Р
Е Ш Е
Н И Е №260029
гр. Шумен, 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в публичното съдебно
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: М.М.
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при
секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №404 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №28/15.01.2020г. по
гр.д.№3709/2018г., поправено с решение
№260014/20.08.2020г., ШРС е признал
за установено по отношение на А.Ш.Ю., че М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю., са собственици на недвижим имот: УПИ I,
целият с площ от 920 кв. м., по плана на с. Д., с административен адрес: с. Д.,
ул. ..., при граници на имота: север – ул. ..., изток ул. ..., юг – УПИ
III-общ., запад ул. ..., придобит по Договор № ДО-64/11.09.2015 г. за продажба
на имот-частна общинска собственост ищците от Община Х., като е осъдил А.Ш.Ю. да предаде на М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю.,
владението върху реалната, западна половина от процесния парцел, съгласно
Приложение 2, към Заключението на допуснатата по делото СТЕ, находящо се на л.
115 от делото, неразделна част от настоящото решение. Със същото решение е
признал за установено по отношение на А.Ш.Ю., че М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю., са
собственици на 60кв.м., източна половина от недвижим имот-млекопункт - масивна
сграда със застроена площ от 120 кв. м., построена в УПИ I „Изкупвателен пункт
на АПК“ от кв. 12 по плана на с. Д., по давностно владение след извършена
обстоятелствена проверка с нотариален акт № 138, том , peг. № , дело
726/08.07.2014 г., на нотариус *, като е отхвърлен иска за признаване на
собствеността и предаване владението на реалната, западна половина, със
застроена площ 60 кв. м., от горепосочената масивна сграда-млекопункт,
придобита по давностно владение, упражнявано от ответника през периода юни 2001
– юни 2011 г.. Отменен е нотариален акт № 138, том , peг. № , дело
726/08.07.2014 г., на нотариус с рег.№ , с който ищците М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю. са
признати за собственици на недвижим имот – млекопункт, масивна сграда със
застроена площ от 120 кв. м., функционално разделена на две, с преградна стена
разположена в посока север – юг, като всяка част има самостоятелен и отделен
вход, изграден в УПИ I – „Изкупвателен пункт на АПК“ от квартал 12 по плана на
село Д., ЕКАТТЕ *, Община Х., област Ш., целият с площ от 0.920 дка при граници
на имота: север – улица, изток – улица, запад – улица и юг-парцел III общинска
собственост, в частта относно реалната западна половина със застроена площ 60
кв. м. придобита по давностно владение упражнявано от А.Ш.Ю., с ЕГН **********
и адрес: ***, през периода юни 2001 – юни 2011 г., на основание чл. 537, ал. 2,
изр. 3 от
ГПК. Отхвърлен е
предявеният от М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на А.Ш.Ю. да плати на ищците обезщетение за лишаване от ползване на
реалната, западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от собствения на
ищците недвижим имот – млекопункт, масивна сграда, за периода от 20.08.2015г.
(дата на връчване на покана) до 31.12.2018г. (дата на завеждане на исковата
молба), като неоснователен. Със същото решение е оставен без разглеждане
предявеният от А.Ш.Ю. срещу М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю. иск за присъждане на сумата от 10
000лв. представляваща увеличената стойност на реалната, западна половина, със
застроена площ 60 кв. м., от масивна сграда-млекопункт, следствие извършени
подобрения от ищеца, който е упражнявал фактическа власт върху половината от
имота изключително за себе си, поради несбъдване на условието, при което е
предявен, оставено е без разглеждане и
предявеното от А.Ш.Ю. възражение за право на задържане, с правно
основание чл. 72, ал. 3 ЗС, до плащане на подобренията и разноските по реалната
западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от масивна сграда-млекопункт , поради несбъдване
на условието, при което е предявено. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното
решение, в частта с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл.108 от
ЗС за признаване собствеността и предаване владението на реалната западна
половина със застроена площ 60кв.м. от сградата-млекопункт, съответно е отменен
нотариалния акт в частта относно тази западна реална част от имота и е
отхвърлен искът за залащане на обезщетение касателно ползването реалната
западна част от имота, останали ищците. Сочат, че решението се явявало
неправилно и необосновано. Направените изводи от съда не се подкрепяли от
събраните доказателства по делото. Молят съда да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с
което заявените от тях претенции бъдат уважени изцяло. Претендират и присъждане
на направените деловодни разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият, чрез пълномощника си
адв.С.И.при ШАК взема становище по
неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Предмет на настоящата жалба е само
решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищците с правно
основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението на
реалната западна половина със застроена площ 60кв.м. от сградата-млекопункт,
съответно е отменен нотариалния акт в частта относно тази западна реална част
от сградата и е отхвърлен искът за залащане на обезщетение касателно ползването
на на тази реалната западна част от имота,
поради което и това е обемът, в който дължи произнасяне настоящата
инстанция.
Шуменският окръжен съд, след като се запозна с приложените към делото
съдебни книжа, констатира следното:
В исковия процес съдържанието и обема на търсената съдебна защита се
определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба
индивидуализира спорното материално право. . Основанието на иска са фактите и
обстоятелствата, от които се извежда претендираното право. В случая с иск за
собственост,
основанието на иска е основанието за придобиване на правото на собственост.
Това основание следва да бъде посочено конкретно в исковата молба. Видно от изложените в исковата молба и уточняващата такава
обстоятелства и заявения петитум-ищците сочат че се явяват собственици на
процесната сграда-млекопункт/включително и западната част от нея/ тъй като им
била продадена въз основа на спечелен търг, проведен от бившата кооперация в
ликвидация с.Д. по ЗСПЗЗ, поради което претендират ответникът да им предадае
владението на завладяната от него западна реална част от сградата. Или ищците
сочат конкретен юридически факт, въз
основа на който се легитимира като собственици на процесната сграда. Това е и
придобивното основание посочено от съда
в доклада по делото/придобиване чрез търг от бившата кооперация на с.Д./, както
и в решението.
С
крайния си акт по съществото на спора обаче, ШРС е разгледал ревандикационна претенция на друго придобивно
основание-давностно владение, като е разгледал и уважил претенцията на ищците за признаване правото им на
собственост върху източната част от сградата на това основание, съответно е отхвърлил искането на ищцеца за признаване собствеността и предаване
владението на западната част от сградата.
Т.е., съдът се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран и какъвто не е
бил предявен в настоящото производство/нарушен е принципът на диспозитивното
начало/, съответно не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран / по правнорелевантните факти, очертаващи
фактическия състав на заявената с исковата молба претенция за ревандикация на
реалната западна част в размер на 60кв.м. от процесната сграда на конкретното
сочено от ищцовата страна придобивно основание/.
Последваща промяна на предмета
на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима единствено
при спазване на установените в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска / решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 907 от 2009 г.
на ВКС , ІІ г.о./, а в случая такова изменение не е
предприето. В хода на цялото първоинстанционно производство, а и пред настоящата инстанция, ищцовата страна не
е променила соченото от нея основание. Напротив ангажирала е писмени
доказателства именно във
връзка с проведения търг, като не е твърдяла придобиване на
сградата по давност. Дори да се приеме, че е било заявено
и друго основание за придобиване правото на собственост на сградата/което не се
споделя от настоящото инстанция/, то първоинстанционният съд може да премине
към разглеждането му само при отхвърляне на претенцията въз основа на първото
заявено такова.
Предвид изложеното и доколкото
въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение,
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната част само
на това основание /решението следва да се обезсили изцяло в обжалваната част
доколкото искането по чл.537, ал.2 от ГПК е акцесорно по своя харатер, а
претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД е обусловена от тази с правно
основание чл.108 от ЗС/, а делото върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск.
Разноските в настоящото производство не
следва да се присъждат, доколкото съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК,
страната има право на разноски с оглед крайния изход на делото. Тъй като
настоящата инстанция не слага край на производството по делото като цяло, то
разноските ще се присъдят с последващия съдебен акт, при решаване на спора по
същество при новото разглеждане на делото – съобразно неговия краен изход.
Водим
от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК,
Шуменският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №28/15.01.2020г. по
гр.д.№3709/2018г., поправено с решение
№260014/20.08.2020г. на ШРС в частта, с която е отхвърлен предявения от М.Ш.Ю.
и Г.Х.Ю. срещу А.Ш.Ю. за признаване на собствеността и предаване владението на
реалната, западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от недвижим имот: млекопункт
- масивна сграда, цялата със застроена площ от 120 кв. м., функционално
разделена на две, с преградна стена разположена в посока север – юг, като всяка
част има самостоятелен и отделен вход, построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на
АПК“ от кв. 12 по плана на с. Д., ЕКАТТЕ *, Община Х., област Ш., целият с площ
от 0.920 дка, при граници на имота: север-улица, изток-улица, запад-улица и
юг-парцел III-общинска собственост, отменен е нотариален акт № 138, том , peг. № , дело
726/08.07.2014 г., по описа на нотариус с рег. № на НК, в частта относно
реалната западна половина със застроена площ 60 кв. м. от горепосочената масивна сграда-млекопункт и
е отхвърлен предявеният от М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А.Ш.Ю. да плати на ищците обезщетение за лишаване от ползване
на реалната, западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от собствения на
ищците недвижим имот – млекопункт, масивна сграда, за периода от 20.08.2015г.-
31.12.2018г..
ВРЪЩА
делото на същия съд в сочените части за ново разглеждане и произнасяне от друг
състав по предявените претенции.
В останалата, необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.