в счетоводните регистри. Фактура с № 0…31/12.11.2019г. с основание „слънчоглед“, която е сред процесните фактури, фигурира в дневниците за продажби, но не е включена в материален аналитичен регистър на сметка 702 „приходи от продажба на стока“ с контрагент „Транс енд Трейд 1“ ЕООД , както и в аналитичния регистър на сметка 702 „приходи от продажба на стока“. Същата фактура е включена в справка за движение на стока, изготвена от „Агро Трейд-МС“ ЕООД за стока „слънчоглед“, но там партньор по тази фактура е посочен „БГ Трейдинг 79“ ЕООД. Посочената фактура, обаче, е осчетоводена при дружеството-жалбоподател. В счетоводните регистри на „Агро Трейд-МС“ ЕООД са включени фактури с № 0…10/03.10.2019г. с основание „царевица“ на стойност 16 575 лева и партньор „Транс енд Трейд 1“ ЕООД и фактура с № 0…33/21.11.2019г. с основание „царевица“ на стойност 65 000 лева и партньор „Транс енд Трейд 1“ ЕООД, а в дневниците за продажби на тези номера фактури е посочен контрагент „КЕР“ ЕООД. Тези две фактури, обаче, не са сред процесните. „Агро Трейд-МС“ ЕООД няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО и няма публикуван ГФО в ТР за 2019г., от което според вещото лице може да се направи извод, че задълженото лице не е формирало счетоводен финансов резултат, съответно данъчен финансов резултат по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗКПО и респективно процесните фактури не участват във финансовия резултат на този доставчик. В хода на ревизионното производство от „Агро Трейд-МС“ ЕООД са представени фактури за покупка на стока, договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи и др., както и 3 броя справки за движение на стоки за пшеница, царевица и слънчоглед. Проследявайки движението на стоки в тези справки и съпоставяйки количествата за доставка и продажба на стоки, според вещото лице може да се обобщи, че „Агро Трейд-МС“ ЕООД е разполагало с количествата продадени стоки на жалбоподателя от процесните фактури, като само една от доставките е получена от „Макс Ж“ ЕООД, а всички останали доставки са от доставчик „БГ Трейдинг 79“ ЕООД. Получената разлика е от продажбата на зърно към друг клиент, а именно „КЕР“ ЕООД. Вещото лице е установило ,че фактурите издадени от „Агро Трейд-МС“ ЕООД са платени от жалбоподателя по банков път. В основанието за плащане е посочван номер и дата на фактурата, по която се плаща. Плащанията са извършвани на части или по точни суми от фактурите. Фактура с № 0…31/12.11.2019г. с основание „слънчоглед“, която е сред процесните фактури е включена в дневника за продажби, но не е включена в счетоводните записвания на „Агро Трейд-МС“ ЕООД, но е платена на 15.11.2019г., като заплащането е осчетоводено, но не и самата фактура. Фактура с № 0…10/ 03.10.2019г. и фактура с № 0…33/21.11.2019г. са осчетоводени на името на дружеството-жалбоподател, а в дневниците за продажби фигурират с контрагент „КЕР“ ЕООД, счетоводно остават дължими от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД към 31.12.2019г. Вещото лице е установила, че всички получени суми са били теглени веднага на каса в банката без заявка и няма разплащания към доставчици на „Агро Трейд-МС“ ЕООД от банковата му сметка.

При изслушване на вещото лице в съдебното заседание на седми юни 2023г., същото уточни, че документите получени от ТД гр.София на НАП не променят изводите в експертизата. В същото съдебно заседание обяснения даде и управителят И.Н. на „Тран енд Трейд 1“ ЕООД, който разказа за търговските взаимоотношения с тримата процесни доставчици. Уточни, че с „Лега Трейд Груп“ ЕООД го е свързал брокер на име К., но е имал и други познати, които са работили с тази компания. Контактът с фирмата-доставчик се е осъществил по ел.поща, като смята, че писмата са пращани от управителя на дружеството, с който е разговарял и по телефона. Посочи, че е пращал свои служители за проби от стоката. Подчерта, че с повечето управители на фирмите, с които е търгувал не ги е виждал, а само е разговарял по телефона. Обясни, че в началото на търговските отношения се подписва договор и въз основа на него са издавани фактури или авансова фактура и камионите са пращани за натоварване на стоката. Дори в повечето случаи първо е била натоварвана стоката и след това е била плащана. С доставчика „Еко Про 2015“ ЕООД са го свързали двама русенски брокери С. и Б., на които е заплатил комисионна, защото са му намерили стока. С управителя на това дружество е контактувал по телефона и с ел.писма. По същия начин е бил осъществен и контакта с „Агро Трейд-МС“ ЕООД чрез брокер и после с представителите на самото дружество с ел.писма и по телефона.

