Решение по дело №1455/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от началник РУ Камено, О. М. Бургас, против решение № 626/24.07.2024 г., постановено по АНД № 2422/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 24-7779-000048/14.05.2024 г., издадено от касационния жалбоподател.

Жалбоподателят намира, че оспореното решение е неправилно. Оспорва извода на съда за липса на обществена опасност, както и че наказаното лице е изминало кратко разстояние с автомобила. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Т. И. Р., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А.. Оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира извода на районния съд за липса на обществена опасност за неправилен.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 24-7779-000048/14.05.2024 г., издадено от началник РУ Камено, О. М. Бургас, с което на Т. И. Р., [ЕГН], за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да постанови решението съдът е приел за безспорно установена фактическата обстановка и преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изложил мотиви, според които са налице всички признаци на нарушението от обективна и субективна страна. С оглед всички обстоятелства по делото обаче съдът приел, че не е налице един от съществените признаци на всяко адиминистративно нарушение – обществена опасност. Посочено е, че в дефиницията за административно нарушение в чл.6 от ЗАНН обществената опасност не е посочена като признак, както в чл.9, ал.1 от НК касателно престъплението, но е безспорно, че за да бъде едно деяние административно нарушение, то същото следва да има и определена степен на обществена опасност. В конкретния случай такава липсвала, поради което неправилно била ангажирана отговорността на Т. Р..

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че на 01.04.2024 г., около 10:40 ч., в [населено място], по ул. Освобождение, в посока [населено място], служители на О. М. Бургас спрели за проверка лек автомобил Ф. М. с рег.№ [рег. номер], който теглил с мека връзка лек автомобил Ш. Ф. с рама № TMBРН6Y3064309, който бил управляван от Т. Р.. След справка се установило, че тегленият автомобил е с прекратена регистрация. Бил съставен АУАН, в който установените факти били квалифицирани като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. Материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас, като с постановление от 22.04.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство. Въз основа на прекратителното постановление на БРП, на 14.05.2024 г., било издадено и атакуваното НП, в което деянието е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на водача било наложено наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В конкретния случай, доколкото, за да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, но липсва обществена опасност и именно срещу този извод е основното възражение в касационната жалба, настоящият касационен състав следва да обсъди това възражение.

Съгласно чл.9, ал.1 от НК, престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Според чл.11, ал.1 от НК, общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Съгласно чл.6 от ЗАНН, според който административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Анализът на посочените разпоредби сочи извод, че макар и с различен лексикален подход, законодателят е приел, че противоправните деяния – престъпление и административно нарушение са обществено опасни деяния, но които с различен интензитет застрашават или увреждат обществените отношения. В първия случай престъплението е посочено като обществено опасно деяние, а във втория е установено, че административното нарушение нарушава установения ред на държавното управление. От своя страна държавното управление може да бъде определено като съвкупност от охранявани обществени отношения, чиито правомерно възникване, развитие и прекратяване може да бъде застрашено или увредено от извършено административно нарушение. Т.е. обществената опасност се изразява в застрашаване или увреждане на обществени отношения от извършено противоправно деяние, което в закон е установено като административно нарушение.

Изложеното се потвърждава и от соченото от представителя на прокуратурата тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, в което административното нарушение е прието като правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност.

В конкретния случай извод за липса на обществена опасност не може да бъде направен. Според установените факти се касае за нарушение при управление на МПС с прекратена регистрация (теглено), което само по себе си нарушава установения ред на държавно управление от една страна, а от друга застрашава обществените отношения в областта на движението по пътищата, регулирани със специалния ЗДвП.

Нарушението е извършено в светлата част на денонощието 10:40 ч., в населено място, по път отворен за обществено ползване. В тази част от денонощието вероятността за наличие на други участници в движението (пешеходци, водачи на МПС и др.) е висока и в никакъв случай не може да се изключи вероятността от застрашаване или увреждане на обществените отношения в областта на движението по пътищата. Ирелевантен е въпросът какво е изминатото разстояние, именно поради това, че нарушението е установено в населено място.

Касационният състав намира, че в конкретния случай се касае за поведение на участник в движението, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради възможността от създаване на предпоставки за възникване на пътнотранспортно произшествие с дерегистриран автомобил, което би застрашило във висока степен сигурността на останалите участници в движението. Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът приема, че не е налице липса на обществена опасност и правилно е била ангажирана отговорността на нарушителя.

Оспореното решение на Районен съд – Бургас е валидно и допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде потвърдено наказателното постановление.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 626/24.07.2024 г. по АНД № 2422/2024 г. на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-7779-000048/14.05.2024 г., издадено от началник РУ Камено, О. М. Бургас.

Решението е окончателно.