РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. гр. Хасково, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20225640102838 по описа за 2022 година
Предявен е от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, против М. И.
Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. За претендираните суми е
издадена заповед № 783 от 12.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1706 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
В исковата молба ищецът посочва, че е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата М. И. Т.. С разпореждане по образуваното
ч.гр.д.№ 1706/2022г. му било указано, че в едномесечен срок от получаването му -
14.10.2022г. може да предяви иск за установяване на вземането си, поради което и в срока
по чл. 415 ал.4 от ГПК предявявал настоящия иск.
Ищецът твърди, че на 25.04.2018г., около 19:40 часа, в ***********, М. И. Т. при
управление на лек автомобил марка *********** собственост на Т. Т. Т., поради движение с
несъобразена скорост реализирала пътнотранспортно произшествие със спрелия на платното
за движение лек автомобил марка ***********, след което извършила неправилна маневра
за движение на заден ход, без да се убеди, че е безопасно и ударила последователно
намиращия се на платното за движение полицейски служител Б. И. М., спрелия зад нея лек
автомобил марка *************, както и паркирания лек автомобил марка
****************. От транспортния инцидент били причинени материални щети на лек
автомобил марка ****************, собственост на РДВР-Хасково.
1
За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1669302 от 25.04.2018г., в
който било посочено, че водачът М. И. Т. отказала да се подложи на проверка за алкохол.
Сочи се още, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лек
автомобил марка ************* била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица №
BG/22/118001043166, със срок на валидност от 06.04.2018г. до 05.04.2019г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, собственикът на увредения лек
автомобил Дирекция УССД - МВР подал уведомление пред застрахователя по застраховка
„Каско“, а именно - ЗАД „БУЛ“ ИНС, за извършване на оглед и оценка на щетите и за
заплащане на застрахователно обезщетение, по повод на което била заведена щета №
********** по полица № Е18990000001, а впоследствие на дата 21.08.2018г. било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 875.00 лв.
След изплащане на застрахователното обезщетение и на осн. чл. 411 КЗ, ЗАД „Бул
Инс“ встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, а именно - ищеца ЗК „Лев Инс“
АД. При него била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-5102-18-5- 06037.
Претендираното застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско“ в
размер на 875.00лв. било изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ с Прихващане на насрещни вземания № 1/2019г., а
разликата в сумата била платена с банково нареждане от дата 05.02.2019г.
Ищецът поддържа, че във връзка с така изплатеното обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, той
придобивал право на регрес срещу виновния водач, отказал да се подложи на проверка за
наличие на алкохол в кръвта – ответницата М. И. Т., до размера на изплатеното от него
обезщетение в размер на 885.00 лева, с включени 10.00 лв -ликвидационни разходи по щета
№ 0000-5102-18-5-0637.
Мотивиран така, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 885.00 лева
– главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди
по горепосочената щета, с включени 10.00 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство съдебни
разноски.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв
отговор представя назначения й на същото основание особен представител, в указания му
срок. Счита предявения иск за допустим, но оспорва същия по основание и по размер като
2
неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, като неотговарящи на
осъществилите се в действителност обстоятелства, в това число участието на ответницата в
процесното ПТП, че същото е било виновно причинено от нея вследствие на управление с
несъобразена скорост и неправилна маневра на заден ход, както и настъпването на всички
описани в исковата молба и приложените документи имуществени вреди. Оспорват се
също описаните в исковата молба и протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП,
както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите.
Особеният представител на ответницата прави възражение за наличие на
съпричиняване от страна на увреденото лице и поддържа, че поради неправилното
паркиране на л.а. марка *********** върху платното за движение на автомобили, то
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се и обстоятелството, че ответницата отказала да се подложи на проверка за
алкохол, наркотици и други упойващи вещества след настъпването на ПТП, както и
наличието на сключени договори за застраховка по отношение на увредения и увреждащия
автомобил, както и твърдението за заплатено застрахователно обезщетение на собственика
на увредения автомобил, респективно – от ищеца на неговия застраховател посредством
прихващане на насрещни вземания.
Счита размера на изплатено застрахователно обезщетение, което се претендира от
ищеца, за завишен и неотговарящ на действителния размер на вредите от ПТП, причинени
на л.а. марка **************. В тази връзка поддържа, че приложените към ИМ писмени
доказателства не били изготвени по реда на ГПК, а от експерти на застрахователните
дружества, поради което същите нямали обвързваща доказателствена сила. Оспорва се
определената действителна стойност на увредения автомобил към датата на ПТП,
стойността на труда и подлежащите на подмяна авточасти, необходими за репариране на
щетите върху увредения автомобил, включително и стойностите, посочени в приложената
към ИМ - Проформа фактура от 16.05.2018г., издадена от Ауто Клеймс ЕООД, послужила за
определяне на общата калкулация на щетите.
Предвид изложените в отговора оспорвания особеният представител на ответницата
поддържа неоснователност на иска по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ и в този
смисъл счита извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение за лишено от
основание, както и че ищецът няма право на регрес към ответницата. В условията на
евентуалност поддържа, че изплатеното застрахователно обезщетение е недоказано по
размер, както и прекомерност на същото поради наличие на съпричиняване от страна на
увреденото лице.
В случай, че се приеме, че е възникнало претендиралото вземане на ищеца,
назначеният на ответницата особен представител прави изрично възражение за погасяването
му по давност като отделно основание за отхвърляне на претенцията като неоснователна.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. В
3
писмена молба поддържа основателност и доказаност на заявените претенции. Представя
списък на разноските по чл.80 ГПК.
В открито съдено заседание ответницата не се явява, представлява се от назначения и
особен представител в лицето на адв. А. Т. от АК – Хасково, която счита предявения иск за
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 1706 по описа за 2022г. на Районен съд –
Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 11323/11.07.2022 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед № 783
от 12.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за
процесната сума, ведно със законната лихва върху главницата от 08.07.2022 г. до изплащане
на вземането и разноските по делото в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане № 1825 от 27.09.2022 г., връчено на ищеца на
14.10.2022 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП №
1669302/25.04.2018 г., АУАН серия Д № 457895/25.04.2018г., ЗППАМ № 18-0254-
000151/26.04.2018г., Наказателно постановление № 18-0254-000555/25.06.2018г. от ОД на
МВР Димитровград; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 254р-
11533/25.04.2018г.; Протокол за ПТП № 1669303/25.04.2018 г.; Протокол за ПТП №
1669304/25.04.2018 г., че на 25.04.2018 г., около 19.40 часа, в гр.Димитровград,
***********, е настъпило пътно-транспортно произшествие, като ответницата, при
управление на лек автомобил ***********, собственост на Т. Т. Т., поради движение с
несъобразена скорост, реализирала ПТП със спрял на платното за движение л. а.
************. След това извършила неправилна маневра за движение на заден ход, без да се
убеди, че е безопасно и ударила последователно намиращия се на платното за движение
полицейски служител Б. И. М., спрелия зад нея патрулен л.а. *************, както и
спрелия л.а. *************. От транспортния инцидент са причинени освен телесни
увреждания, и материални щети включително на л.а. ************, собственост на РДВР
Хасково /Свидетелство за регистрация част I № *********/28.04.2005 г./. В тази насока е
представеният по делото Протокол за ПТП № 1669302/25.04.2018 г. От него, както и от
съставените от мл.автоконтрольор ори РУ Димитровград, ОД МВР Хасково АУАН серия Д
№ 457895/25.04.2018г. и ЗППАМ № 18-0254-000151/26.04.2018г., издадена от Началника на
РУ Димитровград, ОД МВР Хасково се установява още, че ответницата е отказала да се
подложи на проверка за алкохол с техническо средство, но е издаден талон за медицинско
изследване. Установяват се и нанесените щети в предната част на лекия автомобил.
Съгласно приложените Талон за изследване с № 0027607 и съдържащите се в
4
кориците на ДП № 51/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, въз основа на което е
образувано НОХД № 592/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково с обвиняема –
ответницата М. И. Т., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 25.04.2018 г., Протокол № 352/27.04.2018 г. за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина и Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 25.04.2018 г., ответницата е управлявала лекия автомобил по
време на описания инцидент с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,54 ‰.
Не е спорно между страните, а и от представената от ищеца Застрахователна полица
№ BG/22/1180010443166 от 04.04.2018 г. се установява, че към датата на ПТП лек автомобил
***************** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
От представената от ЗД „Бул Инс“ АД застрахователна полица Е18990000001 от
01.01.2018 г., ведно със списък на застрахованите автомобили, както и от Протокол за ПТП
№ 1669302/25.04.2018 г. съдът намира за несъмнено установено, че л.а. ************* е
застрахован по застраховка „Авокаско“ към датата на ПТП, макар в списъка на
застрахованите от Дирекция „УССД“ – МВР моторни превозни средства да не е посочен
конкретен номер на МПС.
Според приобщеното към доказателствения материал по делото Уведомление за щета
по застраховка „Каско на МПС“ до ЗД „Бул Инс“ АД по отношение на л.а.
***************на 16.10.2017 г., застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие на 26.04.2018 г. Въз основа на уведомлението при ЗД „Бул Инс“
АД е заведена преписка по щета № **********. В тази връзка са представени по делото
Опис щета № 2 с № **********/27.04.2018 г. по полица № Е18990000001; Опис щета № 4 с
№ **********/27.04.2018 г. по полица № Е18990000001; Доклад № 180301263301/09.08.2018
г. по щета № **********/27.04.2018 г.; Експертен лист по щета № **********; Калкулация
на щета № **********/27.04.2018 г. по полица № Е18990000001; поръчка 2291691-
1/16.05.2018 г. от „Ауто Клеймс“ ЕООД София с получател ЗД „Бул Инс“ АД.
С Платежно нареждане за кредитен превод с получател Дирекция УССД-МВР и
наредител ЗД „Бул Инс“ АД за сумата от 875,00 лв. от 21.08.2018г., на собственика на л.а.
************* е била преведена сумата за обезщетение на основание настъпилото
застрахователно събитие.
С писмо относно щета № ********** до ищеца от ЗД „Бул Инс“ АД е поискано
превеждане на платената сума от 875,00 лева, на основание чл.412, ал.3 КЗ, тъй като на
основание чл. 411 КЗ, ЗК „Бул Инс“ АД встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Въз основа на това при ищеца е заведена преписка по щета № 0000-5102-18-5-06037.
Представени по делото са и Доклад по щета № 0000-5102-18-5-06037/1; Експертиза по щета
№ 0000-5102-18-5-06037 и Сравнителна експертиза по щета № 0000-5102-18-5-06037.
5
От приложените по делото Писмо с изх. № ОК-72367/06.02.2019 г. до ЗК „Лев Инс“
АД от ЗД „Бул Инс“ АД; Приложение № 1 на Регресни щети на ЗД „Бул Инс“ АД към ЗК
„Лев Инс“ АД и Платежно нареждане за кредитен превод с получател ЗК „Лев Инс“ АД и
наредител ЗД „Бул Инс“ АД за сумата от 30312,53 лв. се установява, че претендираното
застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско“ в размер на 875, 00
лева е изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ с Прихващане на насрещни вземания № 1/2019 г. като разликата в сумата е
платена с банково нареждане от дата 05.02.2019 г.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М. Г.
М., управлявал процесния л.а. ************, който посочва механизма на настъпване на
процесното ПТП, така както е описан в исковата молба, включително и потвърждава
обстоятелството, че автомобилът е бил служебен и с включена светлинна сигнализация.
Съдът кредитира тези показания, преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК,
доколкото са логични, последователни, пресъздават непосредствени и лични възприятия и
съответстват изцяло както на събраните по делото писмени доказателства, така и
назначената САТЕ, а и не се опровергават от други такива.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца,
съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи, като и
двете заключения приема като компетентни и безпристрастно дадени.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява на първо място,
че застрахователната премия по полица Гражданска отговорност № BG/22/118001043166 от
04.04.2018 г. е платена по сметка на ЗК „Лев Инс" АД частично /1-ва вноска/ на дата
04.04.2018 г. в размер на 54,56 лв. /премия 53,72 лв. и данък 0,84 лв./ и период на валидност
на платената вноска - от 06.04.2018 г. до 05.07.2018 г. На 04.04.2018 г. счетоводно е отразено
платената вноска. За платената първа вноска е издадена сметка № Р005365400/04.04.2018 г.
от ЗП-Стрелец ООД, представител на ЗК „Лев инс" АД. В счетоводството на ЗК „Лев Инс"
АД горепосочената застрахователна полица е осчетоводена и заведена редовно в регистрите
на дружеството. Вещото лице е констатирало още, че платеното застрахователно
обезщетение от застрахователя по Каско, ЗД „Бул Инс" АД в размер на 875,00 лв. е
възстановено от застрахователя по Гражданска отговорност, ЗК „Лев Инс" АД съгласно
Протокол за Прихващане № 1/2019 г., който съдържа списък Приложение № 1 и
Приложение № 2 на суми за прихващане на вземания/задължения на щети по регресни
претенции между двете дружества. Сумата 875,00 лв. по щета № ********** в ЗД „Бул инс"
АД и Доклад по щета № 0000-5102-18-5-06037 в „Лев инс" АД се съдържа в списък
Приложение № 1. Приложението съдържа 65 броя записи, конкретизиращи дължимите суми
за възстановяване на регресни претенции от ЗК „Лев инс" АД на ЗД „Бул инс" АД. Общо
дължимата сума в размер на 115620,42 лв. е прихваната от дължимите суми за
възстановяване на регресни претенции от ЗД „Бул инс" АД на ЗК „Лев инс" АД, посочени в
списък Приложение № 2 /в общ размер 145932,95 лв./. Разликата, получена в резултат на
извършеното прихващане на вземания и задължения на щети по регресни претенции между
6
двете дружества, в размер на 30312,53 лв. /145932,95 лв. - 115620,42 лв./ е преведена на
05.02.2019 г. с платежно нареждане за кредитен превод № FT19036906577246 от наредителя
ЗД „Бул инс" АД, с банкова сметка на наредителя в „ОББ" АД, IBAN
BG73UBBS80021070782720 на ЗК „Лев инс" АД с банкова сметка на получателя в
„Юробанк България" АД, IBAN BG54BPBI79451060201207. Основанието за превод е
„Прихващане на регресни щети". Съгласно счетоводен журнал постъпилата сума в размер
на 30312,53 лв. /в резултат на прихващане/ е осчетоводена по сметка 503 Банка в
счетоводството на ЗК „Лев инс" АД на 06.02.2019 г. /в кореспонденция Дт сметка 503 Банка
/ Кт сметка 485 Регреси/. От заключнието по назначената ССчЕ се установява още, че сумата
на застрахователното обезщетение в размер на 875,00 лв. е преведена на 21.08.2018 г. с
платежно нареждане за плащане от/към бюджета № FT18233042658889 от наредителя ЗД
„Бул инс" АД, с банкова сметка на наредителя в „ОББ" АД, IBAN
BG46UBBS80021003228720 на Дирекция УССД - МВР /Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности/ с банкова сметка на получателя в „Уникредит Булбанк"
АД, IBAN BG15UNCR96603120361012. Основанието за превод е „**********",
„Е18990000001".
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза установява, че при
процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: На 25.04 2018 г. около 19:40 ч.
ответницата М. И. Т. от гр.Хасково, като водач на лек автомобил ***********С, при
движение в Димитровград, по **********, е управлявала автомобила с несъобразена
скорост и е блъснала спрелия на платното за движение лек патрулен автомобил
***********. Удареният автомобил е бил с челната си част към идващия автомобил - лек
автомобил *************, обозначен с надпис „Полиция", с включени светлинни и звукови
сигнали и водач зад волана. След удара, ответницата е предприела маневра движение на
заден ход, без да се убеди в безопасността на действието и ударила последователно
намиращия се на платното за движение униформен служител на МВР и спрелия отзад лек
патрулен автомобил **************, който също бил обозначен с надпис „Полиция", с
включени светлини и звукови сигнали. Ударен бил и паркиран лек автомобил
************** От ПТП пострадали униформения служител Б. М. от удар по десен крак и
охлузване на дясна ръка и водачът на ***********. М. с комоцио от челния удар.
Ответницата отказала изследване с техническо средство алкотест дрегер, но позволила
изследване с кръвна проба, която била взета два часа след ПТП и е установен 1,54 промила
алкохол в кръвта. Местопроизшествието настъпило в тъмната част на деня, при наличие на
улично осветление, по двупосочна улица с по една лента за движение, с направление изток-
запад, с широчина на платното 6,50 метра и паркиран в северния край автомобил.
Според вещото лице, движението на лекия автомобил ***************, до номер
***, не е било съобразено с пътната обстановка, в т.ч. с подаваните сигнали на служителите
на ПП, проведено било с неподходящи за пътните условия внимание и скорост и това е
причината за настъпване процесното ПТП. От техническа гледна точка, са констатирани
нарушения на ответницата по чл.20, ал.2, чл.40, ал.1 и чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП, тъй като
7
същата при недостатъчно внимание и несъобразена скорост не е имала време за реакция и
спиране пред преградно спрелия патрулен автомобил, въпреки подаваните сигнали от него.
Установено е в заключението, че ударът е бил челен и за двата автомобила, като
настъпилите материални щети са по конструктивни елементи от предната страна на
л.а.************Р. Не били описани увреждания, които не съответстват на механизма на
ПТП. Изводът на вещото лице е, че е налице причинно-следствена връзка между описаното
в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния ************.
Стойността на щетите по лек автомобил ***************, определени към деня на
настъпване на ПТП-25.04.2018г., по минимално възможни цени за подменяните части, на
труда и влаганите материали за възстановяване на увредения автомобил, без да е начислен
ДДС е изчислена на 1402,71 лева, а действителната стойност на л.а. ************** към
датата на ПТП, експертизата е определила на 1492 лева. Вещото лице е посочило, че тъй
като разходите, необходими за възстановяване щетите по автомобила в случая са над 70% от
действителната му стойност към 25.04.2018 г., т.е. над 1044 лв., следва че щетата е тотална.
Тъй като в процесния случай застрахователната сума е определена на 1250 лева, по-ниска от
действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, обезщетението от
застрахователя на автомобила представлява 70% от застрахователната сума, на стойност
875,00 лева.
При извършения оглед на 31.07.2023 г. по улица „**********" в Димитровград не са
установени от инж. К. ограничителни пътни знаци за спиране, или паркиране на автомобили
по нея. Установява се от заключението още, че увреденият автомобил с рег. № ********
съгласно описаното му разположение в Протокола за ПТП № 1669302 от 25.04.2018г. не е
бил паркиран, а е бил спрян, като заградително мероприятие на органите на реда. Бил е със
задействана сигнализация, в изпълнение на служебен протокол, бил е видим и разпознаваем
от разстояние позволяващо работно, или аварийно спиране. При това положение, при
спиране на автомобила в дясната лента, вероятно щети по него не биха настъпили, но той е
бил в лявата насрещна лента на улицата в подкрепа на колегите в другия патрулен
автомобил, с цел спиране движението на пътен нарушител.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.500, ал.1, т.1 КЗ и е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Според настоящия съдебен състав е налице активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение във връзка с причинени имуществени щети по лек
автомобил, настъпили в резултат от ПТП, станало по вина на посоченото в исковата молба
лице.
8
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен, като съображенията за това са
следните:
Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е
заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено
застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ „Освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно
дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента, респ. на встъпилия в неговите права
застраховател по имуществено застраховане; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти –
противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт,
завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на
делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите предпоставки
9
за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват по безспорен начин.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на лек автомобил
************* /застрахователна полица №BG/22/118001043166, със срок на валидност от
06.04.2018г. до 05.04.2019г./, който е покривал отговорността на застрахованото лице за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, като тук е мястото да се посочи, че застрахован се явява и всяко
лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал.
2 КЗ.
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства, описани по-горе, а именно застрахователна полица Е18990000001 от
01.01.2018 г., Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ до ЗД „Бул Инс“ АД по
отношение на л.а. ************** на 16.10.2017 г., платежно нареждане за кредитен превод
с получател Дирекция УССД-МВР и наредител ЗД „Бул Инс“ АД за сумата от 875,00 лв. от
21.08.2018г., писмо относно щета № ********** до ищеца от ЗД „Бул Инс“ АД, Писмо с изх.
№ ОК-72367/06.02.2019 г. до ЗК „Лев Инс“ АД от ЗД „Бул Инс“ АД; Приложение № 1 на
Регресни щети на ЗД „Бул Инс“ АД към ЗК „Лев Инс“ АД; Платежно нареждане за кредитен
превод с получател ЗК „Лев Инс“ АД и наредител ЗД „Бул Инс“ АД за сумата от 30312,53
лв. и банково нареждане от дата 05.02.2019 г., както и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява категорично наличието на първата от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно фактът,
че ищецът е платил обезщетение на встъпилия в правата на увреденото лице застраховател
по имуществено застраховане за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента, в случая ответницата. В този смисъл неоснователно се явява ответното
възражение, че не е доказано обстоятелството, че по отношение на увредения автомобил с
рег. № ********* е бил сключен договор за застраховка с „Бул Инс“ АД. Така, съвкупният
анализ на представените писмени доказателства, в това число застрахователна полица
Е18990000001 от 01.01.2018 г., ведно със списък на застрахованите автомобили и Протокол
за ПТП № 1669302/25.04.2018 г. съдът водят до категоричен извод, че л.а. ************ е
застрахован по застраховка „Авокаско“ към датата на ПТП, макар в списъка на
застрахованите от Дирекция „УССД“ – МВР моторни превозни средства да не е посочен
конкретен номер на МПС.
Основният спор между страните всъщност се концентрира върху механизма на
настъпване на процесното ПТП – коя е причината за възникването му и дали е налице
съпричиняване от страна на увреденото лице поради неправилно паркиране на л.а.
*********** върху платното за движение, за евентуално дължимия размер на обезщетение,
както и за това отказала ли е ответницата да се подложи на проверка за алкохол, наркотици
10
или други упойващи вещества.
Писмените доказателства, назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза
и гласните доказателства посредством разпита на свид. М. Г. М. безспорно установяват
механизма на настъпване на ПТП така, както е описан в исковата молба, а именно че на
25.04.2018 г., около 19.40 часа, в гр.Димитровград, на ул."********" до № ***, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, като ответницата, при управление на лек автомобил
***********, собственост на Т. Т. Т., поради движение с несъобразена скорост, реализирала
ПТП със спрял на платното за движение *************. След това извършила неправилна
маневра за движение на заден ход, без да се убеди, че е безопасно и ударила последователно
намиращия се на платното за движение полицейски служител Б. И. М., спрелия зад нея
патрулен л.а. ***********, както и спрелия л.а. ************. От транспортния инцидент са
причинени освен телесни увреждания, и материални щети включително на
л.а.*************, рама № W0LOTGF485G041480, собственост на РДВР Хасково.
За настъпването на ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1669302/25.04.2018 г., в
който са описани участниците в ПТП-то, материалните щети, пострадалите лица и
обстоятелствата за настъпване на ПТП-то. В него, както и в съставените от
мл.автоконтрольор при РУ Димитровград, ОД МВР Хасково АУАН серия Д №
457895/25.04.2018г. и ЗППАМ № 18-0254-000151/26.04.2018г., издадена от Началника на РУ
Димитровград, ОД МВР Хасково е описано, че ответницата е отказала да се подложи на
проверка за алкохол с техническо средство, но е издаден талон за медицинско изследване, а
съгласно талон за изследване с № 0027607 и съдържащите се в кориците на ДП № 51/2018 г.
по описа на ОСлО при ОП – Хасково, въз основа на което е образувано НОХД № 592/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Хасково, Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 25.04.2018 г., Протокол № 352/27.04.2018 г. за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина и Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 25.04.2018 г., ответницата е управлявала лекия
автомобил по време на описания инцидент с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,54
‰.
Тук следва да се посочи, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга
на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в ПТП-то, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
За преценката на възприетите от актосъставителя обстоятелства, имащи значение за
механизма на настъпване на ПТП-то, е изминалото време от настъпване на ПТП-то до
11
извършване на огледа, както и обстоятелството дали участващите МПС-та или части от тях
са били преместени. Протоколът за ПТП би имал обвързваща материална доказателствена
сила за механизма на настъпване на ПТП само в хипотезата, когато полицейският орган,
съставител, е станал свидетел и лично е възприел настъпването на ПТП-то. В противен
случай протоколът за ПТП няма материална доказателствена стойност за механизма на
настъпване на ПТП, както и за изводите за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в ПТП, тъй като тези обстоятелства излизат извън обхвата на удостоверителното
изявление относно въприет от съставителя на протокола факт.
Ето защо дори при липса на оспорване на верността на описания в констативния
протокол за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, ищецът носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. В този смисъл е
и установилата се като константна практика на ВКС, обективирана в решение № 85 от
28.05.2009г., постановено по т.д. № 768 по описа за 2008г. на ВКС, II т.о., решение № 24 от
10.03.2011г., постановено по т.д. № 444 по описа за 2010г. на ВКС, I т.о., решение № 110 от
04.09.2013г., постановено по т.д. № 194 по описа за 2012г. на ВКС, II т.о., решение № 98 от
25.06.2012г., постановено по т.д. № 750 по описа за 2011г. на ВКС, II т.о., решение № 73 от
22.06.2012г., постановено по т.д. № 423 по описа за 2011г. на ВКС, I т.о. и решение № 67 от
24.06.2015г., постановено по т.д. № 439 по описа за 2014г. на ВКС, I т.о.
В настоящи случай ответницата, чрез назначения си особен представител изрично е
оспорила верността на представения констативен протокол от 25.04.2018 г. За установяване
на действителния механизъм на процесното ПТП са събрани обаче множество
доказателства, включително е изготвена САТЕ и е разпитан свидетел. Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени изводи, тъй като експертизата е
изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените
задачи, предмет на допуснатата експертиза. Съгласно заключението, движението на лекия
автомобил ************, управляван от ответницата не е било съобразено с пътната
обстановка, в т.ч. с подаваните сигнали на служителите на Пътна полиция, проведено било с
неподходящи за пътните условия внимание и скорост и това е именно причината за
настъпването му. От техническа гледна точка, са констатирани нарушения на ответницата на
ЗДвП, тъй като същата при недостатъчно внимание и несъобразена скорост не е имала време
за реакция и спиране пред преградно спрелия патрулен автомобил, въпреки подаваните
сигнали от него. Следователно това ПТП е настъпило в причинна връзка с виновно
противоправно поведение на ответницата, тъй като същата с поведението си е нарушила
императивните правила на чл.20, ал.2 и чл.40, ал.1 ЗДвП, а и това на чал.5, ал.1, т.3 ЗДвП
като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства,
оборващи законоустановената презумпция за вината й.
Макар в случая да се установява несъмнено, че ответницата е отказала да се подложи
на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества с техническо средство,
както е отбелязано в посочените по-горе писмени доказателства, то категорично същата е
12
управлявала моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма, а именно с концентрация на алкохол
в кръвта си от 1,54 ‰. По този начин е реализирана първата хипотеза на чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ, предвиждаща че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
застрахователно обезщетение заедно с платени лихви и разноски, тъй като виновният водач
– ответницата, при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършила
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявала моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма, а и е отказала да се подложи на проверка непосредствено след
произшествието с техническо средство. В този смисъл настоящият съдебен състав намира,
че не е налице различно основание на предявения иск, както настоява ответницата.
Не се констатира и съпричиняване от страна увреденото лице. Установява се от
САТЕ и от разпита на свид. М. Г. М., че увреденият автомобил с рег. №********** не е бил
паркиран, а е бил спрян, като заградително мероприятие. Бил е със задействана
сигнализация, в изпълнение на служебен протокол, бил е видим и разпознаваем от
разстояние позволяващо работно или аварийно спиране.
На следващо място, съдът намира, че с оглед събраните по делото писмени
доказателства, в това число и заключението на САТЕ, искът се явява доказан в неговия
пълен обем. Относно размера на иска, съдът взема предвид заключението на вещото лице по
назначената САТЕ, според което причинената щета е тотална. Стойността на щетите по лек
автомобил ************, определени към деня на настъпване на ПТП-25.04.2018г., по
минимално възможни цени за подменяните части, на труда и влаганите материали за
възстановяване на увредения автомобил, без да е начислен ДДС е изчислена на 1402,71
лева, а действителната стойност на л.а. ************** към датата на ПТП, експертизата е
определила на 1492 лева. Тъй като разходите, необходими за възстановяване щетите по
автомобила в случая са над 70% от действителната му стойност към 25.04.2018 г., т.е. над
1044 лв., следва че щетата е тотална. В процесния случай застрахователната сума е
определена на 1250 лева, по-ниска от действителната стойност на автомобила към момента
на ПТП, с оглед експлоатацията и начина на използването му като патрулен автомобил, като
обезщетението от застрахователя на автомобила представлява 70% от застрахователната
сума или 875,00 лева. Към същото трябва да се прибавят и обичайните разноски, сторени за
неговото определяне, които настоящият съдебен състав определя по правилото на чл. 162
ГПК в претендирания размер от 10 лв.
По делото не са изложени твърдения и не са ангажирани каквито и да е било
доказателства за заплащане от страна на ответницата на претендираната сума в общ размер
на 885,00 лв.
От всичко изложено дотук следва, че се установява при условията на главно и пълно
доказване, наличието на предпоставките на чл. 500, т.1, т.1 КЗ, при които застрахователят
има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното
обезщетение.
13
Във връзка със своевременно заявеното от страна на особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност с отговора на исковата молба, следва
да се посочи, че съгласно константната практика на Върховния касационен съд – напр.
Решение № 144/26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2008 г., II т. о., Решение № 48 от
30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК,
за регресните искове се прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече
от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй
като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по
силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от
застрахователя. Доколкото в случая важи общата петгодишна погасителна давност по чл.
110 и сл. ЗЗД и плащането е извършено на 21.08.2018 г., а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 08.07.2022 г., се налага изводът, че то не е
погасено по давност.
При тези данни по делото съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, като
бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от
875,00 лева - изплатено застрахователно обезщетение и 10,00 лева ликвидационни разноски,
или общо сумата от 885,00 лева.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е
било образувано ч. гр. д. № 1706 по описа за 2022 г. на РС – Хасково - 08.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК ответницата е
дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасила процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността й за сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1706 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Хасково, а именно - сумата от 75,00 лева, от които 25,00 лева - платена
държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в
размер от общо 1225,00 лева съобразно ангажираните доказателства за реалното им
извършване и представения списък по чл.80 ГПК. От представените по него писмени
доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото производство разноски от
25,00 лева, за държавна такса; 400,00 лева за възнаграждение за особен представител; общо
14
650 лева за възнаграждение за вещи лица, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1
ГПК, във връзка с чл.500, ал.1, т.1 КЗ, по отношение на М. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на Застрахователна компания /ЗК/ „Лев Инс" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, сумата в
размер на 885,00 лева, от които 875,00 лева, представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-5102-18-5-0637 за причинени имуществени вреди от М. И. Т.
по МПС - л.а. ************, настъпили вследствие на ПТП от 25.04.2018 г., и 10,00 лева,
представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
885,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1706 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково -
08.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН **********, с адрес: *************, да заплати на
Застрахователна компания /ЗК/ „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 1300,00 лева, от която
1225,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 1706 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Хасково, за които е издадена заповед № 783 от 12.07.2022 г. за изпълнение на парично
задължение.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведе присъдената сума, е
„Юробнак България“ АД – клон Варна, IBAN: BG54BPBI79451060201207, BIC: BPBIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
15