С разпореждане № 6274/05.06.2023г. съдът е дал указание към жалбоподателят, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че физически е получило стоката, фактурирана от „Лега Трейд Груп“ ЕООД, от „Еко Про 2015“ ЕООД и от „Агро Трейд-МС“ ЕООД. Чрез съдебно-счетоводната експертиза беше установено, че сумата от приходите от последвалата продажба на зърното е посочена в ОПР за 2019г. /публикуван в ТР/ и отговаря като общ сбор на издадените от жалбоподателя фактури към негови клиенти. Жалбоподателят е отчел и разходи за гориво и транспортни услуги през ревизирания период. Фактурите са заплатени от жалбоподателя по банков път и той не може да носи отговорност за това, че неговите доставчици не са се разплатили със своите доставчици след получаването на парите от него. Изложеното извежда заключението, че стоките по процесните фактури са били получени от жалбоподателя и са били предмет на последващи продажби, осъществени от него.

В преписката са налични договори, сключени от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД в качеството на купувач с „Лега Трейд Груп“ ЕООД за покупко-продажба на ечемик от 24.06.2019г. и от 25.06.2019г., които са подписани и подпечатани от двете дружества и според които количествата ечемик се определят според кантара на продавача и транспортните разходи са за сметка на купувача, като във връзка с продажбата се издава данъчна фактура и се подписва приемо-предавателен протокол, към който се представя пътно-прехвърлителна разписка и/или кантарна бележка и/или товарителница. В договора е посочен адрес на управление на „Лега Трейд Груп“ ЕООД. Към договора от 25.06.2019г. има сключени и анекси за удължаване на срока за извозване на стоката. Между двете дружества са подписвани приемо-предавателни протоколи към издаваните от доставчика фактури, в които са описвани номерата на пътните превозни средства и количеството продукция от реколта 2019г. Между същите дружества е подписан и договор за покупко-продажба на пшеница от 01.07.2019г., 02.07.2019г., 03.07.2019г., от 04.07.2019г., от 08.07.2019г., от 10.07.2019г., които също са подписани и подпечатани от двете дружества и има посочен адрес на управление на продавача. Във връзка с осъществените продажби са съставени приемо-предавателни протоколи, отново подписани и подпечатани от двете дружества, в които са посочени: номера на фактурата, номерата на превозните средства, количеството пшеница. Според тези договори всички разходи по натоварването на стоката са за сметка на продавача.

Жалбоподателят е сключил договори с „Еко Про 2015“ ЕООД за покупко-продажба на пшеница от 09.07.2019г., от 11.07.2019г., от 12.07.2019г., от 16.07.2019г., от 17.07.2019г., от 19.07.2019г., от 22.07.2019г., от 23.07.2019г., от 24.07.2019г., от 26.07.2019г., от 01.08.2019г., от 05.08.2019г., от 06.08.2019г., от 07.08.2019г., от 13.08.2019г., от 14.08.2019г., от 19.08.2019г.; за слънчоглед от 22.08.2019г., от 23.08.2019г., от 28.08.2019г., от 29.08.2019г.; за царевица от 05.09.2019г., от 10.09.2019г., от 11.09.2019г., от 12.09.2019г., от 16.09.2019г., от 20.09.2019г. Между двете дружества са съставяни освен договори за всяка една от сделките, но и приемо-предавателни протоколи във връзка с издадените фактури, както и пътно-прехвърлителни разписки при доставянето на стоката.

Следвайки същата търговска практика, жалбоподателят е сключил и договори във връзка с всяка една от доставките, съответно с всяка една от фактурите с издател „Агро Трейд-МС“ ЕООД за покупко-продажба на царевица от 04.09.2019г., от 08.10.2019г., от 11.10.2019г., от 18.10.2019г., от 22.10.2019г., от 25.10.2019г., от 02.12.2019г.; за пшеница от 30.09.2019г., от 01.10.2019г., от 02.10.2019г., от 03.10.2019г., от 04.10.2019г., от 15.10.2019г., от 31.10.2019г., от 06.11.2019г., от 19.11.2019г., от 25.11.2019г.; за слънчоглед от 16.10.2019г., от 22.10.2019г., от 23.10.2019г., от 08.11.2019г., от 12.11.2019г., от 21.11.2019г.

