Решение по дело №960/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Проджект Инженеринг Варна” ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Й.А., срещу решение № 371/09.03.2023 г. по н.а.х.д. № 303/2023 г. на ВРС, XXVIII състав, с което е потвърден издаденият от ОД на МВР – Варна електронен фиш серия Г, № 0021214, с който на касатора за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложена, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. като дружеството е осъдено да заплати и юрисконсултско възнаграждение 80 лв. на ОД на МВР - Варна. С оплаквания, сочещи на допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на приложимия материален закон, се иска въззивното решение да бъде отменено и наместо него касационната инстанция да постанови друго по съществото на правния спор, с което електронният фиш да се отмени. Претендира се и за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Следва да се посочи, че неправилно в касационната жалба е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 209 т. 3 АПК като се има предвид, че съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 22.06.2023 г. касаторът „Проджект Инженеринг Варна” ЕООД, редовно призован, не се представлява. От пълномощника му по делото адвокат Й.А. е подадена молба с. д. № 9336/19.06.2023 г., с която касационната жалба се поддържа изцяло на посочените в нея основания за неправилност на въззивното решение.

Областна дирекция на МВР - Варна, ответник в касационното производство, в подадени чрез пълномощник юрисконсулт К.Л.А. писмени бележки с. д. № 9539/21.06.2023 г. оспорва касационната жалба и моли съда при оставяне в сила на въззивното решение да присъди на дирекцията юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от пълномощника на касатора на датата 04.04.2023 г. /л. 30 от н.а.х.д. № 303/2023 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС, е подадена на 10.04.2023 г. като с нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С потвърдения от районния съд електронен фиш е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Проджект Инженеринг Варна“ ЕООД за това, че на датата 16.05.2020 г. в 12:59 часа в гр. Варна по ул. „Атанас Москов“ е установено и заснето с АТСС управлението без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на регистриран на територията на страната и неспрян от движение лек автомобил „Ситроен немо“ с рег. № В **** ВС, собственост на „Проджект Инженеринг Варна“ ЕООД.

За да постанови този резултат, решаващият делото съд коректно е обсъдил събраните доказателства и извеждайки въз основа на тях фактическите си констатации, е съотнесъл точно приложимите материалноправни норми.

Съответно на данните по делото съдът се е позовал на посочената в електронния фиш норма на чл. 638, ал. 4 КЗ, според която когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Оттук, обвързвайки нормативно установеното с чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за собственика на превозното средство задължение за сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с факта, че на посочените в електронния фиш дата, час и място е установено с АТСС управлението на собствения на „Проджект Инженеринг Варна“ ЕООД лек автомобил, за който не е сключен изискуемият застрахователен договор, съдът правилно е приел, че “Проджект Инженеринг Варна“ ЕООД с основание е подведено под административнонаказателна отговорност по чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ. С нормата на чл. 638 ал. 1, т. 2 КЗ, към която препраща чл. 638, ал. 4 КЗ при изпълнението на предвидения в него фактически състав на административното нарушение, е регламентирано налагането на имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец. Съдът правилно е посочил, че субект на нарушението в случая е именно търговско дружество „Проджект Инженеринг Варна“ ЕООД, след като то е собственик на заснетия в движение посредством АТСС автомобил, без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Неоснователно е възражението на касатора, че системата АТСС № SD2D0013 е система, която като разпознаваща регистрационни номера, не може да установи и факта на липсващата застраховка "Гражданска отговорност", поради което чрез позоваването на АТСС в електронния фиш не се доказвало нарушението и по този начин не се установявало и наличието на основание за издаването на електронния фиш. С административната преписка е представена извадка от mOffice, разпечатана на 22.01.2023 г., но изготвена като файл/документ към момента на установяване на нарушението – 16.05.2020 г. в 12.59 ч. В същата много ясно се вижда, че на посочената дата и час е зададен „приоритет“ на проверка от АТСС - ! Застраховка, т.е. системата засича автомобили, за които няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Последващата проверка от ОД на МВР – Варна на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ е извършена единствено за да се потвърди вече установеното нарушение, а не то тепърва да се установи. Касационният състав намира, че е спазена изцяло разписаната в чл. 647, ал. 3 КЗ процедура по издаването на електронния фиш.

Противно на изложените в касационната жалба твърдения, в електронния фиш правилно е определена датата на извършване на нарушението. От доказателствата по делото по категоричен начин е установено, че датата на извършване е именно 16.05.2020 г., когато е заснето с АТСС управлението на процесния автомобил без собственикът да е изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Следва да се уточни, че жалбоподателят е наказан с електронния фиш не заради самия факт на несключване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а за това, че превозното средство – негова собственост е било приведено в управления на посочената в електронния фиш дата 16.05.2020 г. без за него да е бил сключен и действащ изискуемият от закона застрахователен договор. Тези факти безсъмнено и недвусмислено сочат на осъществен състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 4 КЗ.

Противно на твърденията на касатора, че от електронния фиш не ставало ясно какво точно нарушение му се вменява, че е извършил, от съдържанието на електронния фиш точно и недвусмислено се разбират релевантните за административнонаказателния състав на чл. 638 ал. 4 КЗ факти, респективно и каква е следващата се за нарушението административнонаказателна отговорност.

В тази връзка съдът намира за изцяло лишено от основание оплакването на касатора, че електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Видно от съдържанието му, той е издаден за нарушение, обективирано в това, че на 16.05.2020 г. в 12:59 ч. в гр. Варна по ул. „Атанас Москов“ с АТСС е установено и заснето управлението на МПС, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, за което към момента на управлението няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В електронния фиш по абсолютно недвусмислен начин е посочено в какво точно се състои извършеното нарушение с всички негови обективни елементи. Нарушението е описано както от фактическа, така и от правна страна като е цитирана относимата за него норма на чл. 638, ал. 4 КЗ, защото нарушението е установено именно при управление на МПС.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, решаващият делото състав на ВРС е постановил правилен съдебен акт, при извършената съгласно чл. 218 ал. 2 АПК служебна проверка за валидност и допустимост на който касационният състав установи, че е постановен от компетентен съд по чл. 59 ал. 1 ЗАНН, вследствие на сезирането му с допустима жалба срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН, като решението е постановено изцяло в рамките на зададените с жалбата предметни предели.

В съвкупността си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Предвид крайния изход на спора, следва да се уважи и изрично заявеното в писмените бележки на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, чийто размер следва да се определи съгласно чл. 63д, ал. 5 ЗАНН по реда на приетата на основание чл. чл. 37, ал. 1 ЗПП Наредба за заплащането на правната помощ. Като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната по касация страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ размер от 80 /осемдесет/ лева.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371/09.03.2023 г. по н.а.х.д. № 303/2023 г. на ВРС, ХХVІІІ състав, с което е потвърден Електронен фиш серия Г, № 0021214 на ОД на МВР – Варна, с който на „Проджект Инженеринг Варна“ ЕООД за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, е наложена, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

ОСЪЖДА „Проджект Инженеринг Варна“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ОД на МВР – Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: