Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 20.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ЛОВЕЧ, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева, с участието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 405/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по
подадена Жалба от П.А.М., ЕГН: ********** ***, против Заповед № 3286з-3262/11.09.2023г.,
издадена от главен комисар А.И. - Директор на Главна дирекция „Национална
полиция“ (ГДНП) на МВР, с която му е отказано снемането на полицейска
регистрация № 10126 от 13.10.2017г., извършена в РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр.
Ловеч.
В жалбата се сочи, че отказът е
немотивиран, в настоящия случай е налице настъпила реабилитация по право на
регистрираното лице и със същата се заличават изцяло последиците на влязлата в
сила присъда и държавата третира лицето като неосъждано. Развиват се и доводи
за противоречие на разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР с Директива (ЕС)
2016/680 на Европейският парламент и Съвета от 27 април 2016 година. По изложените в жалбата аргументи се иска
отмяна на оспорената заповед и изпращане на административната преписка за ново
произнасяне със задължителни указания за снемане на полицейската регистрация на
П.А.М..
В съдебно заседание жалбоподателят П.А.М., редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по делото – Директорът
на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) в съдебно заседание не се явява
и не се представлява. Представени са писмени бележки от юрисконсулт Х.М. –
упълномощен процесуален представител на ответника, в които са изложени подробни
доводи за неоснователност на подадената жалба с искане същата да бъде
отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер 240.00 лева, като
и е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатска
защита на оспорващия.
Настоящият съдебен състав намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна
в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
От приложената към преписката Справка за съдимост от 04.07.2023г. на Районен съд гр. Тетевен (л. 14-15), се установява следното:
С Присъда № 7 от 26.03.2015г., постановена по НОХД № 25/2015г., по описа на Районен съд гр.
Тетевен, влязла в законна сила на 29.05.2015г., П.А.М. е осъден за извършено от
него престъпление по чл. 235, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК на 6 месеца
лишаване от свобода и глоба в размер 2000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен
срок от 3 години. С Решение от 29.05.2015г., постановено по ВНОХД № 150/2015г.
на Окръжен съд гр. Ловеч е изменена Присъда
№ 7 от 26.03.2015г., постановена по НОХД № 25/2015г., по описа на Районен съд гр.
Тетевен и на основание чл. 78а от НК П.А.М. е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
С Определение № 105 от 26.10.2017г., постановено по НОХД № 396/2017г. по
описа на Районен съд гр. Тетевен, влязло в законна сила на 26.10.2017г., е
одобрено споразумение, с което П.А.М. е признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със
същото определение на П.А.М. е наложено на основание чл. 343Г от НК наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, считано от датата на
изземване на СУМПС по административен ред.
На 12.11.2020г. П.А.М. е бил реабилитиран по право на основание чл. 86, ал.
1 от НК.
Със Заявление вх. № 328605-76/09.06.2023г. (л. 4) до Директора на ГДНП П.А.М.
е поискал да бъдат заличени всички негови регистрации в масивите на МВР.
С Писмо рег. № 32860-30607/16.06.2023г. на Директора на ГДНП до Директора
на ОДМВР гр. Ловеч (л. 5) е разпоредено извършването на проверка по направеното
искане от П.А.М. със
Заявление рег. № 328605-76/09.06.2023 година.
С Предложение рег. № 295р-12370/01.08.2023г. (л. 7-8) Директорът на ОДМВР
гр. Ловеч е предложил на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР на Директора на ГДНП
да издаде заповед, с която откаже снемането на полицейски регистрации с №
9785/13.11.2014г. и № 10176/13.10.2017г. на лицето П.А.М. с ЕГН: **********,***.
С Докладна записка рег. № 3286р-43680/30.08.2023г. (л. 55-56), изготвена от
главен експерт К.К. от ГДНП е предложено на Началника на отдел „Информационни
технологии, анализ, планиране, координация и административно обслужване“ при
ГДНП, на основание чл. 68, ал. 6, т. 3 във вр. т. 4 от ЗМВР и Заповед –
8121з-267/10.03.2015г. относно оправомощаване на длъжностни лица за издаване на
заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация, да се
издаде заповед за снемане на полицейска регистрация № 9785 от 13.11.2014г. по
описа на РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, извършена на П.А.М. с ЕГН: **********.
Със Заповед № 3286з-3268/11.09.2023г. (л. 57-58) Директорът на ГДНП е
заповядал на основание чл. 68, ал. 6, т. 3 във вр. т. 4 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1
от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, прието
с ПМС № 336/24.10.2014г., в сила от 17.11.2014г., изм. с ПМС №
191/22.07.2015г., в сила от 28.07.2015г., да се снеме от всички информационни
фондове на МВР полицейска регистрация № 9785 от 13.11.2014г. по описа на РУ гр.
Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, извършена на П.А.М. с ЕГН: **********.
Със Заповед № 3286з-3262/11.09.2023г. (л. 61-62) Директорът на ГДНП е
отказал снемането на полицейска регистрация № 10126 от 13.10.2017г. по описа на
РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, извършена на П.А.М. с ЕГН: **********, с
мотив, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 6, т. 3 във вр. т. 4 от ЗМВР и чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска
регистрация. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно
изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация.
Оспорената с жалбата Заповед № 3286з-3262/11.09.2023г. е връчена на П.А.М. лично,
срещу подпис на 09.10.2023г., видно от приложената на л. 71 от делото разписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи (л. 72), с която на основание чл. 68, ал. 6 във вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Оспорената Заповед № 3286з-3262/11.09.2023г. е издадена от главен комисар Атанас Илков - Директор на ГДНП, който е оправомощен в условията на делегация.
Спазена е предписаната от закона форма със задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. Заповедта е издадена в установената писмена форма по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните основания, послужили за нейното издаване.
При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемането й и е приложен комплект от документи от извършената проверка по преписката.
Настоящият
съдебен състав счита, че оспорената заповед е постановена в съответствие с
приложимите материалноправни норми в националното законодателство – чл.
68, ал. 6 от ЗМВР и разпоредбите на Наредбата за реда за извършване и снемане
на полицейска регистрация, прието с ПМС № 336/24.10.2014г., в сила от
17.11.2014г., изм. с ПМС № 191/22.07.2015г., в сила от 28.07.2015г., въпреки,
че същите не съответстват в пълна степен на Директива (ЕС) 2016/680 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните
органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или
наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и
относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение
2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13,
параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината
на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Член 4, параграф 1, букви
в) и д) от посочената Директива не допуска национално законодателство, което за
целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното
преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение
от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и
генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено
престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително
когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да
проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото
на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им
вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално
правото на ограничаване на тяхното обработване“, постанови СЕС.
Съдът в Люксембург беше сезиран от състав на Върховния административен съд,
който установи, че ЗМВР не предвижда възможност за заличаване на полицейската
регистрация, дори и след настъпване на реабилитация. В Решение от 26 януари 2023 година по дело C‑205/21 СЕС анализира
в детайли изискването на всички относими разпоредби на правото на съюза. На
първо място, съдът подчертава, че съхранението в полицейския регистър на данни
на лица, осъдени с влязла в сила присъда, може да е необходимо за разследването
на престъпления, дори след като самото осъждане е заличено от регистъра за
съдимост. „Възможно е всъщност тези лица да са замесени в престъпления, различни
от тези, за които са били осъдени, или обратно, да бъдат оневинени чрез
сравняване на данните, съхранявани от тези органи, с данните, събрани при
разследването на другите престъпления“, пише СЕС в решението. На
второ място, СЕС изтъква, че за тези цели пазенето на ДНК, отпечатъци и снимка
може да се окажат подходящи. На трето място, заявява, че пропорционалността на
такова съхранение, с оглед на преследваните с него цели, трябва да се преценява
през призмата и на подходящите технически и организационни мерки, които трябва
да гарантират поверителността и сигурността на съхраняваните данни и че са само
такива, които са необходими за постигането на конкретните цели на
обработването. На четвърто място, в решението си СЕС констатира, че в България
до края на живота им се пазят данните на осъдените лица за умишлено
престъпление от общ характер. В решението е отразено следното: „Понятието „умишлено престъпление от общ характер“ е особено широко и
може да се прилага към голям брой престъпления, независимо от естеството и
тежестта им. … Всъщност не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление,
попадащо в обхвата на това определение, рискът да са замесени в други
престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок на
съхранение на засягащите ги данни.
Ето защо в някои случаи, с
оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на
рецидив, рискът, който представлява осъденото лице, не дава непременно
основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта
национален полицейски регистър. В такива
случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и
преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа на
свеждане на данните до минимум, предвиден в член 4, параграф 1, буква в) от
Директива 2016/680, и е за период, по-дълъг от необходимия за целите, за които
данните се обработват, което е в разрез с член 4, параграф 1, буква д) от тази
директива“. Съдът уточнява, че настъпването на реабилитацията не
означава, че задължително полицейската регистрация трябва да бъде прекратена.
Но тъй като за да настъпи тя трябва през определен период след изтърпяването на
наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя
може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна
точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения
ред. И следователно това е обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на
необходимия период за такова съхранение. СЕС отчита важността на биометричните
и генетичните данни за разкриването на престъпления, но подчертава, че
съхранението им се допуска единствено когато „това е абсолютно необходимо“ по
смисъла на член 10 от Директива 2016/680, „обаче само ако то отчита естеството
и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила
присъда, или други обстоятелства, като например конкретния контекст, в който е
извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства
или пък миналото или профила на осъденото лице“. Ето защо, когато съгласно
национална правна уредба въведените в полицейския регистър биометрични и
генетични данни на субектите на данни се съхраняват до смъртта на тези лица, в
случай че те са осъдени с влязла в сила присъда, приложното поле на това
съхранение е твърде широко за целите, за които тези данни се обработват, заключава
съдът в Люксембург.
Безспорно е, че П.А.М. е реабилитиран по право на
основание чл. 86, ал. 1 от НК, което е отбелязано в приложената по делото
Справка за съдимост, издадена от Бюро съдимост при Районен съд гр. Тетевен. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК,
реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е
установено противното. Законовите предпоставки за снемане на
полицейска регистрация в националното законодателство са регламентирани изчерпателно в разпоредбата
на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като те са: 1.
регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство
е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е
освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде
направено от неговите наследници. В конкретният случай по отношение на П.А.М.
не е налице нито едно от
цитираните законови основания.
От приложените към преписката документи, приети като доказателства по делото по несъмнен начин беше установено, че оспорващият П.А.М. е имал две полицейски регистрации, съответно с № 9785 от 13.11.2014г. и с № 10126 от 13.10.2017г., и двете извършени в РУ гр. Тетевен към ОДМВР гр. Ловеч, като първата е първата полицейска регистрация с № 9785 от 13.11.2014г. е снета от всички информационни фондове на МВР, тъй като П.А.М. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – предпоставка по чл. 68, ал. 6, т. 4 от ЗМВР. Полицейската регистрация с № 10126 от 13.10.2017г. е за престъпление, за което П.А.М. е признат за виновен и осъден с влязъл в сила съдебен акт, поради което Директорът на ГДНП е приел, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и е отказал снемането на тази полицейска регистрация с оспорената заповед.
Съгласно чл. 5 от
посочената по-горе Директива, държавите членки следва да определят
подходящи срокове за изтриване на личните данни или за периодична проверка на
необходимостта от съхранението на личните данни. Директивата не е транспонирана
в националното право. Това обаче не може да бъде основание за отмяна на всеки
административен акт за отказ за снемане на регистрацията, т. к. не би се
постигнала целта на регистрацията по чл. 27 от ЗМВР. Мярката се явява пропорционална и не е в
противоречие и с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл.
8 на ЕКЗПЧОС. Следва да се подчертае, че правото на общността не изключва
възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. В Директива
(ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година
изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да
определят операции по обработване и процедури за обработване в национални
правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични
данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични
данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни
производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и
наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да
обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни
престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните
действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления – целта на
полицейската регистрация, разписана в чл. 27 от ЗМВР. Правото на Европейския
съюз не изключва възможността за обработване на лични данни от компетентните
органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или
наказателното преследване на престъпления и свободното движение на такива
данни.
Постановеният отказ за заличаване на полицейската регистрация на жалбоподателя е в съответствие на материалния закон, като в този смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд: Решение № 7921 от 17.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2022 г., V о.; Решение № 289/13.01.2022 г. по адм. д. № 10117/2021 г. на ВАС, Решение № 13313/08.10.2019 г. по адм. д. № 9380/2018 г. на ВАС, Решение № 2416 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 7230/2016 г. на ВАС, Решение № 6439 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2016 г., Решение № 13136 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2015 година.
Имайки предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорването е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено такова в минимален размер от 100 лева, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. От страна на процесуалния представител на ответника – главен юрисконсулт Х.М. е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. и макар да липсва възражение за прекомерност от страна на оспорващия, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., съдът намира, че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да определи този размер, съдът съобрази, че от една страна процесуалният представител на ответника не се е явил в откритото съдебно заседание по делото, а е депозирал писмени бележки, а от друга – делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно във вр. чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Административен съд гр. Ловеч, пети
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по Жалба, подадена от П.А.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Заповед № 3286з-3262/11.09.2023г., издадена от главен
комисар Атанас Илков - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП)
на МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 10126 от
13.10.2017г., извършена в РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч на П.А.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.А.М., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на
Главна дирекция „Национална полиция“ към Министерство на
вътрешните работи сумата 100.00 – сто лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се оспорва с касационна жалба чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: