Решение по дело №900/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 110
Дата: 8 февруари 2024 г.
Съдия: Мл.С. Христо Руменов Митев
Дело: 20233100500900
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Варна, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.ка Д. Дрингова
Членове:Ирена Н. Петкова

мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Х.а
като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело
№ 20233100500900 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 06221/24.03.2023 от длъжника И. Ж. В.,
чрез адв. Бр. Б., срещу извършеното от ЧСИ Л. С., рег.№ 895, Разпределение
от 7.03.2023, предявено на страните на 22.03.2023, по изп.д.№ 3035/2021г, с
което е извършено разпределение на сумата от 216 300лв, представляваща
внесена гаранция /залог на сума/ по к.гр.д. № 1149/2022г по описа на ВКС-III
ГО, впоследствие освободена от ВКС и преведена по сметката на ЧСИ.
Отправяното искане е изцяло за отмяната му като незаконосъобразно и
неправилно и вместо него да бъде извършено ново разпределение на
постъпилата по изп. дело сума. Излага следните съображения: Неправилно в
разпределението на общата сума са били включени с привилегия по чл.136
ал.1 т.1 ЗЗД всички разноски, направени по делото, вкл. и тези, които не са
били платени от взискателя. Освен това, в разпределението, като разноски с
право на предпочтително удовлетворяване по т.1 на чл.136 ал.1 ЗЗД са
включени и такива, касаещи други разноски по изп. дело, които не могат да се
ползват с подобна привилегия. Неправилно е бил определен размерът на
задължението по всеки един от ИЛ и съответно неправилно били погасени
задълженията към кредиторите. Посочено е, че кредиторът И. Кр. И. не
получава нищо от получената сума. Отделно от това, разпределението е
предявено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
1
без да са били редовно призовани всички страни в производството, като
самият жалбоподател получил съобщението за изготвеното разпределение
съвсем случайно. На останалите страни по делото не са били редовно връчени
съобщения, което е опорочило възможността да се запознаят с изготвеното
разпределение и да вземат отношение по същото. Поради изложеното моли за
връщане делото на ЧСИ с указания за редовното призоваване на всички
страни по делото и предявяване на разпределението. Алтернативно, моли за
отмяната на обжалваното разпределение и вместо него да бъде извършено
ново законосъобразно такова.
В срока по чл.436 ГПК е подаден писмен отговор от взискателите М. Х.
Б. ЕГН **********, Г. Н. Б., ЕГН **********, чрез адв.А. П., със становище
за неоснователност на подадената жалба против изготвеното и предявено на
страните разпределение от 07.03.2023г, като се излагат сл.съображения:
двамата взискатели са инициирали образуването на изп.д.№ 3035/23.11.2021г
пред ЧСИ Л.С. по силата на издаден в тяхна полза ИЛ № 48/16.11.2021г от
ВАпС по гр.д.№ 389/2021г, като за обезпечаване на вземането им е било
допуснато обезпечение и издадена обезпечителна заповед от 12.09.2018г по
гр.д. № 2027/ 2018г на ВОС чрез налагане на възбрана върху недвижим имот.
Изпълнителното производство е било спряно с определение на ВКС №
209/26.05.2022г по к.гр.д.№ 1149/2022г, тъй като длъжникът И. Ж. В. внесъл
гаранция в размер на 216 300лв по специалната сметка на ВКС „Гаранции“.
След приключване на делото пред ВКС, с определение № 50031/28.02.2023г
по к. гр. д.№ 1149/2022г внесената парична гаранция от 216 300лв е била
освободена, на осн.чл.282 ал.2 т.1 ГПК, и е било разпоредено същата да бъда
преведена по сметка на ЧСИ Л.С. за удовлетворяване задължението на И. Ж.
В. към М. и Г. Б.ови. Съгл.чл.180 ЗЗД, когато законът постановява да се
представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на
парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Съгласно чл.181
ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в
банка. В тази връзка считат, че вземането на взискателите е привилегировано
по реда на чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД, тъй като длъжникът И. Ж.В., влагайки сума от
216 300лв по сумата на ВКС е учредил залог в тяхна полза. Оспорва се
твърдението на длъжника-жалбоподател, че в разпределението били
включени суми с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД – разноски, направени по
делото, които не били заплатени. Съгл.чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД се ползват с право
на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение. Взискателите са заплатили адв.хонорар в
размер на 3000 лв., за което е представен договор за правна помощ и
съдействие от 23.11.2021г, който служи и за разписка за получената сумата,
както е посочено в чл.3, ал.2 от същия. Взискателите са заплатили 24 лв.
такса за образуването на изп. дело, както и други такси по него, които не били
удовлетворени към настоящия момент. Това е така, защото сумата от 216
300лв е постъпила от внесен залог в полза на взискателите по сметката на
ВКС. По тази причина всички разходи, направени за възбрани, запори и пр.,
2
не са удовлетворени. Твърди се от длъжника И. Ж.В., че сторените разходи
касаели изпълнението върху други имоти, което не отговаряло на истината.
Със съобщение изх.№ 25866/24.11.2021г по изп.д.№ 3035/2021г ЧСИ Л.С. е
определил авансово дължимите от взискателите такси в размер на 129,50лв,
съгл. т.1, т.З, т.5, т.31 от ТТРЗЧСИ, за внасянето й от вз. Б. е представена
квит.№ **********. От посочената сума в разпределението са включени само
24лв за образуване на изп.д. по т.1 от ТТРЗЧСИ /такса от 20лв+ДДС 4лв/, тъй
като постъпилата сума от 216 300лв не е в резултат на изп. способ, а от
гаранция. ЧСИ Л.С. правилно е посочил задължението на Ив.В. към всеки
отделен взискател, както и е определена привилегията на всеки. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.6 от TP № 2/ 26.06.2015г по тълк.д.№
2/2013г на ВКС, ОСГТК, с право на предпочтително удовлетворяване по
чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, в първия ред на специалните привилегии, се включват
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изп. способ, постъпленията от който се разпределят. Такива необходими
разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на изп. дело, за
цялостното проучване имущественото състояние на длъжника, изпращането
на призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху вещи или
вземания, както и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и
публична продан на вещта и др.подобни. В този ред може да бъдат включени
и разноските на първоначалния взискател за образуване на изп. дело и за
възнаграждение на един адвокат“. Тъй като преведената от ВКС сума не е
достатъчна за удовлетворяване на кредиторите на В., ЧСИ Л.С. правилно и на
осн.чл.460 ГПК е извършил разпределение на същата, като най- напред е
отделил суми за изплащане на вземанията, ползващи се с право на
предпочтително удовлетворяване.Затова и правилно цялата сума е
разпределена на взискателите, тъй като те се ползват с привилегия по чл.136
ал.1 т.3 ЗЗД /учреден залог/ спрямо взискателката И. Кр.И.. Възразяват и по
оплакването за допуснати процесуални нарушения при връчване на
разпределението.
Въззивна жалба вх.№ 06414/28.03.2023г е подадена и от взискателя И.
К. И. ЕГН ********** от ******, чрез адв. Н. Т. от АК-Варна, срещу същото
разпределение, изготвеното на 7.03.2023г и предявено на страните на
22.03.2023г, за разпределение на постъпилата сума от 216 300лв – внесена
парична гаранция по сметката на ВКС (залог на сума) по кас.гр.д.№
1149/2022г на ВКС, III ГО. Не е доволна от така изготвеното разпределение и
счита същото за неправилно поради нарушение на закона. Моли за неговата
отмяна като незаконосъобразно изготвено и вместо него да бъде извършено
ново разпределение, като доводите й са следните: Неправилно при
разпределението са били включени с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД
всички разноски, направени по делото, вкл. и тези, които не са били заплатени
от взискателя. Освен това, като привилегировани вземания по т.1 на чл.136
ал.1 ЗЗД са били включени и разноски, които не са били свързани със
събиране на сумата-предмет на разпределението, а касаят други имоти,
3
възбранени по изп. дело и затова разходите, направени за изпълнението върху
други имоти не могат да се ползват с подобна привилегия. Не са били взети
предвид разноските, направени от взискателката, които следва да бъдат
отнесени към тези от първи ред - по т.1 на чл.136 ал.1 ЗЗД, което не било
сторено от ЧСИ. Вземането на взискателите Г. Б. и М. Б. било посочено общо,
като било пояснено, че в размера на вземането (ползващо се с привилегия),
били включени и всички такси, платени от взискателя, без да са
конкретизирани същите, за да може да се прецени кои и в какъв размер се
ползват с право на привилегировано плащане. Съобразно трайната практика,
претендираният размер на разноските за адв. възнаграждение, подлежащ на
предпочтително удовлетворяване, следвало да бъде съобразен със събраната
сума, което не е било направено. Неправилно бил определен размерът на
задължението по всеки един от ИЛ, както и неправилно били определени
привилегиите на всеки един от кредиторите и по този начин неправилно са
погасени задълженията към кредиторите, в резултат на което неправилно
цялата сума е била разпределена на взискателите Г. Б. и М. Б., след като и те,
и взиск.Ил.И. имат качеството на хирографарни кредитори. Затова е следвало
да бъде разпределена съразмерно с оглед размера на вземането на всеки един
от тях. Предвид изложеното моли за отмяната на обжалваното разпределение
от 7.03.2023 и вместо него да бъде извършено ново законосъобразно такова.
На основание чл.436 ГПК по делото са приложени обясненията на ЧСИ
С., рег.№ 895 със становище за неоснователност на жалбите.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 462, ал. 2 от
ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20218950403035 по описа на ЧСИ Л. С. е
образувано на 23. 11. 2021 г. по молба на М. Х. Б., Г. Н. Б., въз основа на
изпълнителен лист № 48, издаден на 16.11.2021 г. от Апелативен съд – Варна,
по в. гр. д 389/2021 г., по силата на който длъжникът И. Ж. В., е осъден да
заплати на взискателите сумата от 158 267.35 лева ведно със законовата
лихва върху главницата, считано от 04.10.2018 г.
Към изпълнителното дело е присъединено изпълнително дело
№1875/2018г., образувано на основа на обезпечителна заповед издадена от
ВОС по гр.д.№2027/2018г. по което е допуснато обезпечение върху следните
имоти на длъжника:
-1/6 (една шеста) идеална част от апартамент - жилище № 7
представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ******, съгласно
одобрен със заповед № РД - 18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителният
директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на ******,
разположен на втори етаж, със застроена площ от 55.80 кв.м. състоящо се от :
входен коридор, дневна с кухня, спалня, баня-тоалет, тераса с предназначение
на обекта: "Жилище, апартамент" при съседни самостоятелни обекти
съгласно приложената схема: на същия етаж - няма, под обекта -******,
4
******, над обекта -****** и при граници съгласно технически проект
стълбище, от три страни вътрешен двор, заедно с припадащите му се 6,9669%
идеални части от общите части на сградата с идентификатор ******,
разположено съгласно одобрения технически проект на южната граница на
поземления имот и същия процент идеални части от правото на строеж както
и 26,47 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ******, в
който е изградена сградата, целия с площ от 383 кв.м., стар идентификатор
****** и номер по предходен план: 111, квартал 651, парцел Vl;
-Дворно място, находящо се в село ******, ****** област с площ от 586
кв.м., включени в парцел XII, Пл. номер 67, в кв.З, по плана на селото, заедно
с построената в същото място жилищна сграда състояща се от: външно
входно стълбище с открита площадка, две стаи, килер, две избени
помещения, външен клозет и за който е съставен нотариален акт за продажба
на недвижим имот номер 89, том X, дело 4069/1978г. на ВН;
-Празно дворно място от 490 кв.м от имот пл.номер 68, който е бил
собственост на П., Т., Т., Х., Й. и Г. Х.и Т.и, придадени към парцел XII - 67 на
квартал 3 по плана на с. ******, ******, за което е съставен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по регулация номер 74, том IV, дело номер
2217/1982г. ВН, двете места, съгласно одобрен план на село ****** от 1990г.,
обединени в парцел 21, кадастрален номер 138/1990г. с обща площ от
1076кв.м, с жилищна сграда с площ от 51 кв.м, както и гараж с площ от 40
кв.м и гараж с площ от 32 кв.м.;
-Дворно място от 286 кв.м , находящо се в ****** номер 31,
съставляващо парцел XXVII в кв. 51 по плана на кв. ****** с идентификатор
******, стар 681 съгласно заповед за одобрение на КККР номер РД - 18 -
73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и за който е съставен
нотариален акт за покупко -продажба номер 23, том I, дело номер 34/1960г.
ВН, както и построената в това дворно място еднофамилна жилищна сграда
на три етажа със застроена площ от 104 кв. м, идентификатор******.1, на
основание чл. 390 ГПК.
С определение № 209/26.05.2022 г. по гр.д № 1149/2022 г. по описа на
ВКС е спряно изпълнението на въззивно съдебно решение № 102 от
29.11.2021 г. на Апелативен съд – Варна, по в. гр. д 389/2021 г., поради
внесено обезпечение в размер на съответно 116 300 лв. и 100 000 лв. по
специална сметка на ВКС.
На 20.12.2022 г. Върховният касационен съд е постановил определение
№ 50962/20.10.2022 г. постановено по гр.д № 1149/2022 г., с което не е
допуснал до касационно обжалване цитираното по – горе решение на АС-
Варна.
По делото се е присъединил, като взискател И. К. И., с молба с вх.
№02573/07.02.2023 г., за сумата от 116 300 лв., произтичаща от заем сключен
на 23.05.2022 г., ведно със законовата лихва върху сумата, считано от дата на
подаване на заявлението 24.01.2023 г. до окончателното плащане на
5
задължението и разноски сторени в заповедно производство – 2326 лв.
държавна такса и 2300 лева адвокатско възнаграждение.
С определение № 50031 от 28.02. 2023 г. по гр.д 1149 по описа за 2022 г.
на ВКС, е освободил внесеното обезпечение в размер на 216300 лв., като е
постановил сумата да бъде предадена на ЧСИ Л. С., за погасяване на
задължението на И. Ж. В. по изпълнително дело № 20218950403035 с
взискатели М. Х. Б., Г. Н. Б..
На 07. 03. 2023 г. е извършено разпределение на постъпила сума в
размер на 216300 лева, представляваща внесена гаранция, по к.гр.д №
1149/2022 г. на ВКС., както следва:
За Г. Н. Б. сумата от: 103838,62, от които 1524,00 лв., на основание чл.
136, ал.1, т. 1 ЗЗД и 102314 лв., на основание 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД, вр. чл. 180
и 181 от ЗЗД. Общият размер на дълга към нея е бил в размер 116534,59 лв.
За М. Х. Б. сумата от: 103814,62, от които 1500,00 лв. на основание чл.
136, ал.1, т. 1 ЗЗД и 102314 лв. на основание 136, ал.1, т. 3 ЗЗД, вр. чл. 180 и
181 от ЗЗД. Общият размер на дълга към него е бил в размер 117472,36 лв.
Такси към ТТРЗЧСИ: 8646,76 лв. с ДДС, от които 8646,76
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят И. К. И. не е получила суми поради изчерпване на сумата
за привилегированите взискатели.
Изготвеното разпределение е предявено на страните по делото с
протокол от 22.03.2023 г.
В хода на съдебното производство взискателят М. Х. Б. е починал на
29.07.2023 г., като на основание чл. 227 от ГПК са конституирани, като
страни неговите наследници Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б..
В настоящето производство е изслушано и прието заключението на
вещото Р. С. по проведената съдебно – икономическа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи: Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя
кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е реда за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по
изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно с реда на привилегиите
по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяване на вземанията - според
правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания
с еднакъв ред. От сумата, която подлежи на разпределение, се отделя
необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по
ред. Остатъкът от тази сума се отделя за следващото притезание и така до
изчерпване на наличната сума или на притезанията. При недостиг на
6
постъпленията се удовлетворяват само първите по ред притезания. Когато
сумата, постъпила от изпълнението е достатъчна, за да покрие напълно
привилегированите притезания, се преминава към пълно или частично
удовлетворяване на хирографарните кредитори при условията на
съразмерност по чл. 133 от ЗЗД.
Съобразно дадените разяснения с т. 1 от ТР № 2/2021 г., постановено на
22.11.2022 г. от ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 463 от ГПК
окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като
въззивна такава. Жалбоподателят определя предмета на проверката в това
производство и произнася извън тези рамки е недопустимо. Ако оплакванията
в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно
разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.
В конкретния случай подлежащата сума за разпределение в размер на
216300 лв. е внесена като залог на основание чл. 180 и 181 от ЗЗД.
По жалба вх.№ 06221/24.03.2023 от длъжника И. Ж.
По отношение на възражението, че неправилно в разпределението са
включени привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
С т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., са дадени задължителни указния,
кои разноски и на кои взискатели се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1,
т. 1 от ЗЗД, като е посочено, че в първи ред са включени разноските на
първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение за един адвокат.
В случая в полза на първоначалните взискатели, като привилегия от
първи ред са включени разноските за заплатено от тях адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство. Видно от
договора за правна защита и съдействие, двамата общо са заплатили хонорар
на адв. А. П. Д. в размер на 3000,00 лева. В първи ред е включена още и
сумата от 24 лв., платена от Г. Б., представляваща такса за образуване на
изпълнителното производство. Други разноски не са включени в
разпределението. Поради изложеното се явява неоснователно възражението,
че в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, са включени всички разноски
по делото, включително и тези които не се ползват с привилегия.
Неоснователно е и възражението, че неправилно е разпределена сумата
между взискателите.
Според мотивите на т. 1 от ТР №6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесената
като обезпечение сума по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК по своята правна същност
представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл.181, ал.1 ЗЗД. По
делото няма спор, че се разпределя сума, внесена като обезпечение на
невлязло в сила съдебно решение в полза на М. Х. Б., Г. Н. Б., поради което
правилно същата е разпределена на тях по реда на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Не е основателно възражението, че не е бил редовно призован за
разпределението. Видно от протокол за предявяване на разпределението И. В.
7
е присъствал на разпределението и не е възразил, че не е редовно призован.
Поради изложеното жалба вх.№ 06221/24.03.2023 подадена от длъжника
И. Ж. срещу извършеното от ЧСИ Л. С., рег.№ 895, Разпределение от
7.02.2023, предявено на страните на 22.03.2023, по изп.д.№ 3035/2021г, следва
да бъде оставена без уважение.
По подадена жалба вх.№ 06414/28.03.2023г от взискателя И. К. И.,
настоящият съдебен състав намира следното:
Както беше посочено по–горе, в първи ред на процесното
разпределение, са включени разноските само за образуване на
изпълнителното дело и заплатено адв. възнаграждение за един адвокат, които
се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Поради изложеното
следва да бъде оставено без уважение възражението, че в разпределението са
включени разноски, които не са свързани със събиране на сумата.
По отношение на възражението, че в първи ред на разпределение не са
включени сторените от нея разноски, съдът приема следното: Съгласно
назначената съдебно – икономическа експертиза И. И. е сторила разноски за
присъединяването си като взискател по делото т. 11 от ТТРЗЧСИ и за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа т. 5 от ТТРЗЧСИ.
В т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., е посочено кой разноски се
включват в първия ред на специалните привилегии – внесените от взискателя
такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта,
както и таксите по образуването на изпълнителното дело - в зависимост
от това дали е поискано извършването и на други изпълнителни способи,
както и от стойността на имуществото на длъжника, върху което те са
насочени. По-конкретно, с тази привилегия се ползват разноските на
първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение,
включително разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение за един адвокат, които се считат за
относими към всеки от приложените изпълнителни способи, тъй като общото
упълномощаване за представителство по изпълнителното производство
обхваща представителството за всеки приложен способ на изпълнение до
пълното удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист. Поради това,
че сторените разноски от взискателя И. И. не попадат в приложното поле на
чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, възражението следва да се приеме за неоснователно.
По отношение на възражението, че неправилно цялата сума е била
разпределена на взискателите Г. Б. и М. Б., след като и те, и взискателят И.
имат качеството на хирографарни кредитори. Както беше посочено
разпределената сума има характера на залог по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за М.
Б., Г. Б., поради което за нейното разпределение те се явяват привилегировани
кредитори, а не хирографарни. Воден от горното настоящият съдебен състав
8
приема възражението за неоснователно.
Поради изложеното жалба вх. № 06414/28.03.2023г., подадена от
взискателя И. К. И. ЕГН ********** срещу извършеното от ЧСИ Л. С., рег.№
895, Разпределение от 7.02.2023, предявено на страните на 22.03.2023, по
изп.д.№ 3035/2021г, следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Процесуалният представител на въззиваемите е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. за
осъществената от нея безплатна адвокатска помощ. Предвид изхода на спора
и представения договор за правна защита и съдействие сключен между Г. Н.
Б., Н. М. Б. и Х. М. Б. и адв. А. П. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., на
последната ѝ се следва такова в размер на 600 лева.
Поради изложеното И. Ж. В., следва да бъде осъден да заплати в полза
на адв. А. П. сумата от 600 лева на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради
осъществената правна защита пред настоящата инстанция.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 06221/24.03.2023 подадена от
длъжника И. Ж. В., ЕГН ********** срещу разпределение от 07.03.2023
извършено по изпълнително дело № 20218950403035 г. по описа на частен
съдебен изпълнител Л. С., рег.№ 895, район на действие ОС - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ вх. № 06414/28.03.2023г подадена от
взискателя И. К. И. ЕГН ********** срещу разпределение от 07.03.2023
извършено по изпълнително дело № 20218950403035 г. по описа на частен
съдебен изпълнител Л. С., рег.№ 895, район на действие ОС - Варна.
ОСЪЖДА И. Ж. В., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, кв. „ ******“
ул. „ ******“ № 31, да заплати на адвокат А. П. от ВАК, ЛНА **********,
******, сумата от 600 / шестстотин / лева, за осъществената правна помощ и
защита на Г. Н. Б., ЕГН:********** Н. М. Б., ЕГН: ********** и Х. М. Б.
ЕГН: **********, пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му, на основание чл. 463, ал. 2 вр. чл.
274, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10