Всички тези договори с издателите на обсъжданите фактури, както и договорите налични в административната преписка с други доставчици, например с „Оптимус 21019“ ЕООД също са окомплектовани с приемо-предавателни протоколи и пътно-прехвърлителни разписки във връзка с всяка доставка и фактура. Може да бъде направено заключението, че представените договори за покупко-продажба са сключени във връзка с всяка една от доставките /по дати/ и приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи показват, че жалбоподателят не е знаел, че участва в сделки, които биха могли да са част от схема на неговите доставчици или техните доставчици, представляваща данъчна измама. Той е следвал своя търговска практика, във връзка с която е сключвал договор за покупко-продажба с дадения доставчик и след това при осъществяване на доставката е издавана фактура, извършвано е плащане по банков път във връзка с нея и стоката е предавана с приемо-предавателен протокол между представители на двете страни и/или с пътна прехвърлителна разписка.

Видно от съдържанието на товарителница №1109/06.09.2019г. /л.510/, като превозвач е посочен „Транс енд Трейд 1“ ЕООД, посочена е дата и място на натоварване – 06.09.2019г. в Сливо поле, дата и място на разтоварване – 06.09.2019г. Разград. Съдът намира, че непосочването в тази товарителница на точния адрес на местата за натоварване и разтоварване е компенсирано от стокова разписка №41283/06.09.2019г. /л.510 гръб/, съставена във връзка със същия превоз, в която е отразен адреса на разтоварване. От практическа гледна точка, когато става въпрос за превоз на зърно в повечето случаи е невъзможно да бъде посочено точно мястото на натоварване, защото това обикновено е полето или нивата.

В товарителница № 1109/04.09.2019г. /л.509/ за превоз на слънчоглед, за превозвач и получател е посочено дружеството-жалбоподател, а изпращач – „Агро Трейд МС“. За превоза е съставен пътен лист /л.509 гръб/ от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД и двата документа не могат да бъдат опорочени, заради това, че в кантарна бележка на л.508 гръб за спедитор е посочено „Агротрейд Шипинг“ ООД, тъй като фигурира и „Зърнени храни“ АД гр.Силистра, което дружество е посочено и в процесната товарителница като получател. Същото се отнася и за товарителница № 1109/04.09.2019г. за превоз на царевица /л.507/, във връзка с която също има съставен пътен лист от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД и в кантарната бележка е отбелязано „Зърнени храни Силистра“ АД, което дружество фигурира и в товарителницата. Тоест, в своята съвкупност тези документи не изключват реалност на доставка, получена от жалбоподателя.

В товарителница № 1110/06.09.2019г. /л.503/ за превоз на царевица е посочен за превозвач „Транс енд Трейд 1“ ЕООД, изпращач е „Агро Трейд МС“ и получател е „Зърнени храни Силистра“. Противно на констатациите на органите по приходите, дружеството „Еко Про 2015“ ЕООД изобщо не е отбелязано в този документ. За превоза е съставен пътен лист 8на гърба на л.503/ от „Транс енд Трейд 1“ ЕООД. В товарителницата и в пътния лист е посочено село Ястребово. Кантарната бележка вероятно е изготвена при получаването на стоката от „Зърнени храни Силистра“ АД и отправянето й за съхранение в силоз 3.

В товарителница №1111/08.09.2019г. /л.501/ за превоз на царевица е посочен за превозвач дружеството-жалбоподател, получател отново са „Зърнени храни“ Силистра. Съставен е пътен лист от жалбоподателя за превоза на царевицата по направление с.Кривня-Варна, като от кантарната бележка става ясно, че стоката е претеглена при получаването й от „Зърнени храни Силистра“ и е отправена за износ към Турция. В товарителница №1111/11.09.2019г. за превоз на царевица е посочен превозвач – „Транс енд Трайд 1“ и получател „Зърнени храни Силистра“, като стоката е претеглена при получаването й от „Зърнени храни Силистра“ на пристанище ТЕЦ „Езерово“ ЕАД. Действително, кантарните бележки показват, че стоката е теглена при получателя, което не опровергава автоматично липсата на доставка към „Транс енд Трейд 1“ ЕООД, след като дружеството фигурира в товарителниците и е съставило пътни листи. Необоснован е извода на органите по приходите, че в тези документи трябва да фигурира „Еко Про 2015“ ЕООД за да се счита достоверна доставката.

В товарителница № 1112/12.09.2019г. /л.498/ за превоз на царевица, като превозвач отново е посочено дружеството-жалбоподател, а получател е „Зърнени храни Силистра“. Мястото на натоварване е с.Божурово, разтоварването е в Езерово. В кантарната бележка /л.498 гръб/ отново е отбелязано претегляне при получателя и товарене на кораб на пристанище Езерово. Същото се отнася и за товарителница № 1112/11.09.2019г. /л.497/ за превоз на царевица от с.Кривня до Езерово с превозвач „Транс енд Трейд“ и получател „Зърнени храни Силистра“. За превоза има изготвен пътен лист от жалбоподателя с посочения маршрут Кривня-Езерово. Отново стоката е претеглена при получаването й от „Зърнени храни Силистра“ и е натоварена на кораб в пристанище Езерово. Неправилна е констатацията на ревизиращите органи, че отсъствието в тези документи на „Еко Про 2015“ ЕООД сочи към нереалност на доставката.

Както вече беше отбелязано по-горе, обичайното място за натоварване на зърнени култури е полето/нивата, за които липсват административни адреси и рядко самите земеделски производители могат да посочат веднага при натоварването номера на парцела според действащия план. Съответно непосочването на точно такива данни не опровергава доставката на зърно, след като за нея има изготвени първични счетоводни документи, каквито са товарителниците, пътните лист и кантарните бележки.

Обсъдените доказателства оборват извода в ревизионния акт, че доставките по процесните фактури не са реални.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни заключения:

Съгласно решението на СЕС по дело С-18/13, „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.“. В разглеждания съдебен казус, липсват обективни данни, представени от органите по приходите, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама. Жалбоподателят е отчел разходи за гориво и транспортни услуги, които кореспондират с приходите от последващите продажби на закупената селскостопанска продукция. Процесните фактури участват при формирането на счетоводния му финансов резултат за 2019г., респективно данъчния финансов резултат по чл.18 ал.1 от ЗКПО за същата година. Фактурите са заплатени от жалбоподателя по банков път. За доставките има съставени пътни листи, товарителници и кантарни бележки.

Решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 гласи: „1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материално-правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.“.

В ревизията и в съдебното производство не се представиха обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките по процесните фактури са част от данъчна измама, извършена от посочените издатели на фактурите или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Данъчният орган не може да откаже на жалбоподателя признаване за данъчните цели на разходите по закупуването на селскостопанската продукция по процесните фактури, заради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че техните издатели не са разполагали със стоката и не са били в състояние да я доставят.

Съдът на Европейския съюз в свое решение по С-324/11 сочи: „Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.“. За пореден път и в това решение СЕС подчертава: „Когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това в положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.“. Липсват обективни данни, че получателят на фактурите е знаел или е трябвало да знае, че сделките са част от данъчна измама. Знанието за наличие на злоупотреба не може да се предполага, а трябва да бъде установено с обективни данни и неоспорими доказателства. Установява се по категоричен начин, че стоките – предмет на процесните фактури са били използвани за икономическата дейност на данъчно-задължения жалбоподател и в негови последващи облагаеми доставки. Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с отказ за признаване за данъчните цели на разходите по закупуването на стоките поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличие на данни за безспорно изпълнена услуга, съответно за получена стока, не следва да се лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право - счетоводния разход да бъде признат за данъчни цели. Практиката на СЕС посочва, че органите по приходите не могат да задължават получателят на фактурата да извършва проверки на контрагентите си, защото такива той не е длъжен да прави.

В друго свое решение по дело С-285/11, което макар и да е постановено по въпрос относно правото на приспадане на данъчен кредит, също намира приложение към настоящия казус, Съдът на Европейския съюз отново подчертава, че „Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция.“.

