№ 442
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нели Маринова
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело №
20231100901559 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 119, ал. 1 КМЧП за признаване и допускане на
изпълнението на влезли в сила съдебни решения, постановени от Търговски
съд – гр. Белград, Република Сърбия.
Ищецът „Писар“ ООД, регистрирано в Република Сърбия, твърди, че е
предявил срещу „Евро Алианс Тунели“ АД – клон Белград иск за заплащане
на продажна цена на обща стойност от 2 510 705 динара, ведно със законната
лихва върху отделните вземания от падежите до окончателното им плащане. С
решение изх. № 12. П – 1032/2019/05.12.2019 г. на Търговски съд – Белград,
Република Сърбия, искът бил уважен, като ответникът бил осъден да заплати
претендираната главница, законна лихва и съдебни разноски в размер на 193
276,05 динара. Решението влязло в сила на 07.10.2021 г. и подлежало на
изпълнение. Освен това ищецът предявил срещу същия ответник и иск за
заплащане на сумата от 318 260 динара, представляваща цена на доставени
стоки, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г. до погасяването, който бил
уважен с влязло в сила на 17.05.2021 г. решение изх. № 5. П –
539/2020/19.10.2020 г. на Търговски съд – Белград, присъждащо и съдебни
разноски в размер от 60 787 динара. Ищецът счита, че ответникът „Евро
1
Алианс Тунели“ ЕАД /н./, чийто клон бил посоченият в съдебните решения,
бил пасивно легитимиран да отговаря за присъдените вземания, като този
факт бил признат в нарочна декларация от 12.04.2013 г., според която съгласно
приложимия закон на Република Сърбия акционерното дружество поемало
отговорност за всички задължения, които възникват във връзка с дейността на
клона. Доколкото били изпълнени формалните изисквания на чл. 119 КМЧП,
ищецът моли съда да признае и допусне изпълнението на процесните две
съдебни решения. Претендира разноски.
Ответникът „Евро Алианс Тунели“ ЕАД /н./ оспорва исковете. Твърди, че
страна в съдебните производство, по които били постановени процесните
решения, не е бил той, а регистрираният в Република Сърбия клон. На
ответника не бил връчван препис от исковата молба, същият не бил
призоваван по делата и не разполагал с възможност да осъществи защитата
си. Тъй като клонът не бил правосубектен, делата следвало да се водят срещу
търговското дружество, регистрирало клона, но в случая това не било сторено.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца, становището на
ответника и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От Решение изх. № 12. П – 1032/2019/05.12.2019 г. на Търговски съд –
Белград, Република Сърбия, е видно, че „Адвал“ АД /сега „Евро Алианс
Тунели“ АД/, „Евро Алианс Тунели“ АД – клон Белград, е осъден да заплати
на „Писар“ ООД сумата от 2 510 705 динара /за неплатена цена за доставена
стока/, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 441 590 динара,
считано от 10.08.2018 г. до окончателното плащане, законната лихва върху
сумата от 529 320 динара, считано от 24.08.2018 г. до окончателното плащане,
законната лихва върху сумата от 449 960 динара, считано от 22.09.2018 г. до
окончателното плащане, законната лихва върху сумата от 784 085 динара,
считано от 25.10.2018 г. до окончателното плащане, законната лихва върху
сумата от 305 750 динара, считано от 05.11.2018 г. до окончателното плащане,
в 8 – дневен срок от получаване на препис от решението, както и разноски по
делото в размер на 193 276,05 динара в 8 – дневен срок от получаване на
препис от решението.
Върху решението е налице отбелязване, че е влязло в сила на 07.10.2021
г. и подлежи на изпълнение от 15.11.2021 г.
2
От решение изх. № 5. П – 539/2020/19.10.2020 г. на Търговски съд –
Белград, е видно, че „Евро Алианс Тунели“ АД – клон Белград е осъден да
заплати на „Писар“ ООД сумата от 318 260 динара /главен дълг/, ведно със
законната лихва за забава, считано от 21.12.2018 г. до окончателното плащане,
в 8 – дневен срок от получаване на препис от решението, както и разноски по
делото в размер на 60 787 динара в 8 – дневен срок от получаване на препис от
решението.
Върху решението е налице отбелязване, че е влязло в сила на 17.05.2021
г. и подлежи на изпълнение от 02.07.2021 г.
Решенията са представени в превод от сръбски на български език с
нотариална заверка на подписа, положен върху тях, от преводача С.П..
По делото е представено и уведомление с изх. № И Ив.сл. 46/23 от
14.02.2023 г., издадено от началник сектор „Съдебно деловодство“ при
Търговски съд – Белград, Република Сърбия, от което е видно, че няма
образувани изпълнителни производства след постановяване на решение изх.
№ 12. П – 1032/2019/05.12.2019 г. на Търговски съд – Белград, Република
Сърбия, както и на решение изх. № 5. П – 539/2020/19.10.2020 г. на Търговски
съд – Белград, Република Сърбия.
По делото е представена и декларация от 12.04.2013 г. за поемане на
отговорност за задълженията на клона, подписана от законния представител
на търговско дружество „Адвал“ АД в съответствие с разпоредбите на чл. 567
– 573 от Търговския закон и законовата нормативна уредба на Република
Сърбия /в превод от сръбски на български език с нотариална заверка на
подписа, положен върху документа, от преводача С.П./.
От представената като доказателство по делото декларация от 18.11.2024
г. от управителя на ищцовото дружество С.Т. /в превод от сръбски на
български езиск с нотариална заверка на подписа, положен върху нея от
преводача Р.Д.Д./, е видно, че същият е декларирал, че в хода на откритите
производства по искови молби, подадени пред Търговски съд – Белград,
Република Сърбия, на ответника са били редовно предоставени преписи от
искови молби, страните са били редовно призовани на съдебните заседания по
делата, по които са постановени решение с изх. № 12. П –
1032/2019/05.12.2019 г. и решение изх. № 5. П – 539/2020/19.10.2010 г.
3
За установяване на съдържанието на гражданскопроцесуалното право,
действащо в Република Сърбия, към релевантния по делото момент, по делото
са представени в превод от сръбски на български език с нотариална заверка на
подписа, положен върху съответния документ от преводача С.П., както следва:
1/. писмо с изх. № 764 – 00 – 50/2024 – 07 от 03.09.2023 г. на Министерство на
правосъдието на Република Сърбия до Министерство на правосъдието на
Република България; 2/. превод на чл. 74 от ГПК на Република Сърбия, и 3/.
писмо от Министерство на икономиката на Република Сърбия до
Министерство на Правосъдието на Република Сърбия от 10.06.2024 г., в което
е мотивирано „Мнение“ относно съдържанието на чл. 567 до 573 от ТЗ на
Република Сърбия.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Необходимостта от признаване на чуждестранни съдебни решения и
други актове се поражда от териториалния характер на действието на
постановените от всяка държава съдебни и административни актове и
възможността за разпростиране на тяхното действие на територията на други
държави.
По силата на чл. 3 от КМЧП, когато е налице действащ двустранен
международен договор, преценката относно условията за признаване и
допускане на изпълнението на чуждестранното решение се извършва
съобразно този договор. В тези случаи нормите на КМЧП се прилагат
субсидиарно, доколкото в договора определени въпроси не са изрично
уредени.
По делото се иска признаване и допускане на изпълнението на
територията на Република България на две съдебни решения, постановени от
Търговски съд – Белград, Република Сърбия.
В отношенията между Република България и Република Сърбия е
налице действащ международен договор за правна помощ, а именно –
Договорът за взаимна правна помощ между НРБ и Федеративна народна
република Югославия от 1956 г., в сила от 26.01.1957 г. /ратифициран с Указ
№ 167 на Президиума на Народното събрание от 08.06.1956 г. – обн., Изв., бр.
16/22.02.1957 г./.
В ДВПП е уредено и взаимното признаване и допускане на
4
изпълнението на съдебни или арбитражни решения по граждански дела,
постановени в договарящите страни /чл. 42 – 47/. Ето защо в отношенията
между двете държави разпоредбите на договора изцяло изместват вътрешното
законодателство на всяка от тях, което остава приложимо само за неуредените
в договора въпроси.
