Определение по дело №357/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

986

Година

4.2.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

02.04

Година

2014

Председател:

Секретар:

След анализ на ангажираните по делото доказателства и като съобрази закона на основание чл. 304 от НПК, съдът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА М. П. Б. – [дата на раждане] в [населено място], жител в същия град, българин, български гражданин, висше образование, не осъждан, неженен, Изп.Директор на [фирма]-Б., за НЕВИНОВЕН в това че на 07.05.2011 г. в 03.30 часа в парти клуб “Д.”, находящ се в [населено място], е извършил непристойни прояви, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно не уважение на обществот/ хвърлял няколко пъти кубчета лед в заведението, нанесъл няколко удари по главата на Г. В., с думите: “Ти ли си най-големия Г. бе”/, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред /дърпане на ръка на главен полицаи Е. Д., служител от 01 РУП и даване на устно разпореждане на свидетелите С. и С. да не излязат пред заведението, като казал: “Нали казах, че никой никъде няма да ходи”/, което деяние по своето съдържание се отличава с изключителна дързост /Б. заявил на Е. Д. и К. Г. :“Ще Ви уволня, ще Ви съсиспя от жалби, повече няма да сте полицаи”/ и ОПРАВДАВА този подсъдим по повдигнатото му обвинение за извършването на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Б. за НЕВИНОВЕН, това че на 07.05.2011 г. в 03:30 часа в дискотека “Д.”-Б., в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. С., е причинил чрез нанасянето на удари по главата и тялото по хулигански подбуди, лека телесна повреда на Р. Х., изразяващи се в кръвонасядания по лицето и пред дясно рамо довели до болка и страдания, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, вр. 20, ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимият С. Н. С. – [дата на раждане] в [населено място], жител в същия град, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с основно образование, с [ЕГН] , за НЕВИНОВЕН в това, че на 07.05.2011 г. около 03:30 часа в дискотека “Д.”-Б., в съучастие като съизвършител с М. Б., е причинил чрез нанасяне на удари по главата и тялото по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето и пред дясно рамо довели до болки и страдания, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. 130, ал.2 и вр. чл.20, ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения граждански иск от Р. Г. Х. против М. П. Б., с цена на иска 5000 лв., представляващ претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди/болки и страдания/, като пряко последица от вмененото с обвинителният акт престъпление на Б. по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, вр. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, поради Н. на този иск .

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Р. Г. Х. против М. П. Б., с цена на иска 5000 лв./пет хиляди лева/, представляващ претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди/болки и страдания/, като пряко последица от вмененото с обвинителният акт престъпление на Б. по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, вр. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, поради Н. на този иск .

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Р. Г. Х. против С. Н. С. , с цена на иска 3000 лв./три хиляди лева/, представляващ претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди/болки и страдания/, като пряко последица от вмененото с обвинителният акт престъпление на С. по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, вр. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, поради Н. на този иск .

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Благоевград в 30-денвен срок, считано от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството е образувано по обвинителен акт на РП - Б. против М. Б. и С. С., с който първият е обвинен в това, че на 07.05.2011г., около 03.30 часа в дискотека «Д.» в Б., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /хвърлял няколко пъти кубчета лед по посетителите на заведението, нанесъл удари с ръка по главата на Г. В., придружени с думите: "Ти ли си най- големия гъзар в дискотеката бе?»/, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред /дръпнал ръката на главен полицай Е. Д.- служител на 01 РУП Б., дал устно разпореждане на Х. С. и С. С. да излязат пред заведението и заявил:»Нали казах, че никой никъде няма да ходи»./ и деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост /заявил на свидетелите Е. Д. и К. Г.: «Ей ще Ви уволня, ще Ви съсипя от жалби, повече няма да сте полицаи, аз Ви го гарантирам»/, квалифицирано като престъпление по чл. 325 ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, както и за това, че на 07.05.2011г., около 03.30 часа в дискотека «Д.» в Б., в съучастие като съизвършител със С. Н. С., е причинил / чрез нанасяне на удари по главата и тялото/ по хулигански подбуди лека телесна повреда на Р. Г. Х., изразяваща се в кръвонасядания по лицето и пред дясното рамо, довели до болка и страдание, квалифицирано като престъпление по чл.131 ал.1,т.12 от НК във връзка с ал.130, ал.2 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК.От своя страна С. е обвинен в това, че на 07.05.2011г., около 03.30 часа в дискотека «Д.» в Б., в съучастие като съизвършител с М. П. Б., е причинил /чрез нанасяне на удари по главата и тялото/ по хулигански подбуди лека телесна повреда на Р. Г. Х., изразяваща се в кръвонасядания по лицето и пред дясното рамо, довели до болка и страдание, квалифицирано като престъпление по чл.131 ал.1,т.12 от НК във връзка с ал.130, ал.2 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

В хода на процеса РП-Б. чрез процесуалният си представител поддържа обвинението и ангажира доказателства.

Двамата подсъдими лично и чрез своите защитници оспорват обвинението и твърдят, че не са извършили вменените им престъпления . Апелират за оправдателни присъди.

Пострадалият по делото Р. Х. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител за процеса. Съдът е допуснал за съвместно разглеждане и предявен от Х. граждански иск против двамата подсъдими с цена на иска 5000 лв. срещу подсъдимият Б. и съответно 3000 лв. срещу подсъдимият С., представляващи претендирано обезщетение за причинени на Х. неимуществени вреди /болки и страдания/, от описаната в обвинението лека телесна повреда, вменена на подсъдимите и квалифицирана по чл. 131, ал.1 т.12 вр. с чл. 130, ал.2 от НК. Главниците се претендират ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на деянието, до окончателното им изплащане.

Съдебният състав след като съобрази становищата на страните, събраният по делото доказателствен материал и като отчете приложимият закон , при преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че на 06.05.2011 г. вечерта св. Г. Ц. В. празнувал именния си ден в [населено място], [община], заедно със свои приятели – свидетелите: Р. Г. Х., А. И. И., К. Г. Г., братовчед си А. Г. Б., брат си А. Ц. В. и приятелката на последния- св.М. И. П., което празнуване включвало и употребата на лакохол. Около полунощ на 07.05.2011г. цялата компания заедно със св. Г. В. посетила парти клуб „Д.”, намиращ в центъра на Б., където имали запазено сепаре, в ляво от плота на дисководещия на заведението. По това време в заведението били ангажирани на работа св.Т. И. И.- сервитьор, З. К. К., който бил същата вечер дисководещ и музикантите М. Е. К., Е. К. Р.. Управителят на заведението – свидетеля Г. З. също се намирал в парти клуба, където чествал именния си ден. За сигурността и безопасността на клиентите в заведението се грижели охранителите на фирма [фирма]- Б., като за времето от 06.05.2011г. до 07.05.2011г. били на работа охранителите /свидетелите К. К. Х., С. Ж. Т., С. О. М., М. Г. М., св.Т. и С. К. Т./. Св. Г. В. настанил гостите си / свидетелите Р. Г. Х., А. И. И., К. Г. Г., А. Г. Б., А. Ц. В. и М. И. П./ на запазеното за него сепаре , поръчал напитки и всички започнали да се веселят. По-късно към компанията на В., в парти клуб „Д.” се присъединил и св. В. Т. П.. По същото време в „Д.” на маса в дясно от пулта на дисководещия и срещу сепарето на Г.В., се намирали и седели подсъдимите М. П. Б. и С. Н. С., заедно със своя компания- свидетелите Х. А. С., П. В. Д. и Г. В. С.. Всички употребявали алкохол и празнували имен ден на С..

Около 03.00 часа на 07.05.2011г. от компанията на св.Г.В., след като изпили няколко бутилки алкохол /две бутилки водка-св.И./, в това число и пострадалият Х., започнали да замерят сервитьорката-св.И. с ледчета от съда за лед на масата им, а след като изхвърляли тези ледчета я извикали и поискали да им донесе нов съд с лед за питиета .Това възмутило и обидило И., но същата не реагирала по никакъв начин, защото според показанията й в съдебното производство, подобно отношение към нея било обичайно за клиентите на заведението, след като употребят алкохол.

Според ангажираните по делото показания се оформят две групи свидетели, които развиват коренно различна версия за комуникацията, протекла между двете компании /тази на св.Г.В. и компанията на подсъдимите/, за причината, поради която св.Г.В. отишъл до сепарето на подсъдимите и започнал комуникация с тях, за това в какво се изразила тази комуникация, както и относно причината, поради която се стигнало до тръгването на Х. към същото сепаре, падането му на земята и извикването на полицията на по-късен етап за извеждане на подсъдимия Б. от заведението.

Така според първата група свидетели, между които е и пострадалият Х., при отиването на Г.В. до сепарето на подсъдимите, той бил удрян с шамари по главата от двамата подсъдими и именно за това и самият Х. отишъл при сепарето на подсъдимите, където Б. му нанесъл юмрук в дясното око и още два-три удара в главата , като в същото време Х. твърди, че бил удрян и от подсъдимият С.. Х. сочи също, че се опитал да се предпази с ръце от тези удари, при което С. му нанесъл и удар с коляното в дясното рамо, от който Х. паднал на земята и бил изведен от охранители на заведението, като именно този побой спрямо него от двамата подсъдими го мотивирало да се обади в полицията. Според Х. след идването на полицаите на място, Б. им крещял и се разправял с тях около 5 минути, а при извеждането заявил на полицаите, че ще ги уволни и, че повече няма да са полицаи. От своя страна св.Г.В. също твърди, че след като бил замерян с лед от сепарето на подсъдимите , бил извикан от подсъдимият С. да отиде на тяхното сепаре, а когато В. отишъл там, подсъдимият Б. му нанесъл два удара и му казал „Ти ли си най-големия гъзар?“ След това В. обаче сочи, че веднага си тръгнал от заведението заедно с брат си св.Ал.В. . Г.В. заявява също така, че подсъдимият С. му нанесъл 1 удар по тила и не споменава за шамари по главата, които да са му нанасяни едновременно от двамата подсъдими, в каквато насока са показанията на св.Х. . По този повод братът на св.Г.В. , Св.Ал.В. пък твърди, че когато брат му отишъл извикан от С. на сепарето на подсъдимите, С. му ударил плесник в тила, а подсъдимият Б. плесник в лицето и му изкрещял“Ти ли си най-големият гъзар бе?“След което Ал.В. застанал между брат си и подсъдимите за да не стане по-голям инцидент и извел брат си от заведението. Докато стоял пред заведението за такси с брат си, св.Ал.В. твърди, че видял да извеждат от заведението и пострадалия Х. . Х. се обадил на полицията, а след като дошли полицаи и извели от заведението подсъдимият Б., св.Ал.В. сочи, че чул как този подсъдими заявил на полицаите, че утре вече няма да са на работа. Според показанията на друг участник в компанията на пострадалия Х. –св.Б., при отиването си до сепарето на подсъдимите, св.Г.В. „получил няколко завратници“ /удари във врата/, без да уточнява от кого. Този свидетел твърди също, че когато Х. отишъл до сепарето на подсъдимите , подсъдимият Б. го ударил в главата, а след това и Б. и С. нанесли още няколко удара по Х. , от които Х. паднал на земята и бил изведен от заведението чрез охраната. Според този свидетел, след като набили по този начин Х. и той паднал на земята, двамата подсъдими продължили да се забавляват в заведението, а охранителите извели пред заведението именно набитият Х.. Св.Б. и св.Ал.В. разказват също, че компанията им поръчала 2 бутилки водка, като всеки от тях изпил по 1-2 чаши водка. Б. споделя също, че в сметката им били включени и неизпити от тях напитки-Б. и Б., които те заплатили, въпреки че не са консумирали такива. При разпита а на другият участник в компанията на Х. –св.И.,последният развива своя версия за комуникацията между Г. В. и Х. с подсъдимите и според тази версия, при отиването до сепарето на подсъдимите Г.В. , подсъдимият му ударил два-три шамара зад врата, а след това когато до това сепаре отишъл и Х. , подсъдимият С. ударил Х. няколко пъти с юмруци .Според св.И., Х. паднал на земята именно от тези удари на С. а подсъдимият Б. не е нанасял удари по Х. . И. твърди също така, че лично видял, че подсъдимият Б. хвърля ледчета по тяхното сепаре преди отиването на Г.В. при подсъдимите.И. споделя също така , че Б. бил изведен от заведението с „някаква хватка“ от полицаите. Разпитана в процеса св.П. / приятелка на Ал.В./ твърди , че преди извикването на Г.В. на сепарето на подсъдимите, до тяхното сепаре дошли тъпанджии, които започнали да свирят музика, която на нея и на св.Г. не се харесала и за това те се преместили да седят на друго място. Именно тогава и св.Г.В. бил извикан от подсъдимите да отиде при тяхното сепаре. Според св.П., подсъдимият Б. първоначално казал нещо на Г.В. като го хванал през рамото, а след товаму ударил шамар.Заради това момчета от компанията на Г.В. отишли до сепарето на подсъдимите и започнали да се „дърпат взаимно“ с тях, като при това „дърпане“ паднал поднос на сервитьорка и охраната дошла и извела дърпащите се от заведението. Според св.П., някой ритал в този инцидент св. Х., но не може да посочи кой е правил това . Тя е категорична обаче че видяла само да ритат Х., но не и да му нанасят удари преди и след падането му на земята. Същата свидетелка заявява, че и тя заплатила сметката на компанията като св.Б. , а сервитьорката й обяснила, че някой от тяхната компания й е обърнал поднос с напитки, които също трябва да платят.Според св.П., при идването на полицаите, те „закопчали с белезници“ подсъдимите и ги извели от обекта. Тази свидетелка също твърди, че видяла подсъдимият Б. да ги замеря с ледчета преди отиването на Г.В. при тях. Към тази група свидетели могат да се отнесат и показанията на св.П. /също от компанията на Х. и Г.В. /. Според този свидетел, единият от барабанистите отишъл и започнал да свири до приятелката на св.Ал.В./св.П./,заради което именно Г.В. направил забележка на този барабанист, а последният след забележката си тръгнал. Музикантите , в това число и барабаниста отишли на сепарето на подсъдимите и останали там, като от сепарето на подсъдимите започнали да замерят компанията на Г.В. с ледчета. След това този свидетел сочи, че мъж от компанията на подсъдимите извикал Г.В. .Последният отишъл на сепарето на подсъдимите и тогава подсъдимият Б. според св.П. , започнал да удря шамари по врата на Г.. Като видял това Х. отишъл към сепарето на подсъдимите и тогава бил ударен в окото с юмрук от подсъдимият Б..Х. паднал на земята според П. и след това бил изведен от охраната на заведението. Св.П. е категоричен, че не е видял други удари да са нанасяни по Х. в този инцидент, а се намирал до него и имал добра видимост към местоположението му. Св.П. твърди също, че се намирал пред заведението с Х., когато видял дошлите полицаи да извеждат подсъдимият Б. от заведението , а той казал на полицаите, че правят голяма грешка, че не знаят кой е и ще уведоми вестниците . Св.П. е категоричен, че не е видял подсъдимият С. да нанася удари по пострадалия Х. в този инцидент. При разпита на св.С. пък /също от компанията на Г.В./, същият твърди, че подсъдимият Б. извикал Г.В. и му „праснал шамар“. Х. отишъл да види какво става и тогава подсъдимият Б. според С., му нанесъл удар в дясното слепоочие, като подсъдимият С. също нанесъл удари по тялото на Х. . Този свидетел заявява, че възприел нанасянето по Х. на 2 удара от подсъдимият Б. и 3 удара от подсъдимият С. . От тези удари св.С. твърди, че Х. се „строполясал“ на земята. Св.С. на свой ред заявява, че е имало хвърляне на ледчета от сепарето на подсъдимите към тяхното сепаре в процесната вечер, но в същото време сочи, че са „пълни глупости“, твърденията, че Х. е блъснал сервитьорката в заведението и, че е трябвало компанията им да заплаща допълнителна сметка. Завява, че възприел, че подсъдимият Б. при извеждането му от заведението заявил на полицаите, че ще бъдат уволнени. В показанията си С. сочи, че чул, че подсъдимият Б. се съпротивлява на полицаите и , че се заканва, че ще ги уволни на следващия ден и възприел това от сепарето , на което се намирала цялата компания на Г.В., включително и при неспиращата музика в клуба. При поведена очна ставка между св.С. и св.Б. обаче се установява, че Б. продължава да твърди, че Х. е станала причина за блъскане на сервитьорката, а С. заявява, че това не е възможно да е станало и той да не го е видял и, че едва в съдебната зала разбрал за такъв инцидент между Х. и сервитьорката св.И..

В различна посока са показанията на втората група свидетели, а именно:

Според св.С. /присъствал на процесната дата и място и част от компанията на подсъдимите/, Б. не е замерял с ледчета компанията на св.Х. . Този свидетел обаче установява, че видял подсъдимият Б. за говори с едно момче при тяхното сепаре, след което друго момче /пострадалият Х./ също тръгнал към тяхното сепаре , но блъснал сервитьорката и паднал на земята, заради което и бил изведен от охранителите на заведението извън клуба. След около половин час, св.С. твърди, че в заведението дошли полицаи, които се държали грубо и обидно с подсъдимият Б./отправили към него репликата:“Е., че ми трябваш, сега ми падна копеле,ще ти избия зъбките“/, извили му ръката и го извели от клуба. Св.С. е категоричен, че не е видял двамата подсъдими да нанасят удари по никое от тези две момчета. Падналият Х. според св.С. се спънал сам , без никой да го е удрял при това падане. Св.С. заявява, че не е видял да има съпротива на подсъдимият Б. спрямо полицаите при излизането му от заведението, като той самият също излязъл от клуба заедно с Б. и полицаите С. сочи в показанията си, че падането на Х. станало не на тяхното сепаре, а на близо 5-6 метра от него, докато Х. се опитвал да стигне до сепарето им . /С този свидетел и част от компанията на пострадалия са проведени очни ставки , при които всеки поддържа своята версия за случилото се, но св.Б. в хода на тази очна ставка признава, че действително е видял Х. да блъска сервитьорка при падането си на процесната дата, а след това сметката им била завишена/.В същата насока са и показанията на св. Д. /от компанията на подсъдимите/, която установява, че не е видял да има инцидент между подсъдимите и компанията на пострадалия. Свидетелят е категоричен, че не е видял подсъдимите да нанасят удари по Х., но възприел, че последният тръгнал към тяхното сепаре, блъснал се в сервитьорката и паднал, заради което и Х. бил изведен и от охранителите на заведението. Св.П.Д. отрича от тяхното сепаре да са замеряли с ледчета компанията на пострадалия.Сочи, че когато дошли полицаите в клуба, с тях бил и Х. , който именно посочил компанията на подсъдимите на полицаите и те поискали цялата компания да излезе пред заведението. В този момент св. П.Д. твърди, че дошъл и подсъдимият Б., който попитал какво тава, а полицаи започнали да го обиждат с репликата :“сега ми падна копеленце, сега ще видиш кой кой е“.След тази реплика св.П.Д. твърди, че Б. бил изведен от полицаите като му извили ръката. Св.П.Д. сочи още, че Б. не е оказвал съпротива на полицаите при това излизане от заведението. В подкрепа на тази група показания е и разпита на св.С. /също от компанията на подсъдимите/, който установява, че не е видял подсъдимият Б. да нанася удари по някого в заведението и е категоричен, че не са били Х. тази вечер . Твърди също, че идването на полицаите с Х. им дошло като „гръм от ясно небе“. Категоричен е, че подсъдимият Б. не е оказвал съпротива на полицаите при напускане на заведението. Наред с това св.С. сочи, че при идването на полицаите, единият от тях разговарял с подсъдимият Б., след което всички напуснали заведението и отишли в РУП, където разбрали, че Х. е подал жалба срещу тях, че е бит .

В хода на процеса е разпитан св.Р. /музикант в заведението/, който твърди, че възприел „скупчване“ на хорамежду двете сепарета/на подсъдимите и това на пострадалия /, но не видял размяна на или нанасяне на удари между хора. Дори и при това скупчване обаче музиката в заведението не е спирала и хората не са спирали да се забавляват и веселят . От своя страна св.К./също музикант в заведението/, установява, че докато бил да свири на масата на подсъдимият Б., чул че някой му казва да се махне . Тогава Б. накарал св.К. да извика св.Г.В. и К. го извикал .Св. П.Д. отишъл при Б. на сепарето му и св.К. твърди, че двамата започнали да говорят нещо.В този момент св.К. твърди, че към сепарето на подсъдимите се приближило едно момче, което било доста пияно и според К. направило „ салта“ и искало да се бие с подсъдимите , при което и паднало на земята. Св. К. е категоричен, че не е имало спречкване , блъскане и удари по Г.В. при разговора му с Б., а той стоял на 3-4 метра от тях и е могъл да види това, ако се е случило .К. също така установява , че след падането на някого се получи „скупчване“ на хора, като паднала и сервитьорка . При разпита на св.З. пък /същият е управител на заведението/, този свидетел твърди, че бил в същото заведение на процесната дата, но дори въобще не разбрал, че е имало инцидент в клуба му и бил информиран за това едва на следващият ден, когато от полицията поискали записи от видеокамерите на клуба за изясняване на случая. На процесната дата в заведението имало много хора и той не е видял дори и идването на полицаите за процесният случай. В тази втора група свидетели се включват и показанията на св.И. /сервитьорка в заведението/, която установява, че на процесната дата обслужвала като сервитьорка и компанията на подсъдимите и компанията на пострадалия Х. . Тази свидетелка твърди, че при преминаването й с поръчка между сепаретата, от компанията на пострадалия била блъсната , носените питиета паднали и се счупили чашите им.След това пред нея се появил и пострадалия Х., който бил толкова пиян, че изгубил равновесие и паднал пред краката й по очи.Св.И. е категорична, че не е видяла подсъдимият Б. или друг от неговата компания , да нанася удари по пострадалия Х. или по друг от компанията на Х. . След блъскането й, св.И. включила разлетите от поръчката питиета за сумата от 50.00лв. в сметката на компанията на Х. . И. сочи, че в заведението имало много хора, тъй като било празник.Тя заявява, че компанията на Х. били пияни , замеряли и нея с лед и даже заспивали от употребения алкохол . И. е категорична, че именно Х. и още едно момче от тази компания били много пияни процесната вечер , като дори в определен момент заспали на сепарето си заради това. При падането на Х. в краката на св.И., същата твърди, че пострадалият „паднал като подкосен“, без да е удрян от когото и да било от компанията на подсъдимия Б..

По повод на процесният случай, св.К. /диджей на инкриминираната дата в процесното заведение/ твърди, че процесната вечер видял , че някой блъска сервитьорката и таблата й с напитки паднала на земята, при което се получило скупчване на хора около нея. Св.К. сочи, че не е видял някой от компанията на Б. да замеря с лед друга компания. Категоричен е също, че се е намирал на пулта си през цялото време, който е разположен между сепарето на подсъдимите и сепарето на пострадалия, но не е видял Б. да нанася удари по никого на инкриминираната дата, както и по пострадалият Х.. Св.К. установява също така, че видял извеждането на подсъдимият Б. от полицаите процесната вечер, но според него не е имало никакъв проблем с това извеждане на Б. . Не се наложило да спира музиката при идването на полицаите, защото те първо разговаряли с Б., а след това излезли с него.Св.К. твърди, че едва след излизането на полицаите и в по-късен момент, разбрал, че полицаите са дошли заради сбиване, но той не видял такова в заведението.

Според разпитаните охранители от заведението /свидетелите М. , Т., Т. и М./, те не са видели нанасяне на удари от страна на подсъдимите към пострадалия Х., видели също само скупчване на хора до сепаретата на двете процесни компании, а когато отишли в посока на инцидента, възприели падналият на земята Х., който св.Т. лично извел от клуба. С това за тях инцидента бил приключен . Х. обаче подал сигнал за случая и в заведението пристигнали по-късно полицаи. Тези охранители са категорични, че не са видели разправии между подсъдимият Б. и полицаите, а Б. сам напуснал заведението с полицаите. Охранителят св.Т. също твърди, че не е видял Б. да бие пострадалия Х., а единствено възприели падналия на земята Х., който бил изведен от колегите му извън заведението. След извеждането на пострадалия, на място пристигнали полицаи, които говорили с подсъдимият Б. около 5-10 минути , след което излезли с него от клуба. Св.Т. е категоричен, че не е видял подсъдимият Б. да оказва съпротива на полицаите при това излизане от заведението. Св.Т. установява също, че падането на пострадалия е станало между бара на заведението и пулта на диджея, а не на сепарето на подсъдимите. Св.М. на свой ред също твърди, че не е видял да става инцидент между подсъдимите и други лица в заведението. Стоял на входа на заведението и само възприел, че извеждат Б. дошлите в заведението полицаи. Св.М. е категоричен, че не е чул Б. да говори на полицаите при това му извеждане от заведението. Св.Х., който също е бил охранител на процесната дата в заведението на свой ред заявява при разпита си, че не видял сбиване в заведението, въпреки че имал видимост в процесната зала, включително и до пулта на диджея св.К. .

За изясняване на поведението на подсъдимия Б. при идването на полицейските служители по сигнала на Х. на процесната дата, по делото са разпитани свидетелите Г., Д., И. и Р.. Първият от тях твърди, че при пристигане на място пред заведението ги чакал св.Х., който бил помолен да влезе с тях в клуба и да им покаже, хората, които твърди, че са го били. Св.Х. влязъл в заведението с полицаите и им показал сепарето на двамата подсъдими, като в този момент на сепарето не се намирал подсъдимият Б. . Полицаите разпоредили на всички лица от сепарето на подсъдимите да излязат пред заведението за да се разберат, защото музиката била силна и ограничавала възможността за разговор . Именно тогава се върнал на сепарето Б., който казал, че никъде няма да ходят, а полицаите обяснили и на Б., че трябва да излязат пред заведението за да се разберат заради подаденият сигнал от Х. за побой. След това св.Д. извел лично подсъдимият Б. пред заведението, като използвал и водеща техника за това за лакетната и раменната му става. Свидетелите С. и С. последвали Б. и излезли с полицаите пред заведението. Пред заведението Б. казал на полицаите, че ще бъдат уволнени. Г. твърди също, че репликата „никой никъде няма да ходи“, която чул Б. да отправя в заведението, била адресирана именно към компанията на Б. . Св. Г. споделя също, че видял Б. и Д. да си говорят в заведението, при което Б. хванал ръката на Д.. Г. е категоричен, че нищо в поведението на подсъдимите не му е направило впечатление, да е нарушило реда в дискотеката на процесната дата. Според св.Г., репликата на Б. към приятелите му, че никой никъде няма да ходи, възпрепятствала полицейската проверка, макар че такава проверка била извършена и то именно пред заведението. Св.Г. сочи също така в показанията си, че се случва да се отправят такива реплики към полицаите от хората, както и заплахи за уволнението им. /В хода на съдебното производство се представи преписка с Вх.№Ж31/2011г., образувана по жалба на подсъдимият Б. срещу полицейските служители дошли на процесното място и дата по сигнала на Х., в това число и срещу свидетелите Д. и Г. св.Г.. В хода на тази преписка –л.362-363, не е констатирано, че полицай Д. е нарушил Етичния кодекс на полицейските служители с поведението и отношението си на процесната дата спрямо Б. ./

Различни от показанията на св.Г. са показанията на св.И., който също е отишъл в процесното заведение по сигнала на Х., защото той заявява, че при извеждането на компанията на подсъдимият от заведението, въобще не чул обидни или нецензурни думи от страна на подсъдимият Б. към него и колегите му. При прочит на показанията му в съдебната фаза, св.И. твърди, че поддържа казаното от него в ДП, включително и споделеното при разпита му пред разследващите органи, че чул подсъдимият Б. да казва на св.Д. :“ти ли си разбивача на зъби, Е. да ми ги разбиеш, утре ще те уволня, за да може в понеделник да си на първа страница на вестник„С.“. Св.И. отвел св.С. в управлението , като при това транспортиране на свидетеля, последният му казал, че правят огромна грешка. От своя страна полицейският служител –св.Р. заявява, че той също не си спомня да е имало пререкания и заплахи от страна на Б. към колегите му в процесното заведение.Свидетелят твърди, че чул такива думи от Б. в полицейското управление. Именно там св.Е.Д. му казал, че Б. им пречил да си изпълнят задълженията, но не си спомня по какъв начин било осъществено това пречене от подсъдимия. Св.Р. твърди, че не си спомня Б. да е отправял обидни думи към колегите му и пред заведението „Д.“. Разпитан по случая самият св.Д. сочи, че при пристигане на място по сигнала на Х., пред заведението ги чакал пострадалият и негови приятели. Полицаите попитали пострадалия дали може да покаже кой го е бил и влезли заедно с него в клуба. Х. посочил на полицаите масата, на която седяла компанията на подсъдимите и казал на Д., че тези хора са го били. Тогава св.Д. и колегите му, подканили компанията на подсъдимите да излезе от заведението, тъй като било шумно от музиката и не можели да говорят с тях в заведението.В този момент когато Х. показал лицата, които са го били, според св.Д., подсъдимият Б. не е бил на масата и на сепарето си. След идването на Б. на масата, полицаите и него подканили да излезе от заведението, при което според св.Д., подсъдимият Б. заявил, че никой никъде няма да ходи.Св.Д. обяснил на Б. , че има сигнал за побой, при което подсъдимият го дръпнал за ръката и заради последното, св.Д. приложил водеща техника на ръката на Б. и го извел от заведението, без помощта на белезници. Св.Д. заявява, че доколкото е имало закани от страна на подсъдимият Б. към него, те не са отправяни в заведението, а след извеждането му от него, като част от компанията на Б. също се възпротивила на извеждането му от заведението. Този свидетел също потвърждава, че не е прецедент ситуация , при която клиенти на заведение да „заплашват“ полицаите с уволнение, при изпълнение на техните служебни задължения. При прочит показанията на св.Д. от досъдебна фаза, се установява, че при отиването в заведението заедно с колегите му , св.Х. е посочил като лица, които са му нанесли побой св.С. и подсъдимият С. , а не подсъдимият Б..

Разпитана за инцидента и комуникацията между компанията на подсъдимите и тази на Г.В. и Х. е и св.Г./приятелка на Г.В./. Тази свидетелка обаче твърди, че не е видяла никаква комуникация между двете компании, не е видяла някой да нанася удари по Х. и приятеля й Г.В.,не е видяла падане въобще на Х., нито блъскане на сервитьорка.Сочи също, чене е видяла тяхната компания да е замеряна с лед от помпанията на Б. и не знае, дали са заплатили по-висока сметка заради падане на сервитьорката в заведението. Споделя, че била за дълго време извън залата на заведението и чак след като си тръгнали с приятеля й от клуба, някой й споделил, че Г.В. е шамаросан и , че на Х. е „посегнато“. Г. обаче уточни, че не знае подробности за това и дори не знае дали Г.В. се е оплакал за въпросното „шамаросване“ в полицията, като на същата не било известно и, че идвали полицаи в заведените процесната вечер .

В хода на процеса са разпитани и родителите на пострадалия Х.-св.Г.Х. и св.Х.. Двамата не са очевидци на инцидента , но твърдят, че по думите на техният син, в процесното заведение започнали да бият св.Г.В. , той отишъл да му помогне и тези, които биели В., набили и него. Според свидетелите Х., синът им е набит от двамата подсъдими, които заедно му нанесли удари. По предположения на Г.Х., ударите не са били шамари, защото от тях не оставяли синини, каквито имал пострадалия на сутринта след инцидента.

За да прецени , коя група свидетели дават обективни показания, съдът използва приложено по делото веществено доказателство-запис от видеокамерите , монтирани в процесното заведение , възпроизведен на носител-диск. В хода на процеса обаче се оказа, че приобщеното към процесното ДП веществено доказателство при внасяне на ОА в съда /Диск с надпис „Silver Blue” и марка на диска „ЕМТЕС“, син на цвят/, приложен в плик на позицията на л.10 от ДП, не е оригиналният носител на информация от заведението и инкриминираната дата, описан като диск с надпис DVD “Оffice 1 superstore” , жълт на цвят по Протокол за доброволно предаване от 07.05.2011г.-л.9 от ДП. Въпреки усилията на съда в няколко поредни заседания и с изслушването на редица полицейски служители да установи къде е оригиналният запис от процесният случай, предаден по протокола за доброволно предаване към делото , респ. при опита на съда да установи кой и защо е приложил към ДП друг диск, вместо оригиналният, създаден неизвестно от кого в нечетлив вариант и с механични повреди, възпрепятстващи директното му гледане и предявяване, този въпрос не можа да се изясни. В тази насока не можа да представи никаква допълнителна информация и РП, която е внесла делото в съда именно с подмененият , а не с оригиналният запис /на диск/ от процесният случай. Поради невъзможността да се установи кой е приложил подмененият диск в ДП, кой, при какви обстоятелства и защо е направил този запис, респ. поради липсата на доказателства за автентичност на подмененият запис и спазването на процедурата по НПК за изготвяне на веществени доказателства и копия от тях по реда на чл.125 и сл.от НПК, съдът игнорира и изключи от доказателствата по делото подменения запис , приложен в плик на позицията на л.10 от ДП и не го кредитира като годно доказателствено средство за изясняване на обективната истина в процеса, включително и след опита за презаписването и преразчитането му със съдействието на системният администратор на съда М. Т.. Същевременно по повод на оригиналният диск със запис от процесната вечер, който не се представи от органите по разследването до приключване и на съдебното следствие по непосочени на съда причини ,в съдебното производство се разпитаха свидетелите С. и Ф. . Това са полицейските служители, които са извикани по повод на процесният случай, на следващата дата, след инкриминираната такава и им е предоставен оригиналният диск за гледане във връзка с преписка по УБДХ . При гледането на записа от непредставеният по делото оригинален запис на случая, св.С. твърди, че възприел, подсъдимият Б. да хвърля ледчета зад диджея , след което подсъдимият С. извиква някакво момче от компанията на пострадалия, а после и нанася удар по самият пострадал в областта на корема, от което Х. пада на земята. Св.С. твърди също, че видял на оригиналният запис, че след падането на Х. други момчета от неговата компания се насочват към него , а междувременно се виждало как подсъдимият Б. хваща за врата друго момче или пострадалия и му навежда главата. При падането на Х., С. твърди, че той паднал „като талпа, като подкосен“. В последствие на записа било заснето идването на полицаите в заведението, от компанията на Б. блъснали полицай за да не извежда подсъдимият Б., но последният е изведен именно от полицай от заведението . Св.С. твърди, че не си спомня да е видял да има блъскане между полицай и подсъдимият Б. при извеждането му, но си спомня, че видял на записа, че колегата му е приложил водеща техника за извеждането на този подсъдим от заведението. С. е категоричен, че на записа не е видял подсъдимият Б. да нанася удар по пострадалият Х. на процесната дата и място. Според показанията на св.Ф./полицейски служител/, той също е гледал диск със запис от процесният случай след получаването му от заведението. При гледането на този запис, св.Ф. твърди, че видял на записа, че подсъдимият Б. „се закача“ с някой от компанията на пострадалия, след което минава сервитьорката и пада с подноса си. Св.Ф. заявява, че възприел също, лице от компанията на Б. с бяла риза да нанася удар с коляното по пострадалия Х. . Св.Ф. е категоричен, че на оригиналният запис от заведението, не се вижда подсъдимият Б. да нанася удари по някого. Твърди също, че според записа, който гледал в полицейското управление преди започване на процесното наказателно производство и делото по УБДХ за случая, подсъдимият Б. е дръпнат от св.Д., след което тръгва с Д. и излиза от заведението с него. Св.Ф. е категоричен също, че не е видял на гледаният от него оригинален запис от случая, подсъдимият Б. да възпрепятства полицаите при изпълнение на задълженията им на процесната вечер . В рамките на съдебният разпит, св.Ф. уточнява, че лицето, което видял да нанася удари по пострадалия с коляно и ръце бил само подсъдимият С. . Ф. сочи също, че според записа, подсъдимият Б. е хвърлял ледчета по сепарето на пострадалия в опита си да извика някого на тяхното сепаре. Този свидетел изяснява, че според записа, който е гледал в полицейското управление, едно момче от компанията , с който става инцидента , тръгва към сепарето на подсъдимите, блъска се в сервитьорката и от това пада и подноса й. Ф. е видял също, че доколкото Б. е нанесъл удар, то това е „шляпане“ по мъж от неговата собствена компания , седящ на тяхното сепаре тази вечер, но не и спрямо лице от компанията на пострадалия.

В процеса на издирване на оригиналният носител на записа от камерите в процесното заведение и инкриминирана дата, РП- Б. представи друго копие от оригиналният диск със записа от процесният случай , като процесуалният представител на прокуратурата заяви, че именно това копие е пълно, за разлика от приложеното към ДП такова, а така също е установен автора на копието и причината за направата му. По този повод се проведе допълнителен разпит на свидетелите С. и Г. , при който се установи, че св.Г. е направил пълно копие на записа от процесният случай чрез оригиналният диск, предоставен от управителя на клуб“Д.“ във връзка със започналата първоначално преписка по реда на УБДХ за случая, прекратена в последствие в съдебно дело и изпратена на РП за разследване на едро хулиганство по настоящото дело. Св.Г. твърди, че оставил копие от оригиналният запис на своя компютър като защитна реакция, ако подсъдимият Б. изпълни заканите си и подаде оплакване за уволнението му, заради действията на полицаите спрямо Б. на процесната дата. След констатацията в хода на настоящото съдебно производство, че оригиналният диск и запис не са внесени в съда с ОА, а вместо него е приложено за веществено доказателство някакво направено копие , неизвестно от кого и неизвестно от какъв първоизточник и дали това въобще копие от оригиналният диск и запис по случая, св.С. се свързал със св.Г. и поискал да му запише на флашка неговото копие от оригиналният запис , което Г. знаел, че е направил след процесният случай. След това св.С. твърди, че занесъл това копие от оригиналният запис с този носител на компютърният специалист в РП- Б., а последния възпроизвел пълното съдържание на копието от оригиналният запис върху диска, представен от представителя на прокуратурата в съдебното производство и описан като : диск DVD-R, марка “Verbatim“ с №ZE0986-DVR-j47F4 и надпис “Д.“ 06.05.2011г. Б./, инкорпориращ два файла със следните имена: 1.E. 2011050733926009.avi с продължителност на записа от 58 секунди и 2. Event20110507035926009.avi с продължителност на записа от 49 секунди и приложен в плик на позиицята на л.427 от съдебното дело. Това новопредставено веществено доказателство по делото е било предмет на изследване за техническата си годност на запис в рамките на допусната от съда съдебно-техническа експертиза. Според заключението по тази експертиза на вещото лице М., не са констатирани данни за манипулация и монтаж на представеният от РП-Б. запис –копие от оригиналният диск със запис от инцидента. Експерта е възприел също, че между двата отделни файла записани на диска има липсващ отрязък от време, но обективно не може да се каже с каква продължителност е този отрязък от време. Във вторият файл експерта твърди, че е заснето идването на полицаите и извеждането на подсъдимият Б. . Всеки от двата файла в диска на РП, експерта твърди, че са самостоятелни записи, без прекъсване във всеки от тях. Вещото лице уточнява в съдебно заседание също, че не може да определи времето на липсващият отрязък от запис между вата файла, тъй като самите видеокамери на заведението не са били настроени да записват дата и час при възпроизвеждане на записите. В същото време от управителят З. се установи, че на полицаите във връзка със случая е предоставен единственият запис от камерите на процесната дата и друг такъв не се съхранява към момента.

След като изслуша експерта М. и констатира, че представеното от РП копие от оригиналният запис за процесният случай няма данни за монтаж, манипулации и прекъсване на възпроизведените два файла, съдът предяви този диск на страните, при което се констатира следното:

В първият файл от записа с наименование „ Еvent 2011050733926009“ се вижда зала от парти клуб “Д.” , като в долен десен ъгъл на записа се намира и се вижда сепарето, в което седят подсъдимите и тяхната компания . Подсъдимия Б. се вижда с гръб към записващата камера. Пред него се намира подсъдимия С. през масата до сепарето, облечен в бяла риза и музиканти, които свирят на барабани. В дясно от сепарето на подсъдимите се вижда пулта на диджея, зад пулта на диджея се вижда сепарето, на което се намира пострадалия Х., заедно със своята компания. Подсъдимият Б. разговаря с музикантите, които свирят на барабани, единият от тях намества музикалните си инструменти, след което той отива и говори с другия барабанист и се връща на сепарето. Музиканта продължава да свири на барабаните. Б. казва нещо на този музикант и той отива до сепарето на пострадалия където говори с Г. В., след което музиканта се връща при сепарето на Б.. Подсъдимият С. също отива до сепарето на пострадалия Х. и неговата компания и също говори с Г. В., след което Г. В. тръгва със С. и отива до сепарето на Б..Б. става от сепарето и прегръща Г. В. през рамо говорейки му нещо. В близост до Б. се намира С., който комуникира с представител на охраната. След което се вижда как подсъдимият Б. хваща Г. В. за косата и навежда главата му надолу, говорейки му нещо. Непосредствено зад Г. В. се намира охранителя с неустановена самоличност по делото / въпреки положените усилия за установяването й/, а зад охранителя се намира подсъдимият С. С., който говори с част от компанията на Г. В.. Зад С. се вижда как приближава пострадалия Х., облечен в светла дреха./ С. също е облечен с бяла риза, а Б. с тъмна такава./ Докато Б. говори с Г. В., на записа се вижда как Х. се появява в близост до тях и се получава сблъскване и спречкване между него, св. С. и охранителя с не-установена самоличност, който се обръща към Х. и му говори нещо. В тази комуникация се вижда, че С. се обръща към Х., като междувременно към тях се приближава друго лице, облечено в розово-син пуловер, вижда се също как се обръща и Б.. В непосредствена близост до Х., респ. между него и С. се намира свидетелката И., сервитьорка в заведението, разпитана в процеса.В този момент на записа се вижда, че се получава сблъсък, при който Х. блъска св. И., тя се опитва да го спре с ръката си, като го хваща за гърба, подсъдимият С. също е в близост до този сблъсък и хваща за тила Х. като го навежда надолу. В непосредствена близост до Х. и пред С. отново се намира охранителя, с неизвестна самоличност, който също се е навел и стои до Х. и С.. Докато С. държи главата на Х. и продължава да я навежда на долу, друго лице с неизвестна самоличност го държи за рамото. В този момент охранителят с неустановена самоличност замахва с ръка /прави някакъв замах-жест/ с ръка към Х., след което се вижда как Х. пада напред и по лице на земята като подкосен и остава да лежи там. Вижда се също как при падането на Х. пада и подноса на сервитьорката И., която остава с вдигнати ръце и гледа към Х., който е паднал на земята и близост до краката й. В този момент на падането на Х., Б. се намира с гръб към него и говори с подсъдимият С. на разстояние от падналия Х. / поне метър и половина-два от мястото на падането му на земята/ от падналия Х. и говори с охранителите. Б. отива със С. и започват да говорят с охранители, намиращи се близо до тях . През това време Х. продължава да лежи на земята където е паднал, а пред него стои сервитьорката и го гледа, като същата прави знаци на охраната и им показва легналия Х.. След като охранителите тръгват към Х., на записа се вижда, че подсъдимият Б. също отива и поглежда падналия на земята Х. като говори нещо на други лица в близост, а около пострадалия се приближават и други лица. В този момент се вижда как пристигат и се опитват да вдигнат падналия на земята Х. негови приятели от компанията на Г.В., но без последния . Вижда се също как свидетелите С. и И. се опитват да вдигнат Х.. В този момент двамата подсъдими стоят отстрани и гледат как приятелите на Х. го вдигат. След като е вдигнат от И. и С. се вижда, че Х. отново губи равновесие и пада, но този път с гръб надолу без никой да го блъска или удря и това падане става буквално в краката на Б. и С., които се вижда как стоят отстрани и го гледат, а С. дори е прегърнал Б. през рамо в този момент. Приятелите на Х. също виждат второто падане и отново го вдигат, след което го извеждат заедно с един от охранителите от заведението. Подсъдимите остават при сепарето си. Вижда се как Б. удря шамар на един от приятелите си, а именно св.С., което обаче не е предмет на обвинението. След което се вижда как сервитьорката И. продължава да се движи с нова поръчка, клиентите на заведението продължават да се забавляват и отново пристигат музикантите с барабаните, в близост до сепарето на подсъдимите. По време на инцидента в заведението не се вижда спиране на танцуващото множество посетили заведението или някаква суматоха около падналия Х.. В този запис се вижда също така, че подсъдимият Б. държи в дясната си ръка цигара и пуши от нея докато Х. пада на земята първият път и остава да лежи там до вдигането му.

При предявяването от втория запис с надпис „E. 20110507035926009“ на диска се възприе следното:

Отново в долния десен ъгъл се намира сепарето на подсъдимия, вижда се как полицаите са пристигнали и говорят с подсъдимият С., като се доближават до ухото му при този разговор . В този момент идва подсъдимият Б., който застава зад гърба на полицай Д., говори нещо с него, а лявата му ръка е на кръста . Един от полицаите говори и с подсъдимият С., хваща го за рамото и в този момент към тях отива и подсъдимият Б.. Преди извеждането на Б. от Д. на записа е заснето също, че Б. известно време стои и слуша нещо, което му говори св. Д., след което се вижда как подсъдимият отива и говори на своите приятели и св.С.. С. също говори с Д. и подсъдимият Б..В този момент С. се блъска в полицая. Намесва се и св.К. Г., който изблъсква С. и последния полита. В този момент Б. се намира зад гърба на полицаите и гледа случващото се. От своя страна С. се намира в близост до сепарето на неговата компания и също наблюдава случващото се. След сблъсъка със С. неизвестно лице разбранява св. К. Г. и св. С., а Д. стои зад св.Г., като зад св. Д. пък стои подсъдимият Б.. Тогава св.Д. казва нещо на подсъдимият Б., приближава се до него и го изтласква с тялото и ръцете навътре към заведението в посока към изхода, като видимо Д. е доста по-висок и едър от подсъдимият Б. .На записа не е заснето оказването на съпротива от Б. при това извеждане . В този момент е заснето, че подсъдимият С. пуши и тръгва веднага след подсъдимият Б. и св.Д.. В заведението продължават да се веселят всички присъстващи и видимо не са смутени от комуникацията на подсъдимите с полицаите , както и от извеждането на подсъдимият Б. от заведението. На предявеният видеозапис и в двата му файла, не е записана дата , час и минути към тази дата на записите.

Във връзка с това извеждане на подсъдимият Б. от заведението , св.Р. е издал АУАН от 07.05.2011г. срещу този подсъдим по чл.55 от ЗМВР за това, че на същата дата, около 04.05 часа в Б. , в дискотека „Д.“, противозаконно пречи на полицейски орган на МВР да изпълни своите задължения , като го хваща за ръката и започва да го дърпа, а след направени му многократни устни разпореждания да се отдръпне на страна, същият продължава да дърпа полицай Е. Д. като му пречи да си изпълнява служебните задължения. При връчването на този акт, подсъдимият е написал собственоръчни възражения, че отразеното в акта не е вярно.

След случая по делото не е спорно също така, че подсъдимият Б., подсъдимият С. и свидетелят С. са били задържани за срок от 24 часа по ЗМВР, заведено било и наказателно административно характер дело № 701/2011г., по описа на Районен съд Благоевград по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/, прекратено в последствие и изпратено на РП, като именно по него е образувано и настоящото наказателно дело.

На пострадалият Х. е издаден медицински документ /медицинско свидетелство №70 от 07.05.2011г.-л.15 от ДП/ след процесната вечер, от който се установява, че на тази дата са му причинени :червеникаво сръвонасядане по дясната яблъчна област под долен клепач на окото с неправилна форма и с размери около 3/5 см., на същото място и около него е установен бледо-синкав оттенък , кръвонасядане в горната лява част от гърба на носа с размери около 2/2 см, такова под лявата яблъчната област косо разположено с размери 1/3 см. По гърба на носа и в ляво изразен лек и напрегнат при пипане разлят оток, а така също и бледосинкаво-червеникаво кръвонасядане пред мишничната ямка в дясно с размери 3/6 см. При снемане на данни за причиняване на травмите по данни на пострадалия, в удостоверението е записано, че Х. е посочил като причина за травмите:“ на 07.05.2011г., към 03.30 часа в клуб „Д.“ възникнало спречкване с други момчета, при което му е нанесен побой от двама-трима познати младежи, ударен бил по лицето с юмруци, при което паднал на земята и бил ритан и след това е разтърван от охраната“.

Съгласно изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза от Д-р З., пострадалият Р. Х. е получил към процесната дата кръвонасядане на дясната скула, десния долен орбитален ръб, на гърба на носа, кръвонасядане на лявата скула и дясната предмишична ямка в дясно. Тези травми са причинили на Х. болка и страдание, с постепенно отзвучаване за около една-две седмици. Вещото лице счита, че отразените в медицинският документ на пострадалия оток и кръвонасядания се дължат на директни и коси удари с или върху твърди, тъпи предмети, каквито са човешките юмруци и крака, като същите могат да се получат по време и начин, посочени от пострадалия / нанасяне на побой около 03.04.00ч на 07.05.2011г., чрез удари с юмруци и ритане с крака- по писание на самият Х. /. В съдебно заседание Д-р З. уточнява, че доколкото причинените травми на Х. са по изпъкнали части на лицето , то като механизъм те могат да се причинят и при падане и залитане от предмети в заобикалящата среда на пострадалото лице . За да се причинят всички травми констатирани при пострадалият като комплекс от наранявания обаче експерта заявява, че ако последите са именно от падане на лицето, то следва да са налице няколко такива падания на пострадалия на земята. Експерта счита също, че е възможно травмите да се получат и при комбиниран механизъм-удари нанесени по Х. и негово падане.

Според свидетелствата за съдимост на двамата подсъдими, същите не са осъждани до този момент и не са се познавали с пострадалия и неговата компания до инкриминираната дата.

От изложената фактическа обстановка, изведена от цитираните гласни, веществено и писмени доказателства в процеса, след техният анализ и преценка поотделно и в съвкупност , съдът приема, че в този наказателен процес не се доказа , че на процесната дата и място подсъдимият М. Б. е осъществил състава на престъпления по смисъла на чл.325, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК и по чл.131, ал.1,т.12 във връзка с чл.130, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а обвиняемият С. Н. С. не се доказа, че е осъществил състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.130 ал.2 от НК във връзка с чл.20, ал.2 от НК, описани в процесният обвинителен акт.

В тази връзка съдът констатира, че по делото се изясни по категоричен и безпротиворечив начин, че на процесната дата 07.05.2011г. подсъдимите и пострадалият Х. действително са били на процесното място-в парти клуб“Д.“ на Б. , където са празнували именни дни. Безспорно е също така, че двете компании са седели на различни сепарета , разположени едно срещу друго , а между тях е бил позициониран пулта на диджея на заведението. Няма спор също така, че тази вечер, след полунощ в заведението са се появили и музиканти /барабанисти или тъпанджии/-свидетелите К. и Р. . Те изпълнявали музикални поздрави по поръчка на компаниите в заведението , докато Д. -св.К. подбирал и пускал друга музика за клиентите на заведението. Компанията на подсъдимите извикали така нар.тъпанджии за такъв поздрав, като свидетелите Р. и К. отишли до сепарето на подсъдимите и започнали да свирят пожелания поздрав . Св.К. твърди, че при това свирене на барабани , той се доближил и до сепарето на св.Г.В., но бил изгонен от него, след като св.П. и Г. не харесали тази музика. В тази насока са и показанията на св.П. и св.П.. Именно тази забележка от Г.В. на барабанистите, извикани от подсъдимия и неговата компания за поздрав, станала причина подсъдимият Б. да извика няколко пъти Г.В. да отиде до неговото сепаре, включително и използвайки ледчета, с които замерял Г.В. за да привлече вниманието му /св.Воденичарови, С. , И., Б., П., Х./, без да се установи ,че въобще тези ледчета са уцелили някого на това сепаре. След като не успял да „извика“ Г.В. по този начин, подсъдимият Б. накарал св.К. да го извика, а след това и изпратил подсъдимият С. да го доведе до неговото сепаре. По делото не е спорно също така, че след това извикване от подсъдимият С. св.Г.В. отишъл до сепарето на подсъдимите и разговарял с подсъдимият Б. и именно тогава се изясни и по повод на тази реакция на В. спрямо барабанистите, че подсъдимият Б. казал на Г.В. „ти ли си най-големият гъзар в дискотеката?“, подразнен от реакцията на този свидетел към барабанистите, които Б. очевидно искал да го поздравяват с тяхната музика на този ден . Съдът кредитира показанията на св.Г.В., че подсъдимият Б. е изрекъл въпросната реплика спрямо него на процесната дата и място, тъй като в тази насока са и показанията на св.Ал. В. и защото и при предявяването на копието от оригиналният запис на процесният случай, ясно се вижда, че действително св.Г.В. отива на сепарето на подсъдимият Б. и последният разговаря нещо с него. В това поведение на Б. обаче спрямо св.Г.Д. съдът не констатира нищо противоправно, нито пък счита, че тази реплика на Б. спрямо Г.В. при тази хронология на установените фактически обстоятелства е някаква форма на непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, с която се нарушава общественият ред или спокойствие в заведението „Д.“ и още по-малко и категорично не приема и не счита, че така описаната форма на комуникация между подсъдимият Б. и св.Г.В. е едро хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.2 от НК, отличаващо се при това с каквато и да било дързост и/или цинизъм . Касае са за естествена реакция на един клиент на заведението, който е засегнат от това, че друг клиент на същото заведение е възразил първият да бъде поздравяван на инкриминираната дата с харесвана от него музика и изпълнявана по харесван от него начин /с музиканти-барабанисти на живо/, поради което и Б. съвсем логично в такава ситуация е поискал да разговаря със св.Г.В. и разбере причината за реакцията му срещу извиканите от подсъдимия музиканти за П. от него поздрав . Категорично не може да се приеме, че е проява на едро хулиганство, включително и с особена дързост и цинизъм и установеният факт, че Б. е замерил сепарето на Г.В. с ледчета от своето сепаре, за да „извика“ този свидетел и разговаря с него, след като св.И. изрично сподели, че това е обичайна и С. се форма на „комуникация“ и „извикване“ на хора от клиенти на заведението, като самият Х. и неговите приятели тази вечер се опитали да „извикат“ по същият начин и нея самата, като я замеряли по подобен начин с ледчета за да им донесе още напитки и лед. Именно защото подобно поведение, не се възприема като непристойна проява нарушаваща по какъвто и да е начин общественият ред в заведението, нито мятането на ледчетата от Б. към сепарето на Г.В. , нито репликата му към последния „Ти ли си най-големия гъзар в дискотеката?“, са станали повод за спиране на музиката или забавлението на клиентите в заведението , което е видно при предявяването на копието от оригиналният запис от клуба за инкриминираната дата. Не на последно място, описаното поведение на Б., макар и не особено типично като реакция / мятането на ледчетата/, има и своят личен мотив, а не хулиганска подбуда да демонстрира непристойната си проява и възмути и скандализира обществото и този личен мотив е било желанието му да разбере защо Г.В. се е скарал и изгонил извиканите от Б. барабанисти да го веселят с поздрави процесната вечер .

По отношение на начина , по който протекла въпросната комуникация между подсъдимите и Г.В. по делото се ангажираха две групи противоречиви свидетелски показания. Според първата група свидетели /Г.В., пострадалият Х. и техни приятели/, при отиването на Г.В. да разговаря с подсъдимият Б., Г.-В. получил удари от различен вид от подсъдимият Б. и/или от подсъдимият С. . Така според самият св.Г.В., подсъдимият С. му нанесъл 1 удар по тила когато отишъл до сепарето на Б. . Според показанията на самият Х. пък , Г.В. в този момент е удрян с шамари по главата и от подсъдимият С. и от подсъдимият Б. . От своя страна брата на Г.В. –св.А. В. пък твърди, че видял при отиването на брат си до сепарето на подсъдимите, че подсъдимиятС. му ударил плесник в тила, а подсъдимият Б. плесник в лицето .Споредсв.Б. пък,когато Г.В. отишъл на сепарето на подсъдимите, „получил няколко завратници“, без да уточнява от кого. От своя страна св. И. твърди, че при отиването до сепарето на подсъдимите подсъдимият Б. му ударил два-три шамара зад врата. На свой ред св.П. заявява, че според нея при отиването на Г.В. на сепарето на подсъдимите, подсъдимият Б. първоначално казал нещо на Г.В. като го хванал през рамото, а след товаму ударил шамар.Св.П. пък твърди, чекогато Г.В. отишъл до сепарето на подсъдимите, Б. започнал да удря шамари по врата на Г..

Съдът не кредитира показанията на тези свидетели защото те са противоречиви за това кой от подсъдимите и дали въобще е нанасял удар или удари по Г.В. когато същият е отишъл на сепарето им, след като се констатира, че според показанията на самият Г.В., той е ударен веднъж с шамар по тила и то от подсъдимият С., а не от подсъдимият Б. . За разлика от показанията на този свидетел, който би трябвало да има най-обективна представа и спомен за това дали и по какъв начин е ударен от подсъдимият Б. и няма никаква житейска логика да твърди, че е ударен по-малко пъти, ако е ударен повече от веднъж , респ. че е ударен от единият /С./ , а не от другият подсъдим /Б./, в показанията на неговите приятели , „нанесените вече не 1 а няколко удари по лице , по тил, шамари и т.н.“ се твърди от останалите свидетели, че ту са нанасяни от Б., ту едновременно от двамата подсъдими, а това категорично не се потвърждава с показанията на Г.В., който трябва да е именно пострадалото лице от такива удари и съответно да е понесло същите върху себе си. Освен визираните противоречия с показанията на Г.В., съдът констатира, че при предявяването на копието от записа от инкриминираната дата и място, въобще не се констатира и възприе каквито и да било удари или шамари, които да са нанасяни на св.Г.В. от страна на подсъдимият Б. и /или подсъдимият С. дори. Видно от този запис, комуникацията между Б. и св.Г.В. се е изразила само в разговор по между им . Заснето на записа е също така, че Б. хваща за косата и зад тила Г.В. , навежда се и му говори нещо, след което го пуска и не е заснето нанасянето на никакви удари, а още по-малко пък с ръка, в каквато насока е обвинението по делото. В тази насока са и показанията на другата група свидетели, разпитани по делото, които категорично отричат да са видели подсъдимият Б. или С. да нанасят удари по Г.В. и това са показанията на свидетелите –С., С. , Д., К., И., които свидетели са се намирали в близост до подсъдимите и са имали възможност да възприемат такова тяхно поведение. При това положение, и този факт, който е инкорпориран в обвинението и също квалифициран от РП като проява на едро хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.2 вр. с ал.1 от НК за подсъдимият Б. на процесната дата и място, също не бе доказан от обвинението в рамките на съдебният процес .

На следващ място, съдът приема за недоказана и последната инкорпорирана в обвинението форма на едро хулиганство за подсъдимият Б., изразяваща се според РП воказана „съпротива на орган на властта“/дърпал ръката на полицай Е. Д.-служител в 01 РУП- Б. и „дал устно разпореждане“ на С. и С. да излязат пред заведението с думите :“нали казах, че никой никъде няма да ходи“/. За изясняване на тази твърдяна форма на непристойна проява от страна на подсъдимият Б. , по делото бяха разпитани полицаите Е. Д., св.Г., св.Р. и св.И.. Никой от тях не потвърди при разпита си в съдебното производство, че подсъдимият Б. е дърпал св.Д. за ръката. Самият Е. Д.споменава, че докато разговарял с Б. и му обяснявал причината, поради която трябва да ги придружи и излезе с тях от заведението, че Б. първоначално казал, че никой никъде няма да ходи, което е чуто и от другите свидетели полицаи, но Б. не е дърпал ръката му, а докато са разговаряли буквално на ухо, заради силната музика, пречеща за да се чуват добре, подсъдимият Б. само хванал Д. за ръката. Тази разговор обаче продължил твърде кратко /по-малко от 5 минути, според полицаите, и свидетелите С., С. /, след което Б. бил изведен лично от Д. пред заведението с извиване на ръката му и така нар.водеща техника. Освен, че с показанията на тези свидетели не се установява каквато и да е форма на непристойна проява или демонстрирана съпротива срещу орган на властта да изпълни задълженията си по охрана на реда , която съпротива трябва да е явна, видима , отличима и дори възмущаваща обществото с дързостта и цинизма си, а не да се извлича с тълкуване от един единствен жест или реплика на подсъдимия към св.Д. ,съдът констатира, че такава съпротива от страна на Б. за извеждането му от процесното заведение не е заснета и в предявеният запис по случая. От вторият файл на записа ясно се вижда, че при идването на полицейските служители в заведението , св.Д. и св.Г. разговарят с подсъдимите и св.С., като при разговора на Д. с подсъдимият Б., св.Е.Д. не е дърпан за ръката от Б., след което много бързо Д. изтласква и извежда Б. от заведението, без последният да оказва каквато и да било съпротива на това полицейско действие, а и видимо предвид по-едрите антропологични данни и височина на Д., Б. и обективно не би могъл да окаже съпротива за такова извеждане спрямо този полицай. . По-скоро на записа е заснета съпротива и разправия със св.С. и св.Г. , който дори се сблъсква с него и се налага разраняването им , но последното не е описано и не е част от процесното обвинение и ОА. Категорично не може да се приеме, че и репликата на Б. към приятелите му да не тръгват никъде , ако е казана такава и се кредитират показанията на въпросните полицейски служители, също не може да се приеме като форма на едро хулиганство или съпротива спрямо орган на властта в лицето на свидетелите-полицаи на процесната дата и място, след като тази реплика не е възпрепятствала излизането на компанията на подсъдимите заедно с полицаите и извеждането на самият Б. от заведението. Отделно от това, изричането на такава реплика има и своя личен , а не хулигански мотив за Б., ако се приеме, че действително я е изрекъл и се кредитират показанията на свидетелите-полицаи по случая, защото Б.не е считал, че е извършил нещо, заради което полицаите могат да дойдат в това заведение и да го извеждат по този демонстративен начин пред всички клиенти на клуба. В този смисъл реакцията му също е житейски и човешки логична форма на възмущение , а не е предпоставена от умисъла му да извърши едро хулиганство и демонстрира непристойно поведение пред обществото без причина и мотив .

Не на последно място, не се доказа и последната форма, посочена в ОА като проява на едро хулиганство и вменена на подсъдимият Б., а именно, че в заведението „Д.“ и докато органът на властта /св.Д. и св.Г./ изпълнявали задължението си по опазване на общественият ред в този клуб/о дошли да проверят сигнал подаден от св.Х. за побой/, Б. проявил изключителна дързост и цинизъм като казал на полицаите Д. и Г. - „Ей ще ви уволня, ще ви съсипя от жалба, повече няма да сте полицаи, аз ви го гарантирам.“ По отношение на това обстоятелство, всички полицейски служители , които са разпитани по делото, в това число и самите Д. и Г. са категорични, че Б. е отправил към тях изявление, че ще бъдат уволнени на следващия ден за това му извеждане от заведението , но тази реплика е отправена към тях не в самият клуб „Д.“ и преди извеждането или по време на извеждането му от клуба, а е казана от него едва след като вече бил изведен от св.Д. пред клуба и преди да бъде качен в полицейският автомобил и закаран в управлението за изясняване на случая, което е съвсем различна фактология и времеви момент от хронологията на събитията на инкриминираната дата, различни от обвинението на РП като момент и място на реализиране на проявата. В тази насока са и показанията и на свидетелите Ал.В. , св.С., св.П.Д., св.И. . Отделно от това се установи по категоричен начин, че и за тази реплика на подсъдимия Б. към полицаите Д. и Г. също има личен, а не хулигански мотив и изричането на репликата не е имало за цел да се скандализира или възмути обществото и наруши обществения ред в заведението „Д.“ или пред него, а същата е инспирирана отново от логичната от житейска гледна точка реакция на възмущение на един гражданин към поведение и отношение на полицейски служители, което полицейско поведение намира за необосновано и неоправдано спрямо себе си . Все в тази логика на разсъждение и анализ на доказателствата в процеса , следва да се отбележи и факта, че св.Д. според свидетелите П.Д. и С. се е заканил на подсъдимият Б., че ще „му избие зъбките“, във връзка с което пък св.И. е чул след извеждането на Б. пред заведението, последният да отвръща на св.Е. Д. :“ ти ли си разбивача на зъби, Е. да ми ги разбиеш, утре ще те уволня, за да може в понеделник да си на първа страница на вестник„С.“, а в последствие по делото се установи, че подсъдимият Б. е завел и жалба срещу св.Д. именно за тези му реплики спрямо него на процесната дата и при извеждането му от процесният клуб. В крайна сметка, поведението на подсъдимият Б. при комуникацията му на процесната дата и преди извеждането му от полицай Е.Д. , не е възприето като непристойна проява и съпротива спрямо полицаите и от самият полицейски служител, цитиран в обвинението -св.Г., който при разпита си заявява, че „ нищо в поведението на подсъдимите не му е направило впечатление, да е нарушило реда в дискотеката на процесната дата“. Именно защото подсъдимият Б. не извършил твърдяната непристойна проява грубо нарушаваща общественият ред и не е демонстрирал явно неуважение към обществото в процесният клуб, това общество в лицето на клиентите на процесното заведение не е реагирало по никакъв начин нито на реакциите на този подсъдим, нито на комуникацията му със св.Г.В. или с полицейските служители Д. и Г., в заведението през цялото време е имало множество от хора, които са се веселели, танцували и забавлявали, като това забавление и музиката в клуба не са спирани заради Б. на процесната дата и последното се възприе от съда и страните и при предявяването на записа от случая и процесният клуб, а се установи и с разпита на всички свидетели охранители от вечерта, с показанията на св.К., св.И. и св.З. .

Предвид всичко изложено по-горе и след като не се доказа, че подсъдимият Б. е извършил от обективна и субективна страна, която и да е от формите на непристойна проява, нарушаваща обществения ред на инкриминираната дата и място , описани в обвинението на РП, а и след като и самите полицейски служители /Г. и И./ не считат, че са възприели извършването на непристойна проява, нарушаваща общественият ред от страна на Б. при пристигането им в процесното заведение и при изпълнение на служебните им задължение в това заведение , то категорично не може да се приеме за доказана тезата на прокуратурата в този процес, че подсъдимият Б. е извършил такава непристойна проява и още повече пък със завишена степен на обществена опасност до формата на престъплението едро хулиганство по чл. 325, ал.2 в. с ал.1 от НК, включително и съпроводена с дързост и цинизъм, каквито прояви също не се установиха и доказаха по делото, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият Б. следва да се признае за невиновен и да се оправдае за извършването на това вменено му с ОА престъпление.

Аналогично, по отношение на другата част от обвинението, инкорпорираща вменено на подсъдимите и извършено в условията на съучастие от тях престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът намира, че извършването и на това престъпление също не се доказа от обективна и субективна страна за всеки от двамата подсъдими.

По отношение на това в какво се е изразила комуникацията между двамата подсъдими и пострадалия Х., по делото отново се ангажираха две групи противоречиви свидетелски показания. Отново в едната група са показанията на самият пострадал-св.Х. и неговите приятели, а в другата група гласни доказателства са показанията на приятелите от компанията на двамата подсъдими. Така според пострадалият Х., той видял, че подсъдимите „бият“ Г.В., което обаче се установи, че не е вярно в процеса и именно за това тръгнал към сепарето на Б. и С.. Когато отишъл там св.Х. заявява, че подсъдимият Б. му нанесъл юмрук в дясното око и още два-три удара в главата , като в същото Х. бил удрян и от подсъдимият С.. Наред с това в показанията си Х. твърди, че се опитал да се предпази с ръце от тези удари на подсъдимите, при което С. му нанесъл и удар с коляното в дясното рамо, от който Х. паднал на земята и бил изведен от охранители на заведението, като именно този побой спрямо него от двамата подсъдими го мотивирало да се обади и в полицията на инкриминираната дата. Според св.Б. пък от компанията на пострадалия Х., подсъдимият Б. ударил Х. в главата, а след това и Б. и С. му нанесли още няколко удара , от които Х. паднал на земята и бил изведен от заведението чрез охраната. В показанията на св.И. от същата компания се сочи, че когато Х. отишъл до сепарето на подсъдимите, С. го ударил няколко пъти с юмруци и Х. паднал на земята именно от тези удари на С., а подсъдимият Б. не е нанасял удари по Х. .Св.П. от своя страна твърди, че когато Х. отишъл до сепарето на подсъдимите, тя видяла , че той и подсъдимите започнали да се „дърпат взаимно“ , като при това „дърпане“ паднал поднос на сервитьорка и охраната дошла и извела дърпащите се от заведението. П. твърди също, че някой дори ритал в този инцидент св. Х., но не може да посочи кой е правил това . Според нея, Х. бил само ритан, а не са му нанасяни удари в този инцидент от подсъдимите . На свой ред св.П. от компанията на пострадалия Х. твърди, че Х. отишъл към сепарето на подсъдимите и тогава бил ударен в окото с юмрук от подсъдимият Б..Х. паднал на земята според П. и след това бил изведен от охраната на заведението. Св.П. е категоричен, че не е видял други удари да са нанасяни по Х. в този инцидент, а се намирал до него и имал добра видимост към местоположението му. Св.П. е категоричен, че не е видял подсъдимият С. да нанася удари по пострадалия Х. в този инцидент. При разпита на св.С. /също от компанията на Г.В./, той твърди, че Х. отишъл при подсъдимите и Б. му нанесъл удар в дясното слепоочие, а подсъдимият С. му нанесъл удари по тялото . Този свидетел заявява, че възприел нанасянето по Х. на 2 удара от подсъдимият Б. и 3 удара от подсъдимият С. . От тези удари св.С. твърди, че Х. се „строполясал“ на земята. Отново съдът констатира противоречие между показанията на свидетелите в рамките на тази компания от приятели и познати на пострадалия , които би трябвало да са възприели едни и същи факти и да ги изложат по идентичен начин, а вместо това едни твърдят, че видели един удар, други множество, едни твърдят, че ударите били с юмруци, други с ритници, едни твърдят, че удари нанасял само единият подсъдим, други и двамата. Освен, че са противоречиви въпросните показания, съдът счита, че тези гласни доказателствени средства са и недостоверни такива, поради което и не следва да бъдат кредитирани като годни да изяснят по обективен начин истината по делото. За да направи този си извод съдът отчете, че показанията и на пострадалия Х. и на приятелите му са в противоречие с показанията на свидетелите от другата компания /тази на подсъдимите/, които също са очевидци на случая – св.П.Д., св.С., св.С.. Наред с това са в пълно противоречие и с показанията на друга група свидетели, които не са част от двете процесните компании на пострадалия и подсъдимите, и за които няма основание да се счита, че биха проявили пристрастност, а именно : това са показанията на диджея от процесната вечер в заведението –св.К., сервитьорката обслужваща масите на двете компании-св.И., музикантите, извикани да изпълняват поздрави с барабани за компанията на подсъдимият Б. – К. и Р., с показанията на всички разпитани охранители от процесната вечер в заведението „Д.“- свидетелите М. , Т., Т., М. и Х.,полицейските служители гледали оригиналният запис от случая-св.С. и Ф., както и с показанията на управителя на клуба-св.З. . Наред с това, съдът съобрази и възприетото от него и страните при предявяване на копие от вещественото доказателство-запис от инкриминираната дата в клуб „Д.“, според който първи файл от записа, където именно е възпроизведена комуникацията между подсъдимите и пострадалият Х., категорично не е вярно и не отговаря на истината твърдението на пострадалият, че са му нанасяни множество удари от страна на двамата подсъдими. Категорично не отговаря на истината и твърдението на св.П. и Х., че последният бил ритан от подсъдимите на процесната дата и в процесният клуб . /Съдът счита, че след като по делото се оказа обективно невъзможно да се приобщи именно оригиналният запис от процесният случай , онагледен в диск, описан по Протокол за доброволно предаване на л.9 от ДП , то по аргумент от 126 вр. с чл.125 от НПК е допустимо като веществено доказателство да се приеме и приобщи и копие на запис от оригиналният диск, каквото именно се установи и доказа, че е представеното копие от страна на РП-Б. , приложено в плик и на позицията на л.427 от съдебното дело. Това копие се установи, че е направено именно от оригиналният диск и запис по случая /св.Г. и св.С./, от полицейски служител /Г./ във връзка с преписката по УБДХ по казуса, а в последствие представеният диск с копието от записа като веществено доказателство, е изготвен именно от органа по разследване –РП. Наред с това съдът допусна и назначи съдебно-техническа експертиза , при която се установи от вещото лице, че в копието от оригиналният запис и диск, предоставени от РП няма данни за манипулации, прекъсване на записа или монтажи. В това копие от оригиналният запис са възпроизведени два файла, като всеки от тях е непрекъсваем и цялостен отрязък от време , възпроизвеждаш случващото се в заведението, заснемано от видеокамерите в него .Действително, вещото лице уточни, че между двата файла, възпроизведени в копието от записа има липсващ времеви отрязък, но съдът не счита, че този факт рефлектира върху достоверността и годността на записа, а има своето логично обяснение и това е обстоятелството, че между извеждането на пострадалия Х., обаждането му до полицията и идването на полицейските служители по този негов сигнал , е минал известен период от време , който е неотносим към случая и извън обвинението, заради което и съвсем логично вероятно е бил изрязан от пълнят запис на вечерта за инкриминираната дата от представителите на самото заведение, както се констатира, че липсва и частта преди започване на комуникацията между двете процесни компании, респ. частта след извеждането на подсъдимия Б. от заведението, защото случилото се преди и след тези моменти е извън предмета на разследването и рамката на обвинението в този случай. /

Наред с горното съдът констатира, че дори самият Х. при извършеният му медицински преглед от Д-р З. във връзка с издаването на представеното от него медицинско удостоверение след случая, е посочил, че описаните в удостоверението травми са му причинени от познати момчета, каквито не са двамата подсъдими за него към инкриминираната дата .

Действително, по делото са налице обективни данни за причинена на Х. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, изразяваща се в травматични увреждания, довели до болка и страдание , като в тази насока са и медицинското удостоверение , издадено на Х., така и заключението на Д-Р З. по извършената съдебно-медицинска експертиза. От друга страна обаче, категорично по делото не се доказа, че тази телесна повреда е причинена на пострадалия именно от двамата подсъдими, по начина описан в ОА /чрез нанасяне на удари по главата и тялото на Х. / и то при общност на умисъла и съучастие. В тази връзка и съдебният състав и страните ясно възприеха при предявяване на копието от оригиналният запис по случая в клуб“Д.“ , че двамата подсъдими не са нанасяли такива удари нито заедно, нито поотделно по отношение на Х., като при първото му падане на земята, подсъдимият Б. дори е с гръб към Х., а С. се намира на разстояние от него и те нямат нито контакт, нито отношение с това падане на пострадалия на земята. Очевидец на това падане на пострадалия и причината за последното е св.И. /сервитьорка в заведението/, която е категорична, че именно Х. е бил много пиян процесната вечер и дори е заспивал на сепарето си от алкохола, а падането му на земята пред нейните крака, докато тя разнасяла поднос с поръчани питиета, било последица именно от У. алкохол и загубата на равновесие, като никой не го е бил или удрял за да падне по този начин. Тези показания на св.И. напълно кореспондират и с възприетото от съда и страните при предявяване на записа от процесният случай . /Заради това падане на Х., бил блъснат и подноса на св.И., като това също се вижда ясно на записа от случая и именно заради това, тя включила в сметката на компанията на пострадалия Х. разлетите напитки от този поднос-св.Б., св.П./. След като пада на земята, на записа от случая, приет като годно веществено доказателство се вижда също, че приятелите на Х. го вдигат от земята, но същият отново не запазва равновесие , обръща се в посока на подсъдимите, тогава се вижда замахване на охранител с ръка към Х. , който охранител обаче не можа да бъде установен като самоличност и тогава отново пострадалият се вижда че пада на земята , като първият път падането му е по лице, а вторият път по гръб и странично. Двамата подсъдим отново са на разстояние от него и само гледат от страни какво се случва, като при първото падане на Х. Б. държи в дясната си ръка цигара и пуши от нея, а не нанася удари по пострадалия, в каквато насока са неговите изявления. Едва след това второ падане, св.Т. и лицето- охранител с неустановена самоличност извеждат Х. от заведението, а с него тръгват и част от компанията му. Това неадекватно и очевидно пияно състояние на Х., което става причина за двукратното му падане в заведението , събирането на приятелите му около него за да му помагат при първото ставане , възприето от някои свидетели като „скупчване на хора“, респ. извикването на охранители от страна на св.И. , след блъскането й от Х. и падането му пред краката й, от което се разпиляла и поръчката й с питиета /, са и логичната причина охранителите на процесното заведение да изведат от него именно така нар.пострадал Х., а не сочените от него за набили го –подсъдимите в процеса, които не са изведени от охраната, а са останали в заведението и след извеждането на Х. и са продължили да се забавляват в клуба. При изслушването на вещото лице Д-р З., същият заяви, че като възможен механизъм на причиняване на описаните и констатирани в медицинското удостоверение на Х. травми, може да се приеме и падане на същият на земята, като трябва да е налице повече от едно такова падане, а в казуса както се установи и доказа , пострадалият е паднал двукратно на земята заради пияното си състояние на процесната дата и невъзможността да запази равновесие от това при придвижването си от своето сепаре до сепарето на подсъдимите, от които падания, първото такова е по лице, а второто –по гръб и странично, което пък кореспондира напълно с местата, на които Д-р З. е констатирал травматични увреждания от процесната дата за пострадалия Х. . Именно и това е механизмът, по който съдът приема, че е причинена обективно констатираната лека телесна повреда на Х., която въобще не е последица от поведение на двамата подсъдими спрямо него /удари и побой/ и то в условията на общност на умисъла , като въобще не се доказа , че тази телесна повреда е свързана и с някаква проява на хулигански мотив при причиняването й от страна на двамата подсъдими. При тези категорични доказателства и правни изводи, съдът счита, че на основание чл. 304 от НПК двамата подсъдими следва да се признаят за невиновни в извършването и оправдаят и за това материализирано и вменено им с обвинителният акт престъпление, квалифицирано по чл. 131, ал.1 т.12 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

След като не се доказа в процеса, че поведението на двамата подсъдими покрива от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК и след като се установи, че причинената на Х. лека телесна повреда , не е последица от каквото и да е противоправно поведение и в причинно-следствена връзка с действия на двамата подсъдими, то съдът приема, че в казуса не се доказа извършването на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД от С. и Б. спрямо Х. касателно причинената му телесна повреда и предявеният от пострадалият граждански иск към всеки от подсъдимите за обезщетяването на причинените му неимуществени вреди заради тази телесна повреда, се

явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв изцяло.

По изложените мотиви съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: