О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.12.2020 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа
докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 19704 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз
основа на
искова молба подадена от „Час секюрити“
ЕООД за установяване на неистинност на официални документи – разписка за
връчване на съобщение от 14.09.2018г., разписка за връчване на съобщение от
07.01.2019г. и разписка за залепване на уведомление от 19.01.2019г., съставени
по т.д. № 979/2018г. на ВОС.
Правният интерес от
предявения иск по чл. 124 ал. 4 ГПК се извежда от наличието на висящо
производство по отмяна на неприсъствено решене постановено по т.д. № 979/2018г.
със страни „Мосстрой Варна“ АД/в несъстоятелност/ като ищец и „Час секюрити“ ЕООД като ответник, до постановяването на което решене се е стигнало след преценка за
връчване на книжа и призовки на ответника, удостоверено в гореизброените
документи, които се оспорват като неистински.
От ответникът е подаден
отговор, с който искът се оспорва като недопустим и евентуално като
неоснователен.
Съдът в изпълнение на
задължението си да следи за допустимостта на производството във всяка една
негова фаза, след преценка на изложените от страните твърдения и представени
доказателства намира, че искът е недопустим.
Установителен иск за неистинност на документ по реда на чл. 124 ал. 4 ГПК /идентичен с чл.97 ал.3 ГПК - отм./, е
допустим единствено при наличие на правен интерес и за да обоснове преценката
си за наличие на тази процесуална предпоставка, сезираният съд самостоятелно
изследва дали соченият документ съдържа официално удостоверение за факти с правно значение за един граждански спор, дали
този спор е висящ или е приключил със съдебно решение, основано на сочения
документ, като в тези случай следва да е налице и законова възможност да се
иска отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК след успешно установяване
на твърдението за неистинност - Решение № 138
от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2010 г., III г. о., ГК;
Решение № 124 от 18.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 783/2012г., IV г. о., ГК ,
Определение № 729 от 28.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 582/2009г., IV г. о. и др.
На първо място следва да се има предвид дадените
разяснения дадени с тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017год. на ОСГТК на ВКС, съобразно които отмяната по реда на глава 24-та от ГПК е
единственият извънреден способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове, като приложното
й поле включва всички влезли в сила решения, по отношение на които страната няма друг път
за защита - извод, който е в съответствие и със самата редакция на разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. Изрично в
разпоредбата на чл.303, ал.3 ГПК, е прието, че не може да се иска отмяна на
неприсъствено решение на основание, на което е могло да се иска или е искана неговата
отмяна по чл.240, ал.1 ГПК, или на което е могло да
се предяви, или е бил предявен иск по чл.240, ал.2 ГПК.
В
случая производство по чл. 303 ГПК за отмяна на неприсъственото решение по т.д. № 979/2018г. на ВОС би било
недопустимо, тъй като за ищеца е била налице възможността да се защити по реда
на чл. 240 ГПК. Именно в производството по този ред, което е било инициирано от
ищеца и понастоящем е приключило с влязло в сила решение на ВАпС по в.т.д. на
599/2019г., е следвало да се извърши преценка за наличието на твърдяните и в процесната
искова молба предпоставки по чл. 240 ал.
1 т. 1 ГПК – нередовно връчване чрез съставяне на неистински документи. Съдът
не споделя становището на ищеца, че в ГПК е налице забрана за установяване в
производството по чл. 240 ГПК на обстоятелството за неправилно удостоверяване
при връчване, с всички допустими доказателствени средства – гласни и писмени,
като в тази насока е налице и трайна съдебна практика – пр. Решение № 1870 от 12.12.2017 г.
на ОС - Варна по в. гр. д. № 1724/2017 г.; в.търг. дело №155 по описа
за 2015 г.
на Апелативен съд – Бургас; Решение № 958 от 9.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 1189/2018 г.; Решение № 1134 от 13.12.2019 г. на ОС - Бургас по в.
гр. д. № 1412/2019 г.;
Решение № 183 от 17.05.2017 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 166/2017
г. и др. Ищецът с
настоящият иск се домогва да заобиколи пропуска си в производството по реда на
чл. 240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение да ангажира съответните
доказателства.
Довод за недопустимост на така предявения иск е и разяснението дадено в
мотивите към т. 3 от ТР № 5/2012 г. от 14.11.2012 год. на ОСГТК на ВКС, според които установена
неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност
на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или
влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното
производство е изключено по посочените причини в НПК. В подкрепа на становището
е систематичното тълкуване на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, разпоредбата на чл.133 ГПК
и чл.193, ал.1 ГПК, което сочи, че
законодателят не е имал предвид неистинността на документа да бъде установяване
по гражданскоправен ред извън случаите на чл.124, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложените доводи, съдът намира, че е налице изначалната липса
на правен интерес за ищеца от завеждане на настоящия установителен иск, което
е императивно предвидена положителна процесуална предпоставка в
чл. 124 ГПК за разглеждането му.
На основание констатираната недопустимост на иска, производството по него
следва да бъде прекратено, а исковата молба, с която е предявен – върната на
осн. чл. 130 ГПК.
Мотивиран
от горното, ВРС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 89509/03.12.2019г. на ВРС подадена от „Час секюрити“ ЕООД, въз основа на която е образувано гр.д. № 19704/2019г. по
описа на ВРС, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................