По делото се установява, че са изпълнени формалните изисквания на чл.
45 от Договора за взаимна правна помощ между Република България и
Република Сърбия, а именно - към молбата за допускане на изпълнението да
се приложат пълни преписи от решенията и особено удостоверение, че са
влязли в сила и подлежат на изпълнение, както и преводи на целите решения
на езика на съда, до който се подава или отправя искането, направени съгласно
чл. 15, ал. 1 от договора.
На следващо място, съдът намира, че са спазени и материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 46, ал. 1 от ДВПП, а именно: според
законодателството на държавата, в която се иска да се признае, съответно да се
допусне изпълнението, решаването на делото не е от изключителната
компетенция на местните съдилища; съдебното решение да е влязло в сила и
да подлежи на изпълнение според законите на договарящата държава, в която
то е постановено; изпълнението на решението не противоречи на
законодателството на договарящата държава, на чиято територия трябва да се
проведе изпълнението; ако страната, която не е участвала в процеса, е била
редовно призовавана и уведомявана според законодателството на държавата, в
която е постановено решението, за което трябва да се представят особени
доказателства; ако по същото искане, на същото основание и между същите
страни на територията на другата договаряща държава, в която се иска
признаване, съответно допускане на изпълнението, по - рано не е постановено
влязло в сила решение от компетентния орган.
Установява се, че е спазено изискването на чл. 46, ал. 1, б. „а“ ДВПП –
разрешеният правен спор да не е от изключителната компетентност на
българските съдилища, очертана в чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 2 и чл. 19 КМЧП.
От представените по делото удостоверения върху процесните съдебни
решения се установява, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение
според законите на договарящата държава, в която те са постановени, т. е.
спазено е изискването на чл. 46, ал. 1, б. „б“ от ДВПП.
5
По делото не се твърди и не се установява по същите искания, на същите
основания и между същите страни по - рано да са постановени влезли в сила
решения от български съд /чл. 46, ал. 1, б. „д“ ДВПП/.
Не се установява изпълнението на решенията да противоречи на
законодателството на договарящата държава, на чиято територия трябва да се
проведе изпълнението, а именно с тези норми на държавата, които изграждат
обществения й ред /основите на правния ред на Република България,
основните начала на правопорядъка – израз на основните ценности на
държавата и обществото; съвкупността от императивни норми и принципи,
чието дерогиране е от естество да изключи защитата на основополагащ
легитимен интерес, да накърни такива основни права и ценности, общи за
всички правни субекти, в противоречие с естествената справедливост, че
защитата им се явява обоснована в обществен, а не само в частен интерес/ -
чл. 46, ал. 1, б. „в“ ДВПП.
За установяване на надлежното призоваване на ответника по двете дела,
образувани пред Търговски съд – Белград, Република Сърбия, по делото е
представена декларция от 18.11.2024 г. от управителя на ищцовото дружество
С.Т. /в превод от сръбски на български език с нотариална заверка на подписа,
положен върху нея от преводача Р.Д.Д./, с която същият е декларирал, че в
хода на откритите производства по исковите молби, подадени пред Търговски
съд – Белград, Република Сърбия, на ответника са били редовно предоставени
преписи от искови молби и страните са били редовно призовани на съдебните
заседания по делата, по които са постановени решение с изх. № 12. П –
1032/2019/05.12.2019 г. и решение изх. № 5. П – 539/2020/19.10.2020 г.
По делото ответникът не е ангажирал доказателства, които да
опровергават декларираните обстоятелства, поради което съдът приема, че е
спазено и изискването на чл. 46, ал. 1, б. „г“ ДВПП.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на идентичност на
страните, обвързани с двете решения на Търговския съд – Белград, със
страните по делото. Налице е надлежна пасивна легитимация на ответника по
делото - съгласно декларация от 12.04.2013 г. за поемане на отговорност за
задълженията на клона, подписана от законния представител на търговско
дружество „Адвал“ АД /сега „Евро Алианс Тунели“ АД/ в съответствие с
разпоредбите на чл. 567 – 573 от Търговския закон и законовата нормативна
6
уредба на Република Сърбия.
Във връзка с възражението на ответника по делото, образувано пред
Търговския съд – Белград, по което е постановено решение изх. № 5. П –
539/2020/19.10.2020 г., че „клонът няма статут на юридическо лице, а
следователно и партийна правоспособност“; че ищецът в исковата молба е
трябвало „да маркира EURO ALLIANCE TUNNELS JSK oт България – EURO
ALLIANCE TUNNELS JSK – клон Белград, от Белград“; че неоснователна е
поканата на ищеца да признае дееспособността на страната на ответника и че
по посочения от ищеца в предложението начин ответникът не може да бъде
страна“, ищецът е поискал от съда да признае т. нар. „партийност“ на
ответника /EURO ALLIANCE TUNNELS JSK – клон Белград/, като съдът е
уважил това искане и е постановил решение, с което е признал
правоспособност /“партийност“/ на клона на EURO ALLIANCE TUNNELS
JSK oт България.
В мотивите на решението съдът е посочил, че с оглед разпоредбата на
чл. 74, ал. 4 от Закона за гражданското производство, която „предписва, че
съдът по изключение може да признае статута на страна и на клон на
дружество като организационна форма, ако да изпълнени условията на чл. 573
от Закона за дружествата, т. е. ако по отношение на предмета на спора
отговаря на съществените условия за придобиване на партийна
правоспособност и по – специално, ако притежава имущесство, върху което
може да се извърши принудително изпълнение. При регистрацията на клона,
ответникът тук, са регистрирани всички данни, свързани с учредяването, което
съдът установява с проверка на решение БД 45136/2013 от 23.04.2013 г., и
тъй като ответникът има разплащателна сметка, поддържана от „Уникредит
банка“, което следва от наличните на интернет страницата на НБС данни,
които са общодостъпни, съдът призна ответникът за страна по това дело“.
По делото ответната страна не прави възражения по см. на чл. 121, ал. 2
КМЧП за погасяване на задълженията или част от тях след влизане в сила на
чуждестранните съдебни решения.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в
ДВПП и КМЧП, за признаване и допускане изпълнението на територията на
Република България на процесните две съдебни решения, постановени от
Търговски съд – Белград, поради което исковете следва да се уважат като
7
основателни.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски за държавна такса в
първоинстанционното производство. Разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ищеца не следва да се присъждат, тъй като по делото няма данни
такива да са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на територията на Република
България на Решение изх. № 12. П – 1032/2019/05.12.2019 г. на Търговски съд
– Белград, Република Сърбия, с което „Адвал“ АД /сега „Евро Алианс Тунели“
АД/, „Евро Алианс Тунели“ АД – клон Белград, е осъден да заплати на
„Писар“ ООД сумата от 2 510 705 динара /за неплатена цена за доставена
стока/, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 441 590 динара,
считано от 10.08.2018 г. до окончателното плащане, законната лихва върху
сумата от 529 320 динара, считано от 24.08.2018 г. до окончателното плащане,
законната лихва върху сумата от 449 960 динара, считано от 22.09.2018 г. до
окончателното плащане, законната лихва върху сумата от 784 085 динара,
считано от 25.10.2018 г. до окончателното плащане, законната лихва върху
сумата от 305 750 динара, считано от 05.11.2018 г. до окончателното плащане,
както и разноски по делото в размер на 193 276,05 динара.
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на територията на Република
България на решение изх. № 5. П – 539/2020/19.10.2020 г. на Търговски съд –
Белград, Република Сърбия, с което „Евро Алианс Тунели“ АД – клон Белград
е осъден да заплати на „Писар“ ООД сумата от 318 260 динара /главен дълг/,
ведно със законната лихва за забава, считано от 21.12.2018 г. до окончателното
плащане, както и разноски по делото в размер на 60 787 динара.
ОСЪЖДА „Евро Алианс Тунели“ ЕАД /н./, ЕИК: *********, да заплати
на „Писар“ ООД, ЕИК: 20401770, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100
8
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9