Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 678 19.05.2022г. град Бургас
Административен съд - Бургас, на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
Председател: Даниела Драгнева
Членове: Марина Николова
Димитър
Гальов
секретар И. Г.,
прокурор Христо Колев
след като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 463 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН и глава
Дванадесета от АПК.
Образувано e по жалба от процесуален
представител на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Бургас (РД
„АА“), против Решение № 101 от 10.02.2022г. по АНД № 5226 от 2021 година на
Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление № 22-0000583
от 01.10.2021 година, издадено от директора на РД „АА“ гр.Бургас (НП).
С процесното НП за нарушение на чл.139, ал.1,
т.2 пр.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.
„б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1 предл.3
от ЗДвП, на ответната страна – И. Рачев
Й. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.
Касаторът счита, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорват се
фактическите констатации на съда обусловили отмяната на НП. Според заявеното в
касационната жалба съдът превратно е вложил в посочената правна норма смисъл,
различен от придадения й от законодателя и погрешно е приел, че описаните факти
изпълняват състава на друго нарушение. Иска се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждние.
Ответникът - И. Р. Й., чрез процесуален
представител – адв. Д. от АК– В.Търново, в писмен отговор излага доводи, че
решението на РС – Бургас е правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено, а касационната жалба да се остави без уважение. Претендира
разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила.
Административен
съд-гр.Бургас, като обсъди доводите на страните, съобрази приложените по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите на
закона, намира следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването.
С НП на ответната страна е наложено административно
наказание „глоба“ за това, че на 24.09.2021г., около 08:45ч., в гр.Камено,
околовръстен път до база „Севан“, по посока на движение гр.Бургас, водачът
извършва обществен превоз на товари – царевица, видно от товарителница с №
0038597/23.09.2021г., по маршрут от гр.Велико Търново до гр.Камено, видно от
пътен лист с № 0014540/22.09.2021г. със съчленено ППС с пет оси – влекач марка
„Волво“, с рег.№ ВТ 6401 КС от категория N3 с две оси и прикачено към
него полуремарке марка „Мега“, с рег.№ ВТ 8395 ЕВ от категория 04 с три оси, за
което при проверка с техническо средство електронна мобилна везна марка DINI
ARGEO с платформа модел WWSF10TMRS и индификационен блок DFWKK № ********** е
констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една тройна ос на
полуремаркето, като разстоянието между осите е над 1,30 метра, измерено със
сертифицирана ролетка BMI- 5 метра с фабричен № 1337, същото е 24 тона /24 000
кг./, съгласно чл.7, ал. 1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г., а видно
от разпечатка с № 315 от 24.09.2021 г. една тройна ос на полуремаркето е
натоварена с 31 300 кг., което води до извода, че претоварването е с 7 300 кг. Посочено
е, че няма разрешение от администрацията стопанисваща пътя /АПИ/. Съставен е
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 291337/24.09.2021г.,
въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд НП. Нарушението е
квалифицирано от актосъставителя и от административнонаказващия орган по
чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, във вр. чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №
11/03.07.2001г., а административно-наказателната отговорност на водача И.Й. е
ангажирана на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
При постановяване решението си, съдът е приел,
че АУАН и НП са изготвени от компетентни органи, при спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН, но намира, че посоченото в тях фактическо положение съдържа
едновременно описание на две нарушения – движение на тежко ППС без разрешение
на собственика на администрацията, управляваща пътя и управление на ППС с
натоварване на ос, което надвишава нормите, установени в чл.7, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. Според съдът не става ясно кое е релевантното
поведение, вменено на санкционираното лице. Приема, че НП е незаконосъобразно, тъй като
има описани две установени нарушения, а е наложена една обща санкция за тях, в разрив с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Отделно от това в решението си РС-Бургас посочва, че за описаното второ
нарушение – „Няма разрешение от администрацията, стопанисваща пътя /АПИ/,
структурите на ИА „АА“ не са компетентни да вменят такова нарушение и да
съставят АУАН. Според съдът допуснатата нередовност на АУАН и НП опорочават
административно-наказателното производство
и обуславят отмяна на издаденото постановление като незаконосъобразно,
доколкото се отразява върху адекватното упражняване на правото на защита на
лицето.
Настоящият състав на АС-гр.Бургас счита, че
решението на РС-Бургас е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В хода на съдебното производство, съдът е събрал
необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а съдебният акт е постановен при
съблюдаване на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
Настоящата инстанция намира констатацията на съда, че
актът и НП са издадени от компетентните органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН
за правилна. Неправилен е обаче изводът, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на правото
на защита на санкционираното лице, обусловило отмяната на НП като
незаконосъобразно. Не се споделят изложените в съдебното решение мотиви, че е
налице неяснота в описанието на нарушението, която да води до невъзможност да
се установи за какво на ответника Й. му е била наложена глоба. Не се споделят и
мотивите, че фактическото описание на нарушението съдържа съставите на две
административни нарушения и че е следвало административнонакзаващия орган да се
съобрази с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. В процесният случай, а и съобразно
събраните по делото доказателства, се установява, че отговорността на Й. е
ангажирана за това, че на 24.09.2021г. е управлявал ППС с натоварване на ос,
която надвишава указаното в Наредба №11/03.07.2001 на МРРБ допустимо максимално
натоварване. В случаят, не е наложено наказание за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС без съответното за това разрешение, основаващо се друг
нормативен акт, поради което няма основание да се обсъжда компетентността на
органите по този друг нормативен акт. След като органите на РД“АА“ са
установили превишаване на допустимо натоварване на тройната ос на полуремаркето,
очевидно са съставили процесния АУАН и НП в рамките на своята компетентност. Оспореното
НП съдържа точна квалификация на деянието, а именно нарушение на чл.139, ал.1,
т.2, пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
на МРРБ. При така направените констатации, водачът е
осъществил вмененото му нарушение, за което законосъобразно по реда на чл. 177,
ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание- глоба. Налице е съответствие между описаната в акта и НП фактическа обстановка и
правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма.
Според чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
В разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ в шест точки е регламентирано допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените
в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища в различни случаи на
ремаркета и полуремаркета и на моторни превозни средства с една, две или три
оси. За да е изпълнен състава на нарушение по чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба
№ 11/03.07.2001г., е необходимо да бъде измерено натоварване на ос на моторното
превозно средство над максимално допустимото, установено в съответната правна
норма. В случаят, данните по делото сочат, че контролният орган лично е
възприел на място и установил по надлежния ред, чрез измерване с посочените
технически средства натоварване над допустимото на една тройна ос на
полуремаркето, поради което правилно е квалифицирал деянието като нарушение на
чл.7, ал. 1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, съгласно която
допустимото максимално натоварване, е сумата от натоварванията на ос на една
тройна ос на ремаркета и полуремаркета и когато разстоянието между осите е
над 1,3 m, допустимото
натоварване е 24 t. Наличието на уточнение, в обстоятелствената част на НП, че
липса на разрешение от АПИ, не води до извода, че водачът е наказан и за друго
нарушение, нито създава неяснота относно действителната воля на
административно-наказващия орган.
Приложените по делото писмени
доказателства кореспондират с показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели и водят до категоричният извод, че И.Й. правилно е санкциониран в
качеството на водач на ППС – влекач с две оси и прикачено към него полуремарке
с три оси, което надвишава допустимото натоварване на една тройна ос на
полуремаркето в нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7,
ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Касационният състав намира, че в производството
по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т.4, респ. чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Ето защо,
настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на НП.
Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая приложената санкционна норма
на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 до 3 000 лева, като
наказанието е определено от административно-наказващия орган в неговия
максимален размер, без същия да обоснове така направената индивидуализация. Принципно,
когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона
минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при
индивидуализацията на конкретното наказание е определил завишен размер на
наложената глоба. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават НП, тъй като
съдът не би могъл да провери тяхната законосъобразност.Следователно, по
отношение индивидуализацията на наказанието се обосновава извода за неговата
явна несправедливост, тъй като при липса на упоменати отегчаващи обстоятелства
се налага най-високият размер на предвидената в закона глоба. В този смисъл,
съдът следва да измени наложената глоба
до предвидения минимум от 500 лева, след като не са описани от наказващият
орган причини за налагане на по-тежка санкция.
Предвид изложеното, следва
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно изцяло и вместо
него да бъде постановено друг съдебен акт по същество, с който НП да се измени
в контекста на изложеното.
При този изход на спора, в полза
на ИА „АА“ ответникът следва да заплати дължимото юрисконсултско възнаграждение
/80 лева за всяка от двете инстанции/ или разноски в размер на 160 лева общо за
двете инстанции.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221,
ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 101 от 10.02.2022г.
по АНД № 5226 от 2021 година на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0000583 от 01.10.2021г., издадено от директора РД „Автомобилна
администрация“ - Бургас, с което на И. Рачев Й. *** е наложена „глоба“ в размер
на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА И. Рачев Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
разноски в размер на 160 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.