В решение по дело С-425/06, Съдът на Европейският съюз е отбелязал, че „Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да се тълкува в смисъл, че може да се приеме наличие на злоупотреба, когато стремежът към данъчно предимство представлява основна цел на разглежданата сделка или сделки. Препращащата юрисдикция следва да определи в светлината на представените с настоящото решение насоки за тълкуване дали за целите на прилагане на данъка върху добавената стойност сделки като спорните в главното производство могат да се считат за злоупотреба по смисъла на Шеста директива 77/388.“. Тоест, отново е подчертано, че в тежест на данъчната администрация е доказването на факта, че ревизираното лице е знаело, че участва в сделки, които представляват злоупотреба с данъчното законодателство. В противен случай, този по веригата, който макар и да е спазил данъчните закони ще носи крайната отговорност за действията на своите доставчици, за които не е знаел, че извършват данъчна измама.

В същия смисъл е и решението на СЕС по съединени дела С-439/04 и С-440/04, което сочи, че „Когато получател на доставка на стоки е данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната доставка е свързана с измама, извършена от продавача, член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законите на държавите-членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна база за оценка, изменена с Директива 95/7 на Съвета/ ЕО от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното право, съгласно която фактът, че договорът за продажба е нищожен – поради разпоредба на гражданското право, която прави този договор напълно нищожен, поради противоречие с обществения ред и поради незаконно основание на договора, което се дължи на продавача – води до това данъчнозадълженото лице да загуби правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, който е платил. В това отношение е без значение дали фактът, че договорът е нищожен, се дължи на измамно укриване на данък върху добавената стойност или на друга измама.“. И обратното, според Съда на Европейския съюз, ако се установи с оглед на обективни фактори, че доставката е на данъчно-задължено лице, което е знаело или е трябвало да знае, че с покупката участва в сделка, свързана с измамно избягване на данък върху добавената стойност, данъчната администрация и съответно националния съд трябва да откажат на това данъчно-задължено лице правото на приспадане. Същите правила важат и при правото на признаване на даден разход за данъчни цели по чл.10 от ЗКПО.

В решение на СЕС по дело С-78/12 за пореден път е застъпена тезата в т.39 - „Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. Решение от 6 юли 2006 г. по дело Kittel и Recolta Recycling, C-439/04 и C-440/04, Recueil, стр. I-6161, точка 55, Решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahagеben и Dаvid, C-80/11 и C-142/11). В т.41 и т.42 от решение по дело С-78/12 е застъпена трайната практика на СЕС, че „Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС (вж. Решение от 12 януари 2006 г. по дело Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, Recueil, стр. I-483, точки 52 и 55, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60, Решение по дело Mahageben и David, посочено по-горе, точка 47, Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 41 и Решение по дело ЛВК-56, посочено по-горе, точка 60)“. Както, че „данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение (вж. Решение по дело Mahageben и David, посочено по-горе, точка 61 и Решение по дело ЛВК-56, посочено по-горе, точка 61)“.

Документалната обоснованост по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО съгласно цитираните по-горе решения на СЕС не би трябвало да се изключва от обстоятелството, че издателите на фактурите не са действителните доставчици и не са разполагали със стоката по вид и количество. Документална обоснованост ще е налице, когато е налице първичен счетоводен документ, който да отразява вярно стопанската операция, т.е. получателят по фактурата да е получил стоката и да я е вложил в последваща доставка, представляваща упражняване на неговата икономическа дейност. Иначе казано, документалната обоснованост на разходите е свързана с това да се установи в какво се състои доставката – закупуване на пшеница, слънчоглед, ечемик и царевица; каква документация е изготвена във връзка с нея – договори за покупко-продажба, пътни листи, товарителници, кантарни бележки; налице ли е обективно изпълнение на доставката – стоките са вложени от жалбоподателя в последващи продажби; закупуването на стоките е безспорно установено чрез заплащане по банков път, без значение, че издателите на фактурите са теглили парите още в същия ден, за които действия жалбоподателят не може да носи данъчна отговорност.

В отменената редакция на ЗКПО в Държавен вестник бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., в §1 т.34 от ДР се е съдържало определение на понятието „документална обоснованост“, според което това е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание или преправен документ, които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър или от лице, което осъществява търговска дейност без регистрация. Нито едно от тези обективни обстоятелства не са установени в хода на ревизионното производство, като липсата на документална обоснованост се извежда от предположението на органите по приходите, че издателите на фактурите не са действителните доставчици на стоките, тъй като не са могли да разполагат с такива стоки по вид и количество. Документалната обоснованост на разхода по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО е свързан с реалността на доставката, което по делото не се спори, и със счетоводната експертиза беше установено, че стоките са били продадени от жалбоподателя на негови клиенти и в същото време при закупуването им самия жалбоподател е отчел разходи за гориво и транспортни услуги. Тоест, не може да се направи категоричен извод за липса на документална обоснованост на разхода, когато макар и доставката да е реална, тя не е била доставена от издателят на фактурата, а от друг доставчик и по веригата е била извършена данъчна измама, в която данъчно-задълженото ревизирано лице е знаело, че участва.

В ал. 2 и ал. 3 на чл.10 от ЗКПО се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството /ЗСч/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват и че счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. В чл.3 ал.3 на ЗСч е казано, че предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. В чл.6 ал.5 и ал.6 от ЗСч е обяснено, че документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват. Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция. Цитираните разпоредби сочат, че липсата в товарителниците на точния адрес на местата, от където са товарени пшеницата, царевицата, ечемика и слънчогледа не е основание да се приеме, че липсва документална обоснованост на разходите по тяхното закупуване, след като във връзка с превозите има изготвени пътни лист с отбелязани маршрути и има издадени пътно-прехвърлителни разписки.

Документалната обоснованост например на фактурите предполага същите да са придружени от първични счетоводни документи – пътни листове, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, приемо-предавателни протоколи, договори за покупко-продажби, които да установяват както изпълнението на услугата, така и връзката й с икономическата дейност на дружеството, което е установено в разглеждания казус. Освен това, ще е налице документална обоснованост и когато има съпоставимост между приходите и разходите през отчетния период 2019г., каквато беше установена от вещото лице в съдебното производство.

Следователно, неправилни са изводите с оглед на събраните в ревизионното производство документи и съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото, за липсата на документална обоснованост по смисъла на чл.10 ал.1 от ЗКПО на разходите свързани с доставките, получени от жалбоподателя. Поради това неправилно с ревизионния акт на ревизираното дружество не са му признати за данъчни цели по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО разходите по фактурите, издадени от „Агро Трейд-МС“ ЕООД, „Еко Про 2015“ ЕООД и Лега Грейд Груп“ ЕООД. Незаконосъобразно и в нарушение на чл.26 т.2 от ЗКПО и чл.10 ал.1 от ЗКПО органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД за 2019г. със сумата от 3 874 649.58 лева, представляваща отчетната стойност на продадените стоки по фактури, издадени от „Лега Трейд Груп“ ЕООД в размер на 850 453.50 лева, от „Еко Про 2015“ ЕООД в размер на 2 662 873 лева и от „Агро Трейд-МС“ ЕООД в размер на 361 323.08 лева. При неправилно приложение на материалния закон е начислен на „Транс енд Трейд 1“ЕООД корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер: главница от 387 464.96 лева и лихви от 50 589.75 лева. Обжалваният ревизионен акт е материално незаконосъобразен, което е основание по чл.146 т.4 от АПК за отмяната му.

Основателността на жалбата дава право на подателя й да получи възстановяване от бюджета на ответната страна на направените по делото съдебни разноски, които включват: 50 лева за държавна такса, 400 лева депозит за вещо лице и 10 лв за съдебни удостоверения към АПИ и към НАП. За пълномощника на жалбоподателя е представено само пълномощно за адв. Г.В., но липсва договор за правна защита и съдействие, от който да е виден размера на платеното адвокатско възнаграждение, поради което такова не може да бъде присъдено.

В съдебното заседание на 7 юни 2023г. съдът е определил окончателен депозит за вещо лице в размер на 740 лева, от които 400 лева е бил внесен от жалбоподателя и му е възложено да заплати разликата от 340 лева, което не е сторено до този момент. Следователно, жалбоподателят ще има право на възстановяване само на 400 лева от внесения от него депозит за вещо лице. Останалите 340 лева трябва да бъдат платени от ответника по сметка на Варненския административен съд.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.160 от ДОПК и чл.161 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло ревизионен акт №Р-03000321001038-091-001/13.10.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр.Варна, с който е установен дължим от Транс енд Трейд 1“ ЕООД с ЕИК ********* корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на главница от 387 464.96 лева и лихви от 50 589.75 лева и ОТМЕНЯ решение № 301/07.02.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление да заплати на „Транс енд Трейд 1“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И.И.Н. съдебни разноски в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление да заплати 340 /триста и четиридесет/ лева по сметката за вещи лица на Административен съд гр.Варна.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: