Р Е
Ш Е Н
И Е
260201/11.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 03.02.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 254 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С.Л." ЕООД, срещу
Наказателно постановление №
23-0001094/30.11.2020 год. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 91в, т.2, пр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/,
на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 лв.
В
жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно и
неправилно. Сочи се, че АУАН е връчен на неупълномощено лице.
В съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от своя процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП на изложените в жалбата съображения.
Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец септември 2020г., служители на ОО“АА“-Варна, сред които и св.И., на основание писмо с peг. №
50-00-554/2/17.07.2020 г.на ИА“АА“-София извършили тематична проверка на превозвача „С.Л." ЕООД,
притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз
на пътници № 18608 валиден до 01.01.2028 г. За целта с покана от дружеството
били изискани редица документи и информация за периода 01.01.2020г. до
31.05.2020г. С т.6 от поканата били изискани пътни листи, тахографски листа за
периода, като при използване на дигитални тахографи- информацията извлечена от
паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител. Поканата
била връчена на упълномощено от превозвача лице на 29.07.2020г. Упълномощеното
лице представило редица от изисканите документи и информация. Сред тях не била
информацията на магнитен носител извлечена от паметта на дигитален тахограф
монтиран в МПС с рег.№ Н7687ВТ, в който
период бил извършен международен обществен превоз на товари видно от
представените други документи между които карта на водач и товарителници.
На
24.08.2020г. представител на дружеството предал в АА Варна част от изисканите с
поканата документи за проверка. В обяснение по адм. преписка лицето посочило,
че непредставяне на част от изисканите документи се дължи на отсъствието на
управителя на фирмата от страната.
При тази констатация, един от проверяващите инспектори –св.И. счел, че
дружеството е извършило нарушение на чл.
91в, т.2 от ЗАвПр, като приел, че при
извършване на тематична проверка на основание писмо с peг. №
50-00-554/2/17.07.2020 г. превозвачът „С.Л." ЕООД, притежаващ
Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на
пътници, не предоставя за проверка от контролните органи, изисканата с покана №
50-00-554/2/17.07.2020 г. информацията извлечена по т. 6 от нея. Поради това
и съставил срещу дружеството АУАН. Актът
бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се
запознало със съдържанието му и го подписало без възражения. Възражения не
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
В последствие въз основа на така съставения
АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло
фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като било
конкретизирана, че описаното в АУАН и НП съставлява нарушение на чл. 91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, справка за нарушител, писма, покана, лист за международен превоз,
пълномощни, разрешително, извадки от регистър на ОО „АА“, покана,
приемо-предавателнен протокол, копие от свидетелство за регистрация и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията
на св.И..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно
лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за
основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от ЗАП за която е ангажирана
отговорността на въззиника, предвижда отговорността на превозвач, който не
съхранява (предл. 1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги
предостави за проверка (предл. 2) на контролните органи.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят „С.Л." ЕООД е
„превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач” е
всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Въпросното качество не се оспорва от жалбоподателя,
а и се доказва от факта, че същият притежава Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари. Не е спорно
между страните и , че за периода
на проверката има извършени превози на товари с товарен автомобил с per. № Н7687ВР, собственост на превозвача,
оборудван с дигитален тахограф марка.
Съобразно разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от
аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Тази разпоредба
транспонира чл. 10, § 5, б. „а“, т. ii“ от Регламент ЕО № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 561/2006/,
която задължава транспортно предприятие, което използва превозни средства,
които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на
приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на
настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването
на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12
месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява
достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год.
превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните
от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на
подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от
паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от
картата на водача.
Легално определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл.2, т. 2, б.
„н“ от Регламент № 165/2014 год. на Европейския парламент от 04.02.2014 год., относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт /Регламент 165/2014год. и означава копиране, заедно с
електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в
електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за
тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани
данни.
За да бъдат съхранени
данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно
изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да бъдат
извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от същия
регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год..
Следва да бъде посочено, че законодателна
уредба не предвижда срок за предоставяне на информацията, извлечена от картата
на водача. Нещо повече - съгласно чл. 10, § 5, б. „а”, т. „ii” от Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. превозвачът следва да осигури достъп до тази информация
пряко или дистанционно от помещенията на предприятието, което е в потвърждение
на извода, че за изпълнение на задължението не следва да се предоставя
срок.
В контекста на всичко гореизложено посочената правна квалификация на деянието съпоставена с
фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат на
неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са възраженията на въззивното
дружество. Съдът намира, че процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП,
са съществени - липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.,1 т.5 от ЗАНН. Не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, което възпрепятства проверката по същество относно
изпълнението на задължението по чл.91в, т.2 от ЗАвПр. Предявеното
обвинение не кореспондира с правната
квалификация на деянието. Горните изводи
касаят формата на изпълнителното деяние. АНО не е посочил формата на
изпълнителното деяние, като не е посочил нарушеното от дружеството предложение
посочено в правната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Изхождайки от анализа на
относимите материалноправни норми, съдът приема, че формулираното в случая
обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като
наказуема форма на изпълнителното деяние
от законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на
горната информация от превозвача не са
описани в АУАН и в НП и няма формулирано
обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да съществува и
да се съхранява от превозвача, като
отново няма изложени факти и
обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Липсва и разследване в
горната насока. Съгласно чл. 5, б. „а" от Регламент № 1071/2009г. на ЕПС,
дружеството превозвач, следва първо да съхранява процесната информация, като
съхранението е с цел да се представи при всяко поискване от страна на
оправомощен инспектор. Такова обвинение обаче не е повдигнато. Налице е пълна
неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да
разбере за извършването на какво
административно нарушение му е
повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. Горното
възпрепятства и съда да извърши проверка има ли допуснато нарушение и
правилно ли е било санкционирано същото.
Допуснато е съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП и влече
неговата отмяна.
Съгласно чл. 91в, т.2, предл.1 от ЗАвт.П, превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от картата на водача. На превозвач или на лице по
чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за
проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв.
– чл. 104, ал.7 от същия закон. В конкретния случай изпълнителното деяние е
описано като непредоставяне на контролните органи на информация, като дори не е
било конкретизирано каква е тя. Изпълнителните деяния в двете хипотези, които
урежда нормата на чл.104, ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав,
поради което налагането на санкция, основана на тази норма изисква коректно и
пълно описание на фактите и обстоятелствата, които определят съответния състав.
Посочените в НП факти не могат да бъдат подведени под която и да е от двете
хипотези на чл.104, ал.7 от ЗАвП, поради непълнота в описанието и съответно
неяснота – съхранена ли е или не изискваната информация; осъществен ли е отказ
от страна на дружеството. Тези обстоятелства, които са от съществено значение
за установяване на фактическия състав на деянията по чл.104, ал.7 от ЗАвП, не са били обект и на изследване, и събиране
на доказателства от страна на наказващия орган.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
От страна на
процесуалния представител на въззивното дружество е депозирано искане за
присъждане на разноски. То енаправено своевременно, като последният има право
на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на договор за правна защита
и съдействие и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат Г. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесниото НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
407 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От
друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от
процесуалния представител на ОД на МВР-Варна в депозираните писмени бележки по
делото и съдът дължи произнасяне по него. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебната практика е
утвърдила разбирането, че прекомерно е възнаграждението, което не съответства
на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно Наредбата, в
редакцията към момента, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 8, ал. 1 т.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 лв. до
5000 е 300 лв. плюс 7% за горницата над 1000лева. В случая е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300 лв.
плюс 7 % за горницата на д 1000 да 2000 лева, т.е 370 лева. Съдът намира, че
именно посоченият минимален размер от 370 лева следва да бъде присъден в полза
на въззивното дружество, тъй като делото не се откроява с никаква
фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0001094/30.11.2020
год. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 91в, т.2, пр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/,
на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвПр на „С.Л." ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000.00/две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, да заплати на „С.Л." ЕООД сумата от 370.00 лева, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр.Варна по реда на
АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: